РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Сливница, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20201890100350 по описа за 2020 година
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление :
гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6 е предявил срещу ИВ. Н. Т., иск
с който моли да бъде постановено РЕШЕНИЕ, с признато за установено, че ответникът ИВ.
Н. Т., ДЪЛЖИ на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, суми в общ размер на
1774,64 лв. от които:
*497,91лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за периода от
15.09.2018г. до 14.12.2018г.;
*319,73 лв. незаплатени лизингови вноски, както следва :
82,35лв. по договор за лизинг от 17.04.2018г.;
116,85лв. по договор за лизинг от 25.04.2018г.; и
120,53лв. по договор за лизинг от 17.06.2018г.;
*957,00лв., неустойка за предсрочно прекратяванена договори за мобилни услуги от дата
17.0.4.2018г., 08.01.2018г., 17.04.2018г., 25.04.2018г. и 17.06.2018г.
Претендира заплащане на сторените в хода на настоящото производство разноски
както и разноските в хода на заповедното производство.
За процесното вземане, ищецът на основание чл. 410 от ГПК подал заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. №
238/2020г. по описа на РС гр. Сливница. Предвид факта, че ответникът е подал възражение,
на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради
което било образувано настоящото производство.
Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени
1
искания.
Ответникът, ИВ. Н. Т., е представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от
ГПК. Не представя писмени доказателства. Представя предложение за сключване на
споразумение с ищцовото дружество. В съдебн заседание изрично заявява, че признава иска
и моли за постановяване на решение по реда на чл.237 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на ищецът, прие за установено следното от фактическа страна:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, при признание на иска от
ответника, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение.
Признанието на иска е заявление от страна на ответника, че правното твърдение на ищеца,
заявено в исковата молба отговаря на действителното правно положение. Това като
последица води до съвпадение на правните твърдения на двете страни. От процесуална
гледа точка признанието на иска от страна на ответника може да доведе до прекратяване на
съдебното дирене и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил
искане за това /чл.237,ал.1 ГПК/. След направеното изявление в съдебно заседание за
признаване на иска, ищцовото дружество депозира писмено , че предвид направеното от
ответника признаване на иска, молят да бъде прекратено съдебното дирене. В този случай
съдът е длъжен да се произнесе с решение съобразно признанието без да обсъжда в
мотивите си доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решение си само
въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание ответникът е направил изрично
изявление за признание на иска по основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда. Съдът е съобщил в присъствието на страните за приетия от него ред
за разглеждане на делото, които не са възразили.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира, че предявената искова
претенция по основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК е основателна и доказана, поради което
следва да бъде уважена. По изложените съображения, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл. 237 ал.2 ГПК не излага мотиви за
това.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и
като такава следва да бъде уважена в претендираният от него размер.
Във връзка с направените претенции и представяне списък на разноските от
ищцовото дружество съдът намира следното. Предвид изхода на делото, разноските следва
да се възложат на ответната страна. Предвид обстоятелството, че настоящото производство е
по реда на чл.422 от ГПК, при уважаването му се задейства изпълнителната сила на
издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
2
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, и
доказателства за сторени такива в исковия процес в размер на 114,51 лева– платена
държавна такса и 212,53лв. - адвокатско възнаграждение, следва да се възложат в тежест на
ответника.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника,
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 248,02 лева - 35,49 лева– платена държавна такса и
212,53лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. Н. Т., ЕГН ********** от ,
че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
: гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес парк София“, сграда 6, сумата общ размер на 1774,64
лв., представляваща сбор от сумата от 497,91лв., представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер № *** за периода от 15.09.2018г. до
14.12.2018г.; сумата от 319,73 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски, както
следва - 82,35лв. по договор за лизинг от 17.04.2018г.; 116,85лв. по договор за лизинг от
25.04.2018г.; и 120,53лв. по договор за лизинг от 17.06.2018г./; сумата от 957,00лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяванена договори за мобилни услуги от
дата 17.0.4.2018г., 08.01.2018г., 17.04.2018г., 25.04.2018г. и 17.06.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 11.02.2020 г. и сумата от
35,49 лева– платена държавна такса и 212,53лв. за адвокатско възнаграждение за което
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №
238/2020г. по описа на РС гр. Сливница.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Т., ЕГН ********** от гр., да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес
парк София“, сграда 6, сумата от 327,04 триста двадесет и седем лева и 04 ст./ лв.,
представляваща направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
3
от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4