№ 104
гр. София , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Б. ДЕЛОВА
в присъствието на прокурора Иван Лилов Илевски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 05.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 15809/2018 г. на СРС, НО, 133
състав е признал подсъдимата С. П. П. за невиновна в извършване на престъпление по чл.
206, ал. 3 вр. ал. 1 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, поради което я е оправдал по повдигнатото за това
обвинение. С присъдата е отхвърлен и предявеният граждански иск за имуществени вреди.
Против присъдата, в законоустановeния срок са постъпили протест и жалба от
гражданския ищец, както и допълнения към тях. С жалбата и протеста се оспорва
правилността на съдебния акт. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на нова
осъдителна присъда по отношение на подсъдимата като бъде уважена в цялост и
предявената гражданска претенция.
В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа
подадения протест. Излага съображения за неправилен анализ, както на показанията на
свидетелите А. и Л., така и на събраните по делото веществени доказателства – намерените
в бюрото на подсъдимата П. счетоводни документи. Препраща към изложените в
допълнението към протеста мотиви, въз основа на което пледира за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт като неправилен и за постановяване на нова осъдителна
присъда, с която подсъдимата П. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр.чл. 26 ал. 1 от НК. С оглед така
застъпеното становище счита, че гражданският иск, предявен от гражданския ищец
ощетеното дружество „Б.“ ЕООД, следва да бъде уважен.
Пред въззивния съд гражданският ищец „Б.“ ЕООД, редовно призован, не изпаща
1
представител и не сочи уважителни причини за неявяването на упълномощения по делото
повереник.
Защитата оспорва подадените протест и въззивна жалба, считайки че не са налице
твърдените в допълненията към тях процесуални нарушения. Намира за правилен
доказателствения анализ на първоинстанционния съд, който е кредитирал частично
показанията на разпитаните по делото свидетели. В допълнение посочва, че намерените в
бюрото на подсъдимата поръчки съгласно изготвената по делото комплексно-счетоводна
експертиза са надлежно отразени в програмата „Бизнес навигатор“ и са намерили отражение
в съответния финансов отчет на дружеството „Б.“ ЕООД. Счита, че като правилна и
обоснована следва да бъде кредитирана изготвената в хода на съдебното следствие
комплексно-счетоводна експертиза, въз основа на която изгражда извод за липса на
присвоителни действия от страна на подсъдимата П.. Излага съгласие и с правните изводи
на СРС относно несъставомерност на поведението на подсъдимата П., доколкото нито се
установява присвоителна дейност, нито се установява промяна на отношението на
подсъдимата към инкриминираната сума. В заключение пледира за потвърждаване на
присъдата.
Подсъдимата С.П. в правото си на последна дума поддържа изложеното от защитника
си и моли присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, като съобрази изложените в протеста и жалбата възражения, както и
тези в открито съдебно заседание, и като провери правилността на атакуваната
присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено
следното:
За да постанови своята присъда, първоинстанционният съд е приел следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата С. П. П. е родена на **** г. в гр. Монтана, българка, с българско
гражданство, с висше образование, омъжена, работеща, неосъждана, с адрес: гр. София, ж. к.
„****, с ЕГН: **********.
Подсъдимата С. П. П. била назначена на работа с трудов договор от 01.06.2011 г. на
длъжност „счетоводител“ в „Е.Е.К.“ ООД, с управител свидетеля К.И. Л.. Последното
дружество по силата на сключени договори извършвало цялостно счетоводно обслужване
на „Б.“ ЕООД, ЕИК: ****, с управител свидетеля Н.Г. А. за периода от началото на 2013 г.
до края на 2015 г. Подсъдимата С.П. била определена да води счетоводството на посоченото
дружество и за целта било предоставено от възложителя обособено за нея работно
помещение с компютър в офиса на „Б.“ ЕООД, находящ се в гр. София, бул. „****.
Основният предмет на дейност на „Б.“ ЕООД бил доставка, монтаж и сервиз на
климатична техника, термопомпи и вентилационни инсталации, като отчитането на
реализираните доставки и продажби се извършвало по следния начин: дружеството
използвало софтуерен продукт „Я.С.“ – складов и счетоводен софтуер за управление на
търговски обекти, като всеки служител имал индивидуален код за достъп в програмата. При
направена поръчка от клиент съответният служител въвеждал нейните параметри в „Я.С.“ и
създавал електронен запис на същата, където се отразявали извършената по нея работа,
вложените материали и постъпилите от клиента плащания. Паралелно, въз основа на
генерирания от системата номер на поръчка, същата се изписвала и на хартиен носител,
където отново се отразявали извършената по нея работа, вложени материали и постъпилите
от клиента плащания. В случаите, когато поръчката била заплащана в брой, получените
парични суми, ведно с хартиения носител на поръчката, се предавали на счетоводителя,
2
който се подписвал на поръчката за получените суми и отразявал плащането в „Я.С.“.
Допълнително, дружеството използвало и софтуерен продукт „БИЗНЕС НАВИГАТОР“ -
счетоводен софтуер, посредством който била водена счетоводната отчетност на
предприятието. На определени времеви интервали свидетелят Н. А. извършвал проверка на
касата като изисквал периодични отчети на разходите и постъпленията в касата и
преглеждал всяко постъпило плащане в брой от клиент чрез отметка в съответния отчет и
чрез подпис върху самата поръчка.
В периода от 16.10.2013 г. до 07.05.2015 г., докато водела счетоводството на „Б.“
ЕООД, в служебните задължения на подсъдимата С.П., освен осчетоводяването на
извършваните стопански операции, се включвало и получаване на плащанията в брой от
клиенти, воденето на касата на дружеството„Б.“ ЕООД и последващото отчитане на
касовата наличност пред свидетеля Н. А. по описания по-горе начин, след което той
занулявал касата на подсъдимата. П. за съответния период в складовата програма. Такива
отчети били представяни многократно на свидетеля А. през инкриминирания период, а
именно: на 05.12.2013 г., 01.07.2014 г., 26.09.2014 г., 23.10.2014 г., 12.11.2014 г., 12.12.2014
г. и 07.04.2015 г..
В края на м. април или началото на м. май 2015 г. колеги на свидетеля А. от офиса му
обърнали внимание за вида на последния отчет, който му бил предоставен от подсъдимата
П.. Свидетелят А. забелязал, че отчетът не бил разпечатан директно от касовата книга, а бил
направен в таблица, като поръчките били подреди по големина на сумите в тях, а не по
хронологичен ред. Било му показано несъответствие между отчета и документите.
На 07.05.2015 г. свидетелят А. извикал подсъдимата П., както и свидетелката Л. и
заявил, че подсъдимата П. е уличена в злоупотреба и поискал да бъде отстранена
дисциплинарно. След този разговор подсъдимата П. отишла в кабинета си, последвана от
свидетелката Л., която поискала П. да напусне. Синът на свидетеля А. изключил компютъра
, изброили парите, които се намирали в касата на П. и тя си тръгнала. Това бил последния
ден, в който била на работа в този офис.
Впоследствие, в нейно отсъствие, направили проверка на бюрото и шкафчетата ,
при която намерили множество документи, сред които били и представените на
разследващите органи 137 бр. поръчки, на които фигурирал подпис на подсъдимата П., че е
получила съответното плащане в брой, а липсвал подпис на свидетелят А..
На 27.05.2015 г. на подсъдимата П. била връчена заповед за дисциплинарното
уволнение от „Е.Е.К.“ ООД.
Видно от заключението на приетата съдебно-графическа експертиза, на всички
инкриминирани поръчки е положен подпис на подсъдимата П. с изключение на поръчка №
11931/16.01.2015 г., на която липсва подпис в графа „подпис“. В поръчки с №
10414/02.07.2014 г.; № 11217/15.10.2014 г.; № 12495/07.04.2015 г. и № 12544/16.04.2015 г.
фигурира и друг подпис освен на подсъдимата.
От приетата в хода на досъдебното производство допълнителна комплексна
техническа и счетоводна експертиза се установява, че в изследвания период 16.10.2013 г. –
07.05.2015 г. няма извършени корекции на поръчки в ПП „Я.С.“, които първоначално да се
отразени като плащане в брой, а по-късно да са коригирани като плащане по банков път.
Било е констатирано, че в изследвания период са били вкарани в ПП„Я.С.“ два пъти едни и
същи суми за разходи, които са довели до по-ниско салдо в касовата наличност със 17 688
лв. общо за целия период, като изрично е посочено всеки дублиран разход в салдото при кой
отчет дава отражение. Посочени са и налични в ПП„Я.С.“ данни за допълнителни приходи в
3
общ размер на 17 582 лв., които са с дати след последното отчитане на 07.04.2015 г.
Констатирани са три поръчки на обща стойност 380 лв., които фигурирали в ПП „БИЗНЕС
НАВИГАТОР“ като платени в брой, но за тях липсвал запис в ПП „Я.С.“. Според вещите
лица всички инкриминирани поръчки са отразени в счетоводната програма „БИЗНЕС
НАВИГАТОР“ като платени в брой и съответно сумите по тях са включени в финансовите
отчети за съответните години.
Въззивната инстанция не намери основания за съществено ревизиране на така
установената фактическа обстановка от районния съд, въпреки че са налице пропуски при
анализа на събрания доказателствен материал по делото. Правото на съда да взима решения
по вътрешно убеждение е суверенно, но същото подлежи на контрол, включващ проверка на
процеса на формирането му. В нарушение на императивните процесуални изисквания
първоинстанционният съд е подходил формално, тенденциозно и незадълбочено при анализа
на показанията на свидетелите А. и Л. и на изготвените и приети по делото експертни
заключения. Допуснато е превратно тълкуване на част от изнесената от свидетелите
информация касателно извършената проверка на бюрото на подсъдимата П. и намерените в
него поръчки на хартиен носител. Първоинстанционният съд, без да е анализирал
изготвените по делото счетоводни експертизи, доколкото между заключенията на същите се
наблюдават съществени противоречия касаещи обстоятелствата, част от предмета на
доказване, се е доверил на тази изготвената в хода на съдебното следствие. Въпреки
допуснатите нарушения при анализиране на доказателствената съвкупност, същите не
резултират върху правилността на крайния извод за невиновността на подсъдимата на
първостепенния съд. Като инстанция по същество,въззивния съд разполага с възможността
да отстрани допуснатите от контролирания съд процесуални нарушения, поради което не се
налага отмяна на атакуваната присъда и връщане делото за ново разглеждане от първата
инстанция.
При собствения доказателствен анализ и при преценка на споделената от двамата
свидетели информация, въззивният съд, намира, че в действителност показанията на
свидетелите А. и Л. са вътрешно последователни, непротиворечиви и нетенденциозни, но
същите намират само частична подкрепа в останалия събран и проверен по делото
доказателствен материал. Въззивният съд се довери на споделеното от А. и Л. касателно
процеса на работа между двете дружества „Б.“ ЕООД и „Е.Е.К.“ ООД, сключените между
тях договори за счетоводно обслужване, назначаването на подсъдимата П. на длъжността
„счетоводител“, която имала и функции на касиер; относно местоработата на подсъдимата
П. и начина на отчитане на парите, които постъпвали при подсъдимата П. и представлявали
плащания по поръчки от клиенти на дружеството „Б.“ ЕООД; както и относно
дисциплинарното уволнение. Така заявеното от свидетелите намира подкрепа в писмените
доказателства по делото – договори за счетоводно обслужване между „Е.Е.К.“ ООД и „Б.“
ЕООД, сключени в периода 2013-2015 г.; трудов договор от 01.06.2011 г., сключен между
подсъдимата П. и „Е.Е.К.“ ООД, длъжностна характеристика за длъжността „счетоводител“,
заповед за уволнение.
За разлика от първата инстанция, въззивният съд се довери и на изнесената от
свидетелите А. и Л. информация относно намерените от тях поръчки в бюрото на
подсъдимата П.. В тази връзка обосновани се явяват изложените от прокуратурата и
гражданския ищец възражения. Първоинстанционният съд е отчел евентуалната
заинтересованост на двамата свидетели от изхода на делото, произтичаща при свидетеля А.
от обстоятелството, че същият е управител и собственик на дружеството „Б.“ ЕООД,
конституирано в качеството на граждански ищец, а при свидетелката Л., произтичаща от
дългогодишната работа като счетоводител при А.. Посочените обстоятелства сами по себе
си не могат да опорочат достоверността на показанията на свидетелите, още повече само и
4
единствено в частта относно твърденията, че са намерили инкриминираните поръчки в
бюрото на подсъдимата. За да не кредитира заявеното от тях в посочената част, СРС
неправилно се е позовал и на момента, в който свидетелят А. е подал сигнал за извършено
престъпление до органите на МВР. Изводът на първоинстанционният съд, че сигналът е
подаден през 2016 г. не съответства на материалите по делото. През 2016 г. е образувано
досъдебното производство, но самият сигнал е входиран на 13.10.2015 г. с вх. № УРИ-
228000-9416, поради което не може да се твърди несвоевременност на действията на
свидетеля А., която да постави под съмнение изложеното от него. Подобен подход към
анализа на изнесената от свидетелите информация е избирателен е недопустим. И двамата
свидетели са последователни и категорични, че при извършена проверка в бюрото на
подсъдимата П. са били намерени поръчки на хартиен носител – приложени по делото и
инкриминирани от държавното обвинение като неотчетени на свидетеля А.. Подписите
върху тях са подложени на експертен анализ, с оглед на който по категоричен начин се
установява, че почти всички поръчки са подписани от подсъдимата П., което кореспондира
със и косвено потвърждава заявеното от свидетелите. Изготвената по делото графическа
експертиза правилно е ценена от първоинстанционния съд като обоснована, но въпреки това
не е била съпоставена с твърденията на А. и Л., въз основа на което СРС е достигнал до
погрешен извод относно недостоверност на показанията в обсъжданата част.
По-нататък СРС е застъпил становището, че извършеното своеобразно претърсване, в
резултат на което са били намерени поръчки в бюрото на подсъдимата, не е било
осъществено по реда и правилата на НПК и не е била дадена възможност на подсъдимата да
присъства. Въззивният съд не споделя и тези доказателствени изводи на контролираната
инстанция. В действителност намирането на поръчките не е било обективирано чрез
способите на НПК, но това е било невъзможно, тъй като към момента на извършването му
не е било образувано досъдебното производство. Същевременно свидетелят А. в качеството
си на управител на дружеството „Б.“ ЕООД, което се твърди, че било ощетено, е извършил
проверка на бюрото, на което работела подсъдимата поради съмнения за злоупотреби.
Проверката е извършена на местоработата на подсъдимата П. – офис предоставен от и
собственост на дружеството „Б.“ ЕООД, поради което свидетелят като управител на „Б.“
ЕООД е разполага с правомощията да осъществи подобна проверка. Макар и тя да е била
реализирана в отсъствието на подсъдимата, правото на защита е било съхранено, тъй като
е било предоставена възможност да даде обяснение преди дисциплинарното уволнение
относно намерените 137 броя поръчки, на които фигурирал подпис , че е получила
съответното плащане в брой, но липсвал подпис на свидетелят А..
На следващо място, настоящата инстанция не се довери на споделеното от
свидетелите А. и Л. относно неотчетени поръчки от подсъдимата П. и твърденията, че
същата е извършвала различни манипулации в програмата „Я.С.“, чрез което е прикривала
неотчетената сума пари, тъй като в тази част показанията на свидетелите се опровергава от
изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна комплексна техническа и
счетоводна експертиза. Следва да се отбележи, че по делото са изготвени три счетоводни
експертизи, отговорите на които са противоречиви, въпреки което не са били подложени на
необходимия анализ от първата инстанция. В тази връзка въззивният съд констатира, че при
изслушване на вещите лица, изготвили съдебносчетоводната експертиза и комплексната
съдебносчетоводна и компютърно-техническа експертиза в хода на досъдебното
производство, се установява, че вещото лице счетоводител при изготвяне на първата
експертиза не е разглеждала финансови отчети, не е правела съпоставка по поръчките какви
фактури са били издадени и дали са декларирани с ежемесечни декларации; не е
проверявала дали е имало осчетоводяване на сумата в предходни години /преди 2016 г./;
поради технически проблем не е направила съпоставка между хартиените поръчки и
записаните в програмата „Я.С.“. При изготвяне на комплексната експертиза вещото лице
5
счетоводител в открито съдебно заседание отново заявява, че не е могла да направи
съпоставка между поръчките на хартиен носител и записаните в ПП „Я.С.“ и ПП „Бизнес
навигатор“. За разлика от първите две експертизи, при изготвяне на последната
допълнителна комплексна техническа и счетоводна експертиза в хода на съдебното
следствие, на вещите лица е бил осигурен пълен достъп до счетоводните документи на
дружеството „Б.“ ЕООД, до програмните продукти „Я.С.“ и „Бизнес навигатор“, както и до
извършените в периода 2013-2015 г. одити на дружеството, поради което въззивната
инстанция намира последната експертиза за обоснована и отговаряща пълно и правилно на
поставените въпроси. Имайки достъп до посочените документи и програмни продукти,
вещите лица са изготвили сравнителен анализ на хартиените поръчки приложени по делото
и на тези записани в програмните продукти. Експертите са категорични, че в периода
16.10.2013 г. до 07.05.2015 г. всички инкриминирани поръчки са надлежно отразени в
програмния продукт „Бизнес навигатор“ като плащане в брой, както и че в програмния
продукт „Я.С.“ не е имало корекции на поръчки, които първоначално да са отразени като
плащане в брой, а впоследствие като плащане по банков път. В инкриминирания период е
установен единствено дублиран разход в общ размер на 35 376 лева, т.е. със 17 688 лева
повече, което е довело до по-ниско салдо на касовата наличност, който сам по себе си и на
фона на надлежното отразяване на останалите поръчки не може да доведе до категоричен и
еднозначен извод за присвояване на конкретна сума пари. С оглед гореизложеното
въззивният съд счита, че по един непротиворечив начин се опровергават твърденията на
свидетеля А. за манипулации в ПП „Я.С.“ и в ПП „Бизнес навигатор“, чрез които
подсъдимата П. е прикривала неотчетени суми пари, което от своя страна поставя под
съмнение твърденията, че подсъдимата П. не е отчела на свидетеля А. получените парични
суми от поръчки на хартиен носител. В действителност върху тях липсва подпис на
свидетеля А., който удостоверява, че конкретна поръчка е била отчетена, но това
обстоятелство може да бъде само и единствено косвено доказателства касателно
присвоителна дейност на подсъдимата П., а не и пряко такова. По делото не се установява
конкретна липса на парични средства, която да е възникнала в резултат на неотчитане на
инкриминираните поръчки, а напротив – същите са били надлежно осчетоводени и отразени
в счетоводната програма „Бизнес навигатор“, поради което са дали своето отражение в
годишните одити. Съгласно изготвената допълнителна комплексно-счетоводна експертиза
одитите не са констатирали каквито и да е било нарушения или проблеми в паричните
потоци на дружеството. Ето защо, дори и да се приемат показанията на свидетеля А. за
достоверни в обсъжданата част, само по себе си неотчитането на определен брой поръчки не
може да обуслови еднозначен и категоричен извод, че подсъдимата П. е присвоила
инкриминираната сума пари в инкриминирания период.
В заключение от събрания и проверен доказателствен материал не могат да се
изведат нито преки, нито верига от косвени доказателства, водещи до единствения
непротиворечив извод, че подсъдимата П. е реализирала присвоителни действия спрямо
инкриминираната сума пари, поради което доводите за безспорна доказаност, изложени от
прокуратурата и гражданския ищец, следва да се разглеждат като неоснователни и
неподкрепени от събрания и проверен по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна и въпреки частичното несъгласие на
въззивния съд с изложения от контролираната инстанция доказателствен анализ, СРС е
достигнал до правилни правни изводи относно недоказаност по повдигнатото спрямо
подсъдимата П. обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр.чл. 26 ал.
1 от НК.
Въззивният съд напълно се солидаризира с изводите на СРС, че в конкретния случай
подсъдимата има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“, пр. 2 то
6
НК и е годен субект на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, поради което изначално
повдигнатото обвинение за „обсебване“ е правно неиздържано. Същинският въпрос,
касаещ правилно разрешаване на въпроса, дали подсъдимата е годен субект на
престъплението „длъжностно присвояване“, е дали е налице функционална връзка между
това качество, възложената работа по пазене и управление на чуждото имущество в
структурата на съответния правен субект, в случая съответното юридическо лице,
собственик на имуществото, и фактическата власт върху чуждото имущество. В процесния
случай се установява, че въз основа на сключени договори в периода 2013 г.-2015 г.
дружеството „Е.Е.К.“ ООД е осъществявало цялостно счетоводно обслужване на
дружеството „Б.“ ЕООД. На 01.06.2011 г. подсъдимата П. с трудов договор е била назначена
на длъжност „счетоводител“ в „Е.Е.К.“ ООД, с управител свидетеля свидетелката Л. Л.. На
същата дата е била връчена и длъжностната характеристика на П., за което тя е поставила
своя подпис. Съгласно длъжностната характеристика основни задължения на подсъдимата
П. били да извършва всички дейности, свързани с обработка на финансово-счетоводни
документи по сметките, за които отговаря; както и да изпълнява други задачи, възложени
от ръководителя на предприятието. Съгласно раздел IV, т. 1 от длъжностната
характеристика длъжността е подчинена на управителя на фирмата. Впоследствие именно
управителят на дружеството „Е.Е.К.“ – свидетелката Л., е възложила на подсъдимата П. да
извършва счетоводната дейност за дружеството „Б.“ ЕООД, като задълженията включвали
приемане на парични средства от крайни клиенти по поръчки, сключени от търговеца, които
впоследствие да отчита на управителя на „Б.“ ЕООД; да издава фактури и/или касови бонове
за получените плащания; да отразява плащанията в счетоводната програма. Безспорно се
установява, че подсъдимата П. е започнала да осъществява посочените счетоводни услуги по
отношение на дружеството „Б.“ ЕООД от 2011 г. до 07.05.2015 г., т.е. да управлява парични
средства, собственост на дружеството „Б.“ ЕООД, за което категорично свидетелстват А. и
Л.. Свидетелят А. посочва в своя разпит, че П. е осъществявала „касиерска дейност“ за
управляваното от него дружество, а от показанията на свидетелката Л. се извлича
информация, че на подсъдимата е било възложено осъществяването на оперативно
счетоводство единствено на „Б.“ ЕООД.
Гореизложеното обуславя извода, че подсъдимата П. по силата на трудовото
правоотношение с дружеството „Е.Е.К.“ ООД е встъпила в изпълнение на длъжността
„счетоводител“, а впоследствие устно е била натоварена от управителя на „Е.Е.К.“ ООД –
т.е. лицето, което е разполагало с възможността да назначи подсъдимата на съответната
длъжност, да осъществява счетоводни услуги за дружеството „Б.“ ЕООД в съответствие с
договорните отношения между „Булкилма“ ЕООД и „Е.Е.К.“ ООД. За съставомерността на
престъплението „длъжностно присвояване“ е без значение какъв е актът, въз основа на
който е възложено чуждото имущество за пазене и/или управление, като това може да стане
както по силата на договорни или трудови отношения, така и при устно възлагане. В този
смисъл е константата практика на ВКС и задължителната така, визирана в т. 2, р. 1 от ППВС
№ 3 от 1970 г.. Ето защо въззивният съд счита, че по описания начин подсъдимата П. е
започнала фактически да осъществява функциите по пазене и управление на чуждо
имущество – това на „Б.“ ЕООД, което е било поверено в качеството на оперативен
счетоводител. Макар и подсъдимата да не е била назначена на трудов договор в
дружеството „Б.“ ЕООД, е налице изискуемата от закона функционална връзка между
заеманата от нея длъжност, възложената работа от управителя на „Е.Е.К.“ ООД и
фактическа власт върху имуществото на „Б.“ ЕООД, което в процесния случай обуславя
качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“, пр. 2 от НК по отношение на
подсъдимата П..
Във връзка с гореизложеното неоснователни се явяват доводите на прокуратурата и
на гражданския ищец относно невъзможност подсъдимата П. да бъде годен субект на
7
длъжностно присвояване, тъй като същата се явява външно за дружеството „Б.“ ЕООД
длъжностно лице. Този довод те подкрепят, позовавайки се на практика на ВКС, но
посоченото от тях решение касае различна хипотеза. В решение № 27 от 22.04.2016 г. по н.д.
№56/2016 г. по описа на ВКС, I-во Н.О. се разглежда квалифицираният състав на
длъжностно присвояване по чл. 202, ал. 2, т. 3 от НК, което се отличава и с особен предмет
на престъплението – а именно присвоеното имущество следва да са средства от фондове на
ЕС, което обуславя невъзможността длъжностно лице, стоящо извън структура в България,
оперираща със и разпределяща средства от фондове на ЕС, да бъде годен субект на
квалифицирания състав.
На следващо място, въззивният съд споделя изложените изводи на контролирания
съд относно недоказаност на изпълнителното деяния на повдигнатото обвинение. В
обвинителния акт се твърди, че подсъдимата П. е присвоила конкретна сума пари, като е
укрила 137-те хартиени поръчки и не е отчела получените парични суми по тях, а вместо
това е задържала същите за себе си. Константа е съдебната практика, че неотчитане на
чуждо имущество може да бъде само и единствено косвено доказателство за присвояване на
определена сума пари, но само по себе си не е доказателство за причинена щета. Това е така,
тъй като неотчитане на повереното имущество не води до единствен възможен извод, че
деецът се е разпоредил със същото като със свое, поради което в подобен случай
евентуалната щета би останала с неизвестен произход./в този смисъл реш. № 854 от
18.04.2006 г. по н. д. № 292/2005 г., I Н. О. на ВКС/. Затова за да се докаже присвояването
като изпълнително деяние не само при длъжностното присвояване, но и при обсебването,
наред с неотчитане на конкретно имущество, следва да се установи конкретна липса,
предхождана от конкретни противозаконни разпоредителни действия на дееца спрямо
повереното му имущество, чрез които той да е показал променено отношение към чуждата
вещ, сочещо на своенето , т.е. владението като собствена. В тази връзка по делото, на
първо място, не се доказва по един категоричен начин, дали за дружеството „Б.“ ЕООД е
настъпила щета в размер, равняващ се на общата инкриминирана сума, доколкото
счетоводството на дружеството е било водено в съответствие със счетоводните стандарти и
ежегодните одити не установяват проблеми. Липсват убедителни доказателства и че
подсъдимата П. е укривала поръчки на хартиен носител в бюрото си, тъй като
съхраняването им на работното място не може еднозначно да бъде приравнено на
укриване. Това е така, тъй като ако в действителност подсъдимата П. е имала намерение или
е присвоила конкретна сума пари, получени от инкриминираните поръчки, то алогично и
житейски неоправдано е съхраняването им в бюрото на работното място, достъп до което
е имала не само тя, а и останалите служители на „Б.“ ЕООД. По-нататък по делото не се
установи, че П. е прикривала неотчетени суми пари чрез различни манипулации в
програмните продукти, с който е работела. Съгласно заключението на допълнителната
комплексно-счетоводна експертиза манипулации в ПП „Я.С.“ и в ПП „Бизнес навигатор“
относно начина на плащане на инкриминираните поръчки не са осъществявани; анулиране
на приходи от предходни отчетни период не е установено; а всички инкриминирани поръчки
са били надлежно отбелязани в ПП „Бизнес навигатор“, т.е. в счетоводната програма.
Експертите са установили единствено дублиране на разходи, но и те сами по себе си, а и в
съвкупен прочит с евентуално неотчитане, не доказват по категоричен начин присвоителна
дейност.
Гореизложеното мотивира въззивният съд да приеме, че по делото липсват както
преки, така и верига от косвени доказателства, водещи до единствен и непротиворечив
извод, че подсъдимата П. в действителност не е отчела инкриминираните поръчки,
респективно получените за тях парични суми, а е задържала същите за себе си. В тази връзка
държавното обвинение не е ангажирало каквито и да е било доказателства касателно
конкретните разпоредителни действия на подсъдимата, сочещи на променено отношение
8
спрямо чуждото имущество. Както бе посочено по-горе единствено неотчитане на сумите не
е достатъчно да се счете, че подсъдимата П. се е разпоредила с инкриминираната сума като
със своя в свой или чужд интерес. По делото не се събраха доказателства, които да
установяват вината на подсъдимата извън всякакво съмнение, а съгласно императивните
изисквания на процесуалния закон осъдителна присъда не може да почива на
предположения. Поради това СРС е достигнал до единствения законосъобразен извод за
недоказаност на повдигнатото спрямо подсъдимата П. обвинение, в резултат на което
законосъобразно я е оправдал.
Предвид изводите за недоказаност на обвинението спрямо подсъдимата основателно
СРС не е уважил и предявения граждански иск,макар в мотивите към първоинстанционния
съдебен акт да липсват аргументите за това.Липсата на мотиви обаче,както бе отбелязано
вече по-горе в изложението не води до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане,доколкото решаващият извод за невиновността на подсъдимата е верен.
Основанието за предявяване на граждански иск в наказателното производство,
респективно за ангажиране на гражданската отговорност, са претърпени вреди от
пострадалото лице или от ощетеното юридическо лице, в резултат на извършеното деяние,
за което той е предадено на съд, т.е. от описаното в обвинителния акт деяние. Следователно
е налице тясна връзка между ангажиране на наказателната и гражданската отговорност,
обусловена на първо място от доказване на извършено противоправно деяние. В процесния
случай подсъдимата П. е призната за невиновна не поради несъставомерност на действията
, нито поради изтекла давност или амнистия, а поради недоказаност на повдигнатото
спрямо нея обвинение, което обуславя и недоказаност на гражданско-правната претенция. В
конкретния случай не се доказа подсъдимата П. да е реализирала деянието, за което е
предадена на съд, следователно не се доказва противоправно поведение по смисъла на чл.
45 от ЗЗД, за да бъде ангажирана гражданската отговорност на подсъдимата П.. Наличието
на тясна връзка между основанията за ангажиране на наказателната и гражданска
отговорност, от една страна, и невъзможността да се докаже по безспорен начин
повдигнатото спрямо подсъдимата П. обвинение обуславят недоказаност на гражданския
иск, поради което обосновано същият е отхвърлен.
С оглед гореизложеното и при извършената цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи изменението или отмяната , поради което въззивната жалба и протест следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни, а първоинстанционната присъда –
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 15809/2018 г.
по описа на СРС, НО, 133 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10