Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 270
Добрич, 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди двадесет и първа година,
І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 22/ 2021
год.
Производството по делото е
образувано по протест от *** - прокурор при Районна прокуратура Добрич срещу
Разрешение за строеж № 151/ 14.08.2020 г., издадено от Главния архитект на
Община Добрич чрез заместващ.
Според протестиращия Главният архитект (или по-конкретно редовно
заместващият го архитект) е издал цитираното Разрешение за строеж в нарушение
на нормативните изисквания. Твърди, че това е така, защото е налице съществена
непълнота в съдържанието на изготвения инвестиционен проект за обекта, като
сочи, че липсва част „Паркоустройство и благоустройство". Изтъква, че с
тази част се решава устройството на незастроените и озеленени площи съгласно
предвижданията на действащия ПУП-ПРЗ и неговите градоустройствени показатели, в
конкретния случай скицата-виза за проектиране. Настоява, че е налице
незаконосъобразност по отношение недоказаното с част „Паркоустройство и
благоустройство" спазване на показател за озеленяване - минимум 20%, от
които 1/3 дървесна растителност, което влиза в противоречие с чл. 33, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти.
На следващо място, допълва, че в настоящия случай УПИ XI-1030 е
отреден за обществено обслужване. Позовава се на чл. 39, ал. 1, т. 1-7 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, съгласно който обектите за обществено
обслужване осигуряват следните видове дейности: образование, здравеопазване и
социални грижи, култура, религия, административни услуги, търговия, обществено
хранене и битови услуги, както и други общественообслужващи дейности и свързва
с това, че в процесния казус проектираната сграда се явява такава със смесено
предназначение, като сочи, че на първо ниво се разполага един офис, предверие,
санитарни помещения, гараж за два автомобила и стълбищна клетка за връзка между
етажите. За второ ниво е предвиден втори офис с работни и обслужващи площи, а
на трето ниво - апартамент за гости. Настоява, че докато офисите и апартаментът
за гости биха могли да се отнесат към търговската дейност в контекста на
общественото обслужване, то гаражите не са предназначени за цели на търговия и
други обслужващи дейности. Гаражите не попълват съдържанието на израза „други
общественообслужващи дейности", поради което според него е налице отново
незаконосъобразност, тъй като инвестиционният проект предвижда 2 бр. гаражи,
които биха били точно срещу основното жилище на заинтересованото лице, намиращо
се на ул. „***" № 31. Счита, че е налице несъответствие с чл. 39, ал. 1,
т. 1-7 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., тъй като предвидените за първо ниво на
сградата гаражи не покриват съдържанието на термина „обществено обслужване“ по
смисъла на Наредбата.
Според представителя на РП – Добрич са нарушени и разпоредбите на чл. 108,
ал. 1 и чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ.
Прави заключение, че тъй като посочените разпоредби са императивни, то
неизпълнението на законовите условия лишава Разрешението за строеж от правна
опора. По изложените аргументи, претендира нищожност поради тежко, радикално
противоречие с материалния закон на Разрешение за строеж № 151/ 14.08.2020 г.,
издадено от Главния архитект на Община Добрич, с което е разрешено строителство
на обслужваща сграда в урегулиран поземлен имот (УПИ) XI-1030 (ПИ с идентификатор
72624.624.1030 по КККР на гр. Добрич) със ЗП 78.00 кв.м и РЗП 279.00 кв.м и
иска прогласяване нищожността на това Разрешение за строеж.
В съдебно заседание протестиращият, редовно призован, се явява лично, като
поддържа протеста изцяло.
В съдебно заседание ответникът, Главен архитект на Община град Добрич, редовно
призован, се явява лично. Не оспорва протеста. Представя и Отговор по протеста,
в който изразява становище, че проектираната сграда представлява нов строеж
(старата не се запазва, не се пристроява и надстроява), на граница, без
съгласието на собствениците на съседния УПИ, без необходимото отстояние до страничната
регулационна линия от 3 метра при височина до 10 метра и без да е изследвано
разстоянието през улица спрямо съществуващото застрояване в УПИ IX и X, кв. 69 по
ПУП – ПРЗ на ЦГЧ.(л. 85) На 03.08.2021 г. с вх. № 2441 представя и Становище, с
което сочи, че собствениците на УПИ – II – 1031 за трафопост са уведомени за
издаденото Разрешение за строеж на 03.09.2020 г. със срок за обжалване до
17.09.2020 г. Добавя в Становището, че на 17.09.2020 г. е получено в Община
град Добрич писмо от Районна прокуратура – Добрич за образувана предварителна
проверка по жалба на живущите в блок на ул. „***“ 31 в гр. Добрич, поради което
не са предприети действия за влизането в сила на Разрешението за строеж.
Поддържа, че по част II и III към
одобрения проект липсва част „Паркоустройство и Благоустройство“, като в
ситуацията на архитектурния проект липсват данни за постигнатите устройствени
показатели. Настоява, че низата за проектиране не отговаря на предвижданията на
ПУП, като отбелязва, че тя е издадена на основание чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, което
се явява вид изменение според ответника на ПУП с виза и нейното обявяване е
задължително съобразно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, като това не е извършено.
Главният архитект счита, че е налице противоречие между графичната и текстовата
част на визата за проектиране, като излага становище, че в графичната част
„новата“ сграда е на границата с УПИ II, а в текстовата част тя трябва да е
„свободно стояща“ сграда, за каквато при височина до 10 м е необходимо
спазването на остотяние от 3 м до страничната регулация.
Заинтересованите страни – П.Н.Г. и Н.П.Н.,
редовно призовани, явяват се лично и с адв. И.О., редовно упълномощена, която
оспорва протеста. Представя и писмено Становище (л. 91), с което твърди, че
протестът е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Сочи, че протестираното Разрешение
за строеж е влязло в сила към датата на подаване на протеста на РП Добрич -
13.01.2021 г. Настоява, че като влязло в сила към 13.01.2021 г., Разрешението
за строеж съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗУТ не подлежи на отмяна, а според
новелата на чл. 156, ал. 6 от ЗУТ, в сила от 27.02.2021 г., (Д.В.
бр.16/23.02.2021 г.), оспорването му с протест за нищожност не спира и неговото
действие. Добавя, че с оглед влизането му в сила Разрешението за строеж може да
се атакува пред съда само с твърдения за нищожност, респективно проверката за
законосъобразност пред съда е ограничена до такава за наличие на пороци,
обосноваващи неговата нищожност. В тази връзка твърди, че от такива пороци
оспореният административен акт не страда, като изтъква, че РС е издадено от
компетентен орган - подписано е от арх. ***на длъжност
главен експерт „Устройство на територията" в Община Добрич, съгласно
представена по делото длъжностна характеристика, при отсъствие на 14.08.2020 г.
(датата на Разрешението за строеж) на арх. *** - Главен архитект на Община
Добрич от работа (поради отпуск) и издадена Заповед № 972/ 29.07.2020 г. на
Кмета на Община Добрич за заместването ѝ от арх. Петър Николов Петров.
Настоява, че Разрешението за строеж не страда и от такива тежки нарушения на
материалния закон, че последиците от него да са правно нетърпими и да обуславят
неговата нищожност. Не оспорва отсъствието на отделна част „Паркоустройство и
благоустройство" в одобрения инвестиционен проект, но изразява становище,
че изработването и представянето на такава част е възможно, но не е
задължително за одобряването на инвестиционния проект на строежите. Счита за
несъстоятелен и вторият, изложен в протеста, довод за нищожност на оспорения
акт, като излага подробни съображения за това. Иска да бъде отхвърлен
протестът. Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски на
доверителите ѝ. След постъпилото на 03.082021 г. Становище от Главния
архитект представя Молба с вх. № 2453 от 04.08.2021 г., с която настоява да не
се взема предвид Становището, тъй като е постъпило извън предоставения на
ответника срок за такова. На следващо място оспорва изложените в това Становище
съображения, като изтъква, че други заинтересовани страни извън доверителите
ѝ в случая няма, доколкото заинтересованите страни при обжалване на
разрешение за строеж се определят от нормата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, а не от
чл. 131 от ЗУТ, както е посочил ответникът и в случая при нов строеж това са
лицата, собственици на имота, за който се отнася РС. Настоява, че собствениците
на съседния имот за трафопост не са заинтересовани лица, независимо че са
уведомени за издаденото РС, а освен това изтъква, че след като са уведомени, те
не са обжалвали РС. Настоява, че при изтичане на срока на 31.08.20202 г. и за
РДНСК да отмени РС, то последното е влязло в сила на 01.09.2020 г. В тази
връзка излага становище, че липсата на заверка от Главния архитект върху РС, че
е влязло в сила, не променя факта, че последното е влязло в сила, а сочи на
неизпълнение на законово задължение за Главния архитект, като се позовава и на
съдебна практика на ВАС. Поддържа останалите си доводи от Писмените бележки,
като претендира, че по отношение визата за проектиран, последната не е предмет
на оспорване в настоящото производство, както и че липсва противоречие между
текстова и графична част на визата. Настоява, че дори да е налице намалено
отстояние, то е спрямо имота за трафопост, но не и спрямо сградата, във връзка
с която по жалба на собствениците е прокурорската проверка. Според адв. О. от
събраните доказателства по безспорен начин е установено, че собствениците на
сградата на ул. „***“ 31 не са заинтересовани лица нито спрямо РС, нито спрямо
визата за проектиране, поради което именно са предприели действия чрез
прокуратурата.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след като
обсъди доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата на живущите на ул. „***“ № 31 е постъпила в Районна прокуратура –
Добрич с вх. № 2095/ 03.09.2020 г. (л. 107), след като с Резолюция от
02.09.2020 г. на ОП – Добрич е прието, че жалбата на живущите е от
компетентност на РП – Добрич. На 03.09.2020 г. с Протокол за избор на
наблюдаващ прокурор (л. 108) за такъв е определен прокурор ***. От тази дата
може да се счете, че съответният прокурор е узнал за издаденото Разрешение за
строеж. От тази дата тече и срокът му за протестиране на РС. Протестът е
подаден чрез Община град Добрич, Главния архитект, на 06.01.2021 г.,
регистриран в Община град Добрич на 13.01.2021 г. Съгласно чл. 16, ал. 2 от АПК
прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата,
установени за страните по делото. В този смисъл за подаването на протест срещу
индивидуални административни актове важат сроковете по чл. 149, ал. 1 от АПК, а
именно - административните актове могат да се оспорят в 14 -дневен срок от
съобщаването им. В случая протестът е подаден месеци след изтичане на този
срок. В този смисъл предметът на настоящото оспорване касае единствено и само
установяване наличието или не на нищожност на административния акт, но не е
незаконосъобразност, в какъвто смисъл е и искането на подателя на протеста.
Административното производство е започнало по Заявление на Н.П.Н. с вх. № С
- 234/ 24.02.2020 г. (л. 6) за издаване на виза за проектиране, като на
25.02.2020 г. е издадена такава на основание чл. 148, ал. 1, чл. 140, ал. 3 във
връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за „нова, свободно стояща сграда в УПИ XI – 1030 за
„Обществено обслужване“ в кв. 69 на ЦГЧ град Добрич, с
устройствени показатели: Пл. на застрояване до 80 %, Кинт до 3.0 и Пл. озел.
мин. 20 % - 1/3 дървесна растителност.(л. 33 – 34) Указано е да се спазят
изискванията за височина на сградата до сгради в съседни имоти и до сгради през
улицата – изключая трафопоста, като е отбелязано изрично, че парцелът е с три
улично – регулационни линии и с трафопост от източната страна. Изискано е да се
представят проекти съгласно чл. 144 от ЗУТ, изработени от правоспособни по
смисъла на чл. 230 от ЗУТ проектанти.
С вх. № ОП – 145/ 13.08.2020 г. е подадено Заявление от Н.П.Н. и П.Н.Г. (л.
7) за съгласуване и одобряване на обслужваща сграда в УПИ
XI – 1030, в кв. 69 на ЦГЧ град Добрич, ул. „***“
№ 4а.
В същото заявление е отразено, че са внесени две такси – за одобряване на
проекти (ОП) и за издаване на Разрешение за строеж (РС).
Видно от печата, датата и подписа в него, проектите са одобрени на
14.08.2020 г. от арх. ***на длъжност главен експерт „Устройство на
територията" в Община Добрич, съгласно представена по делото длъжностна
характеристика, при отсъствие на 14.08.2020 г. на арх. *** - Главен архитект на
Община Добрич от работа поради отпуск. На същата дата е издадено и оспореното в
настоящото производство РС № 151, като в него е отразено, че се издава по
искане (заявление) с рег. инд. № ОП и РС 145 от 13.08.2020 г. (л. 8)
По делото е приет като доказателство Комплексен доклад за оценка за съответствие
на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите.(л. 13 – 26)
Заявителите са изключителни собственици на УПИ XI – 1030, в кв. 69 на ЦГЧ град Добрич,
ул. „***“ № 4а, идентичен с поземлен имот с идентификатор 72624.624.1030 по КК,
удостоверено в скица № С - 234/ 25.02.2020 г. - виза за проектиране, съгласно
представените по делото документи за собственост - Постановление за възлагане
по изп. д. № 20178110400102 на ЧСИ Н. Желев, вписано под № 20, том 19, вх. рег.
№ 7535/ 27.08.2019 г. на СВ - Добрич и Постановление за възлагане по изп. д. №
10168100400479 на ЧСИ Н. Ников, вписано под № 151, том 11, вх. рег. №4547/
31.05.2019 г. в СВ – Добрич.(л. 9 – 12)
Според Комплексния доклад инвестиционният проект съответства на действащия
ПУП – ПРЗ, всички показатели по проекта са по – ниски от предвидените по
действащия ПУП – ПРЗ. Отразено е в Доклада, че с Решение № 38 – 3 от 31.01.2006
г. на Общински съвет град Добрич е одобрен ПУП – ПРЗ за съответния УПИ с площ
от 98 кв. м, като съгласно одобрения ПУП имотът е отреден за „обществено
обслужващи дейности“.(л. 15)
За издаденото РС са уведомени РДНСК – Добрич (л. 27 - 28) и „***“ АД.
Разрешението за строеж не е отменено от РДНСК – Добрич на основание чл.
156, ал. 3 ЗУТ в актуалната към датата на издаването му редакция.
Не е обжалвано от „***“ или други лица.
Видно от приложената по делото преписка на Районна прокуратура – Добрич, в
РДНСК – Добрич на 01.09.2020 г. е заведено копие от жалба от живущите на ул. „***“
№ 31 в град Добрич, адресирана до Окръжна прокуратура – Добрич, с която е
поискано от Окръжна прокуратура да упражни правомощията си по чл. 16 от АПК и да
оспори пред съд процесното РС. (л. 191) Предвид съдържанието на жалбата РДНСК
сочи, че се е съобразила с искането на подателите и не я е препратила до АдмС –
Добрич. Добавено е в писмото на РДНСК – Добрич, че от последната не е
извършвана проверка за законосъобразността на РС с твърдението, че такава не
била задължителна.
Като доказателство е приета и подадената от живущите на ул. „***“ № 31
молба до Окръжна прокуратура, именована „жалба“. (л. 103)
Приети са и инвестиционните проекти в осем броя папки, приложение към
делото.
По делото е назначена съдебно – техническа експертиза (л. 220 - 223) и
допълнителна такава (л. 267). Според заключението на вещото лице процесният
имот е с установено предназначение и е отреден за „обществено обслужване“.
Обединен е с УПИ II (за трафопост) в обща граница на промяна на
режима на устройство и застрояване. Вещото лице е отразило в заключението си,
че за всички поземлени имоти с установено предназначение в действащия ПУП не
са определени градоустройствените параметри и начин на застрояване, не е
определена височина или етажност. Според заключението Планът за застрояване
запазва съществуващата в имота сграда. С визата за проектиране е разрешено
проектирането на нова, свободно стояща сграда. Новата сграда ще бъде разположена
в имота и припокрива местоположението и очертанията на съществуващата в
имота сграда. Потвърждава, че на мястото, където е предвидено изграждането
на новия обект, към момента има съществуваща сграда. Вещото лице заявява, че начинът
и характерът на застрояването не се променят с предвиденото ново строителство.
Спазени са задължителните линии на застрояване на уличната регулация, като с
разрешеното строителство не се променят разстоянията спрямо имотите през улица.
Твърди, че сградата е съобразена с издадената виза за проектиране.
Първоначалното заключение е оспорено от ответника, като е допуснато
допълнително заключение относно въпроса по т. 11 от първоначалната СТЕ, а
именно: Отразено ли е благоустрояване и озеленяване в чертеж – вертикална
планировка на част Геодезична към одобрения инвестиционен проект. В допълнителното
заключение вещото лице сочи, че е предвидено озеленяване и начин на отвеждане
на повърхностните води в чертежи: вертикална планировка и трасировъчен план на
част Геодезична към одобрения инвестиционен проект.
Ответникът изрази несъгласие и с допълнителното заключение на вещото лице,
като заяви, че с част Геодезия не се доказва озеленяване или каквито и да е
други показатели. Не са направени нови искания, нито от ответника, нито от
останалите страни.
При така събраните доказателства и установени факти, изразени становища,
настоящият състав приема от правна страна следното:
Протестът е подаден от прокурора на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от АПК прокурорът следи за спазване на
законността в административния процес, като предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни
договори и съдебни актове. В случая протестът е срещу Разрешение за строеж,
т.е. срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК с искане за обявяване
на неговата нищожност, което може да бъде предявено без ограничение във
времето, съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е неоснователен по следните правни съображения:
Съгласно
правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни
форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на
административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност
е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на
такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се
приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност. Ето
защо, в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да
се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване
на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето по аргумент
от чл. 149, ал. 5 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани
основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория
са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК, но тогава когато нарушенията им са особено съществени - т.е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента
на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно гореизложеното
и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога
същият води до унищожаемост, а именно: всяка некомпетентност винаги е основание
за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато
е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на
липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само, ако са
толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това
според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е
съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго
решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност, за който и да е
орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В настоящия
случай оспореното Разрешение за строеж е издадено от заместващия Главния
архитект на Община град Добрич по време на разрешен платен отпуск на последния,
като за заместването е издадена нарочна заповед, за отпуска също, а в
длъжностната характеристика на заместващия е налице правомощието да изпълнява
функциите на Главен архитект в негово отсъствие (л. 72 – 74). В този смисъл
оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и при
спазване на административнопроизводствените правила.
Прокурорът обосновава
изводите си за нищожност на Разрешението за строеж с нарушения на материалния
закон - съществена непълнота в съдържанието на изготвения инвестиционен проект за
обекта с оглед липсата на част „Паркоустройство и благоустройство"; в
противоречие с отреждането за “обществено обслужване”, тъй като, докато офисите
и апартаментът за гости биха могли да се отнесат към търговската дейност в
контекста на общественото обслужване, то гаражите не са предназначени за цели
на търговия и други обслужващи дейности и не попълват съдържанието на израза
„други обществено обслужващи дейности"; нарушение на разпоредбите на чл.
108, ал. 1 и чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, т.е. противоречие с
предвижданията на ПУП.
По отношение твърдението за нищожност на оспорения акт
поради съществена непълнота в съдържанието на изготвения инвестиционен проект
за обекта с оглед липсата на част „Паркоустройство и благоустройство"
следва да се отбележи, че спор относно липсата на тази част между страните
няма. Въпросът е, доколко съществено нарушение се явява тази липса и може ли тя
да обоснове нищожност на РС:
Съгласно чл. 4 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обема и съдържанието на
инвестиционните проекти възложителят определя и възлага фазите на проектиране и
частите на проекта за всяка отделна фаза в зависимост от вида и спецификата на
обекта. При възлагане на частите на проекта се спазват изискванията за
задължителен минимален обхват и съдържание съгласно изискванията на Наредбата.
Част „Паркоустройство и благоустройство" е била предвидена като
задължителна такава в чл. 1, ал. 3 от Наредбата и Приложението към нея. По жалба на Камара на инженерите в инвестиционното
проектиране с Решение № 640 от 18.01.2017 г. по адм. д. 1649/ 2015 г. на
ВАС, Трето отд., потвърдено с Решение № 5893/ 10.05.2017 г. по адм. д. № 2577/
2017 г. на 5-чл. състав на ВАС, обнародвано в Д.В. бр.44/2017 г. (в сила от
02.06.2017 г.) са отменени § 1, § 50 и § 40 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4/ 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, издадена от Министъра на инвестиционното проектиране, обнародвана в
ДВ, бр. 93 от 11.11.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., като съответно е отменен
чл. 1, ал. 3 и Приложението към него от Наредбата, с оглед на което към
настоящия момент няма норма, която да определя част „Паркоустройство и благоустройство"
като задължителна такава за инвестиционния проект. В този смисъл не само няма
порок, водещ до нищожност поради липсата на тази част, а не е и налице
нарушение на изискванията въобще. За пълнота следва да се отбележи, че по
одобрените инвестиционни проекти е предвидено благоустройство и озеленяване в
имота и същото е видно от чертежи „Вертикална планировка" и „Трасировъчен
план" на част „Геодезична", представени в оригинал по делото, където
са очертани площите от имота, предвидени за тези цели. Това обстоятелство бе
потвърдено в съдебно заседание от вещото лице при представяне на допълнителното
заключение. Освен това, дори да има някаква неяснота по изпълнение на
показателите, то това може да сочи на незаконосъобразност, но не може да бъде
определено като толкова съществено нарушение, че да е налице нищожност на РС.
Отделно от това в Обяснителната записка към част „Архитектурна" на проекта
изрично е отразен показателят за озеленяване, който е в съответствие със същия
показател по издадената виза за проектиране. Вещото лице заяви, че е изчислило
зелената площ по част Геодезична, чертеж „Вертикална планировка" и е
установило, че същата съвпада с посочената в Обяснителната записка.
На следващо място, вярно е, че УПИ XI – 1030 е отреден за „обществено
обслужване“. Проектираната сграда е със смесено предназначение и да се отделят
гаражите от нея, обекти, които са част от сградата, за да се претендира, че е
нарушено изискването за предназначението за обществено обслужване, противоречи
на смисъла на проектирането. Освен това, независимо от предназначението на
имота, респективно предназначението на отделните обекти в сградата, която се
проектира за изпълнение в него, задължително следва да се предвиждат и места за
паркиране. Предвиждането на гаражите се изисква винаги при нови сгради, тъй
като те обслужват отделните обекти в тях и нямат самостоятелено значение в
градоустройствено отношение.
По принцип
противоречието с предвижданията на ПУП на инвестиционния проект и издаденото по
него Разрешение за строеж е основание за незаконосъобразност на строителните
книжа, като само в случай на констатирани особено съществени отклонения, които
водят до нетърпимост в правния мир на разрешеното строителство, са налице основания
за прогласяване на нищожност. С протеста се настоява нарушение на чл. 108, ал.
1 от ЗУТ и чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗУТ подробните
устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите
на населените места и землищата им, както и на селищните образувания, като
предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното
проектиране, а разпоредбите на чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 разписват, че всички части на инвестиционните
проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за
съответствието им с основните изисквания към строежите. Оценката обхваща
проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и
правилата и нормативите за устройство на територията. В случая е налице
Комплексен доклад за оценка на съответствието, според който проектите отговарят
на всички предвидени изисквания. В заключението на вещото лице е отразено, че по
действащия ПУП - План за застрояване се запазва съществуващата в имота сграда,
а с визата за проектиране е разрешено проектирането на нова, свободно стояща
сграда, като тя ще бъде разположена в имота и припокрива местоположението и
очертанията на съществуващата в имота сграда. Вещото лице потвърждава, че на мястото,
където е предвидено изграждането на новия обект, към момента има съществуваща
сграда. Заявява, че начинът и характерът на застрояването не се променят с
предвиденото ново строителство, спазени са задължителните линии на застрояване
на уличната регулация, като с разрешеното строителство не се променят
разстоянията спрямо имотите през улица. Твърди, че сградата е съобразена с
издадената виза за проектиране. При така приетото заключение на вещото лице,
неоспорено от страните в тази му част, се налага изводът, че макар и в
противоречие с чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗУТ с РС да е разрешено
строителство на нова сграда, при което в противоречие с предвижданията на плана
старата не се запазва, а новата ще бъде изградена на нейно място, то това
нарушение не е толкова съществено с оглед обстоятелството, че не се променят
начинът и характерът на застрояването, както и че са спазени задължителните
линии на застрояване на уличната регулация, вкл. не се променят разстоянията
спрямо имотите през улица. В този смисъл не бяха установени такива особено съществени
отклонения, които да правят оспорения акт нищожен. Засиленият стабилитет на
строителното разрешение, стоящ зад нормата на чл. 156 ЗУТ, цели предвидимост и
сигурност на инвестиционния процес. Ето защо установеното несъответствие с
предвижданията на ПУП може да бъде основание за унищожаемост на
административния акт, но не и за неговата нищожност. Такава би била налице при
разрешен строеж в защитена зона, в зона, предвидена за озеленяване, в чужд имот
и др.
Не се твърди,
а и не е налице и нетърпимо противоречие с целта на закона като друга възможна
хипотеза на нищожност.
В
допълнително представеното Становище от Главния архитект на Община град Добрич
се настоява, че визата за проектиране не е обявена на заинтересованите лица, с
което очевидно се претендира незаконосъобразност на процедурата по издаване на
РС. От една страна, визата за проектиране е издадена на основание чл. 134, ал.
6 от ЗУТ, съгласно който когато при прилагане на действащи подробни
устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на
предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи
сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и
нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят
тези планове, като в тези случаи конкретното застрояване се определя с виза по
чл. 140. В случая според заключението на вещото лице не се променят начинът и
характерът на застрояването и това беше обсъдено по – горе. Пак следва да се
отбележи, че дори да има някакво нарушение, то би довело до
незаконосъобразност, но не и до нищожност. Освен това собственикът на съседния
имот за трафопост, обединен с имота на възложителите, е уведомен впоследствие
за издаденото РС и ако считаше, че е засегнат, можеше да обжалва РС, което не е
сторил, поради което това възражение е неоснователно.
Освен това
следва изрично да се отбележи, че се касае за нов строеж. По смисъла на чл.
149, ал. 2 от ЗУТ в случаите
на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж заинтересовани
лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в
поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на
специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 -
възложителят и собственикът на земята. При така разписаните правила за
определяне на заинтересованите лица това са единствено и само заявителите за
издаване на РС, поради което дори да са налице непълноти или пропуски в
процедурата по издаване на РС, то те са санирани от липсата на произнасяне,
съответно отмяна на РС от РДНСК в 14 – дневния срок от получаването му, респ.
от липсата на протестиране от прокурора в същия срок.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на процесното Разрешение за
строеж № 51/ 14.08.2020 г., издадено от Главния архитект на Община град Добрич
чрез заместващия го, поради което протестът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на заинтересованите лица на последните следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски общо в размер на 472.00 лв. депозит
за вещо лице и 900.00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представените по
делото доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 4 от АПК Административен съд – Добрич, І състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ протест от *** - прокурор при Районна прокуратура Добрич срещу
Разрешение за строеж № 151/ 14.08.2020 г., издадено от Главния архитект на
Община Добрич, чрез заместващия го.
ОСЪЖДА Районна прокуратура - Добрич да заплати на Н.П.Н., ЕГН **********,***
и П.Н.Г., ЕГН **********,*** съдебно - деловодни разноски общо в размер на 1372.00
лв. (хиляда триста седемдесет и два лева).
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14 - дневен срок от
уведомяването на страните, на които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати
препис от същото.
СЪДИЯ: