РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Добрич , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
Членове:Атанас М. Каменски
Милена Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора Златко Велков Тодоров (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Милена Ив. Хараламбиева Въззивно
административно наказателно дело № 20213200600232 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 260009/25.05.2021г. по н.а.х.д. № 31/2021г. по описа на РС- гр.Г.Т П. Р.
Б. е бил признат за виновен за това, че на ***.2020г. в с.Р., общ.Г.Т., при управление на
МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл. 325, ал. 3 от НК. На основание чл. 78а от НК Б. е бил освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер
от 1000 лева, на основание чл. 78а ал. 4 от НК бил лишен от правото да управлява МПС за
срок от шест месеца.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от П.Б. Р. чрез адв.Д.Ч. от АК-
гр.Б. в която се излагат доводи за незаконосъобразност на решението и несправедливост на
наложеното наказание с искане за намаляване размера на наложеното наказание, съответно
и за преквалифициране на деянието чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление – такова по чл. 325, ал.1 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, защитникът му поддържа
депозираната жалба и настоява за уважаването й.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира
1
за потвърждаване на решението.
Добричкият окръжен съд на основание чл. 314, ал. 1 от НПК извърши изцяло
проверка на правилността на атакуваното решение и като взе предвид доводите изнесени в
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
От фактическа страна се установява следната обстановка: На ***.2020г., около **
часа обв.Б. с управлявания от него лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** се е движил
по пътя от с.К. за с.С.. Подминавайки разклона за с.Р., обвиняемият навлязъл в десен завой.
В същия участък от пътя в противоположната посока се е движил трактор, с прикачено
ремарке, управляван от св. Г. Г.. По същото време и в посоката на движение на трактора, се
е движил и микробус марка „Мерцедес“ с рег. № ****, собственост на „Пътнически
превози“ ЕООД – гр.Д., управляван от св.М. И.. Застигайки трактора, водачът на микробуса
– св.И. въпреки забраната за изпреварване в този участък, предприел маневра изпреварване
на движещия се пред него трактор. С действията си св.И. създал реална опасност от
настъпване на пътно-транспортно произшествие, осуетено благодарение на своевременните
реакции на обв.Б. и св. Г., които освободили платното за движение, като и двамата спрели
управляваните от тях превозни средства на банкета, а св. И. без да спре микробуса
продължил движението си и влязъл в с.Р.. Обв.Б. решил да поиска обяснения от св.И. за
неразумното му и опасно поведение на пътя, обърнал в обратна посока автомобила си и
поел към с.Р.. В началото на селото спрял автомобила си напречно на пътното платно. По
същото време св.И. с управлявания от него микробус тръгнал от спирката на селото, стигнал
до автомобила на обвиняемия и спрял, тъй като автомобила на Б. препречвал улицата.
Обвиняемият взел от автомобила си брадва и се приближил до микробуса. Размахал
брадвата срещу св.И. и започнал да му вика, че е щял да го убие, ако нямал деца, заканил се,
че ако още веднъж види св.И. в с.С., ще го убие. С брадвата обв.Б. нанесъл удари по левия
панел зад шофьорската врата и го пробил. След това ударил лявото огледало за обратно
виждане и го счупил. Продължавайки да крещи, обвиняемият през отворената шофьорска
варта на микробуса ударил таблото с брадвата и счупил пластмасовия панел с решетката на
отоплителната инсталация. Пресегнал се, извадил контактните ключове от таблото на
микробуса и ги захвърлил край близкия контейнер за смет, след което се качил в автомобила
си и се прибрал в с.С.
Очевидци на случилото се били свидетелите А. и Р..
Горната фактическата обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно
установена въз основа на гласните доказателства-свидетелските показания, писмените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, свидетелство за съдимост,
справки и др. Събраните по надлежния процесуален ред доказателства удовлетворяват
критериите, установени в чл.102 от НПК.
Правилно установените от Районния съд-гр.Д. факти са квалифицирани
законосъобразно под хипотезата на правната норма на чл. 325, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.
Гореописаните действия на обв.Б. съставляват престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1
2
НК. Стореното от него е не само укоримо, но и законово запретено, обществено и етично
неприемливо, съответно и общественоопасно, поради което изпълва признаците на
престъпление от общ характер. С проявеното от обвиняемия агресивно поведение /макар и
провокирано от неразумната маневра на св. И./, изразило се в препречване на пътя, викане,
повреждане на превозно средство, се засяга както неприкосновеното право на собственост,
така и транспортната сигурност на пътя и обществения ред. Във всички случаи подобна
деятелност свързана със засичане на превозно средството, съчетано с нанасяне на повреди
по същото, сочи на незачитане на установените законови правила и морала.
Ето защо не могат да бъдат споделени наведените от защитата на обвиняемия доводи
за липса на квалифициращия признак "при управление на МПС". Безспорно е установено, че
в основата на проблема е предприетото от обвиняемия преследване на св.И., предизвикано
от неразумната и рискова маневра на свидетеля. Не може обаче да се пренебрегне факта, че
обвиняемият съвсем целенасочено е предприел както действията по спиране на автомобила
си перпендикулярно на пътното платно в с.Р., така и действията по противозаконно
увреждане на микробуса, управляван от св.И.. Спирайки напречно на основния път за
движение в с.Р., обвиняемият не само е принудил св.И. да спре пред автомобила му, но
процедирайки по този начин е създал опасност и за евентуални други участници в
движението. Св.И. нито е имал намерение, нито е искал да спира там, т.е. той е бил
принуден да го направи противно на волята си. Препречването на пътя и последвалите
викове, както и вандалското повреждане на микробуса са действия на обвиняемия, които с
пълно основание могат да се подведат в обхвата на нормата на чл. 325, ал. 3 от НК.
Провокиран от начина на шофиране /предприетата рискова маневра изпреварване/ на св.И.,
обвиняемият е реализирал гореописаната деятелност по пряка саморазправа със свидетеля.
Във връзка с възражението от защитата на обвиняемия следва да се подчертае, че
разпоредбата на чл. 325, ал. 3 НК не следва да бъде тълкувана стеснително, в смисъл
хулиганството да е налице само и единствено, когато деецът е зад волана на лекия си
автомобил и го управлява. Хулигански действия по смисъла на последно посочената
разпоредба ще са налице и тогава, когато от цялостната фактическа обстановка могат да се
извлекат изводи за агресивно поведение на пътя и скандални пътни разпри, които не
почиват на лични мотиви, както е и в разглеждания случай. Не без значение е и това, че
обвиняемият не само е повредил собствеността /управлявания от св.И. микробус/, но и е
упражнил вербално насилие над свидетеля. Тези действия на обвиняемия в крайна сметка
свидетелстват за грубото и безцеремонно погазване на законовите норми и правилата на
етичното поведение, още повече, че престъпната проява е реализирана на публично място
/централната улица в с.Р./, през деня и в присъствието на други лица – свидетелите А. и Р..
Законосъобразно и при наличие на материалноправните предпоставки е осъществено
и приложението на чл. 78а от НК. Описаното по-горе престъпление е умишлено и
наказуемо с лишаване от свобода до три години и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7. Б.
не е ****, причинените от деянието имуществени вреди са възстановени. Тези
обстоятелства правилно обосновават освобождаването му от наказателна отговорност за
3
престъплението по чл. 325, ал. 3 от НК и налагането на административно наказание глоба и
то в индивидуализирания от първоинстанционния съд размер. При определяне на размера на
административното наказание „глоба” решаващият съд се е съобразил със степента на
обществена опасност на деянието и дееца, отчел е липсата на други висящи наказателни
производства и добрите характеристични данни. Въззивната инстанция намира, че
наложеното административно наказание глоба в минималния законово предвиден размер ще
е в състояние да изпълни целите на наказателната репресия, прокламирани в чл. 36 от НК.
РС-гр.Г..Т. е счел за наложително на обвиняемия да бъде наложено и административно
наказание лишаване от права, съобразно нормите на чл. 78а, ал. 4 от НК и чл. 325, ал. 3 от
НК. Преценката на първоинстанциониня съд е правилна тъй като обв.Б. е правоспособен
водач. Срокът на наложеното административно наказание е съобразен, както с изложените
смекчаващи обстоятелства, така и с значителния брой наложени административни наказания
за нарушения на Закона за движение по пътищата, които характеризират негативно обв.Б.
като водач на МПС.
При извършената служебна проверка не се констатираха допуснати процесуални
нарушения. На страните е била предоставена възможност да упражнят правата си в пълен
обем, поради което липсват предпоставки за отменяване на решението.
Предвид изложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260009/25.05.2021г. по н.а.х.д. № 31/2021г. по
описа на РС-гр.Г.Т.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4