Номер 173122.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София11-ти търговски
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002473 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по:
въззивна жалба от 3.07.2020 г. на ответника „Ватия“ АД срещу решението от 24.04.2020 г. по т. д.
№ 2214/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав, с което: 1) жалбоподателят е осъден
да заплати на ищеца „Булгар Минерали – Стрелча” АД /в несъстоятелност/ 124 931 лв.,
представляваща незаплатена цена за доставена стока – минерално брашно по 11 фактури, както
следва: № 042/31.03.2010 г., № 047/31.05.2010 г., № 049/30.06.2010 г., № 056/30.07.2010 г., №
057/30.08.2010 г., № 060/30.09.2010 г., № 064/29.10.2010 г., № 068/30.11.2010 г., №
072/30.12.2010 г., № 076/31.01.2011 г., № 078/28.02.2011 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 7.04.2014 г. до окончателното изплащане, а на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 38 499,92 лв., представляваща законната лихва за периода 5.04.2011 г. – 5.04.2014 г.,
както и да му заплати сумата от 400 лв. – съдебни разноски; и 2) жалбоподателят е осъден на
осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ да заплати държавна такса в размер на 6 537,23 лв.;
„частна жалба“ от 2.06.2020 г. на ищеца „Булгар Минерали – Стрелча” АД /в несъстоятелност/
срещу определението от 24.04.2020 г. по т. д. № 2214/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-11
състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на осн. чл. 620, ал. 5 ТЗ държавна такса в
размер на 78 230,16 лв.
Софийският апелативен съд, след служебно извършена проверка на допустимостта на искането, с което е
сезиран, намира за установено следното:
Атакуваното с настоящата „частна жалба“ определение от 24.04.2020 г. не е от изчерпателно изброените в чл.
274, ал. 1 ГПК актове, които могат да бъдат обжалвани – същото нито е преграждащо, нито е обявено изрично от
закона за обжалваемо. Това е така, защото в действащия ГПК не е възпроизведена разпоредбата на чл. 70 ГПК
(отм.), предвиждаща самостоятелно обжалване на актовете за разноски. По настоящата процесуална уредба
единственият ред за защита срещу акт за разноски в исково производство е този по чл. 248 ГПК – така
определение от 6.01.2009 г. по ч. т. д. № 334/2008 г., определение от 13.01.2009 г. по ч. т. д. № 347/2008 г. на ВКС,
ТК и др. С чл. 248, ал. 1 ГПК се предоставя възможност на страната да поиска изменение на акта за разноските от
1
съда, който го е постановил. След произнасяне на съда по искането за изменение на акта за разноските,
определението на основание чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо
настоящата „частна жалба“ по същество представлява молба за изменение на атакуваното определение от
24.04.2020 г. по реда на чл. 248 ГПК, поради което производството по делото следва да бъде прекратено и делото
върнато на СГС за произнасяне по искането на жалбоподателя. След произнасянето и администрирането на
евентуална частна жалба, делото следва да се върне на САС за произнасяне по подадената въззивна жалба на
ответника.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело № 2473/2020 г. на САС, ТО, 11 състав.
ВРЪЩА делото на СГС, VІ-11 състав, за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК на „Булгар Минерали –
Стрелча” АД, съдържащо се в „частната жалба” от 2.06.2020 г. срещу определението от 24.04.2020 г. по т. д. №
2214/2014 г. на Софийския градски съд, VІ-11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2