РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Пловдив, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Частно наказателно дело
№ 20235300200683 по описа за 2023 година
за да се произнесе, прецени следното:
Производство по реда на чл.465 вр. чл.463 от НПК
В Окръжен съд – Пловдив е постъпило искане, чрез Министерството на
правосъдието на Република България, от Главна републиканска прокуратура –
гр.Кастамону, Република Турция, за признаване и изпълнение на присъда
срещу българския гражданин К. И. Д. на основание Европейската конвенция
за международно признаване на присъди. В искането е посочено, че спрямо
българския гражданин К. Д., роден на *** г., живущ в гр.П.в, е постановена
присъда от Тежък наказателен съд - гр.Кастамону, РТурция, за извършено в
община Тося – област Кастамону, на 23.07.2013г., престъпление по чл.85 ал.2
от турския наказателен кодекс - закон № 5237, за което с присъдата му е
наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 4 години и 2 месеца по
дело № 2014/163 - с решение № 2017/19 от 19.01.2017г.
1
Описани са фактите, свързани с извършеното престъпление
„Причиняване на смърт или нараняване поради небрежност“: на 23.07.2013г. в
пределите на община Тося – обл.Кастамону, е възникнало пътно транспортно
произшествие със смърт и наранявания, вследствие на сблъсък между
моторното превозно средство с български регистрационен № ***,
управлявано от осъдения К. И. Д. с пътници Р.М., Р.А. и Д.Д./наранени след
произшествието/ и моторното превозно средство с германски регистрационен
№ ****, управлявано от М.М.Е. с пътници С.Е./загинала/, Р.Е. и Т.Е./наранени
след произшествието/. Произшествието е настъпило между двете моторни
превозни средства като шофьорът М.Е. се е движил с автомобила си в посока
от гр.Ългаз към гр.Тося, а движещияг се в обратна посока автомобил,
управляван от К. Д., навлиза в лентата за движение на Е..
В искането е отразено, че К. Д. не е бил арестуван или задържан, като на
15.12.2014г., по време на съдебния процес на съдебното досие пред 14-ти
Основен наказателен съд Бюйюкчекмедже, му е бил прочетен обвинителния
акт чрез преводач и сам Д. е дал обяснение по случая. Присъдата е била
прочетена в съдебно заседание на 19.01.2017г. при Тежък наказателен съд -
гр.Кастамону в отсъствие на осъдения. По време на делото Д. е бил защитаван
от адвокат С.О. или от упълномощения от самия подсъдим защитник –
адвокат Я.Г.. Решението, с което на Д. е наложено наказание от 4 години и 2
месеца лишаване от свобода, е било обжалвано, но възражението срещу него е
било отхвърлено по същество като неподходящо от 12-ти Наказателен отдел
при Районен апелативен съд гр.Анкара, при което на 08.03.2017г. с Решение №
2017/509 основното решение е било утвърдено и е придобило окончателен
вид.
Отразено е, че давността за изпълнение на присъдата, съгласно член
68/1-е от турския Наказателен кодекс № 5237 е 10 години и изтича на
06.03.2027г.
Искането към българската страна е отправено по причина, че осъденият
е с българско гражданство и се намира на територията на нашата страна, при
което наложеното му наказание не може да бъде приведено в изпълнение в
РТурция чрез екстрадиция.
Приложени са Обосновано решение за присъда относно К. Д.,
решението на Районен апелативен съд гр.Анкара относно обжалването,
2
примерен срок (вероятен) за изтърпяване в затвора, показващ условията за
освобождаване по заслуга и условното му освобождаване относно
постановената присъда, постановеното наказание, законните разпоредби
относно наказателния съд и привеждането в изпълнение на наказанието, ведно
с преводите на изброените документи.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище, че по
делото има достатъчно налични доказателства за несъответствия по
провеждане на съдебното следствие от турския съд, противоречащи на
основни принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално
право по отношение правото на защита на българския гражданин, визирайки
нормата на чл.463 т.6 от НПК. В крайна сметка моли за признаване присъдата
на турския съд.
Защитата на осъденото лице – адвокат К., заема позиция, че искането на
турските власти не следва да бъде уважавано. Също е на становище, че е
нарушено правото на защита на осъденото лице, посочвайки непризоваването
на същото за съдебните заседания и неуведомяването му в съответствие с
изискването на чл.269 ал.3 от НПК, както и най-вече за провеждане на
съдебни заседания и особено последното такова по същество – при
произнасяне на присъдата, при липсата на защитник - в нарушение нормата на
чл.94 ал.8 от НПК. Намира и въззивното решение като бланкетно, за
постановено при липсата на мотиви и аргументи, за да бъде отхвърлено
искането на подсъдимия към оня момент Д. и защитника му.
Осъденият К. Д. лично, излага твърдения в обясненията си, в личната си
защита и последна дума, че няма каквато и да е вина за пътнотранспортното
произшествие, а че вината е единствено на оневинения от турския съд
обв.М.Е..
Съдът, като разгледа постъпилото искане, приложените по делото
доказателства, и като обсъди доводите на страните, прие следното:
От приложеното копие на постановената спрямо К. Д. присъда №
2017/19 по дело №2014/163 на Тежък наказателен съд гр.Кастамону в РТурция
е видно, че той е признат за виновен и осъден за едно престъпление: - в
съответствие с чл.85/2 от турския наказателен кодекс № 5237, който текст
отговаря на престъплението „причиняване на смърт на едно лице и
нараняване на повече от едно лице поради небрежност“, за което е наказан с 5
3
години лишаване от свобода. На основание чл.62 от турския наказателен
кодекс това наказание е било намалено с 1/6 или окончателното такова е 4
години и 2 месеца затвор. Присъдата е обжалвана пред въззивен съд и
съгласно решение № 2017/509 по дело № 2017/670 на Районен апелативен съд
гр.Анкара същата е потвърдена по отношение на Д. като по този начин на
08.03.2017 г. присъдата е придобила окончателен вид. Давността за
изпълнение на присъдата, съгласно член 68/1-е от турския Наказателен кодекс
№ 5237 е 10 години и изтича на 06.03.2027г. Към момента на отправяне
искането Д. пребивава на територията на гр.Пловдив. Предвид това,
настоящият съд не би могъл да се позове на обстоятелството, че въпроса с
предаване на осъдения на турските власти за изтърпяване на наказанието по
произнесената там присъда спрямо него вече е решен, тъй като това решение
не е изпълнено, а факта, че К. Д. е български гражданин прави невъзможно и
предаването му по реда на екстрадирането на турската страна. Именно затова
и турските власти се позовават на Европейската конвенция за международно
признаване на присъди, като отправят молба за признаване на присъдата,
постановена спрямо това лице.
Съобразявайки диспозитива на постановената в Република Турция
присъда, както и обстоятелствената й част относно деянието, за което е осъден
К. Д., а замолената държава е обвързана от посочените за установени факти,
съгласно разпоредбата на чл.42 от Конвенцията, съдът намери, че то
съставлява престъпление и по българския НК съответно престъпление по
чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от българския НК. Тук е моментът и
да се посочи, по възражението на осъденото лице, за твърдяната от него липса
на виновно поведение по ПТП, че горепосочената норма от Конвенцията
повелява обвързаност на замолената държава с фактите по исканата за
признаване присъда.
А както правилно отбелязва и защитникът на Д. по настоящото дело
адвокат К. – искането е съобразено с изискванията на процесуалния ни закон,
че осъденият е наказателно отговорно лице съобразно българския закон,
престъплението, за което е осъден К. Д. в РТурция не е политическо, нито
военно, за същото в РБългария не е признавана присъда на друг чуждестранен
съд.
Отделно от това, обаче, за основателно се прие от съдебния състав
4
установеното и възразеното от защитата, че изпратената за признаване
присъда противоречи на основните принципи на българското наказателно и
наказателнопроцесуално право, визирайки нормата на чл.463 т.6 от НПК. Така
от представените с искането материали от турска страна, както и от тези по
допълнително изисканата от съда документация, удостоверяваща хода на
протеклите и начин на протичане на съдебните заседания до произнасяне на
присъдата от Тежък наказателен съд гр.Кастамону, съдебният състав съобрази
следното: процеса по делото е разгледан публично, като в заседанието от
15.12.2014г. пред Основен наказателен съд Бюйюкчекмедже, К. Д. е участвал с
назначен му адвокат от Истанбулската адвокатска колегия-адв.С.О., където му
е прочетен обвинителен акт с преводач, давайки обяснения за случая по ПТП.
Т.е. Д. е бил наясно с образувания процес на наказателно производство. В
последващите съдебни заседания Д. не е присъствал, като се бил прибрал в
страната за лечение, пролежавайки през 2016г. в Клиника по специална
хирургия. Упълномощил турските адвокати Г. и Г., които да го представляват в
процеса, което те са сторили в с.з. на 14.11.2016г. и на 21.11.2016г. В съдебното
заседание на 19.01.2017г., когато е произнесена исканата за признаване
присъда, не е присъствал както обвиняемия тогава К. Д., така и негов
защитник.
А процесът в това съдебно заседание се е провел в присъствието на
другия участващ в ПТП М.Е.-като обвиняем с двама свои защитници, както и
с участието на републикански прокурор – представител на обвинението.
Дори и да се приеме неявяването на Д. по негова собствена инициатива,
то при дадения ход на делото по същество в отсъствието на адвокат,
защитаващ интересите му в това особено важно с.з., където при съдебните
прения се формира и вътрешното убеждение на съда за виновност, а дори и за
преценка на налични смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
е нарушено сериозно правото му на защита-в нарушение на чл.94 ал.1 т.8 от
НПК.
Само на това основание следва да се отхвърли искането за признаване на
присъдата на турския съд, като едновременно с това съдът намери за
необходимо да посочи и нарушените принципи на българския процесуален
закон за състезателност и равнопоставеност на страните –чл.12 и чл.15 от
НПК. Всичко това и при грубо нарушаване принципа, заложен в разпоредбата
5
на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС. Присъдата е постановена на базата на
обвинителната пледоария на прокурора, при изслушване на другия участник в
ПТП, като съдът се е задоволил единствено с прочитане обясненията на К. Д.,
снети от него през 2014г.
А без претенции за ревизиране на присъдата от страна на настоящия
съдебен състав, следва да се посочи противоречието в казуса по един и същ
факт между двамата обвиняеми К.Д. и М.Е. /кой от тях е предприел
изпреварване на камиона/, както и категорично противоречивите една на
друга съдебни експертизи в хода на делото, което на още по-силно основание
води до необходимостта от участието на защитник на неявяващия се обвиняем.
Предвид на така изложеното, съдът прие че искането на Главна
републиканска прокуратура град Кастамону - „Бюро за решения и
изпълнения“, за признаване и изпълнение на присъдата на турските съдебни
власти срещу българския гражданин К. Д., като несъответстваща на основни
принципи, залегнали в КЗПЧОС и на българското наказателно и
наказателнопроцесуално право, следва да бъде отхвърлено, поради което и на
основание чл.465, ал.4 от НПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането за признаване и приемане за изпълнение на
наказанието Лишаване от свобода, наложено с постановена присъда от Тежък
наказателен съд - гр.Кастамону, РТурция, по дело № 2014/163 с решение №
2017/19 от 19.01.2017г., станало окончателно на 08.03.2017г., спрямо
българския гражданин К. И. Д. с ЕГН **********, за причиняване на смърт
или нараняване поради небрежност, в размер на 4 години и 2 месеца.
След влизане в сила на решението, заверен препис от същото да се
изпрати на Министерство на правосъдието.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд –
Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7