Номер 132905.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502073 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, срещу Решение № 2565 от 23.06.2020 г. по гр.д. № 291/2020 г. по описа на
ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията
между страните, че „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* дължи на „Морски дюнер”
ЕООД, ЕИК204724939 сумата от 255,60 (двеста петдесет и пет лева и шестдесет
стотинки) лева, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19844/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, като
същата представлява начислена в резултат на извършена корекция на сметката на абоната
Ангелина Павлова Калкова - Стоянова стойност на електроенергия за периода от 18.08.2018
г. до 13.11.2018 г., за обект, находящ се в град Варна, ул. „Иван Вазов“ № 7, ет. 3 , абонатен
№ ********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура ********** от
16.12019 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 05.12.2019 г. до окончателното й изплащане, която главница е
цедирана от абоната А.П.К.С. в полза на ищеца с Договор за прехвърляне на вземане от
27.11.2019 г. и въззивния жалбоподател е осъден да заплати в полза на „Морски дюнер“
ЕООД с ЕИК204724939 сумата от 325 лева разноски в производството, на основание, чл. 78,
ал.1 от ГПК и 325 лева разноски в заповедното производство, на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се
твърдението, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството
доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия,
дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане
на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното
правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в тарифната схема на
СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и
потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на
1
софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния
момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното
неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли
в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговор на жалбата Морски дюнер ЕООД, чрез пр. представител оспорва доводите,
изложени в нея и поддържа други, с които обосновава правилност и законосъобразност на
решението, което моли да се потвърди.
За да се произнесе, настоящият въззивен съдебен състав, съобрази следното:
Ч.гр.д. № 19844 по опис на ВРС за 2019 г. е образувано на 06.12.2019 г. възоснова на
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от ЕООД
„Морски дюнер“ със седалище и адрес на управление – с Здравец, общ. Аврен, ул. „Свети
Архангел Михаил № 18 , представлявано от Ж.С.Ж. против „Енерго Про продажби“ АД за
парично вземане в размер на 255.60 лева възоснова на договор сключен между заявителя и
А.П.К.С. за прехвърляне на вземане, произтичащо от недължимо платена стойност на
коригирана потребена ел. енергия на обект с аб. №********** и клиентски № **********,
начислена за периода от 18.08.2018 до 13.11.2018 г. , за която е издадена фактура №
********** от 16.10.2019 г. Сумата е начислена въз основа на извършена контролна
проверка на средство за търговски измерване, при която е констатирано неточно измерване
на консумираната електроенергия. Плащането е извършено при първоначална липса на
основание поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която
не е потребена. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички
начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на
констатираното нарушение в точността на измервателния уред. Навеждат се доводи, че
извършената корекция е неправомерна. Поради изпадане в забава на ответника, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като с оглед на
депозираното възражение е предявил претенция за съдебно установяване на вземането си и
присъждане на сторените в производството разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва изцяло предявения срещу него иск. Оспорва активната материална
легитимация с твърдения, че абонатът на партидата, на който е начислена процесната сума и
който я е заплатил, е лице различно от цедента, поради което ищецът не е придобил
спорното вземане. Твърди, че процесната сума е била начислена на основание
съществуващото облигационно отношение по продажба на електроенергия и сумата
представлява стойност на ползвана електроенергия за периода. Сочи, че служители на
„Енерго-про мрежи” АД са извършили техническа проверка на средството за техническо
измерване /СТИ/, обслужващо обекта на потребление на цедента, резултатите от която са
обективирани в съставен констативен протокол /КП/. При извършената метрологична
експертиза е констатирано неправомерно вмешателство в СТИ. Налице е виновно поведение
на потребителя чрез осъществяване на въздействие върху СТИ, водещо да неизпълнение на
основно негово задължение по дговора за заплащане на продажната цена на закупената от
него стока. Навеждат се доводи за нищожност на договора за цесия поради липса на
предмет, доколкото правното основание за плащане на сумата е съществуващото между
ответника и потребителя облигационно отношение по продажба на електроенергия и
доставка на такава.. Оспорва да е налице вземане на ищеца за сумата по договора за цесия,
като твърди, че цесията е нищожна поради липса на предмет, поради несъществуване на
вземането.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след
2
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, счита за установено от
фактическа и правна страна следното:
Относно възраженията срещу действителността на договора за цесия:
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не,
произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на
прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива,
погасени по давност или спорни. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е
процесното. В този смисъл вземането, произтичащо от правилата за неоснователно
обогатяване е годен предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на
основание вземането по чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД е изискуемо от момента на
престацията, като от този момент възниква и е определено основанието за връщане на
даденото, както и размера на сумата, идентична на даденото. Поради това и настоящият
състав приема, че към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо
вземане към ответника.
Цесията е съобщена надлежно на въззивника /ответник/ съобразно изискванията на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобщаването следва да бъде извършено от цедента /предишния
кредитор/, като в настоящият случай е сторено от пълномощник на цедента по силата на
изрично упълномощаване и тъй като не се касае до лично и незаместимо действие, няма
пречка същото да се осъществи от пълномощник. Следва да се отбележи, че съобщаването
на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.
При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на
исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Искът е предявен по реда на чл. 415 ГПК, от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването за подадено възражение и е процесуално допустим.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че между абоната А.П.К.С. и ответното дружество
е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за
подробно описания по-горе обект в град Варна, при публично известни Общи условия,
както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца. От
съдържанието на приетия по делото Констативен протокол № 11256673/17.08.2018 г. се
установява, че на посочената дата е монтирано ново СТИ с фабричен номер 6371673 с
нулеви показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа. В протокола не е
отбелязано какви са били показанията на електромера по останалите регистри. От
представения по делото Констативен протокол № 1105171/13.11.2018 г. се установява, че на
същата дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа
проверка в обект, находящ се в град Варна, ул. „Иван Вазов“ № 7, ет. 3, абонатен
№ ********** и клиентски № **********, като процесното СТИ с констатирани показания
в тарифа 1.8.0., различни от сбора на показанията във визуализираните тарифи 1.8.1. и 1.8.2.,
е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ и подменено с ново. Констативният
протокол е подписан от служители на „Електроразпределение Север“ АД и от двама
свидетели. От приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на
електромер № 2358/08.10.2019 г.-АУ-Е-000029-64636/15.11.2018 г. на БИМ се констатира, че
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер EMPS D210 трябва да се състои от две тарифи – Т1 и Т2. Действително
потребената енергия се разпределя върху сумарна тарифа – 1.8.0. – 030177,2 кВтч. Не е
осъществен достъп до вътрешността на електромера. Последният съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия. Въз основа на констатациите от проверката със Становище от
3
15.10.2019 г. на абоната А.П.К.С. е начислено допълнително количество електрическа
енергия за периода от 18.08.2018 г. до 13.11.2018 г. от 1 293 кВтч, като е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена електрическа енергия. За стойността на
служебно начислената електроенергия, възлизаща на 255,60 лева, ответното дружество е
издало Фактура № **********/16.10.2019 г. За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и на ответното дружество до абоната А.П.К.С. са
изпратени писма изх. № 55714_КП1105171_1/16.10.2019 г. и изх. №
55714_КП1105171_2/16.10.2019 г., които са редовно връчени, съгласно приложените по
делото известия за доставяне. Видно от приложените и приети по делото справка за
потреблението на електрическа енергия през последните 12/24/36 месеца към 24.01.2020 г. и
извлечение за фактури и плащания към дата 23.01.2020 г., за периода от 18.08.2018 г. до
13.11.2018 г. по партидата на абоната А.П.К.С. са начислени 1 293 кВтч електрическа
енергия на стойност 255,60 лева, която е заплатена на ответното дружество. От
съдържанието на представения Договор за прехвърляне на вземане от 27.11.2019 г. се
установява, че А.П.К.С., в качеството й на цедент, е прехвърлила в полза на „Морски
дюнер“ ЕООД – цесионер, вземането си към „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 255,60
лева, представляваща заплатена без основание на 05.11.2019 г. стойност, начислена в
резултат на извършена корекция на сметката на потребителя електроенергия за периода от
18.08.2018 г. до 13.11.2018 г., за обект, находящ се в град Варна, ул. „Иван Вазов“ № 7, ет. 3,
абонатен № ********** и клиентски № **********. С нарочно уведомление длъжникът
„Енерго-Про Продажби” АД е уведомен за извършеното прехвърляне от цедента А.П.К.С.,
чрез надлежно упълномощен представител - адвокат Красимир Тодоров, видно от
представеното по делото пълномощно. По делото е представена и разписка от 05.11.2019 г.,
от която се установява че сумата от 255,60 лева, начислена по партидата на абоната А.П.К.С.
за процесния период, е заплатена на същата дата.
От приетото по делото заключение на назначената Съдебно-електротехническа
експертиза се установява, че към датата на извършване на проверката процесният
електромер е бил в срок на метрологична годност. Според експерта показанието от 1 293
кВтч, което е разликата между регистрираната в сумарния регистър енергия и отчетената
такава в регистри 1.8.1. и 1.8.2., не е визуализирано на дисплея и съответно не е
регистрирано при редовните отчети. Посоченото обстоятелство се дължи на неправомерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно – в
тарифната схема, а не е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на
свързване. Според вещото лице, направените изчисления за остойностяване на определената
за доплащане електрическа енергия са математически точни. При изслушването на вещото
лице по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не може да се установи кога е започнало
натрупването на електрическа енергия в невизуализирания регистър, нито в кой часови
диапазон е отчетено потреблението. От материалите по придобщеното ч.гр.д. № 19844/2019
г. по описа на Районен съд – Варна, 7 състав, се установява, че въз основа на подадено на
05.12.2019 г. от „Морски дюнер“ ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД заявление е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с предмет
процесната сума от 255,60 лева. Длъжникът своевременно е възразил срещу издадената
заповед, като в указания му едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил
положителния установителен иск, предмет на настоящото производство.
При пълно съвпадане на установените от първоинстанционния и въззивен съд
факти, настоящия извежда следните правни изводи: Искът е с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415, вр. чл. 124 ГПК, като същият е предявен след провеждане на производство по чл.
410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което същият е процесуално
4
допустим. Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни
материалноправни предпоставки, а именно: 1. между абоната А.П.К.С. и ответното
дружество да е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на
електроенергия за подробно описания по-горе обект в град Варна, при публично известни
Общи условия; 2. заплащането на процесната сума от абоната в полза на ответника „Енерго-
Про Продажби“ АД; 3. наличие на валидно сключен договор за цесия между абоната
А.П.К.С. и ищеца, както и 4. съобщаването на цесията на ответника. Наличието на първата
от посочените материалноправни предпоставки е безспорно между страните. Не се спори и
относно съобщаването на цесията на ответника. От коментираните по-горе писмени
доказателствени средства се установяват и останалите предпоставки, доколкото Договорът
за прехвърляне на вземане от 27.11.2019 г. е сключен чрез пълномощник на абоната,
снабден с необходимата представителна власт, съгласно обсъденото по–горе пълномощно.
Предмет на договора за цесия е съществуващо, макар и спорно вземане, представляващо
вземане от неоснователно обогатяване – платена без основание /при начална липса на
основание/ от цедента парична сума. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ответника в настоящото производство е да докаже, че е извършил проверка на електромера
на абоната А.П.К.С., при която е установено, че същият не отчита точно потребената
електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с
нормативните изисквания, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил
сумата, предмет на иска, в правилен размер. Възможността за едностранно коригиране на
сметките на потребителите за минал период, по процедурите на ОУ ДПЕЕЕМ, е отречена с
последователна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение №
79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 582/2010 г.; Решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. №
39/2010 г., вр. ТР № 1/2010 г. ОСТК ВКС и други. В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. са
обнародвани Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ).
Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.
21, ал. 1 ЗЕ и чл. 83, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ правомощия, съобразно чл. 2, ал. 1, вр. чл. 11 и чл. 12
ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството им на акт по прилагане на
закона с нормативен характер. В този смисъл, влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава
принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само
при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания. По аргумент от чл. 5, ал. 4 от
Конституцията на Република България и чл. 14 ЗНА, материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено, каквото предвиждане липсва в
ПИККЕ. Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат за корекционни
процедури с начална дата след 16.11.2013 г., поради което и с оглед процесния корекционен
период, разпоредбите на ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) следва да се вземат
предвид. С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на петчленен състав на
ВАС са отменени ПИКЕЕ, с изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
Правилата. По силата на чл. 195, ал. 1 АПК, отмяната на нормативния административен акт
действа спрямо всички, но след обнародването в държавен вестник, тоест само занапред.
Ето защо, в случая следва да бъдат съобразени само разпоредбите от ПИКЕЕ, които са
останали действащи след влизане в сила на цитираното решение на ВАС, доколкото
процесната контролна проверка е извършена след посоченото решение. С оглед на
изложеното, съдът намира, че към момента на начисляването от ответното дружество на
процесната сума е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на
сметките на абонатите за минал период. Същевременно са липсвали действащи правила за
процедурата и условията за установяване на предпоставките за тези корекции. В този
смисъл, поради съществуващата законова делегация в чл. 83, ал. 2 ЗЕ, до приемането на
нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не може да се
ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали
5
нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна
процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване. При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества електрическа енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде
осъществено. В същото време, общите правила за доказване на определени факти са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на електрическа
енергия се регулират от специален закон – Закона за енергетиката, в регулирането на които
Държавата, чрез нейния орган – КЕВР, има задължително участие. Поради изложеното,
недопустимо е само чрез общите доказателствени средства по ГПК да бъде установяван
факта на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите
количества електрическа енергия. В допълнение следва да се отбележи, че с Решение №
13691 от 08.11.2018 г. на ВАС по адм.д. № 4785/2018 г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018 г./, са
отменени и останалите действащи след Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016
г. на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51. На основание чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение, тоест към момента на начисляването на корекцията не е било окончателно, но
аналогичността му с влязлото в сила решение от 2017 г. е показателна по въпроса за
основаните на ПИКЕЕ вземания на разпределителните дружества след съдебното решение
от 2017 г.
По изложените съображения съдът намира, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Във въззивното производство въззиваемият е
представлява от пр. представител, възнаграждението на който е 300 лева, по договор за
правна помощ. С оглед изхода от въззивното обжалване, сумата следва да бъде присъдена в
тежест на въззивния жалбоподател.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на
въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2565 от 23.06.2020 г., постановено по гр.д.№291/20г. по
описа на ВРС, 53 –ти състав,
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в град Варна - бул. Владислав Варненчик №258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
„Морски дюнер” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Здравец, Община Арвен, Област Варна, ул. „Св. Архангел Михаил“ № 18, сумата от 300 лв.,
представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7