№ 1191
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 и глава двадесет и първа от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от длъжника по изпълнението - „4-СА“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез управителя Б. срещу решение № 1365 от 09.06.2022г., по ч.гр.д. №
13549/2021г., по описа на СГС, II-Д въззивен състав, с което е отхвърлена жалбата му,
срещу извършено разпределение по протокол от 26.10.2021г., по изпълнително дело №
20178470400134 по описа на ЧСИ Н. П., с район на действие СГС.
Частният жалподател/длъжникът по изпълнението - „4-СА“ ЕООД счита, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че сумата от 3 991,23 лева
неправилно е разпределена на взискателите – М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К.. Според
него, с тази сума е следвало да се погаси задължението към ТД НАП, град София, на
основание чл. 136, ал.1, т. 6 от ЗЗД. Твърди, че кредиторът Б. Ш. е починал на ***г., поради
което вземането му за трудово възнаграждение било наследено от неговите наследници,
който от своя страна го прехвърлили на взискателите с разпределени суми. Счита, че
взискателите по разпределението не били кредитори с право на предпочитано
удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД, тъй като за неговите наследници нямало характер
на трудово възнаграждение. Още повече, че те били прехвърлили това вземане на трети
лица, поради което е загубило характера си на вземане за трудово възнаграждение. Моли
САС да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което сумата от 3 991,23 лева
да бъде разпределена на НАП. Не претендира разноски за това производство.
Препис от въззивната жалба е връчен на взискателите - М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К.,
1
които са подали писмен отговор, чрез адв. Б.. Считат, че частната жалба е бланкетна и не се
сочат конкретни пороци на атакуваното решение. Твърдят, че вземането за трудово
възнаграждение им е надлежно прехвърлено с договор за цесия, което установявало
привелегията на всизкателите по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Не претендират разноски за
производството пред САС.
Частната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу решение на
окръжен съд, което подлежи на въззивно обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
СГС правилно е установил фактическата обстановка и страните не спорят, че
производството по индивидуално принудително изпълнение било образувано по молба на
взискателя – Б. И. Ш., с издаден изпълнителен лист по гр. д. No52171/2013г. по описа на
СРС срещу длъжника - „4 СА“ЕООД, за сумата от 6 101,26 лева, представляваща
незаплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху главницата считано
от 13.12.2013г. до изплащане на
вземането, както и за мораторна лихва в размер на 761,77 лева за периода от 23.09.2012г. до
13.12.2013г. На ***г. взискателят е починал и на негово място в изпълнителното
производство са конституирани наследниците му по закон – Н. Г. Ш., И. Б. Ш. и Ц. Б. Ш.. Те
прехвърлили вземането си на М. М. К., с договор за цесия от 12.03.2021г., който е
конституиран като взискател с разпореждане от 15.04.2021г. М. М. К. е починал на
10.08.2021г. и с постановление от 20.10.2021г. като взискатели са конституирани
наследниците му по закон - М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К..
С разпределение по протокол от 26.10.2021г., съдебният изпълнител е разпределил сумата
от 5 165 лева, както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД сумата от 400 лева на М.
И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К., представляваща разноски по принудителното изпълнение и
773,77 лева за допълнително начислени такси и разноски; съгласно чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД,
остатъкът от сумата от 3 991,23 лева е разпределена на М. И. Т. – К., Р. М. К.-Б. и М. М. К..
За да отхвърли жалбата на длъжника по изпълнението, СГС е изложил решаващи мотиви,че
за определяне реда на привилегията е от значение видът на претендираното вземане, а не
личността на взискателя, придобил прехвълненото вземане. Правото на принудително
изпълнение ведно с редът за неговото удовлетворяване, преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното, на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД.
Според настоящия съдебен състав, релевантен за реда на правото на предпочтително
удовлетворение, е видът на вземането установен със сила на пресъдено нещо и
възпроизведен в изпълнителния лист. Веднъж възникнало вземането за трудово
възнаграждение не променя своя вид и характер, съобразно личността на взискателя, както
неправилно счита длъжникът по изпълнението. Веднъж вече възникнало вземане с
основание за трудово възнаграждение, възниква и редът за неговото предпочтително
удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД. Това вземане може да е предмет, както на
2
универсално така и на частно правоприемство, които обстоятелства не променят реда за
неговото удовлетворение.
Насрещните страни не претендират разноски за това производство и такива не следва да им
бъдат присъждани.
На основание, чл. 463, ал. 2, изр. последно от ГПК, решението на апелативния съд е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1365 от 09.06.2022г., по ч.гр.д. № 13549/2021г., по описа на
СГС, II-Д въззивен състав, с което е отхвърлена жалбата на „4-СА“ ЕООД, ЕИК *********
срещу извършено разпределение по протокол от 26.10.2021г., по изпълнително дело №
20178470400134 по описа на ЧСИ Н. П., с район на действие СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3