№ 2969
гр. Благоевград , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
Секретар:Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20201200501080 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на адвокат А. К.,
особен представител на А. В. Я. от гр. Петрич, подадена срещу частта на
решение № 441 от 30.06.2020 г., постановено по гражданско дело № 1890 от
2019 г. на Районен съд Петрич, с която е уважена претенцията на „Теленор
България” ЕАД за 410,21 лв., представляващи сбор от лизингови вноски,
дължими за периода септември 2018 г. - март 2020 г., по договор за лизинг от
26.04.2018 г. на мобилно устройство марка „*“, модел *. Твърди се, че
договорът за лизинг е нищожен. Длъжникът не бил уведомен за предсрочната
изискуемост. Клаузата на чл. 12, ал. 2 от общите условия на договора за
лизинг била неравноправна. Налице било значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Шрифтът на договора и
общите условия бил прекалено дребен. Клаузите в договора не били
уговорени индивидуално. Потребителят нямал възможност да влияе на
тяхното съдържание. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска на фирмата.
1
Постъпил е отговор на жалбата. В него се твърди, че актът на първата
инстанция е правилен в атакуваната му част. Фирмата претендирала
незаплатени лизингови вноски, дължими по валидно сключен договор.
Устройството било предоставено на клиента при преференциални условия.
Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания било основанието за предсрочната изискуемост
на лизинговите вноски. Договорът бил валиден. Той бил съставен в писмена
форма и на български език. Абонатът бил наясно със съдържанието му към
датата на сключване. Операторът предоставил на абоната вярна, пълна,
четлива и ясна информация. Моли се за потвърждаване на решението на съда
в обжалваната част.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими, поради което се разгледаха в
открито заседание на въззивната инстанция.
Пред Окръжния съд не се събираха нови доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Петрич е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
Актът на първостепенния съд, в обжалваната част, с която е уважена
претенцията за дължими вноски по договор за лизинг на мобилно устройство,
е правилен.
Не се спори по делото, че е бил сключен договор за лизинг на мобилно
устройство „* *. Стойността на последното е 496,57 лв. с ДДС. В чл. 4 от
контракта изрично е посочено, че устройството е предадено на
лизингополучателя. Срокът на договора е 23 месеца. Ответникът е следвало
2
да заплаща лизингова вноска в размер на 21,59 лв. месечно. Удостовереното в
чл. 4 от договора за лизинг обстоятелство, че Я. е получил мобилното
устройство, не е оспорено, поради което следва да се приеме, че
лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ да
предостави същото на лизингополучателя, който го е приел без забележки. За
него е възникнало задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 от
ЗЗДог и същият е бил длъжен да заплаща дължащите се лизингови вноски.
Същевременно, той е бил длъжен, по силата на чл. 345, ал. 1 от ТЗ, да върне
мобилното устройство след изтичане на лизинговия договор, освен в случаите
по чл. 342, ал. 3 от ТЗ. Доказано е, че процесното мобилно устройство е било
предоставено на абоната /лизингополучател/ и той реално го е ползвал,
поради което дължи заплащане на лизинговите вноски на лизингодателя за
времето на действие на договора.
Процесният договор нито е нищожен, нито е развален, нито е прекратен и е
имал действие до изтичането на срока, за който е сключен. Няма настъпила
предсрочна изискуемост на вноските по лизинга, доколкото няма изрично
заявено от лизингодателя и достигнало до знанието на лизингополучателя
изявление, че трансформира вземането си в предсрочно изискуемо или че
прекратява договора от определена дата занапред, или че го разваля на някое
от основанията, предвидени в закона. Към датата на приключване на устните
състезания пред районния съд, срокът на действие на договора е изтекъл и
вече са били изискуеми всички дължими и неплатени месечни лизингови
вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането на
срока на действие на договора. С оглед това, лизингодателят има право да
претендира тяхното присъждане, след като е предоставил устройството на
лизингополучателя и последният се е ползвал от него /данни за обратното
няма/, поради което и дължи плащане.
В казуса не е необходимо да се обсъжда дали чл. 12 от общите условия на
договора за лизинг съдържа неравноправни клаузи, защото, както вече се
изтъкна, няма предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, но падежите на
последните от тях са настъпили в хода на първоинстанционното дело и този
факт следва да бъде отчетен по силата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Изискването за размер на шрифта на договора и общите условия, залегнало в
3
нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, не намира приложение в случая. В Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, подобна разпоредба липсва. От значение, в
светлината на потребителската защита, е да се прецени дали видът на шрифта
или неговият размер са попречили на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение. Такъв извод по делото не може да се направи.
Лизингополучателят е погасил първите 4 вноски и очевидно е бил наясно
какво дължи по договора. Няма основание да се приеме, че по някакъв начин
са били налице уговорки в негова вреда, които не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Не се констатират относими
клаузи, имащи характер на неравноправни такива.
Независимо от липсата на обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за лизинг, ответникът е бил длъжен да заплати
съответните вноски. Доказателствената тежест за установяване на такова
плащане е именно негова. В случая ищцовата страна твърди отрицателен факт
- липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а
на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства,
удостоверяващи извършено плащане на дължимите вноски. По делото не са
ангажирани доказателства, доказващи плащане от страна на ответника.
Следва да се подчертае, че в конкретния казус се касае само за заплащане на
лизингови вноски, които се дължат по силата на договора срещу
предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които да дават
предимство на мобилния оператор, в качеството му на търговец, пред
ответника, в качеството му на потребител.
Налага се изводът, че искът за заплащане на лизингови вноски правилно е
уважен от първата инстанция /в присъдения от нея размер/. Обжалваното
решение подлежи на потвърждаване в атакуваната част.
С оглед изхода на делото пред Окръжния съд, Я. следва да заплати на
фирмата направените разноски за адвокатско възнаграждение и особен
представител, както и да внесе съответната държавна такса за провеждането
на второинстанционния процес.
4
Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, настоящият
съдебен акт няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 441 от 30.06.2020 г., постановено по
гражданско дело № 1890 от 2019 г. на Районен съд Петрич, в обжалваната
част, с която е уважена претенцията на „Теленор България” ЕАД за 410,21 лв.,
представляващи сбор от лизингови вноски, дължими за периода септември
2018 г. - март 2020 г., по договор за лизинг от 26.04.2018 г. на мобилно
устройство марка „*“, модел *.
ОСЪЖДА А. В. Я. , ЕГН **********, адрес *********, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост“, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6,
представлявано от М. С. и Д. К. К. направените разноски по делото пред
Окръжния съд - 180 /сто и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение и 300
/триста/ лева възнаграждение на особен представител.
ОСЪЖДА А. В. Я. , ЕГН **********, адрес *********, да внесе по
съответната банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета
на съдебната власт, 25 /двадесет и пет/ лева държавна такса за провеждането
на второинстанционния процес.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5