Решение по дело №179/2018 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 32
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 15 август 2018 г.)
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20182210200179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

номер 32, 20. 07. 2018 г.,  град КОТЕЛ

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, наказателен състав, на 27.06.2018 г., в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : …………………………………..

   ………………………………..

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ...............…………………….

................…………………….

Секретар Нелли Митева ……..................……..............................……………………………

Прокурор ...........………………….............................…………………………………………

като разгледа докладваното от Председателя ИВАН ЧЕНКОВ НАХД № 179 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на С.Х.И. с ЕГН **********,  против наказателно постановление № 18-0287-000028/09.03.2018г. на Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на жалбоподателя И. на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева  за административно нарушение на чл.20, ал.2, от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е приел за установено, че на 18. 01. 2018г.  в 06,50 ч. по път ІІ-48, км 43.000 жалбоподателят С.Х.И., управлявайки лек автомобил БМВ с рег. № *******, при заснежен път в зоната на десен завой, навлиза в лента за насрещно движение и удря идващия товарен автомобил „Мерцедес“ с ДКН  Н 1175 ВР.

При така установената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2, от ЗДвП - при движение с „несъобразена скорост”.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДВП  задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение, която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст фактори,  за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Н.Н. и Н.Й., които не са очевидци на инцидента, но са били изпратени на място от оперативния дежурен при РУ Котел, след подаден сигнал за ПТП. Актосъставителят Н.Й. сочи, че са съставили АУАН, тъй като първоначално имали информация, че пътникът, който е пътувал в лекия автомобил е ударен. По късно пътникът в автомобила на жалбоподателя се е явил в полицейското управление и е казал, че от настъпилото ПТП няма наранявания. Показанията на св. Й.., кореспондират с показанията на другия полицейски служител св. Н..

Изложеното дотук, не води до обоснован извод, че наказаното лице е извършило нарушението, за което е било санкционирано по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП. Преценката дали е извършено административно нарушение, изисква наказващият орган да е направил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, както и относно скоростта на движение на нарушителя, неговото физическо и психическо състояние, като тези обстоятелства впоследствие, следва да се установят и пред съда. Следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. Минимални предпоставки за това липсват в конкретния случай. Не са установени конкретните условия на движение, което прави и невъзможна преценката дали жалбоподателят е съобразил скоростта си с пътната обстановка, а и данни относно скоростта, с която се е движил, също липсват.

На следващо място, за да е налице визираното от наказващия орган нарушение е необходимо да е настъпило ПТП. Съгласно разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В НП не е посочено дали от настъпилото събитие, възникнало в процеса на движение на посоченото превозно средство са настъпили материални щети. Последните, видно от разпоредбата на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, съставляват съставомерен елемент и е следвало да намерят обективен израз в обстоятелствената част на НП, като бъдат индивидуализирани, още повече, че видът и характерът им от своя страна предполага и извършване на преценка за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съставените АУАН и протокол за ПТП също не е отбелязано дали от настъпилото събитие, възникнало в процеса на движение на превозното средство са настъпили материални щети. Конкретни данни за наличие на материални щети не се съдържат и в събраните по делото гласни доказателства. Наличието на причинени материални щети не е установено с допустими от закона доказателства нито в развилото се административно наказателно производство, нито пред съда. В нарушение на изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган не е извършил разследване на обстоятелствата, релевантни за ангажиране отговорността по чл.179, ал.2 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Това в случая не е било сторено и обуславя отмяната на наказателното постановление, при наложена санкция за деяние, което не съставлява нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП, при липса на основен елемент от фактическият му състав, наличие на пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ЗДвП

Всичко това води до неяснота в административно-наказателното производство, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява и въз основа на коя материално правна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0287-000028/09.03.2018 г. на Началник група към ОДМВР Сливен - РУ Котел, с което на жалбоподателя С.Х.И. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева  за административно нарушение на чл.20, ал.2, от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Сливен.

 

                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: