№ 724
гр. Русе, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520105106 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.59 ЗЗД.
Ищецът ЕТ “Йордан Димитров-АНТА”, представляван от Йордан
Маринов Димитров”, чрез процесуалния си представител твърди, че е
собственик на енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР ЗЕ, който се
намира в гр. Русе, ул. “Болярска” №22 и представлява абонатна станция в
сутерена на жилищната сграда на същия адрес, разпределителна камера на ул.
“Болярска” и външен топлопровод. Ответното дружество “Топлофикация
Русе” АД ползва собствения му енергиен обект за нуждите на търговската си
дейност, съгласно договор, по силата на който му го предоставил за
безвъзмездно стопанисване. Към договора подписали и анекс, в който са
описани и с който са му предадени документите за изграждането и
въвеждането в експлоатация на енергийния обект. След последвали промени
в нормативната уредба относно дейността на топлопреносните предприятия
законодателят задължил тези предприятия да изкупят енергийните обекти,
собственост на трети лица и които лица нямат дейност като енергийно
предприятие. Срокът за изпълнение на това задължение не е изтекъл, но
ответникът не е изкупил собствения му енергиен обект, въпреки отправените
му от него покани. Поради това изпратил предизвестие до ответното
дружество, с което го уведомил, че от датата на получаването му следва да
1
считат сключения договор за прекратен. Уведомил го още, че при
продължаване на ползването след датата на получаване на предизвестието ще
претендира заплащане на обезщетение за ползване на собствения му енергиен
обект. Ответникът е получил предизвестието на 29.11.2019г., но не му е
отговорил, като продължава да ползва енергийния обект. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати обезщетение за ползване на собствения му
енергиен обект в гр. Русе, ул. “Болярска” №22, представляващ абонатна
станция, разпределителна камера (контролно-ревизионна шахта) и външен
топлопровод, в размер на 2100 лв при условията на частично предявен иск за
периода от 01.12.2019г. до 31.08.2021г. (по 100лв/мес.), заедно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, съгласно молба-
уточнение с вх. №3499/10.02.2022г. Претендира разноските по делото.
Ответникът “Топлофикация Русе” АД, представляван от изпълнителния
директор Севдалин Желев Желев, чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на иска. Оспорва материалноправната
легитимация на ищеца по сключения договор от 2001г. и Анекса, страна по
които е друго лице. Възразява, че договорът не е влязъл в сила, тъй като
съоръженията и описаните в Анекса документи не са предадени – липсва
протокол. Счита, че енергийният обект е бил обща етажна собственост, тъй
като по предназначение е служил за общо ползване от етажните собственици.
Последните са му прехвърлили собствеността, поради което съоръженията са
станали собственост на дружеството. Възразява още, че енергийните
съоръжения вече не съществуват поради амортизиране и на тяхно място са
инсталирани нови такива, негова собственост. Моли искът да бъде отхвърлен.
С определение в съдебно заседание на 28.04.2022г. на основание чл.214,
ал.1 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл.59 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за ползване на енергиен обект в гр. Русе, ул. “Болярска” №22 за
периода 01.12.2019г.- 31.08.2021г. чрез увеличаване на размера му от 2100 лв
на 2940 лв в пълен размер.
По делото са представени писмени доказателства и е прието
заключение на комплексна техническа експертиза.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представените по делото документи: Протокол №3/26.04.1995г. на
Община Русе, отдел АСИ, Протокол обр.16 от 19.03.1996г. за установяване
2
годността за ползване на строеж “Абонатна станция, контролно-ревизионна
шахта и външен топлопровод на ул. “Болярска”, кв.319-Русе” и Разрешение за
ползване №125/25.03.1996г., се вижда, че ищецът е собственик на енергиен
обект, с административен адрес гр. Русе, ул. “Болярска” №22, изграден в
сутерена на жилищната сграда на същия адрес и представляващ абонатна
станция, разпределителна камера (контролно-ревизионна шахта) и външен
топлопровод.
Видно от Договор за безвъзмездно предаване за стопанисване на
енергиен обект, сключен на 07.03.2001г. между “Топлофикация Русе“ ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор (приемащ) и ЕТ “Йордан
Димитров-АНТА” (предаващ), както и от Анекс от месец май 2001г., ищецът
е предоставил на ответника за временно и безвъзмездно стопанисване, с
неопределен срок за действие, собствения си енергиен обект.
Съгласно чл.2 от договора приемащият се задължава да стопанисва
приетия енергиен обект с грижата на добър стопанин, като разходите по
поддръжката и топлинните загуби са за негова сметка.
Съгласно чл.3, договорът може да бъде прекратен от една от страните
по него с едномесечно предизвестие за прекратяване.
Няма спор по делото, че по силата на сключения между страните договор
ответното дружество е ползвало по предназначение енергийния обект - част
от разпределителната мрежа, захранваща с топлоенергия две жилищни сгради
на ул. “Болярска”- гр. Русе.
С писмо изх. №25/07.11.2005г. (л.37-43) ищецът, позовавайки се на §4,
Раздел: Преходни и заключителни разпоредби на ЗЕ (обн., ДВ,
бр.107/09.12.2003г.), е предложил на ответника да изкупи абонатната станция
с прилежащите й обекти на пазарна цена. Писмото е получено от ответника на
08.06.2005г. Тъй като водената между страните кореспонденция в т. см. не е
довела до резултат, на основание чл.3 ищецът е прекратил Договора за
безвъзмездно предаване за стопанисване на енергиен обект от 07.03.2001г. с
едностранно предизвестие, считано от датата на получаването му -
29.11.2019г. (л.10).
Предмет на настоящото дело е заплащане на обезщетение за ползването
на енергиен обект, представляващ АС, разпределителна камера и външен
топлопровод за периода от 01.12.2019г. до 31.08.2021г.
3
Установено е, че в исковия период ответникът е ползвал предметното
съоръжение на ищеца без правно основание, респ. между него и
“Топлофикация Русе“ АД не са съществували облигационни правоотношения.
След като ответникът е ползвал енергийния обект на ищеца без правно
основание, той му дължи обезщетение за ползите, от които го е лишил,
съгласно чл.59 ЗЗД и които се изразяват в неполучена наемна цена за периода
от 01.12.2019г. до 31.08.2021г.
От заключението на комплексната техническа експертиза, потвърдено и
допълнено устно от вещите лица инж. Красимира Иванова П. и инж. М. Т.
Димитров в съдебно заседание на 28.04.2022г., се установява, че енергийният
обект представлява част от разпределителната мрежа, която довежда
топлоподаването до съответните сгради, но не е част от главните линии на
всички видове инсталации в сградите и централните им уредби. Същият се
състои от две части: едната част – абонатната станция се намира в сутерена на
една от сградите на ул. “Болярска”, а другата му част представлява тръби и
камера под земята. В помещението на АС е налично оборудване, различно от
проектираното. По проект АС е била реализирана на базата на кожухотръбни
подгреватели. Вътрешната отоплителна инсталация на сградата е била с
отворен разширителен съд, а към момента на експертизата е модифицирана на
такава със затворен разширителен съд. Датата, на която е подменено
оборудването й не е установена. От устното заключение се установява, че
това е ставало поетапно, като ремонт, респ. оборудването не е подменено
изцяло, не е реконструирано, а му е извършван ремонт. Реализираната АС от
самото начало и до сега изпълнява една и съща функция, захранва едни и
същи сгради и ги топлоснабдява, нейната мощност не е увеличена, нито
капацитетът й, поради което експертизата заключава, че разходите по
изграждането и поддръжката на съоръжението й е с относително постоянна
стойност. При определяне размера на обезщетението за
ползване/стопанисване на енергийния обект експертизата е извършила
проверки и изчисления, основаващи се на наличната информация за
стойността на придобиване на активите и тяхната стойност към определени
моменти (начало и край на зададения период), съобразявайки факта, че
разходите за поддръжка и експлоатация са извършвани от ползвателя на
съоръжението, поради което са спаднати от стойността на дължимото
4
обезщетение.
Заключението е, че размерът на обезщетението за ползване на
енергийния обект за исковия период, определен на база средния наем чрез
месечна амортизационна квота, след спадане на съответните разходи за
стопанисване и поддръжка, възлиза на 140 лв/мес. или общо за периода
възлиза на сумата 2940 лв.
Съдът приема заключението на експертизата, депозирано от лица,
притежаващи необходимата за случая компетентност, същото е съобразено с
данните по делото и релевантната нормативна уредба.
При тези данни съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД, определено съобразно заключението на
експертизата в размер на сумата 2940 лв, поради което искът е основателен
следва да бъде уважен в този размер, заедно със законната лихва от
предявяването му – 13.09.2021г. до окончателното изплащане.
Възраженията на процесуалния представител на ответника не са
доказани. Енергийният обект е движима вещ, поради което активната
легитимация по иска на ищеца е установена от събраните по делото
писмените доказателства и данните от заключението на експертизата.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата 1174 лв
разноски по делото, съобразно представен списък на разноските.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Топлофикация Русе” АД, със седалище и адрес на управление
в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп. директор Севдалин Желев
Желев, ЕИК ********* да заплати на ЕТ “Йордан Димитров-АНТА”, ЕИК
*********, представляван от Йордан Маринов Димитров”, сумата 2940 лв
обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползване на енергиен обект в гр. Русе, ул.
“Болярска” №22, представляващ абонатна станция, разпределителна камера
(контролно-ревизионна шахта) и външен топлопровод за периода от
01.12.2019г. до 31.08.2021г., заедно със законната лихва, считано от
13.09.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата 1174 лв разноски по
делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6