№ 1984
гр. В., 25.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. В. П.
Членове:К. Т. В.
М. Огн. К.
като разгледа докладваното от С. В. П. Въззивно гражданско дело №
20233100500851 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Б. Н. чрез адвокат
Д. П. срещу решение № 324 от 03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 9568 по описа за 2022 г.
на Районен съд – В., деветнадесети състав, с което е предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето А. В.в Б. ЕГН ********** на неговата майка П.
М. С., като е определено местоживеенето на детето при нея на адрес в град В. - ж.к. «В. В.»
бл.... вх.1 ет.5 ап. 20; определен е режим на личен контакт на бащата В. Б. Н. с детето А.,
както следва: всяка първа и трета седмица от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване, 20дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, през първата
половина от дните, определени като почивни дни по време на официалните празници в
страната, така както са посочени в член 154 от КТ и по решение на Министерски съвет;
осъден е В. Б. Н. да заплаща в полза на детето А. В.в Б. чрез неговата майка и законен
представител П. М. С. месечна издръжка в размер на 280 лева, считано от датата на исковата
молба /21.07.2022 г./ с падеж с падеж 10-то число на месеца до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска; осъден е В. Б. Н. да заплати на П. М. С. сумата от 1 725 лева,
представляваща сторени по делото съдебно–деловодни разноски, на основание член 78,
алинея 1 от ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – В. държавна такса в размер на 403,20 лева на основание член 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1,
точка 7 от ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
В. сумата от 80 лева, представляваща остатък от допълнителен депозит за изготвяне на
КСППЕ, на основание член 77 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението, както и за постановяването му при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че първоинстанционният съд не
е допуснал събирането на релевантни за спора доказателства, приложени към отговора на
исковата молба и насрещните искове, както и не е докладвал молби от 12.09.2022 г. и от
08.11.2022 г. и не е налице произнасяне по представените с тях писмени доказателства.
1
Излага се, че липсват пълни, точни, ясни и убедителни мотиви към решението, доколкото
наличните такива са формални и бланкетни, като не е посочено как се преценява реално
готовността на майката да отлежда детето, нейния морален облик, не е обсъдена социалната
среда. Твърди се, че представения социален доклад е непълен и тенденциозен. Не е взето
под внимание, че детето е поставено в риск, защото родителските права са предоставени на
майката в опасна за него среда, в която нито са налице подходящите битови условия, нито
сам у осигурени адекватни грижа, закрила и образование. Също така не е отчетено
желанието на А., изразено пред експертите, че желая да живее при баща си. Подробно се
сочи защо счита, че режимът на лични отношения между бащата и детето е определен
неправилно и против интереса на А.. Излага се, че е неправилен изводът за възможността на
бащата да заплаща издръжка в размер на 280 лева месечно предвид минималните му и
непостоянни доходи. Иска се да бъде отменено обжалваното решение, като се отхвърлят
предявените от ищцата искове и се уважат изцяло предявените от ответника насрещни
искове.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствени искания:
1/ Да бъде изслушано детето А., тъй като се засягат негови права и законни интереси;
2/ Да бъде допуснат до разпит един свидетел в режим на водене от страната за
установяване на новоузнати и нововъзникнали обстоятелства – че детето е преместено в
друго училище, че ходи на занималня, че го вземат баба му, дядо му или братовчед му, че
майката не му купува купони за хранене в училищния стол, а детето яде само суха храна, не
му осигурява посещения на спортни мероприятия, че дядото по майчина линия се държи зле
с детето;
3/ Да се изготви нов социален доклад, в който подробно да бъдат обследвани
обстоятелствата относно отношенията на детето с неговата майка след постановяване на
привременните мерки, отношенията на детето с неговите баба и дядо по майчина линия,
техния нрав, бит, схващания, манталитет и поведение спрямо детето, както и способността
им да подпомагат майката в грижите за детето и да му осигуряват безопасна среда за
живеене, възпитание и образование, както и нужната закрила;
4/ Да се изиска от Районен съд – В. звукозаписа от съдебното заседание, проведено на
23.01.2023 г. и след изслушването му да се допуснат исканите с молби от 25.01.2023 г., от
26.01.2023 г. и от 31.01.2023 г. поправка и допълване на протокола;
5/ Да бъдат приети като доказателства служебна бележка от ОУ «Г.С.Раковски» - В.,
жалба от 23.11.2022 г. и заявление от 27.01.2023 г.
Въззиваемата страна П. С. чрез адвокат З. С. в писмен отговор е оспорила жалбата като
неоснователна, като подробно е изложила аргументите си за правилността и
законосъобразността на обжалваното решение и иска неговото потвърждаване.
Противопоставя се на исканията за събиране на доказателства.
2
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. Д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Спорът пред въззивната инстанция е относно предоставяне на родителските права и
режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са предоставени родителските
права. Поради това и настоящият състав на съда с оглед правомощията му намира, че на
основание член 59, алинея 6, изречение първо от СК следва да изслуша двамата родители
лично, доколкото не са изслушвани пред първата инстанция по въпроси, касаещи спора.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че не е налице основание за изслушване
на детето А. на основание член 15, алинея 2 от ЗЗДт, тъй като същият не е навършил
десетгодишна възраст и не може да се предположи, че би било в негов интерес да бъде
изслушано по този ред.
Спор по обстоятелството, че детето е преместено в друго училище, че ходи на
занималня и, че го вземат лица от близкото обкръжение на майката не е налице.
Искането за допускане на свидетел за установяване, че майката не купува на детето
купони за хранене в училищния стол, а детето яде само суха храна, че не му осигурява
посещения на спортни мероприятия, че дядото по майчина линия се държи зле с детето е
относимо към предмета на спора и може да бъде установявано с гласни доказателства,
поради което и следва да бъде уважено.
Искането на въззивника за изготвяне на нов социален доклад, в който подробно да
бъдат обследвани обстоятелствата относно отношенията на детето с неговата майка след
постановяване на привременните мерки, отношенията на детето с неговите баба и дядо по
майчина линия, техния нрав, бит, схващания, манталитет и поведение спрямо детето, както
3
и способността им да подпомагат майката в грижите за детето и да му осигуряват безопасна
среда за живеене, възпитание и образование, както и нужната закрила следва да се остави
без уважение, тъй като тези обстоятелства не могат да бъдат предмет на социалния доклад, а
следва да се доказват с други доказателствени средства.
Искането за изискване на звукозапис от съдебно заседание, проведено по делото от
първоинстанционния съд на 23.01.2023 г., и за поправка и допълване на протокола следва да
бъде оставено без разглеждане, тъй като в тази си част въззивната жалба следва да се приема
като частна въззивна жалба против определенията /№ 1068 от 26.01.2023 г. и № 1519 от
03.02.2023 г./, с които са оставени без уважение молби на въззивника за проправка и
допълване на протокола от 23.01.2023 г. Определението, с което се отказва от съда да
допусне исканата поправка или допълване на протокол не подлежи на обжалване с частна
жалба, тъй като нито е от категорията на определенията, които преграждат по-нататъшното
развитие на делото, нито е от категорията на определенията, които законът е посочил, че
подлежат на обжалване с частна жалба.
Следва да бъдат приети като доказателства жалба от 23.11.2022 г. и заявление от
27.01.2023 г. до ДСП – В., но не и служебната бележка от училището, доколкото между
страните няма спор къде учи детето.
По делото на 12.05.2023 г. е постъпила молба от въззивника, с която се иска отвод на
съдебния състав, тъй като и тримата съдии са участвали при разглеждането и решаването на
в.гр.д.№ 337/2023 г. по описа на ВОС, което е поражда основателно съмнение в
безпристрастността на съдийския състав. Изтъкнатата от въззивника причина да иска
отстраняване на съдиите от състава от разглеждането на делото сама по себе си не
представлява основание по член 22, алинея 1, точка 6 от ГПК и наличието на пристрастие,
ако не бъде илюстрирано с конкретни факти от страната, е въпрос на лична преценка на
магистрата. Фактът, че същите съдии са били в състава по предходния спор между тези
страни с предмет искане за защита от домашно насилие, освен, че е обективен израз на
действието на принципа за случайно разпределение на делата, която задължително се ползва
в българските съдилища, не може да се тълкува като предпоставка за предубеденост на
съдиите. Точно обратното – това предположение е лишено от рационалност, тъй като по-
доброто познаване на една фактология в действителност предпоставя по-голяма
обективност. Гаранция за последното е и наличието на законовообезпечен инстанционен
контрол.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. Б. Н. и П. М. С. да се явят в съдебно заседание за изслушването им
от съда.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за изслушване на детето А. на
основание член 15, алинея 2 от ЗЗДт.
ДОПУСКА до разпит един свидетел при условията на водене за установяване, че
майката не купува на детето купони за хранене в училищния стол, а детето яде само суха
храна, че не му осигурява посещения на спортни мероприятия, че дядото по майчина линия
се държи зле с детето.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за изготвяне на нов социален
доклад, в който подробно да бъдат обследвани обстоятелствата относно отношенията на
детето с неговата майка след постановяване на привременните мерки, отношенията на
детето с неговите баба и дядо по майчина линия, техния нрав, бит, схващания, манталитет и
поведение спрямо детето, както и способността им да подпомагат майката в грижите за
детето и да му осигуряват безопасна среда за живеене, възпитание и образование, както и
нужната закрила.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на въззивника за изискване от Районен съд
– В. звукозаписа от съдебното заседание, проведено на 23.01.2023 г. и за допускане на
исканите с молби от 25.01.2023 г., от 26.01.2023 г. и от 31.01.2023 г. поправка и допълване
на протокола;
ПРИЕМА като доказателства жалба от 23.11.2022 г. и заявление от 27.01.2023 г. до
Дирекция «Социално подпомагане – В. от въззивника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като доказателство
на служебна бележка от ОУ «Г.С.Раковски» - В..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за отвод на съдиите С. П., К. В. и
М. К..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.06.2023 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
5
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6