№ 258
гр. Русе, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20244500500332 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД - София,
представлявано от всеки двама от изп.директори заедно - ВАГ АЧД и НГС,
подадена чрез упълномощен юрисконсулт, против Решение №
1743/08.12.2023 г., постановено пo гр. д. № 5941/2022 г. пo описа на PC - Русе,
с което е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит и
ответникът е осъден да заплати разноските по делото. Изложени са подробни
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Иска се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по жалбата, Б. С. И. подава по реда и в срока по чл. 263
ГПК писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния му представител
адв. К. Б. от АК - Русе, в който се изразява становище за неоснователност на
депозираната въззивна жалба. Излагат се подробни съображения, които са
относими към обосноваността на обжалвания съдебен акт. Моли се
решението да бъде потвърдено и да се присъдят на разноски-адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3Адв. за настоящата инстанция.
Депозиран е списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
1
страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и
на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
„Ти Би Ай Банк” ЕАД е предоставила на Б. И. потребителски кредит в
размер на 5 000.00 лева, при ГПР 49.31%, годишен лихвен процент 33.67%,
без уговорен лихвен процент на ден. Общият размер на кредита възлизал на 7
562.22 лева, от които 5 000.00 лева – реално усвоена главница, 1 751.98 лева –
общ размер на застрахователната премия и 810.24 лева – еднократна такса за
оценка на риска. В договора не се сочи конкретен брой на погасителни
вноски, но в инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план”,
вноските са 48, като всяка вноска е дължима месечно на посочената в
таблицата дата. Размерът на месечната погасителна вноска е 288.67 лева, без
да е посочено ясно какви компоненти съдържа – какъв е размерът на
главницата, договорната лихва, други такси и вземания. Общата сума по
кредита, която следва да бъде върната, е в размер на 13 856.01 лева, при
реално усвоена главница от 5 000.00 лева.
В исковата молба Б. С. И. твърди, че договора за потребителски кредит
е нищожен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 т.
11 и 12 от ЗПК, като е претендирал да бъде прогласен като недействителен,
поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.
Искът е оспорен от банката.
С обжалваното решение, за да уважи иска, след анализ на събраните
доказателства, районният съд е приел, че договорът за потребителски кредит
е нищожен на няколко основания-поради нарушение на чл. 22, от ЗПК, чл. 10,
ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1 от ЗПК, за което е изложил подробни мотиви. С
оглед изхода на спора е присъдил на ищеца направените разноски.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Въззивната жалба е неоснователна. Неоснователни са оплакванията в
жалбата, преповтарящи тезата на банката, изложена в отговора на исковата
молба. Изложените от районния съд мотиви са подробни, последователни,
аргументирани, поради което и на основание чл. 272 ГПК окръжният съд
препраща към тях. Получаването на кредита е обвързано с плащане на
застраховка BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер на 1751.98 лв., която е
включена като част от общия размер на кредита /7562.22 лв./. Тази
застрахователна премия трябва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1
от ЗПК. Това е така, според определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по
кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
2
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на посочената застраховка. Следователно
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде
включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК.
Аналогично стои въпросът и с еднократна такса оценка на риска - 810.24 лева.
Налице е и още едно основание за недействителност на договора-по чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, тъй като в погасителния план, инкорпориран в договора, липсва
разбивка на всяка погасителна вноска, т.е. какво се погасява с нея. По
изложените съображения решението на районния съд е правилно и следва
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 от ГПК и във връзка с чл.
38 ЗА на адв. К. И. Б. от АК - Русе следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, което съобразно решение по дело № С-438/22 на СЕС може
да е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Такова следва да
се присъди в размер на 300 лв. за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1743/08.12.2023 г., постановено по гр.
д. № 5941/2022 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „***, ЕИК 13134023, представлявано от всеки
двама от изпълнителните директори ВАГ АЧД и НГС и Б. С. И., да заплати на
адвокат К. И. Б. от АК - Русе, сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена безплатна правна помощ на Б. И. за тази
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4