Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /01.12.2021
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №107 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
226 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано след отмяна на
Решение № 592/14.05.2020г. по адм. дело № 1614/2019г. на Административен съд –
Варна, ХV с-в, с Решение №109/06.01.2021г. по адм. дело № 8342/2020г. на
Върховният административен съд /ВАС/ на Република България, VІІІ отделение, и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Образувано е по жалба на В.Р.М.,
ЕГН **********,*** против РА № 03000318003519-091-001/08.03.2019г, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 80/23.05.2019г.
на директора на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който на осн.чл.19 от ДОПК на жалбоподателя е вменена отговорността за следните задължения на „План
Д“ ЕООД- София, *****: 1.
Корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2015г в размер на 383.54лв. главница и
114.62лв. лихви; 2. Данък върху
доходите на физическите лица по чл.24 ал.1 от ДЗЗФЛ за д.п.м.02.2016г,
м.03.2016г, м.04.2016г, м.05.2016г и м.06.2016г в общ размер на 1425.59лв.
главница и 399.50лв. лихви; 3. Данък
върху добавената стойност по ЗДДС за д.п.м.03.2015г, м.05.2015, м.06.2015г,
м.07.2015г, м.08.2015г, м.09.2015г, м.10.2015г, м.11.2015г, м.12.2015г, м.02.2016г,
м.03.2016г, м.04.2016г в общ размер на 147 431.40лв. главница и 50 735.23лв.
лихви; 4. ДОО за осигурители по чл.4
от КСО за д.п.м.02.2016г, м.03.2016г, м.04.2016г, м.05.2016г, м.06.2016г и
м.07.2016г в общ размер на 3803.20лв. главница и 1099.34лв. лихви; 5. ЗОВ за осигурители по чл.40 от ЗЗО
за д.п.м.02.2016г, м.03.2016г, м.04.2016г, м.05.2016г и м.06.2016г в общ размер
на 1421.39лв. главница и 416.87лв. лихви; и 6. УПФ за осигурители по чл.157 от ДДО за д.п. д.п.м.02.2016г,
м.03.2016г, м.04.2016г, м.05.2016г и м.06.2016г в общ размер на 791.14лв.
главница и 232.26лв. лихви.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалноправни и
процесуални норми. Твърди, че неправилно му е вменена лична отговорност за задължения
на „План Д“ ЕООД, тъй като не са налице никакви предпоставки, както и основание
за носене на отговорност за визираните в РА задължения от негова страна. Изтъква,
че няма доказателства в подкрепа на констатациите на ревизиращия екип, че М.
недобросъвестно с наличните свободни оборотни средства на дружеството не е
погасявал установените задължения на „План Д” ЕООД, с което е допринесъл да се
стигне до невъзможност да бъдат погасени задълженията на дружеството. Представените
по делото копия на договори за заем и квитанции от приходни касови ордери за
върнати суми по заеми между „План Д“ ЕООД и В.М. обуславяли характера на
направените преводи. Твърди, че не се доказва субективната страна, а именно
наличието на умисъл, както и причинно-следствена връзка, т.е. органите по
приходите да са положили усилие за събиране на задълженията, но те да не са
събрани именно поради извършването на действията, осъществяващи състава на чл.
19 ДОПК. С тези съображения настоява за отмяна на незаконосъобразния РА, като
претендира и сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. В.М. ***, която поддържа изцяло жалбата по изложените в
нея съображения.
Ответникът директорът на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП-София чрез процесуалния си представител гл.ю.к. Д.
С. оспорва жалбата като неоснователна по съображенията в оспореното решение, и
настоява за отхвърлянето й, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Потвърденият
по реда на глава ХVІІІ от ДОПК ревизионен акт №
Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна финализира
ревизионно производство, образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със
ЗВР № Р-03000318003519-020-001/18.06.2018 г. /л. 3 от преписката/, изменена със
ЗИЗВР № Р-03000318003519-020-002/25.09.2018 г. /л. 7 от преписката/, и двете
издадени на основание чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК от началник сектор „Ревизии“ в
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Варна В. Г. Х., оправомощен да възлага
ревизии със заповед № Д-1249/30.06.2017 г. на директора на ТД на НАП – Варна
/л. 37 от делото/. Със ЗИЗВР № Р-03000318003519-020-002/25.09.2018 г. /л. 7 от
преписката/ срокът за извършване на ревизията е продължен до 28.11.2018 г. и е
определен окончателно предметния й обхват – за установяване отговорността на
ревизираното лице В.Р.М. за задължения на „План Д“ ЕООД по видове и периоди,
както следва: 1/ задължение за
корпоративен данък за данъчен период 2015 г.; 2/ задължения за данък върху доходите от трудови и приравнените на
тях правоотношения за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 30.09.2016 г. вкл.; 3/ задължения за данък върху добавената
стойност за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 30.04.2016 г.; 01.05.2015 г. –
31.12.2015 г.; 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г.; 01.08.2017 г. – 31.08.2017 г.;
01.11.2014 г. – 31.12.2014 г.; 01.02.2015 г. – 31.03.2015 г.; 01.07.2016 г. –
31.07.2016 г.; 4/ задължения за ДОО
/за осигурители/ за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.08.2016 г.; 5/ задължения за вноски за здравно
осигуряване /за осигурители/ за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.08.2016 г.; 6/ задължения за универсален пенсионен
фонд /за осигурители/ за данъчни периоди 01.02.2016 г. – 31.08.2016 г. Като
ревизиращ екип съгласно първоначалната ЗВР и заповедта за изменението й са
определени служителите от ТД на НАП – Варна Й. Р. А., заемащ длъжността главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и М. А. Б., инспектор по
приходите.
Съгласно
чл. 113 ал. 2 и ал. 3 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за
изменението й са връчени на ревизираното лице, за което на л. 2 и 6 от
преписката са приложени доказателства.
В
срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК ревизиращият екип е изготвил ревизионен доклад №
Р-03000318003519-092-001/10.12.2018 г., кореспондиращ по съдържание на
изискванията на чл. 117 ал. 2 и 3 ДОПК /л. 272 – 255 от преписката/. В
изпълнение на чл. 117 ал. 4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на ревизираното
лице по електронен път на датата 14.01.2019 г., за което на л. 254 от
преписката е приложено доказателство. След удължаване на срока за подаване на
възражения срещу доклада съгласно електронно подадено искане за удължаване вх.
№ 1875/24.01.2019 г. /л. 275 – 274 от преписката/, по което е издадено
уведомление за продължаване на срока изх. № Р-03000318003519-РУС-001/24.01.2019
г. /л. 277 – 276 от преписката/, срещу ревизионния доклад е постъпило
възражение от ревизираното лице с вх. № 42368-2/25.02.2019 г. /л. 281 – 278 от
преписката/.
В
срока по чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентните според същата разпоредба органи – В.
Г. Х. възложител на ревизията, и Й. Р. А., ръководител на ревизията, са издали
обжалвания по делото ревизионен акт № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г., с
който са установили отговорността по чл.
19 ДОПК на ревизираното лице В.Р.М. за задълженията на „План Д“ ЕООД, както
следва: 1/ за корпоративен данък за
2015 г. в размер на 383,54 лв., ведно с изтекла до издаването на ревизионния
акт законна лихва в общ размер на 114,62 лв.; 2/ за данък върху доходите на физическите лица по чл. 24 ал. 1 от ЗДДФЛ,
начислен за данъчни периоди м. февруари - м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на
1425,59 лв., ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна лихва в
общ размер на 399,50 лв.; 3/ за
данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. март 2015 г., м. май – м.
декември 2015 г. вкл. и м. февруари – м. април 2016 г. вкл. в общ размер на
147 431,40 лв., ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна
лихва в общ размер на 50 735, 23 лв.; 4/
ДОО за осигурители по чл. 4 от КСО за данъчни периоди м. февруари – м. юли 2016
г. вкл. в общ размер на 3 803, 20 лв., ведно с изтекла до издаването на
ревизионния акт законна лихва в общ размер на 1 099, 34 лв.; 5/ задължителни осигурителни вноски за
осигурители по чл. 40 от ЗЗО за данъчни периоди м. февруари – м. юни 2016 г.
вкл. в общ размер на 1 421, 39 лв. ведно с изтекла до издаването на
ревизионния акт законна лихва в общ размер на 416, 87 лв.; 6/ универсален пенсионен фонд за осигурители по чл. 157 от ДОО за
данъчни периоди м. февруари – м. юни 2016 г. вкл. в общ размер на 791, 14 лв.
ведно с изтекла до издаването на ревизионния акт законна лихва в общ размер на
232, 26 лв.
Формално
ревизионният акт отговаря на изискванията на чл. 120 ал. 1 от ДОПК, определящ
задължителните елементи от съдържанието му, като съгл. чл. 120 ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е приложен като неразделна част от него.
Направените
с РА установявания относно данъчните задължения на ревизираното лице изцяло
кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията.
Възприетите
констатации дават основание на съда да приеме, че при извършване на ревизията
не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, че е спазена нормативно изискуемата форма на РА, и че ревизията е
проведена и ревизионният акт е издаден от лица, разполагащи с компетентност за
това.
По
съответствието на ревизионния акт с приложимите материалноправни разпоредби
съдът намира следното:
В хода
на ревизионното производство въз основа на събраните по преписката доказателства
са установени следните релевантни факти, въз основа на които с ревизионния акт
са формирани крайните изводи на приходната администрация относно отговорността
на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК:
В.Р.М.
е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене
в България.
„План
Д“ ЕООД е вписано първоначално във Фирмения регистър на Окръжен съд Добрич с
решение № 2233/2007 г. по ф. д. № 1278/2007 г. като на основание пар. 4 от ПЗР
на ЗТР дружеството е пререгистрирано, и считано от 04.10.2010 г. е вписано в
Търговския регистър на Агенция по вписванията.
С
договор от 09.02.2015 г. за продажба на дружествени дялове В.Р.М. е закупил
всички 500 дружествени дяла от регистрирания капитал на „План Д“ ЕООД с
номинална стойност 10 лв. всеки, като е станал едноличен собственик на капитала
на дружеството и същевременно негов управител и представляващ.
С
протокол на Общото събрание от м. юли 2016 г. дружеството е приело за съдружник
лицето К. Ж. К., като с договор от 08.08.2016 г. по чл. 29 ал. 2 от ТЗ
съдружникът В.Р.М. е продал на К. Ж. К. всички 500 дружествени дяла с номинална
стойност 10 лв. всеки.
С
подписан на същата дата 08.08.2016 г. договор за търговско управление новият
едноличен собственик на капитала на „План Д“ ЕООД К. Ж. К. е възложил на В.Р.М.
да управлява като прокурист „План Д“ ЕООД срещу заплащане на определено месечно
възнаграждение, като с протоколно решение от 01.09.2016 г. К. е прекратил
действащата прокура на В.Р.М..
Същевременно
с протокол на Общото събрание от същата дата 01.09.2016 г. като съдружник в
„План Д“ е приет М. С. М., а с договор от 19.09.2016 г. едноличният собственик
на „План Д“ К. Ж. К. е продал всички 500 дружествени дяла от капитала на
дружеството на М. С. М.. Това обстоятелство, заедно с извършената промяна в
седалището и в адреса на управление на „План Д“ ЕООД, са вписани по партидата
на дружеството в Търговския регистър, като таксата за вписване е наредена на
19.09.2016 г. от В.Р.М..
Впоследствие
с договор от 27.04.2017 г. М. С. М. е продал 500-те дружествени дяла от капитала
на „План Д“ ЕООД на новия едноличен собственик на капитала на дружеството Ю. И.
П., като промяната в собствеността е вписана в Търговския регистър на
05.05.2017 г.
От
справката в Търговския регистър е установено, че за периода 17.02.2015 г. –
16.08.2016 г. В.Р.М. е бил вписан в Търговския регистър като управител на „План
Д“ ЕООД, а от 16.08.2016 г. до 20.09.2016 г. – като негов прокурист съгласно
прекратения на 01.09.2016 г. договор за търговско управление от 08.08.2016
г.
Наред
с това от събраните по преписката доказателства е установено, че по времето, когато
едноличен собственик на капитала на „План Д“ ЕООД вече е Ю. И. П., В.Р.М. е
разполагал с дадено от П. нотариално заверено пълномощно рег. № 2597/29.06.2017
г., по силата на което като представляващ едноличния собственик и управител на
„План Д“ ЕООД Ю. И. П., е сключвал от името на дружеството търговски договори
/договор от 24.07.2017 г. между „Балкам груп“ ЕООД - продавач, и „План Д“ ЕООД
- купувач, по който М. е и страна – солидарен съдлъжник с купувача, и
допълнително споразумение към този договор от 31.08.2017 г. – л. 131 и л. 129
от преписката/.
В хода
на ревизията е установено, че макар формално в годините да са били вписани
промени в обстоятелствата относно собствеността на „План Д“ ЕООД, никой от
едноличните собственици на капитала на дружеството след В.Р.М., а именно – К. Ж.
К., М. С. М. и Ю. И. П., не е оперирал с банковите сметки на дружеството и не е
извършвал сделки, засягащи имуществото му. Единственият, който е извършвал тези
дейности, е бил В.Р.М..
Според
изисканата с ИПДСПОТЛ № П-03000318014808-041-002/23.01.2018 г. и представена от
Банка „ДСК“ ЕАД информация с писмо вх. № 4598/16.02.2018 г., през посочения в
искането период 18.02.2015 г. – 23.01.2018 г. упълномощен да се разпорежда със
средствата по откритата в банката сметка на титуляра „План Д“ ЕООД е единствено
В. Р.М., като банката е предоставила на ревизиращите искането от 18.02.2015 г.
за откриване на банкова сметка *** „План Д“ ЕООД, сключеният на същата дата
договор за разплащателна сметка, и спесимен на подписа на В.Р.М., имащ правото
да се разпорежда с парите по сметката /л. 171 – 167 от преписката/.
Според
изисканата с ИПДСПОТЛ № П-03000318014808-041-005/23.01.2018 г. и представена от
„Инвестбанк“ АД информация с писмо вх. № 3930/09.02.2018 г., сметката на „План
Д“ ЕООД при тях е открита на 26.11.2014 г. от лицето П. Н. Д., и е активна към
датата на уведомителното писмо 23.01.2018 г., като на 29.05.2015 г. спесименът
на подписа на П. Н. Д. е анулиран и е представен спесимен на подписа на новия
собственик В.Р.М., имащ правото да се разпорежда с парите по сметката /л. 166 –
161 от преписката/.
От
събраните при ревизията на В.Р.М. писмени доказателства се установява, че на
„План Д“ ЕООД са били извършени общо две ревизии, приключили съответно с
ревизионен акт № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. /л. 691 – 687 от
преписката/ и с ревизионен акт № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г. /л. 324
– 321 от преписката/. Доказателствата от двете ревизии, заедно с ревизионните
актове и с ревизионните доклади, са приобщени към ревизионното производство на В.Р.М.
съответно с протокол № 1357440/27.11.2018 г. /л. 123 – 121 от преписката/ и с
протокол № Р-03000318003519-ППД-005/07.03.2019 г. /л. 540 от преписката/.
С
издадения въз основа на ревизионен доклад № Р-03000315009821-092-001/16.05.2016
г. /л. 714 – 695/ и влязъл в законна сила ревизионен акт №
Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. /л. 691 – 687/, финализиращ образуваното
със ЗВР № Р-03000315009821-020-001/01.12.2015 г. ревизионно производство, са
установени задължения по ЗДДС на „План Д“ ЕООД вследствие на неправомерно
упражнено от дружеството право на данъчен кредит по фактури в данъчни периоди
м. март 2015 г. – м. октомври 2015 г., без реално извършени доставки по тях към
получателя „План Д“ ЕООД. Поради това на осн. чл. 70 ал. 5 вр. чл. 68 ал. 1 и
чл. 69 ал. 1 от ЗДДС на „План Д“ ЕООД е отказано правото на данъчен кредит по
проверените при ревизията фактури с доставчици „Тиа Инвест“ ЕООД, „М Трейд 100“
ЕООД, „Томов Билдинг“ ЕООД и ,,Топ-СВ“ЕООД, в резултат на което с ревизионния
акт са му установени задължения по ЗДДС в размер на 77 854, 43 лв.
/главница/ и 7 371, 81 лв. /лихви/. Според извършените въз основа на
събраните доказателства /л. 684 – 541/ фактически установявания, всички
договори в ревизирания период са били подписани от В.Р.М. като представляващ
страната по тях „План Д“ ЕООД, което е логично предвид факта, че в обхванатия
от ревизията период 01.03.2015 г. – 31.10.2015 г. М. е бил едноличен собственик
на капитала на дружеството, и същевременно според записванията в Търговския
регистър - негов управител. Отново от В. Р.М. са били подписани и фактурите, по
които с ревизионния акт не е признато правото на данъчен кредит на получателя
„План Д“ ЕООД поради липсата на доказателства за реалността на фактурираните
доставки, като независимо от това по тези фактури е било извършено и разплащане
към доставчиците. Ревизионен акт № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г. е
връчен на 29.06.2016 г. на упълномощеното от представляващия „План Д“ ЕООД лице
Ц. Д. Р., разполагаща за целта с безсрочно нотариално заверено пълномощно рег.
№ 1333/05.02.2016 г. /л. 685/. В хода на ревизията, приключила с издаването на
ревизионен акт № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016 г., от В.Р.М. в качеството
му на едноличен собственик, управител и представляващ ревизираното търговско
дружество „План Д“ ЕООД, с т. ІІІ.6 от
ИПДПОЗЛ № Р-03000315009821-040-001/15.12.2015 г. е било изискано да представи
справка за откритите и закрити банкови сметки на дружеството към датата на
изготвяне на справката /л. 684 - 682/, в отговор на което със справка от
21.12.2015 г. М. е посочил, че дружеството притежава общо две банкови сметки /и
двете в лева, и двете разплащателни/: една в „Инвестбанк“ АД и една в Банка
„ДСК“ ЕАД /л. 678 от преписката/.
С
издадения въз основа на ревизионен доклад № Р-03000316003130-092-001/24.10.2016
г. /л. 342 – 328/ ревизионен акт № Р-03000316003130-091 -001/29.11.2016 г. /л.
324 – 321/ са установени задължения по ЗДДС на „План Д“ ЕООД в размер на
69 174, 33 лв. /главница/ и 5 884, 27 лв. /лихви/ вследствие на
неправомерно упражнено от дружеството право на данъчен кредит в СД по ЗДДС за
данъчни периоди м. ноември 2015 г. – м. март 2016 г. по фактури с доставчик
„Ино Строй Комерс БГ“ ЕООД, поради липсата на доказателства за реално извършени
доставки по фактурите към получателя „План Д“ ЕООД. Производството, приключило
с издаването на РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г., е образувано въз
основа на ЗВР № Р-03000316003130-020-001/10.05.2016 г., изменена със ЗИЗВР №
Р-03000316003130-020-002/10.08.2016 г., първата от които издадена във време, в
което В.Р.М. все още е бил едноличен собственик и управител на ревизираното
дружество „План Д” ЕООД, а втората - издадена два дни след като В.Р.М. е продал
на новопостъпилия съдружник К. Ж. К. всички 500 дружествени дяла от капитала на
дружеството. В хода на ревизията, приключила с издаването на РА №
Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г., от В.Р.М., в качеството му на едноличен
собственик, управител и представляващ ревизираното дружество „План Д“ ЕООД, с
т. ІІІ.10 от ИПДПОЗЛ № Р-03000316003130-040-002/22.07.2016 г. е изискано да
представи декларация за банковите сметки на дружеството /л. 538 – 537/, в
резултат на което М. отново е декларирал притежаването само на две банкови
сметки: една в „Инвестбанк“ АД и една в Банка „ДСК“ ЕАД /л. 534 от преписката/.
Във второто по реда си ревизионно производство всички актове /ЗВР №
Р-03000316003130-020-001/10.05.2016 г.; ЗИЗВР №
Р-03000316003130-020-002/10.08.2016 г.; ИПДПОЗЛ №
Р-03000316003130-040-002/22.07.2016 г.; РД № Р-03000316003130-092-001/24.10.2016
г. и РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г./ са изпратени до ревизираното дружество на декларирания му електронен адрес *****@abv.bg като видно от приложеното на л. 315 от преписката
удостоверение, електронната препратка към изпратеното на 05.12.2016 г.
съобщение за електронно връчване на РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г. е активирана на 16.12.2016 г.
Същевременно
след отправено ИПДСПОТЛ № П-03000318014808-041-010/11.04.2018 г. /л. 158/ във
връзка с извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства за
реализиране на отговорността на В.Р.М. по чл. 19 ДОПК, приключила с протокол №
П-03000318014808-073-001/14.06.2018 г., от „Изипей“ АД е получен отговор с вх.
№ 10178/23.04.2018 г., с приложени
справка и описание към него /л. 156 – 151/. Съгласно предоставените от
„Изипей” АД обяснения и документи, още на 26.01.2016 г., т. е. по време на
първата ревизия на „План Д” ЕООД, образувана въз основа на ЗВР №
Р-03000315009821-020-001/01.12.2015 г., в „Изипей” АД е била открита
микросметка на титуляра „План Д“ ЕООД, по която са постъпвали суми от
контрагенти на дружеството във връзка с издадени от същото фактури, и
същевременно от „План Д“ ЕООД са извършени следните парични преводи: 1/ към „Ино строй комерс БГ“ ЕООД в общ
размер на 112 717,62 лв. през периода 26.01.2016 г. - 01.04.2016 г. във връзка
с издадени на „План Д“ ЕООД фактури, за които впоследствие с РА №
Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г. е установено, че липсват доказателства
за реално извършени доставки по тях към получателя „План Д“ ЕООД; 2/ към В.Р.М. през периода от
21.04.2016 г. до 28.07.2016 г. – преводи в общ размер на 49 444, 97 лв. с
основание „захранване на сметка“, а на 07.08.2017 г. превод в размер на
12 000 лв. с основание „заем по договор“.
Във
връзка с така установените парични преводи от откритата в „Изипей” АД
микросметка на „План Д” ЕООД, при ревизията, приключила с оспорения по делото
РА № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г., от ревизираното лице В.Р.М. са
изискани писмени обяснения с искане от 05.07.2018 г. /л. 251 – 248/, в резултат
на което с входирани под № 42 368/03.08.2018 г. документи М. е представил
общо 13 договора за заем, сключени в периода 26.01.2016 г. – 07.08.2017 г. със
страни: „План Д” ЕООД /заемодател/ и В.Р.М. /заемател/ на обща стойност
56 444 лв. /л. 242 – 220/, както и квитанции към ПКО за връщане на заема
по всеки от договорите /л. 238 – 220, гръб/. Ревизиращите са установили, че
дванадесет от общо тринадесетте представени договора за заем са подписани и за
двете страни от В. Р.М., който към посочената в тях дата е бил едноличен
собственик и управител на „План Д” ЕООД, като само един от договорите /този от
07.08.2017 г./ носи за заемодател подписа на друго лице – едноличният
собственик към него момент на капитала на „План Д” ЕООД Ю. И. П.. Същевременно
е установено и несъответствие между заемните договори и счетоводната отчетност
на дружеството в периода на сключването им и на връщането на сумите по тях
съгласно представените квитанции към ПКО, тъй като в оборотните ведомости и в
главните книги на дружеството не са намерили отражение счетоводни записвания
във връзка с отпуснати и върнати суми по договорите /л. 511 – 502/. Наред с
това от представеното от третото неучастващо в ревизията лице „ЦКБ” АД
извлечение от откритата в банката разплащателна сметка на титуляра В.Р.М. е
установено, че всички получени по сметката суми от наредителя „План Д” ЕООД са
с посочено основание „захранване на сметка” като единствено преводите от
07.08.2017 г. и от 05.09.2017 г. са с вписано основание „заем по договор” /л.
206 – 193/. Обсъждайки съвкупно цялата постъпила информация, ревизиращите са
приели, че представените от ревизираното лице договори за заем, които са без
достоверна дата, са съставени единствено за нуждите на ревизионното
производство, поради което не са ги кредитирали при извеждане на фактическите
си констатации.
Въз
основа всичко гореизложено като краен резултат от ревизията е прието, че
ревизираният субект В.Р.М., въпреки изрично отправеното му в рамките и на двете
приключили ревизии на „План Д” ЕООД искане за предоставяне на информация за банковите
сметки на дружеството, като не е посочил изрично откритата в „Изипей” АД още в
началото на първата ревизия микросметка на дружеството, на практика я е укрил
от проверяващите органи на НАП, а с усвояването от нея в периода 21.04.2016 г.
– 28.07.2016 г. и на 07.08.2017 г. на парични средства в голям размер /49 444,
97 лв. + 12 000 лв./, и с неоснователното отклоняване от нея в периода
26.01.2016 г. - 01.04.2016 в полза на „Ино строй комерс БГ“ ЕООД на сума в общ
размер на 112 717, 62 лв., на практика е възпрепятствал погасяването на
данъчните и осигурителните задължения на „План Д” ЕООД. Поради това с
ревизионния акт е ангажирана отговорността на М. по чл. 19 ал. 1 и ал. 2 т. 1
от ДОПК.
В хода на настоящото съдебно
производство предвид задължителните указания на ВАС беше назначена съдебно
счетоводна експертиза /ССЕ/, заключението по която не беше оспорено от
страните, и което настоящият съдебен състав кредитира като компетентно и
обосновано дадено и безпристрастно изготвено, кореспондиращо с останалите
доказателства по делото. Вещото лице М.С. установи, че в периодите по РА от
20.06.2016г. и РА от 29.11.2016г., както и в ревизирания период по оспорения
понастоящем РА от 08.03.2019г., по счетоводни данни „План Д“ ЕООД не е
разполагало с материални активи. В представените счетоводни данни, в т.ч.
оборотни ведомости, се съдържа информация за касови наличности в големи размери
- в лева и във валута. Същевременно в банковите сметки са поддържани
незначителни средства. Не са представени никакви доказателства за документална
обоснованост на записите - протокол от извършена инвентаризация към края на
годината (изготвянето на такъв протокол е задължително), приемо-предавателен
протокол, с който касовата наличност е предадена на новия едноличен собственик
на капитала или друг документ, от който да се установи достоверността на
счетоводните данни. Предвид гореизложеното, ССЕ не може да установи
достоверността на представените счетоводни записи. Няма данни къде и от кого са
съхранявани средствата. Жалбоподателят не предоставя документи, от които да е
видно, че при продажбата на дружествените дялове е предал на новия собственик
на капитала счетоводният архив на „План Д“ ЕООД, както и активите на
дружеството, в т.ч. касовите наличности. Предвид гореизложеното, ССЕ не може да
установи дали водените в счетоводството парични средства в брой действително са
налични в касата на дружеството.
По точка 2 вещото лице установи,
че през периодите, посочени в ревизионните актове, издадени на „План Д“ ЕООД,
са съществували негови непогасени задължения. Ако се приеме, че счетоводно
отразените парични средства действително са налични, те са били достатъчни за
погасяване на задълженията. С оспорения РА от 08.03.2019г. (лист 733), издаден
на жалбоподателя, са установени задължения в размер на 208 254.08лв., като в
сумата са включени лихвите, начислени до 08.03.2016г. Не са предоставени
счетоводни данни за периода от м.04.20116г. до м.07.2016г., поради което ССЕ не
може да установи наличие на активи и средства, достатъчни за погасяване на
задълженията.
По точка 3 експертизата установи,
че към момента на разпореждането със сумите 112 717,62лв. в полза на „Ино Строй
Комерс БГ“ ЕООД, и при превеждане на сумите 49 444.97лв. и 12 000лв. по сметка
на жалб. М., ако се приеме, че счетоводно отразените парични средства като
активи на „План Д“ ЕООД действително са налични, те са били достатъчни за
погасяване на задълженията на дружеството.
По точка 4 относно предприетите от
органите по приходите действия за обезпечаване на задълженията на „План Д“ ЕООД
по РА от 20.06.2016г. и РА от 29.11.2016г., експертизата установи, че през 2016г.
е образувано изпълнително дело № *********/ 2016г. за сумата от 68 685.97лв,
След присъединяване на нововъзникнали задължения, дългът е нарастнал до 325
822.39лв. Извършено е проучване на длъжника „План Д“ ЕООД, с което се е
установило, че дружеството не разполага с активи. С Разпореждане №
С180022-035-0226056/ 20.03.2018г. на основание чл.225 ал.1 т.4 от ДОПК
изпълнителното дело е прекратено. В кориците на делото са налични
доказателства, от които е видно, че при проучване на имущественото състояние на
дружеството не се е установило имущество, към което да бъде насочено изпълнението
(лист 5-9). Установено е, че то не притежава недвижими имоти, МПС, плавателни
съдове, въздухоплавателни средства. Наличните средства по банкови сметки са в
незначителен размер и не са достатъчни за погасяване на задълженията на
дружеството.
При така установената фактология
съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт, и
след като е осъществено обжалването по административен ред съобразно
изискванията на чл.156 ал.2 от ДОПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК,
съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт
включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Настоящият съдебен състав намира,
че атакуваният РА № Р-03000318003519-091-001/08.03.2019 г., е издаден от
компетентен орган в кръга на определените му правомощия и в предвидената форма,
съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, и при правилно приложение на материалния
закон.
Отговорността на физическото лице
по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е субсидиарна - възниква в случаите, когато
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат
събрани от лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Относимите редакции на
нормата са тези, обнародвани в ДВ бр. 94 от 04.12.2015 г., в сила от
01.01.2016г. и ДВ бр. 63 от 04.08.2017 г., в сила от 04.08.2017г., тъй като
разпоредителните действия на жалбоподателя са извършени през календарната 2016г.
и на 07.08.2017г.
Според разпоредбата на чл. 19,
ал.1от ДОПК (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) който в качеството
си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, укрие
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за
несъбраното задължение. А ал. 2 предвижда, че който в качеството си на
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2,
недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на
извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
В редакцията на чл. 19, ал. 1 (изм.,
бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) е предвидено, че който в качеството
си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т.
1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред
органа по приходите или публичния изпълнител, и вследствие от това не могат да
бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски,
отговаря за непогасеното задължение. А ал. 2 определя, че управител, член на
орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено
юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения
на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно
извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или
в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение
на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на
задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2.
извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на
задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в
полза на третото лице.
Видно е, че и в двете приложими
редакции за ангажиране на отговорността в спорната хипотеза са установени
идентични предпоставки, включително изискване за недобросъвестност на
действията на управителя.
Следователно елементите на
фактическия състав на нормата чл. 19, ал. 1 от ДОПК са два. Управителят, член
на органа на управление, а след 01.01.2016 г. и прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице да е укрил
факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по
приходите или публичния изпълнител – законовите основания за обявяване на факти
и обстоятелства пред органа по приходите или публичен изпълнител са две групи. Едната
група са задължения за деклариране на определени обстоятелства, като сроковете
и фактите, подлежащи на деклариране, са установени от закона. Другата група са тези
факти и обстоятелства, които лицето следва да представи на органа по приходите,
въз основа на негово искане за представяне на документи и писмени обяснения. В
първия случай отговорността възниква при сбъдването на определените от закона
условия – неподаването в срок на декларация или подаването на непълна или
невярна декларация, в която лицето е укрило определени факти и обстоятелства. Във
втория случай следва да е налице редовно връчено на лицето искане за
представяне на документи и писмени обяснения, по повод на което лицето е укрило
в предоставената от него информация факти и обстоятелства.
Вторият елемент на фактическия
състав е вследствие на укриването на факти и обстоятелства от управителя, член
на управителния орган, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник
на задължено юридическо лице, да не могат да бъдат събрани задълженията за
данъците или задължителните осигурителни вноски, т. е. укритите факти и
обстоятелства следва да са от такъв порядък, че да препречат пътя на
ефективното събиране на задълженията за данъци или задължителните осигурителни
вноски, напр. лицето е укрило имущество, притежавано от управлявания от него задължен
субект. Отговорността при укриване на факти и обстоятелства е до размера на
несъбраното задължение (чл.19, ал. 1 от ДОПК).
Втората хипотеза за възникване на
отговорността е по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, когато управителят, член на
органа на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник
на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши някое от посочените от закона
действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по
тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски.
Следователно следва да са налице
кумулативно посочените предпоставки: 1. Качество на лицето, спрямо което се
ангажира отговорността, на управител или член на орган на управление; 2.
Активни действия на субекта на отговорността, вследствие на които имуществото
на задълженото лице е намаляло, които обхващат две отделни хипотези: а/
плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или б/
отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните; 3. Недобросъвестност при извършване на
посочените действия; 4. Причинно-следствена връзка между поведението на субекта
и невъзможността за събиране на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски; 5. Обективната невъзможност да се съберат задълженията за
данъци/осигурителни вноски.
Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК
изисква каузална връзка между поведението на управителя в случая и неплащането
на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото
поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданото
неплащане на публичните вземания.
Тази отговорност не покрива
априори всички възникнали публични задължения, а следва да се отграничи само до
тези, които в резултат на действията на третото лице обективно не могат да
бъдат погасени. Формулирано по друг начин наличието на тази предпоставка
изисква установяването от обективна страна на задължения, които са изискуеми и
не могат да бъдат платени, и това да е в резултат на някое от действията на
трети лица, посочени в чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от третото лице да
са насочени към такива правни последици и да целят тяхното настъпване. Именно
тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за тези задължения, които
в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени. Само при доказан
фактически състав, включващ посочените елементи, физическото лице отговаря за
несъбраното задължение. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия
състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите
съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Безспорно се установява по
делото, че съгласно данните от Търговския регистър В.М. е представляващ и
собственик на „План Д“ ЕООД в периода от 09.02.2015г. до 08.08.2016г.; за
периода 08.08.2016г. до 01.09.2016г. е прокурист на дружеството; а в периода от
29.06.2017г. и до настоящия момент по силата на пълномощно рег.
№2597/29.06.2017г. жалбоподателят е упълномощено лице да заявява, подписва и
получава документи във връзка с дейността на „План Д“ ЕООД от всякакви власти, всички
банки на територията на страната, и да преупълномощава трети лица. Следователно
В.М. има качество на субект на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК за процесния
период, с което е изпълнено първото условие от фактическия състав на нормата.
Безспорно е, че е налице и втората предпоставка на чл. 19 от ДОПК, тъй като в
резултат на извършените плащания имуществото на дружеството е намаляло
дотолкова, че е била осуетена възможността да бъдат платени публичните му
задължения. Този извод се потвърждава от установяванията и заключението на приетата по делото ССЕ. Видно
от постъпилите суми от клиенти на дружеството по микросметката на „План Д“ ЕООД
при „Изипей“ АД, обозначена с допълнителен идентификатор IBAN ***, същите са нареждани
към доставчици на дружеството. В деня на постъпване на суми по банковата сметка
на „План Д“ ЕООД от клиенти, ако не са извършени плащания към доставчици,
сумите на същия ден са нареждани да бъдат изплатени лично на В.М., или са
преведени по личната му банкова сметка. ***хранване на сметка на В.М.. Единствено
за сумата, преведена по личната банкова сметка *** В.М. на 07.08.2017г., посоченото
основание е „заем по договор“. Вещото лице по неоспореното
заключение на ССЕ установи, че по счетоводни данни през процесните периоди
дружеството не е разполагало с материални активи, а са посочени само касови
наличности в големи размери. Няма данни къде и от кого са съхранявани
средствата, а същевременно в банковите сметки са поддържани незначителни
средства.
По счетоводни данни вещото лице
установи, че за периода м.11-м.12.2015г, (лист 533) в началото на периода, т.е.
към 31.10.2015г, дружеството е разполагало с 298 051.78лв. - в брой, 15
664.00лв. - валута във брой, 51.79лв. - по банкови сметки. Видно от оборотната
ведомост за м.03.2016г. (лист 509), в началото на периода дружеството е
разполагало с 376 415.08лв. - в брой, 15 664.00лв. - валута в брой, 1 061.21лв.
- в банкови сметки. Видно от оборотната ведомост за периода м.03-м.10.2015г.
(лист 674) в началото на периода, т.е. към 28.02.2015г. дружеството е разполагало
с 144 388.96лв. - в брой, 15 664,00лв. - валута в брой, 61.48лв. — по банкови
сметки. Представените оборотни ведомости обхващат периода от м.03.2015г. до
м.03.2016г. Последният ГФО, публикуван в Търговски регистър, е за 2015г. ССЕ не
можа да установи с какви активи е разполагало дружеството през целия период -
от 01.11.2014г. до 31.08.2017г.
По точка 2 експертизата установи,
че с РА № Р-03000315009821-091-001/ 20.06.2016г. са установени задължения за
ДДС в размер на 85 226.24лв. за периода от 01.03.2015г. до 31.10.2015г. За този
период по счетоводни данни дружеството е разполагало със средства, достатъчни
за погасяване на задължението
По РА №
Р-03000316003130-091-001/29.11.2016г. са установени задължения за ДДС в размер
на 75 058.60лв. за периода от 01.11.2015г. до 31.03.2016г. Към този момент не
са били погасени и задълженията по предходния РА № Р-03000315009821-091-001/
20.06.2016г. за ДДС в размер на 85 226,24лв. за периода от 01.03.2015г. до
31.10.2015г. По счетоводни данни дружеството е разполагало със средства,
достатъчни за погасяване на задължението, а именно: към 01.11.2015г.: 298
051.78лв. - в брой, 15 664.00лв. - валута в брой, 51.79лв. - по банкови сметки
(ОВ, лист 533); към 31.03.2016г.: 406 49.56лв. - в брой, 15 664.00лв. - валута
в брой, 30 136.24лв. - по банкови сметки (ОВ, лист 533)
С оспорения РА №
Р-03000318003519-091-001/08.03.2019г. (лист 733) за периода от 01.03.2015г. до
31.07.2016г. в тежест на „План Д“ ЕООД са установени задължения в общ размер на
208 254.08лв., от които: 198 166.33лв. - ДДС, 4353.42лв. - данък доходи, 1
838.26лв. - здравно осигуряване, 1 023.40лв. -УПФ, 498.16лв. - корпоративен
данък. Посочените суми са с включени лихви, начислени до 08.03.2016г. Не са
предоставени счетоводни данни за периода от м.04.2016г. до м.07.2016г., поради
което ССЕ не можа да установи наличие на активи и средства, достатъчни за
погасяване на задължението.
Сумата от 112 717.62лв. е
превеждана на траншове в полза на „Ино Строй Комерс БГ“ ЕООД в периода от
26.01.2016г. до 01.04.2016г., чрез микросметката в „Изипей“ с основание – търговска сделка и плащане по ф-ра. Сумата от 49 444.97лв. е
превеждана на траншове по сметка на жалб. М. в периода от 26.01.2016г. до
01.04.2016г., чрез микросметката в „Изипей“ с основание – захранване на сметка,
и сумата от 12 000лв. е преведена на 30.10.2015г. от сметка в Банка ДСК (лист
559). Според вещото лице по счетоводни данни към датите, на които са извършени
преводите, дружеството е разполагало със средства, достатъчни за погасяване на
задълженията.
Видно от горното В.М. е укрил
информация за открита микросметка при „Изипей“, обозначена с допълнителен
идентификатор IBAN ***, извършвал е операции с преводи на средства по
собствената си банкова сметка ***, и директно е получавал суми от сметката на
дружеството. С оборотните средства на дружеството не е погасявал установените в
данъчните производства задължения на „План Д“ ЕООД, с което е допринесъл да се
стигне до невъзможност да бъдат погасени задълженията на дружеството. В тази
връзка възражението, че тези извършени плащания не представляват скрито
разпределение на печалба или дивидент, каквото е изискването за ангажиране на
отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, е неоснователно. Легално определение на
понятието „скрито разпределение на печалба“ се съдържа в § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, като
в б. „а“ на тази разпоредба е посочено, че това са сумите, несвързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните
пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в
полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на
дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“. Настоящият жалбоподател не доказа и не
ангажира доказателства, че посочените суми са били използвани във връзка с
дейността на предприятието, като изложеното твърдение е напълно голословно и е
в подкрепа на защитната теза. От друга страна сумата, представляваща парични средства
на дружеството, не е използвана за покриване на изискуемите му публични
задължения. Поради това съдът приема, че тези плащания не са свързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, а представляват именно
извършено скрито разпределение на печалбата.
Правилно в хода на ревизионното
производство не са били кредитирани представените договори за заем от 2016г. и
от 07.08.2017г. Това са частни диспозитивни документи, доказателственото
значение на които следва да се преценява в съвкупност с всички събрани
доказателства, и които с основание са приети за антидатирани и изготвени за
нуждите на ревизията, след като са без достоверна дата, и същевременно по
никакъв начин не кореспондират нито на счетоводните записвания в дружеството
към посочения период на съставянето им, нито на отразените по банковата сметка
на получателя В.Р.М. основания за извършване на наредените по нея парични
преводи от „План Д” ООД. Още повече, че под дванадесет от общо тринадесетте
представени договора е положен и за двете страни /заемодател и заемател/ все
подписът на В.Р.М., който към посочените в тях дати е бил едноличен собственик
и управител на „План Д” ЕООД. Не става ясно и откъде М. е разполагал с парични
средства за връщането на заетите суми, тъй като липсват каквито и да било
доказателства към посочените в квитанциите към ПКО дати на връщане на парите
той е разполагал с достатъчна наличност. Такива доказателства не са били
представени и в хода на ревизионните производства по отношение на „План Д“
ЕООД, и не е установена никаква одитна следа в счетоводството на дружеството за
отразяване на горепосочените документи при извършените му ревизии.
На следващо място доказан и
осъществен е и третия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19
от ДОПК, а именно „недобросъвестност“ при извършване на действията от жалбоподателя.
При липса на легално определение на понятието, даденото от правната теория и
съдебната практика тълкуване е, че добросъвестен е този, който знае определено
обстоятелство. Добросъвестността в правото се свързва със знание или не на
определени обстоятелства. В случая на хипотезата на отговорността по чл.19,
ал.2 от ДОПК добросъвестността на лицето, чиято отговорност се ангажира,
съществува, когато то не знае за възникването или наличието на данъчни и/или
осигурителни задължения на дружеството, което управлява. Когато е доказано, че
знае или няма как да не знае за съществуването на тези задължения към момента
на извършване на разпоредителните действия, недобросъвестността е налице.
В случая безспорно са установени
действия или бездействия на В.Р.М., чрез които се укриват факти и
обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите
или публичния изпълнител, съответно разпоредителни действия с имущество на
дружеството. Установено е, че в периода на извършване на ревизиите на „План Д“
ЕООД и с цел да се укрият средствата на дружеството, с които биха се обезпечили
задълженията по горепосочените ревизионни актове, В.Р.М. е открил микросметка
на дружеството в „Изипей“, и от периода на откриването й на 26.01.2016г. до
07.08.2017г. той е насочвал в същата сметка плащания от клиенти и е оперирал
със средствата по сметката в своя полза и към дружества, за които е доказано
при ревизиите, че са издали фактури на „План Д“ ЕООД без реално осъществени доставки
/л. 152-160/. Доказателства за укриване на сметката са подадените декларации от
В.Р.М. за налични банкови сметки на дружеството в хода и на двете ревизионни
производства, в който микросметката в „Изипей“ не фигурира. Видно от
приобщените документи от ревизионните производства на „План Д“ ЕООД с ИПДПОЗЛ №
Р-03000315009821-040-001/15.12.2015 г., връчено по електронен път на
дружеството, са изискани справки за налични активи, вземания и задължения,
както и справка за открити и закрити банкови сметки, всички банкови извлечения
и платежни документи за ревизираните периоди /л.682-684/. С Протокол за
предаване на документи на органи по приходите вх. № 37813/22.12.2015 г. от
упълномощено лице на „План Д“ ЕООД са представени документи и справки, в т.ч.
заверени копия на дневни банкови извлечения от № 3 до № 46 от Банка ДСК АД
/л.559-576/ и от „Инвестбанк“ АД от № 25 до № 28 /л.556-558гръб/, както и счетоводни
регистри с осчетоводени разплащания през Банка ДСК АД /л.668-672/ и
„Инвестбанк“ АД /л.666-667/. В справка № 5, подписана от В.М., са декларирани
по една банкова сметка *** „Инвестбанк“ АД и Банка ДСК АД към 21.12.2015г. /л.
678/. До завършване на ревизията с РА № Р-03000315009821-091- 001/20.06.2016г. В.М.
не е декларирал промяна в наличните банкови сметки, а именно откритата на
26.01.2016г. микросметка в „Изипей“. В хода на второто ревизионно производство
с ИПДПОЗЛ № Р-03000316003130-040-002/22.07.2016г. от представляващия „План Д“
ЕООД е подадена декларация за притежаваните банкови сметки /л. 537-538/. На 05.08.2016г.
В.М. е представил декларация, с която са декларирани банкови сметки на дружеството
отново само в Банка ДСК АД и „Инвестбанк“ АД /л.534/. Макар че е бил длъжен по
закон, до края на първото ревизионно производство В.М. е бездействал и не е
декларирал откритата по време на ревизията микросметка на дружеството, а в хода
на второто ревизионно производство умишлено е укрил информацията за същата
сметка, която по закон следва да предостави /чл. 37, ал. 5 от ДОПК/, след като
е изискана от органите по приходите. С превода от нея на парични средства по личната
си банкова сметка *** „Ино Строй Комерс БГ“ ЕООД същия е възпрепятствал
погасяването на данъчни и осигурителни задължения на дружеството, т.е. чрез
извършените от него действия, в качеството му на собственик, представляващ или
упълномощено лице В.М., е възпрепятствал погасяването на публичните задължения
на „План Д“ ЕООД и това е безспорно установено.
Безспорно се установява и факта,
че оспорващият е знаел за издадените на „План Д” ЕООД два ревизионни акта, с
които са установени публични задължения на дружеството. По времето, по което е
издаден първият ревизионен акт - 20.06.2016 г., М. все още е бил управител и
едноличен собственик на капитала на „План Д” ЕООД. Фактът, че ревизионният акт
е бил връчен на упълномощеното от М. лице Ц. Д. Р. не може да аргументира
извод, че той не е разбрал за установените с него задължения, защото
пълномощникът поначало действа от името и за сметка на упълномощителя, а и е
напълно нелогично и житейски неоправдано собственикът на капитала на едно
дружество да не се интересува как е приключила ревизията му. По времето, когато
е издаден вторият ревизионен акт - 29.11.2016 г., М. вече не е бил нито
управител, нито прокурист на дружеството, но като се има предвид, че е знаел за
ревизията, тъй като при откриването й все още е бил едноличен собственик на
капитала на „План Д” ЕООД и негов управител, а впоследствие до 20.09.2016 г. –
негов прокурист, като именно той е предоставил и първоначално изисканата му от
органите на НАП информация във връзка с ревизионното производство, и като се
съобрази фактът, че с издаденото му по-късно пълномощно рег. № 2597/29.06.2017
г. е упълномощен да представлява дружеството, се налага закономерен извод, че той
във всички случаи е знаел за издадения ревизионен акт № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016
г. Ето защо са ирелевантни твърденията му, че при връчването на ревизионния акт
не е разполагал с достъп до електронната поща на дружеството. Още повече, че от
всички събрани по преписката доказателства се установява, че независимо от промените
в собствеността на дружеството, единствено М. е извършвал всички свързани с
него дейности, поради което е и нелогична тезата му, че е бил лишен от достъп
до електронната поща поради смяна на паролата. Установено е, че въпреки
неколкократно извършените прехвърляния на дяловете на дружеството, през цялото
време само жалбоподателят е оперирал с банковите му сметки, от което
категорично може да се заключи, че именно той, при това все още в качеството си
на негов управител, е извършил и в периода 26.01.2016 г. – 01.04.2016 г.
паричните преводи в общ размер на 112717, 62 лв. от микросметката на „План Д”
ЕООД към сметката на „Ино строй комерс БГ“ ЕООД във връзка с фактури, по които
са липсвали реално осъществени доставки към „План Д” ЕООД. Отново той в
периода, в който все още е бил управител и едноличен собственик на „План Д”
ЕООД, е захранил и личната си сметка в ”ЦКБ” АД, прехвърляйки към нея от
микросметката на „План Д” ЕООД за времето от 21.04.2016 г. до 28.07.2016 г.
сума в общ размер на 49 444, 97 лв. Следва да бъде подчертано също, че всички
изброени парични преводи са извършени след образуване на първото ревизионно
производство на „План Д” ЕООД със ЗВР № Р-03000315009821-020-001/01.12.2015 г.,
като вследствие на тях несъмнено е намалено имуществото на ревизираното
търговско дружеството, и по този начин е избягнато плащането на публичните му
задължения. Извършването на преводите от укритата от В.М. сметка в „Изипей“ без
наличието на надеждно основание за тях и във висящността на ревизионно
производство срещу задълженото лице „План Д” ЕООД сочи на недобросъвестност от
страна на жалбоподателя като наредител на тези плащания.
С подадените декларации обр. 6,
справки - декларации по ЗДДС и ГДД на ЗКПО „План Д“ ЕООД е декларирало
задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в периода от м.
02.2016г. до м. 07.2016г., в който жалбоподателят е управител и едноличен
собственик на капитала му, и които не са погасени. Подписвайки финансовата
документация на дружеството и осъществявайки действия по администриране на
данъчните му задължения настоящия жалбоподател е бил наясно, че главното
задължено лице има изискуеми и непогасени публични задължения. Въпреки информираността
му относно съществуването на изискуеми и непогасени задължения на „План Д“ ЕООД,
настоящият жалбоподател не само е бездействал във връзка с погасяване на
задълженията, но се е разпореждал с постъпили средства по недекларирана сметка
на дружеството в своя полза и в полза на трето лице по недействителна сделка.
Дружеството чрез неговия управител, прокурист и упълномощено лице е подавало справки-декларации по
ЗДДС и са декларирали данък за внасяне в размери, значително
по-малки от действителните. До установяване на задълженията
по ЗДДС с ревизионните актове не е съществувало изпълнително основание за събиране на недекларирания данък по ЗДДС, поради което недекларирането на
действителните данъчни задължения има за пряка
последица невъзможността да бъдат събрани. Добросъвестното управление на
дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на
правата му /включително събиране на вземанията/, респ. изпълнение на
задълженията - в т. ч. погасяване на изискуемите публични такива. В този смисъл
е и практиката на ВАС - Решение по адм.дело № 12860/2018г., според което разликата
между декларирането в СД по надлежния ред и действително установеното при
ревизията на дружеството представлява укриване на факти по см. чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Управителят на дружеството, като негов представляващ, е бил длъжен да
подаде СД по ЗДДС, в които вярно да отрази действително извършените и получени
облагаеми доставки за съответните периоди. Независимо че той е упълномощил Ц. Р.,
именно негова е отговорността за съответствието на декларираното с реално
полученото. В качеството си на управител на „План Д“ ЕООД ревизираният не може
да не е формирал представи относно действителните и фиктивни доставки на
дружеството, а от там и за реалните резултати за съответните данъчни периоди.
Като е включил при определянето им фактури, които не отразяват реални доставки,
той е укрил действителното положение. Същият е бил наясно със смисъла и
значението на действията си, предвиждал е техните последици и е искал или
допускал тяхното настъпване, поради което следва да се приеме, че укриването е
умишлено. Поведението на управителя по непогасяване на публичните задължения на
дружеството за ревизираните данъчни периоди не може да се квалифицира като
добросъвестно, както правилно са приели органите на данъчната администрация.
Безпротиворечив извод за знание относно наличието на ликвидни и изискуеми
публични /данъчни и осигурителни/ задължения на „План Д“ ЕООД за ревизирания
период се налага и от събраните по делото писмени доказателства за налагани
запори на банковите сметки, което индикира знание у жалбоподателя като
управител и представляващ на дружеството за неговите задължения от една страна,
а от друга - сочи за предприети активни действия от страна на приходната
администрация за събиране на вземанията. В случая управителят е бил наясно със
смисъла и значението на действията си, предвиждал е последиците и не се е
противопоставил на настъпването на тези последици. От събраните доказателства в
ревизионното производство и назначената ССЕ се установява, че парични средства,
достатъчни да погасят голяма част от дължимите към НАП суми, след като са били
вече изискуеми, са били налични в дружеството, но същите не са внесени в приход
на републиканския бюджет. Представляващият на дружеството В.М. е укрил данни за
открита „Изипей“ микросметка от началото на 2016г. В резултат на укритите данни за отделните операции и движение на средства по тази
микросметка, обозначена с допълнителен идентификатор IBAN ***, и в резултат на изтеглените парични средства от същата сметка,
постъпили по личната банкова сметка *** В.М.
или директно изтеглени от него, се е стигнало до невъзможност за
изпълнение на публичните задължение на „План Д“ ЕООД, възникнали вследствие на установените с РА № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016г. и с
РА № Р-03000316003130-091-001/29.11.2016г. недекларирани действителни
задължения по ЗДДС. Следователно декларирането на
данъчни задължения от „План Д“ ЕООД в по-малки размери, съчетано с последващото укриване на информация за новооткрита банкова
сметка, ***а, тегленето и прехвърлянето на средства от сметката на дружеството по сметката на представляващия В.М., са причина за невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството в действителния
им размер.
Наред с горното жалбоподателят е
уведомен и за започналото изпълнително производство срещу „План Д“ ЕООД за
събиране на задълженията му, за което е издадено съобщение за доброволно
изпълнение по чл.221 от ДОПК от 14.05.2016 г. (л.72-71). Със съобщението на
дружеството е указано да предложи начин на изпълнение на задълженията си, но то
не се е възползвало от тази възможност. По това време жалбоподателят е бил
управител на дружеството и като негов представляващ не е оказал съдействие на
публичните изпълнители, а вместо това за пореден път е извършил преводи от
откритата микросметка към собствената си сметка и към сметката на доставчика,
при пълното знание, че дружеството няма други активи – или поне наличието на
такива не е доказано от него пред публичните изпълнители. Последното е наложило
да се извършат проучвания на имущественото състояние на дружеството в
изпълнителното производство. Когато единствените налични парични средства от микросметката
са разходени и липсва друго налично имущество, с което да се удовлетворят
публичните задължения, очевидно е че съществува пряка връзка между разходването
на паричните средства и невъзможността за доброволно плащане, а след това и за
принудително изпълнение на задълженията. Това отново подкрепя извода за недобросъвестно
поведение на жалбоподателя, който при знанието за липса на други активи, чрез
които да се погасят данъчните задължения, и при знанието за наличието на тези
задължения и изискуемостта им съзнателно е пристъпил към изразходване на
единствения актив, с който е било възможно плащане на данъците, и то като го е
насочил в собствения си патримониум. За изплатените към „Ино Строй Комерс БГ“
ЕООД суми правилно е прието от органите по приходите, че доставчикът не е разполагал
с доказателства за извършени доставки към „План Д“ ЕООД, поради което изводът
за липса на реална доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС и неправомерно
начисляване на данък съгласно чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1
от ЗДДС законосъобразно са послужили като основание за непризнаване на правото
на данъчен кредит на „План Д“ ЕООД по фактури с изпълнител горепосочения
доставчик. Изводът, който може да бъде направен е, че В.М. е знаел за завършилите
ревизионни производства и е запознат с направените констатации с РА по тях. В ревизионните документи е направен
извод, че упражняването на данъчен кредит по фактура, по която не е осъществена
реално доставка от издателя й, предполага, че получателят „План Д" ЕООД и
по- точно представляващият дружеството е знаел, че упражнява неправомерно
данъчен кредит. С ревизионните актове са установени по-големи данъчни
задължения по ЗДДС от декларираните от „План Д“ ЕООД, вследствие на
неправомерно упражняване на право на данъчен кредит. Разликата между
действително установения дължим данък и декларирания от лицето представлява
укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК. Същевременно
с извършените разплащания към доставчиците във връзка с фактури, за които в предходно производство е
установено, че са издадени без да са налице доказателства за извършени доставки
към „План Д“ ЕООД, В.М., в качеството му на собственик и представляващ „План Д“
ЕООД, е възпрепятствал погасяването на публичните задължения на дружеството. Горните
обстоятелства изключват добросъвестността на оспорващия. В същия смисъл е и
Решение №2542/24.02.2021г. по адм.дело №11668/2020г., с което ВАС приема, че
„обратно на приетото от съда наличието на имуществена потенция към определени
произволно моменти за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено,
не изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на
разпореждане с непогасяването, а я предполага, доколкото само от волята на
привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с
наличното и достатъчно имущество. У това лице по хипотеза е съществувало
познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на
извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, за
разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия /плащане към
свързано лице за неосъществени доставки и теглене и задържане на средства на
дружеството/. Това наред с продължителния период на неизпълнение на периодично
възникващите публични задължения /ежемесечно за около година/ и то при налично
според административния съд имущество за пълно или частично погасяване,
изключва добросъвестността. Решението на управителя е да не погаси изискуемите
публични задължения, а вместо това да извърши правно укорими действия,
представляващи скрито разпределение на печалбата.“
Поради изложеното съдът преценява
като неоснователни възраженията на жалбоподателя, че за извършените преводи от
недекларираната микросметка не е установено, че именно поради тях не са
заплатени публичните задължения на дружеството.
Не на последно място, в подкрепа
на изводите за недобросъвестното поведение на оспорващия е и факта, че след
връчване на РА № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016г. В.М. е предприел
действия по продажба на дружествените дялове в „План Д“ ЕООД и освобождаване от
длъжност и отговорност на управителя на дружеството, т.е. на самия него като
такъв. В подкрепа на горното е и факта, че за периода от м. 10.2016г. до м.
07.2017г. „План Д“ ЕООД е подавало справки-декларации по ЗДДС с нулеви
стойности, а всички трудови договори на работещите в дружеството са прекратени
до дата 16.08.2016г., т.е след продажбата на „План Д“ ЕООД дружеството не
извършва дейност, няма нает персонал, не декларира данни за дейността си през
2016г. Тази верига от събития обосновава логичен извод, че прехвърлянето на дружествени дялове от В.М. на
К. Ж. К. веднага след връчване на РА № Р-03000315009821-091-001/20.06.2016г. има
за цел освобождаване на В.М. от отговорност за задължения на дружеството. В
тази връзка действията, последващи връчването на ревизионния акт на „План Д“
ЕООД, и свързани с прехвърляне на дялове на трето лице, потвърждават умисъла на
лицето по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.
С основание органите по приходите
са приели, че всички действия за промяна в собствеността на „План Д“ ЕООД и
адресната регистрация от гр. Варна в гр. София са инициирани и осъществени със
знанието и участието на В.Р.М., с очевидна цел жалбоподателят да се освободи от
отговорност за задълженията на дружеството, като за по-голямата част от времето
са налице безспорни данни за контрола, осъществяван еднолично от него. Макар
формално да са вписани промени в обстоятелствата относно собствеността на „План
Д“ ЕООД, при ревизията е установено, че никой от следващите собственици на
капитала – К. Ж. К., М. С. М. и Ю. И. П., не са оперирали с банкови сметки и не
са извършвали сделки, засягащи имуществото и паричните активи на дружеството.
Видно от представената информация от Банка ДСК ЕАД, упълномощен да се
разпорежда със средствата в банковата сметка на дружеството е В.Р.М. /л.
167-171/, а съгласно представена информация от „Инвестбанк“ АД, сметката е
открита от П. Н. Д., но на 29.05.2015г. спесимена е анулиран и са представени
документи на новия собственик В.Р.М.. Приложен е спесимен на В.Р.М. от
29.05.2015г. /л. 161-166/.
Следователно неоснователни се
явяват твърденията на жалбоподателя, че не са му били известни задълженията по
ревизионните актове на „План Д“ ЕООД, предвид факта на еднолично разпореждане със
средствата в банковите сметки на дружеството, изразяващо се в преводи по личната
му банкова сметка ***, без наличие на доставка, като действията на лицето са
осъществявани и в периода след формалното прехвърляне на собствеността върху
дружествените дялове.
Всички установени факти и
обстоятелства сочат, че М. е отчуждил имущество с цел да препятства събиране на
публични задължени. Тези действия и бездействия на оспорващия показват, че
лицето не само че е нямало намерение да заплати дължимите от дружеството
публични задължения, а напротив – направило е всичко възможно да осуети
събирането им /с цел да насочи свободния паричен ресурс към себе си и за
собствената си изгода/, като в крайна сметка продава своя дял от дружеството,
което няма никакви активи, а има големи задължения към бюджета.
Константно се възприема в
съдебната практика на ВАС, че разпоредбата на чл.19 от ДОПК изисква уникалност
на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на
данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение
на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на
публичните вземания. В случая по категоричен начин е установено, че въпреки
наличието на пари в касата на дружеството и в банковите му сметки за обслужване
на изискуемите публични задължения, в ревизирания период настоящият
жалбоподател не е разпоредил плащания към бюджета, а лично е наредил паричните
средства от микросметката на „План Д“ ЕООД към личната си сметка и към сметката
на доставчик. Несъмнено в резултат на извършените разпоредителни действия със
средства, несвързани с основната дейност на дружеството, е настъпило намаляване
на имуществото му – в същия смисъл Решение на ВАС по адм. дело №462/2019г. При
установения факт на липса на други налични активи - движими или недвижими вещи,
върху които да може да се насочи изпълнението на задълженията, както и
запорирани банкови сметки на дружеството, по които няма наличност, оспорващият
е знаел, че извършването на преводи от недекларираната микросметка ще доведе до
невъзможност да бъдат платени изискуемите публични задължения на „План Д“ ЕООД,
както и че ще възпрепятства публичните изпълнители да съберат тези задължения
по пътя на принудителното изпълнение.
При анализ на финансовото
състояние на „План Д“ ЕООД приходните органи са установили, че дружеството няма
материални активи, недвижими имоти, МПС върху които да се насочи принудително
събиране на задълженията, което определя и невъзможността да бъдат събрани
задълженията за данъци на дружеството. Тези данни не са опровергани от
жалбоподателя в хода на настоящото производство. Вещото лице установи, че според
приложения отговор на ТД на НАП - София, през 2016г. е образувано изпълнително
дело № *********/ 2016г. за сумата от 68 685.97лв. След присъединяване на
нововъзникнали задължения, дългът е нарастнал до 325 822.39лв. Извършено е
проучване на длъжника „План Д“ ЕООД, с което се е установило, че дружеството не
разполага с активи. С Разпореждане № С180022-035-0226056/20.03.2018г. на
основание чл.225 ал. 1 т.4 от ДОПК изпълнителното дело е прекратено. В кориците
на делото са налични доказателства, от които е видно, че при проучване на
имущественото състояние на дружеството не се е установило имущество, към което
да бъде насочено изпълнение /лист 5-9/. Установено е, че дружеството не
притежава недвижими имоти, МПС, плавателни съдове, въздухоплавателни средства.
Наличните средства по банкови сметки са в незначителен размер и не са
достатъчни за погасяване на задълженията на дружеството. По този начин в
настоящото производство съдът приема за доказана и предпоставката невъзможност
за събиране на задълженията на „План Д“ ЕООД. Свидетелство за своевременно
предприетите действия за обезпечаване на задълженията на дружеството по двата
ревизионни акта, предприети от приходната администрация, е и фактът, че още в
хода на ревизионното производство по издаване на ревизионен акт №
Р-03000316003130-091-001/29.11.2016 г. е отправено искане за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на „План Д“ ЕООД от 13.05.2016г. /л. 314/. Действията на
приходните органи са продиктувани от необходимостта за предотвратяване
извършването на сделки и действия с имуществото на „План Д“ ЕООД, вследствие на
които ще бъде затруднено събирането на задълженията на същото. При тези
обективни дадености публичните изпълнители са изчерпали всички възможности и
способи за изпълнение, като действията им са навременни - още от 13.05.2016г.
започва обезпечаването на задължението по ревизионния акт, а в последствие се
образува изпълнително дело – както за ревизионния акт, така и за данъчните
декларации.
Тегленето на парични средства и
прехвърлянето на средства от сметката на дружеството по сметката на
представляващия В.М. и по сметката на доставчика, като резултат от
недобросъвестното действие – недекларирането на тази сметка пред органите по
приходи, е станало причина за невъзможността да бъдат събрани задълженията на
дружеството за ДДС, Корпоративен данък, Данък върху доходите от трудови и
приравнените на тях правоотношения, ДОО – за осигурители, Универсален пенсионен
фонд - за осигурители и Вноски за здравно осигуряване - за осигурители в
декларирания им размер, което квалифицира като доказателствено обвързани и
обосновани изводите на ревизиращите органи, че в конкретния казус е изпълнен
фактическият състав на чл. 19, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК в приложимите му редакции за ангажиране отговорността на В.М. за
задълженията на дружеството.
Относно задължението за лихви и
предвид задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 5 от
29.03.2021 по тълкувателно дело № 7/2019 г. по описа на Общото събрание на
колегиите на Върховния административен съд следва да бъде прието, че
отговорността на третото задължено лице включва и установеното задължение за
лихви на главния длъжник. Лихвите са дължими и попадат в обхвата на солидарната
отговорност по чл. 19 от ДОПК.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспорения законосъобразен
РА следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора и предвид
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, искането на ответната страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция „ОДОП“-Варна
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции /три разглеждания на
делото/ до момента в размер на 13 837.62 лв. /3 х 4612.54 лв./, определен
съобразно чл. 8, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес 208 254.08
лв.
Така мотивиран и на осн.чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Р.М., ЕГН **********,***, против РА № 03000318003519-091-001/08.03.2019г,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение №
80/23.05.2019г. на директора на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП, с който на
осн.чл.19 от ДОПК на жалбоподателя е вменена отговорността за следните
задължения на „План Д“ ЕООД- София, *****: 1. Корпоративен данък по ЗКПО за
д.п.2015г в размер на 383.54лв. главница и 114.62лв. лихви; 2. Данък върху
доходите на физическите лица по чл.24 ал.1 от ДЗЗФЛ за д.п.м.02.2016г,
м.03.2016г, м.04.2016г, м.05.2016г и м.06.2016г в общ размер на 1425.59лв.
главница и 399.50лв. лихви; 3. Данък върху добавената стойност по ЗДДС за
д.п.м.03.2015г, м.05.2015, м.06.2015г, м.07.2015г, м.08.2015г, м.09.2015г,
м.10.2015г, м.11.2015г, м.12.2015г, м.02.2016г, м.03.2016г, м.04.2016г в общ
размер на 147 431.40лв. главница и 50 735.23лв. лихви; 4. ДОО за осигурители по
чл.4 от КСО за д.п.м.02.2016г, м.03.2016г, м.04.2016г, м.05.2016г, м.06.2016г и
м.07.2016г в общ размер на 3803.20лв. главница и 1099.34лв. лихви; 5. ЗОВ за
осигурители по чл.40 от ЗЗО за д.п.м.02.2016г, м.03.2016г, м.04.2016г,
м.05.2016г и м.06.2016г в общ размер на 1421.39лв. главница и 416.87лв. лихви;
и 6. УПФ за осигурители по чл.157 от ДДО за д.п. д.п.м.02.2016г, м.03.2016г,
м.04.2016г, м.05.2016г и м.06.2016г в общ размер на 791.14лв. главница и
232.26лв. лихви.
ОСЪЖДА В.Р.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ -Варна при ЦУ на НАП-София, юрисконсултско възнаграждение в размер на
от 13 837.62 /тринадесет хиляди осемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и
две стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на
Р.България.
Преписи да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: