РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Г. С. против Решение №
260141/25.03.2021г., пост. по гр.д.№ 1183/2019, АсРС, в частта, в която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя против Община Асеновград иск за заплащане на сумата
над сумата от 3000лв., до претендираните 26 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтекли от дискриминационно третиране, по смисъла на чл.
5 от Закон за защита от дискриминация, за периода от 09.12.2015 г. до 02.05.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.05.2019 г. до окончателно изплащане на задължението.
В останалата си част , в която е уважен иска с пр. осн. чл.71, ал.1, т.1 във вр. с чл.5 от
ЗЗДискр. за признаване за установено, че ответната община е извършила
дискриминация по признак увреждане спрямо ищеца С. с наличие на архитектурни
бариери, изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа
на лице с увреждания до публични места; както и в частта, в която на осн. чл.71, ал.1,
т.2 от ЗЗДискр. Общината е осъдена да преустанови дискриминационното третиране
по признак увреждане, като отстрани съществуващите архитектурни бариери и
осигури достъпна среда за лица с увреждания до публични места и сгради, както и да
се въздържа за в бъдеще от дискриминационно третиране спрямо ищеца С.; както и в
частта, в която е уважен иска с пр. осн. чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за заплащане на
1
обезщетение в размер на 3 000лв. за неимуществени вреди , произтекли от
дискриминационно третиране по см. на чл.5 от закона за периода 09.12.2015-
02.05.2019г. не са обжалвани и са влезли в законна сила.
Жалбоподателят С. е останал недоволен от отхвърлителната част на решението.
Счита, че размерът на неимуществените вреди е необосновано занижен и несъобразен
с характера на търпените вреди, както и с установената съдебна практика. Развива
подробни доводи за наличието на непряка дискриминация спрямо него, осъществявана
от ответната община чрез неосигуряване на достъпна среда за хора с увреждания, в
частност на него самия, поради необходимостта му да се придвижва с инвалидна
количка. Поддържа, че при определяне размера на обезщетението за търпените вреди
следва да се съобрази, че настоящето производство е второ между страните, като при
първото / от 2014г./ е присъдено обезщетение и е признато дискриминационно
отношение. Не е обсъден факта, че е налице упоритото бездействие на ответника, което
съдът е компенсирал с една и съща сума като при първия спор помежду им. Развива
доводи, че това бездействие датира още от 2006г., когато с решение на Комисията за
защита от дискриминация е направено предписания до всички административни
органи за осигуряване на достъпна архитектурна среда. Поддържа, че е в сравнително
млада възраст , родител е и поради бездействието на общината, е принуден да търпи
социална изолация и невъзможност за нормален живот. Търпените от него вреди се
изразяват във всички аспекти на неговия живот и ги изживява ежедневно, като се
изразяват в невъзможността му да бъде независим и се интегрира пълноценно в
социалния живот. Счита, че изводът на съда, че за някои от сградите ответната община
не отговаря за липсата на достъпност, т.к. е само ползвател, но не и собственик, е
неправилен и не намира законово основание. Още повече, че и не е конкретизирано за
кои сгради става въпрос. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови ново, с което уважи изцяло иска. Претендира разноски по реда на чл.38 от
ЗА за своя процесуален представител.
Въззиваемата страна Община Асеновград е подала отговор на въззивната жалба,
в който оспорва същата и поддържа правилност и законосъобразност на решението в
обжалваната му част. Развива съображения, че е осигурил достъпна среда съобразно
задълженията си. Поддържа, че при прилагане на критерия за справедливост следва да
се отчете степента на личностно засягане, начина на дискриминационно въздействие,
настъпилия вредоносен резултат в емоционалната сфера, възрастта, периодът , пред
който е осъществено дискриминационното третиране. Счита, че първоинстанционният
съд е съобразил всички тези критерии. Счита, че в случая не е налице социална
изолация, ищецът се придвижва с автомобил, учи в университет, посещава заведения,
получава медицинско обслужване и социални плащания. Счита, че обжалваното
решение е съобразено със съдебната практика по сходни дела. Моли съда да потвърди
решението.
2
Третите лица-помагачи на страната на въззиваемия МБАЛ Асеновград ЕООД и
Агенция социално подпомагане – ДСП Асеновград не са взели становище.
Заинтересованата страна Комисията за защита от дискриминация не е взела
становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна -
ищец, недоволен от постановения съдебен акт, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден /ТП№1/16.01.2019, т.д.№1/2016, ОСГК, ВКС и ОСС на I и II
колегии на ВАС/, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да бъде уважен иск с пр. осн. чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. следва да бъде
доказано извършване на дискриминация по твърдения от ищеца признак,
възникването на вреди, техният характер и размер и причинна връзка между
дискриминацията и вредите, като при наличие на тези предпоставки, съдът следва да
определи размера на справедливото обезщетение.
Предмет на настоящето въззивно производство е само размерът на дължимото
обезщетение по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. Постановеното първоинстанционно
Решение № 260141/25.03.2021г., в което е признато за установено наличие на
архитектурни бариери и архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места е влязло в законна сила, има сила на пресъдено нещо и
е задължително за страните и съда. Ето защо въпросите, поставени във въззивните
жалби във връзка с установяване на достъпност на средата са вече разрешени и не
подлежат на ново обсъждане във въззивното производство.
За да уважи иска по чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за заплащане на обезщетение в
размер на 3 000лв. и да го отхвърли до пълния предявен размер от 26 000лв.,
първоинстанционният съд е приел за доказано , че на територията на Асеновград не са
изпълнени изискванията за достъпна среда и достъпни маршрути в урбанизирана
територия за хора с увреждания, че се доказва претърпяването на вреди от
незаконосъобразното бездействие – негативни преживявания породени от
3
невъзможността на ищеца да се придвижва самостоятелно, да посещава обществени
места, че е налице причинна връзка между бездействието и вредите, поради което и
следва същите да бъдат репарирани. Размерът е определил като е съобразил реално
претърпените вреди, характера на негативните изживявания, интензитета,
отражението върху психиката му и невъзможността да се чувства пълноценен и
полезен родител.
Съгл. чл.52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определя по
справедливост. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените
страдания и паричната престация, която следва да бъде определена за репарирането им,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв
е справедливият размер на това обезщетение, като следва да бъдат преценени вида,
характера и степента на уврежданията, интензивността на причинените страдания,
продължителността им, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на
редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при психично страдание,
каквото се претендира в настоящия случай, са възможността на адаптация и
интеграция, срока в който са понасяни тези страдания, конкретния психо -
емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и
отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална
зрялост на лицето/.
За установяване на вредите по делото са събирани гласни доказателства –
разпитвани са свидетелите Н.Д., съжителка на ищеца, Г.К., Д.П..
Свидетелката Д. твърди, че П. не може да се придвижи без да ползва личния си
автомобил, т.к. е невъзможно самостоятелното му предвижването му с инвалидна
количка поради препятствията по улиците - липса на скосения , неравности по
тротоарите, липса на рампи и асансьори в много от обществените сгради.. Твърди, че
дори и да го придружава, не могат да излязат заедно като семейство, т.к.
придвижването им е много трудно. Когато трябва да подава документи или трябва да
се поиска друга административна услуга, се снабдяват с пълномощно и свидетелката
сама отива да подава документите от негово име. Твърди, че имат дете на 6 години,
но не могат да излязат заедно и да го заведат никъде. П. си стоял в къщи и бил
подтиснат.
Свидетелката К. твърди, че е съученичка на П.С.. Твърди, че винаги го канят на
срещи със съучениците, но той е отказвал, защото се притеснява, че трябва да ангажира
друг човек, който да го придружава. Твърди, че не го е виждала да се придвижва в
града на инвалидна количка. Той е споделял, че му е тежко, че не може да излиза и да
4
води детето си на училище или на разходка. Твърди, че много се е променил от преди,
станал е по-изнервен, по-притеснителен.
Свидетелят П. твърди, че познава ищеца от 10-15 години. Срещали се често, т.к.
и двамата имат сходни проблеми с придвижването в града, т.к. и самият свидетел има
двигателни затруднения. Срещите им се осъществявали главно в градинката на П., т.к.
там не се чувствали унижени, нямало нужда да молят никого за помощ. Приятелят му е
споделял, че се чувства нищожен, когато среща затруднения при опитите си да излезе
и да се придвижи някъде. Свидетелят подробно описва значимите обществени места в
града, които им се налага да посещават, но достъпът им е затруднен или невъзможен.
Това са както сградата на Общината, в която асансьорът е тесен, липсата на скосения
на тротоарите на кръстовищата, липсата на рампи в градската библиотека,
необходимостта да махат под прозорците на социалните служби, докато някой ги види
и излезе да ги обслужи, невъзможността да се влезе в сградата на болницата,
невъзможността да се ползва градски транспорт.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства като взаимно допълващи се и
дадени в резултата на лични впечатления от състоянието на ищеца. Същите
установяват, че той се изпитва сериозни затруднения в придвижването си из града с
инвалидна количка, като това може да стане единствено и само с придружител. От това
състояние С. се чувства подтиснат, унизен, нищожен. Свидетелката К. твърди, че той
се е променил коренно и е станал друг човек. П.С. е прекъснал контактите си в
обкръжението си, отказвал да излиза с приятелите си, защото чувствал срам и
неудобство. Въпреки желанието си, не можел да излиза и със семейството си – жена си
и детето си. Никога не е излизал на семейна разходка. Чувствал се непълноценен като
родител, защото не можел да обгрижва детето си.
Следва да се вземе предвид и периода, в който се поддържа състоянието на
недостъпност, предвид факта, че между страните е налице влязло в сила предходно
решение по чл.71 от ЗЗДискр. – Р№ 1908/22.08.2014, пост. по адм.д.№–2817/2013,
АдмС-Пловдив, с което общината е осъдена да заплати обезщетение на П. С. в размер
на 3500лв. за репариране на неимуществените вреди, произтекли от
дискриминационното третиране по см. на чл.5 от ЗЗДискр. заради поддържане на
съществуващи архитектурни бариери и поддържане на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания по публични места. Със същото решение
общината е осъдена и да преустанови това си поведение. От постановяване на
решението е изминал период от седем години, през който не е преустановено
визираното дискриминационно отношение, като не са изпълнени указанията за
осигуряване на достъпна среда дори в районите на административния център на града,
културните институти и здравни заведения.
Предвид изложеното, като се отчете вида на понасяните емоционални болки и
5
страдания на ищеца, изразяващи се в чувство на унизеност, подтиснатост,
безпомощност непълноценност, необходимост за моли за помощ при обичайни
дейности , невъзможност да се почувства равностоен гражданин и пълноценен
родител, фактът че те са свързани с ежедневното му съществуване и бит, отразили са
се негативно не само на него като личност, но и на качеството му на семеен живот, че
той, след като веднъж е осъдил общината да преустанови дискриминационното
третиране и да осигури достъпна среда, е бил принуден години наред да продължава на
понася подобно третиране и да не може да се придвижва спокойно сам на обществени
места, то справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 8000 лв. Това
е справедливият размер, на който следва да бъде осъдена Общината, за да репарира
понесените неимуществени вреди от ищеца.
Първоинстанционното решение в обжалваната част досежно размера следва да
бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което се присъдят още 5 000лв., с
което общия размер на пресъденото обезщетение да стане 8 000 лв. В останалата си
част решението следва да се потвърди.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗА въззиваемата страна следва да
заплати на пълномощника на жалбоподателя възнаграждение в размер на 730лв.,
определени по съразмерност на уважената част от иска.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 50лв., юрисконсултско възнаграждение, определено по съразмерност на
отхвърлената част от въззивната жалба.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260141/25.03.2021г., пост. по гр.д.№ 1183/2019, АсРС, в
частта, в която е отхвърлен предявения от П. Г. С., ЕГН **********, против Община
Асеновград, гр. Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, иск за заплащане на сумата от
5000 лв., съставляваща разликата над присъдените 3 000лв., до 8000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от
дискриминационно третиране, по смисъла на чл. 5 от Закон за защита от
дискриминация, за периода от 09.12.2015 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва
от 02.05.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, да
заплати на П. Г. С., ЕГН **********, сумата от още 5000 лв., над присъдените 3
000лв., или общо 8 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
произтекли от дискриминационно третиране, по смисъла на чл. 5 от Закон за защита от
дискриминация, за периода от 09.12.2015 г. до 02.05.2019 г., ведно със законната лихва
от 02.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260141/25.03.2021г., пост. по гр.д.№ 1183/2019,
АсРС, в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Община Асеновград, гр. Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, да
заплати на адв. С. Х.С., ***, за оказана безплатна правна защита и съдействие на П. Г.
С., ЕГН **********, сумата от 730лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от
ЗА.
ОСЪЖДА П. Г. С., ЕГН**********, да заплати на, Община Асеновград, гр.
Асеновград, пл. Акад. Н. Хайтов №9, сумата от 50 лв. разноски в производството.
Решението е постановено при участието на трети лица-помагачи на страната на
Община Асеновград - МБАЛ Асеновград ЕООД и Агенция социално подпомагане-
ДСП Асеновград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7