О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1131
17.09.2016 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На седемнадесети
септември
2016
Година
в закрито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар……………………….,
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик МИНЧЕВ гражданско дело № 72 по описа за 2016 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е на основание чл. 130 от ГПК.
Образувано
е по ИМ на ЕТ “Карго-Константин Карагитлиев” гр. Казанлък против Община
Казанлък. В ИМ ищецът твърди, че е бил в договорни отношения за ползване на общински
имот с ответника, върху който е изградил и придобил сгради и съоръжения. Тези
сгради ищецът продължава да ползва в момента, но ответникът иницирал процедура
за продажба на имота и сградите построени върху него. Ето защо моли съда да
постанови решение с което да признае по отношение на ищеца, че ответникът не е
собственик на 5 бр. недвижими имоти /сгради/, подробно описани в ИМ, за които е
издаден АЧОС № 3235/01.03.2016 г. от Кмета на Община Казанлък. В случай, че
съда отхвърли първия иск, моли съда да постанови решение с което да осъди
ответника да заплати на ищеца стойността на извършените в поземлен имот с
идентификатор № 35167.504.7856 подобрения от 50 000 лева, съставляваща
частична претенция от общата стойност на извършените от ищеца подобрения от
288 500 лева за построените 5 бр. недвижими имоти, ведно със законната
лихва, считано от 03.06.2016 г., до окончателното и заплащане.
По
делото е проведена процедура за размяна на книжа, като в срока за отговор е
постъпил такъв от ответника Община Казанлък, чрез адв.С.А., в който
взема становище, че първият отрицателен установителен иск е недопустим,
тъй като ищецът няма интерес от воденето на такъв иск. Позовава се на
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК.
По същество взема становище, че предявените искове са неоснователни, като
излага подробни съображения за това. Сочи, че описаният в исковата молба имот,
ведно с построените 5 броя сгради в този имот са собственост на Община
Казанлък. Двата монолитни склада с площ от по 330.00 кв. м. и един открит склад
от 150.00 кв.м. са построени през 1983 г., като в годините собствеността от
държавна, съгласно изменението на Закона е преминала в собственост на Общината.
Останалите сгради Общината е придобила по приращение, което следва земята,
която е общинска собственост. Ищецът бил наемател на процесният имот от
03.11.2004 г.. След изтичането на срока на последният договор за наем
ищецът-наемател е бил поканен от ответника- наемодател да освободи наетият
имот, като ищецът и към момента държи имота без правно основание. Ако се
приеме, че ищецът е построил сградите, то те са построени незаконно, тъй като
за тях няма издадени разрешения и последващи актове, които да удостоверят
законността на сградите и подобренията. Ищецът не представя никакви документи,
съгласно които да има право да строи, в имота който ползва под наем.
Съгласно
разпоредбата на чл. 130 от ГПК, Когато при проверка на исковата молба съдът
констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Въпросът за това налице ли е или не
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост,
явяващ се абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните за
допустимостта на иска. Изхождайки от заявените с исковата и уточняващата молби
фактически обстоятелства, съдът счита, че ищеца не е обосновал правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск, поради което производството по
делото в тази част следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска, на
основание чл. 130 от ГПК. Съображенията на съда за недопустимост на иска,
предвид липса на правен интерес, се свеждат до следното: Съобразно Тълкувателно решение № 8 от
27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се
приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. В
разглеждания случай не е налице нито една от посочените хипотези, обосноваващи
наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. В ИМ
ищецът твърди, че е построил сгради върху терен на ответника с който са били в
наемни правоотношения, за които иска да бъде признато за установено, че
ответника не е собственик, без обаче да сочи, че ги е
придобил на някакво правно основание. Сами по себе си
обаче тези обстоятелства – построяване на сгради не обуславят наличие на правен
интерес, предвид липсата на доказателства, легитимиращи ищеца като собственик
на сградите, които да противопостави на ответника в производството, образувано
по отрицателен установителен иск, както и че ищецът не противопоставя
свое право на собственост върху имота. В конкретния
случая дори искът да бъде уважен и правото на ответника да бъде отречено със
сила на присъдено нещо, от това не следва, че процесните имоти са собственост
на ищеца. Правните последици от уважаването на иска, т.е. отричане правото на
ответника върху процесните сгради, построени върху негов имот, няма да
рефлектират върху имуществото на ищеца. Затова предявеният иск е недопустим.
Възможността за узаконяване на сградите също не може да обоснове правен интерес
от провеждане на иска. В административната процедура не се разглеждат спорове
за собственост.
Ето
защо производството по делото по предявения от ищеца ЕТ “Карго-Константин
Карагитлиев” гр. Казанлък против ответника Община Казанлък отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 от ГПК следва да бъде прекратено, поради
недопустимост на иска.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от ищеца ЕТ
“Карго-Константин Карагитлиев” гр. Казанлък против ответника Община Казанлък
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК с която моли
съда да постанови решение с което да признае по отношение на ищеца, че
ответникът не е собственик на построените в поземлен имот с
идентификатор №35167.504.7856 с обща площ 1617кв.м., находящ се на
ул."Никола Петков", гр.Казанлък: Сграда
с идентификатор 35167.504,7856.1 със застроена площ от 316.00 кв.м.; сграда с
идентификатор 35167.504.7856.2 със застроена площ от 301,00 кв.м.; сграда с
идентификатор 35167.504.7856.3 със застроена площ от 38.00 кв.м.; сграда с
идентификатор 35167.504.7856.4 със застроена площ от 30.00 кв.м.; сграда с
идентификатор 35167.504.7856.5 със застроена площ от 69.00 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Казанлък, поради недопустимост на иска.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщението, с частна жалба чрез ОС Стара Загора, пред ПАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :…………………….