Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № /7.5.2012 г. по гр.д. № /2012 г. на ВТРС е осъден Ф. С. М. да заплати на ЗД „Б. И.” -С. сумата 3369.95 лв. представляваща регресна претенция за изплатено З. обезщетение по имуществена застраховка № А* за претърпени финансови загуби от „П. Лизинг БГ” ЕООД-С. от неизпълнение на договор за лизинг от 19.9.2008 г. на лек автомобил „Фолксваген Каравел” с рег. № ВТ заедно със законната лихва, считано от 26.8.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля предявения иск по чл. 213 ал.1 от КЗ за разликата от 3369.95 лв. до 17 975.19 лв. Ф. М. е осъден да заплати на дружеството също 500.37 лв. ,представляваща направени разноски по делото. Дружеството е осъдено да заплати на Ф. М. 812.52 лв., представляващи направени разноски по делото. Недоволен от решението е останал Ф. С. М., който го обжалва в осъдителната част за сумата 3369.95 лв. и за 500.37 лв. и моли да се отмени решението в тази част като делото да се върне за ново разглеждане от друг състав или да се постанови решение по същество на спора, като се претендират разноски. Твърди се ,че решението е незаконосъобразно,необосновано и неправилно. Твърди се ,че районният съд не е обсъдил подробно въпроса с връщането на лизинговия автомобил, както и че с това връщане се прекратява договора,като не са предявени претенции за плащане на дължими вноски по договора. Твърди се ,че искът е неоснователен. Счита ,че не се дължат присъдените разноски в пълен размер. Ответното Д. не взема становище по жалбата. Великотърновският окръжен съд като са запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Делото пред ВТРС е образувано по повод исковата молба на ЗД „Б. И.” -С. против Ф. С. М. да заплати сумата 17 975.19 лв. на основание чл. 213 ал.1 от КЗ. Твърди се ,че със застрахователна полица № по силата на Рамков договор за застраховане на автомобили, отдавани по договор за лизинг от 20.12.2007 г. сключен между „П. Лизинг БГ” ЕООД-С. дружеството-ищец е застраховало финансови загуби на лизингодателя, които ще бъдат причинени от неизпълнение на задължение за плащане на лизингови вноски по договора за лизинг от 19.9.2008 г.. Твърди се ,че ответникът като лизингополучател се е задължил да заплати на лизингодателя 60 месечни вноски за ползване на лек автомобил „Ф.” с рег. № ВТ ВК, като не са заплатени от ответника 14 месечни вноски/ м.2.2009 г.- м. 3. 2010 г. на стойност-исковата сума. Твърди се ,че лизингодателя по повод неизпълнението на договора от ответника е поискал от ищеца да заплати З. обезщетение по посочената застрахователна полица на стойност исковата сума. Твърди се също ,че ищецът съгласно споразумение от 23.3.2010 г. е заплатил на дружеството лизингодател тази сума и на основание чл. 213 от КЗ е встъпил в правата на застрахования против ответника за същата сума. Моли ответника да бъде осъден да му заплати тази сума, заедно със законната лихва от предявяване не иска до окончателното изплащане както и разноските по делото. Ответникът в отговора си на исковата молба е оспорил основателността на иска, като се твърди, че лизинговия автомобил е върнат на лизингодателя, което е довело до прекратяване на договора. Твърди се ,че лизингодателят неправилно е активирал застраховката, като застрахователят не е бил уведомен за връщане на автомобила. Моли да се отхвърли предявения иск. За да уважи иска районният съдия в мотивите на решението подробно е анализирал събраните по делото доказателства ,включително и заключението на допуснатата и изслушана ССчЕ. Подробно в хронологичен ред са разгледани договорните отношения между лизингодателя и ответника, както и между лизингодателя и ищеца. Проследено е изпълнението на договора за лизинг, респ. неизпълнението от страна на ответника. Правилно и позовавайки се са заключението на вещото лице съдията е приел, че ответникът е погасил само пет от вноските съгласно погасителния план по договора, като към 16.3.2009 г., когато е предал автомобила на застрахователя е дължал две вноски на обща стойност 3369.95 лв. Правилно съдията е приел, че след предаване на автомобила от ответника на ищеца без недостатъци, той престава да бъде негов ползвател, което води до отпадане на задължението му по чл. 345 от ТЗ да плаща лизинговите вноски след 16.3.2009 г. до м.3.2010 г. При постановяване на акта си районният съд правилно е приел, че е доказано по делото, че са налице кумулативно елементите от фактическия състав на тази законова норма , а именно- наличие на действително З. правоотношение между лизингодателя и ищеца за покриване на финансови загуби на лизингодателя при неплащане на лизингови вноски; наличие на валиден договор за лизинг за процесния автомобил и неплащането на лизингови вноски от ответника, както и да е налице плащане на обезщетение от ищеца на застрахования лизингодател. Наостоящият състав счита ,че и правилно и законосъобразно районният съд е определил и присъдените разноски. ВТОС напълно споделя изложеното в мотивите становище на районния съдия както и крайния извод на съда съд и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите му. Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата, тъй като ВТРС подробно е обсъдил всички твърдения и възражения на страните. По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е законосъобразно, обосновано и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят няма право на разноски, а право на разноски има ответникът по жалбата, но такива не се претендират. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № /7.5.2012 г. по гр.д. № /2012 г. на ВТРС. Отхвърля искането на Ф. С. М. от с.П. К. да му бъдат заплатени разноски по делото, като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |