Р Е Ш Е Н И Е
№1086
гр. Перник, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
девети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 03279 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e
образувано по искова молба на “ОТП Факторинг България” ЕАД срещу К.А.К., с
която се иска да се признае за установено, че ответната страна дължи сума в
размер на 745,93 лева – главница по
договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от
18.04.2014г., сумата от 421,06 лева
– договорна възнаградителна лихва от 20.07.2015 г. до 03.05.2017 г., сумата от 0,20 лева – лихва за забава от 02.05.2017
г. до 03.05.2017 г., сумата от 192,48
лева – такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, но
само при прекратяване на производството по установителните искове по чл. 422 ГПК, се предявяват искови претенции за осъждане на ответника да заплати сума от
436,67 лева – наказателна лихва за забава за периода от 02.05.2017 г. до
03.05.2019г.
В условията на евентуалност при
отхвърляне на евентуалните осъдителниискове, се предявяват искове за осъждане
на ответника да заплати сумата от 330 лева – накзателна лихва за периода от
18.08.2017 г. до 03.05.2019 г.
В исковата молба се посочва, че
на 18.04.2014 г. между “Банка ДСК” ЕАД и ответника е сключен договор за
издаване и обслужаване на кредитна карта с револвиращ кредит. Банката
предоставила на ответната страна кредит в размер на 1000 лева при лихвен процент
както следва: 1,351 % (6-месечен Sofibor) и
надбавка 19,994 %. На 26.06.2016 г. ползването на кредитния лимит било
преустановено, като впоследствие била обявена предсрочната изискуемост на
кредита. Били начислени такси за нереволвиране и такси за теглене на пари в
брой от АТМ на други банки. Поясянва се наличието на сключен договор за покупко
- продажба между „Банка ДСК” ЕАД и “ОТП Факторинг България” ЕАД по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че ответната страна е
уведомена за извършената цесия.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Излага твърдения, че не е
уведомен за договора за цесия, като излага доводи, че същият бил недействителен
поради липса на предмет. Липсвали доказателства за получаването на парични
средства по договора за кредит. Счита, че в договора липсвало дата на
сключване, липсвало посочен ясен и разбираем годишен лихвен процент и ГПР на
заема. Липсвала информация по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Банка ДСК” депозирала пред районния
съд заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на документ по чл. 417 ГПК
срещу К.А.К.. Районният съд е издал
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч. гр.
д. № 02416 по
описа за 2017 г. на Пернишки районен съд, отнасяща се за следните вземания: 745,93 лева – главница по дого.вор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит от 18.04.2014г., сумата от 421,06 лева – договорна възнаградителна лихва от
20.07.2015 г. до 03.05.2017 г., сумата от 0,20 лева – лихва за забава от 20.07.2015 г. до
03.05.2017 г. (по – голям период
от исковия) и сумата от 192,48 лева – такси. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал
възражение по чл. 414 ГПК, за
което на банката са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
процесните вземания.
По делото
е представен договор 18.08.2014 г. за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит, сключен между „Банка
ДСК” АД и К.А.К.. По силата на договора банката се задължила да предостави на кредитополучателя
кредитна карта DSK Maxi Card. Страните уговорили кредитен лимит в размер на
1000 лева. Видно от договора годишният лихвен процент е в размер на 1,351%
(6-месечен Sofibor) и надбавка 19,994 %, а ГПР в размер на 24,30
%. Уговорената месечна падежна дата е 20 – то число на месеца. В чл. 9 се
съдържа калуза, според която кредитополучателят заплаюал такси съгласно
действащата към датата на събиране на съответното плащане тарифа за лихвите,
таксите и комисионите, които банката прилага за извършени услуги на клиенти.
Приложени са препис на общи условия, които са подписани на 18.08.2014 г. от ответника. В чл. 30, ал. 1 от тях се съдържа клауза, според която се начислява такса револвинг в случай, че в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита си или револвира със по – малка сума от минималната сума за револвиране.
Представен е
протокол, от който е видно, че на 21.08.2014 г. ответникът е получил кредитната
карта, за което е положил подпис върху документа.
Представена е нотариална покана, с която на 09.02.2017 г. банката уведомява ответника, че счита кредита за предсрочно изискуем.
Излушано е заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорена от страните.
Вещото лице посочва, че кредитът е усвоен чрез теглени на суми от АТМ и плащане
на ПОС, която е в общ размер на 1044,48 лева. Кредитополучателят извършил
плащания в общ размер на 356,85 лева. Посочва, че незаплатените суми са
следните: 999,68 лева – главница; 353,01 лева – възнаградителна лихва и 75 лева
– такси за нереволвиране (не са начислени такси за теглене от АТМ). Допълва, че
е намаляван лихвения процент по време на договора. Излушано е допълнително
заключение, което посочва размерите на начислените неустойки за забава.
Дадените заключения на експертизата са обосновани и непротиворечиво, поради
което съдът им дава вяра.
По
делото е представен договор от 07.08.2017 г. за покупко – продажба на вземания
и приложение от 13.09.2017 г., сключен между ОТП Факторинг България” ЕАД и „Банка ДСК” АД. По
силата на този договор банката е прехвърила на ищеца всички вземания към К.А.К., произтичащи от договор за кредит, за който е издадена
банковата карта.
Приложено
е пълномощно, от което се установява, че банката е упълномощила ищцовото
дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за извършената
цесия. Към исковата молба е приложено
уведомително писмо, с което информира ответника за извършеното прехвърляне на
вземанията.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В тежест на ответника е да
установи сключването на договор за кредит, предоставянето на банковата карта,
усвояването на паричните суми, размер на възнаградителната лихва, изискуемост
на задължението, прехвърляне на вземанията и уведомяването на длъжника за
цесията.
От предмета на
процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен
в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са
изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК. Установи се получаването на банковата карта от ответника, за което същият
е подписал протокол.
Неоснователни са възраженията на
ответника, че лиспвала дата на договора, тъй като същата е отразена в края на
стр. 2 от същия, а именно 18.08.2014
г. В договора се съдържат ясни клаузи за размера на годишния лихвен процент,
който е сбор от следните величини: 1,351% (6-месечен Sofibor) и надбавка 19,994 %. Установи се липсата на
едностранно увеличение на лихвата, тъй като същата периодично е намалявана. В
договора е отразен размера на ГПР, който е 24,30 %. Също така е посочено, че на
20 – то число от месеца е следвало да се извърши минималната сума за ревовиране
на кредита.
Основателно са възраженията на
ответника, че в договора липсвала информация по чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК - лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора. Посоченото възражение има значение единствено ако се
разглежда претенция за наислена лихва за просрочени
плащания. Освен това липсата на подобна информация не води до недействително на
договора – арг. чл. 22 ЗПК.
От заключението на
вещото лице се установява, че ответникът е усвоил кредит в размер на 1044,48
лева, което е извършено чрез тегелене от АТМ и плащане на ПОС терминално
устройство. Пояснява, че липсват начислени такси за тегелне на пари в брой от
АТМ. Установи се извършването на частично плащане, както и размера на дължимите
вземания, а именно 999,68 лева – главница (повече от претендираната в исковата
молба); 353,01 лева – възнаградителна лихва и 75 лева – такси за нереволвиране.
Установи се също, че на 09.02.2017 г. банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е резултат от настъпилата забава на ответника.
Съдът намира за нищожна клаузата по
чл. 30, ал. 1 от Общите условия, с която е начислена такса револвинг. Съгласно
чл. 10а ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В настоящия слуай не е ясно и точно определн размера на таксата
револвинг, с което се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с хипотеза на забава на длъжника. В този смисъл съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразявайки се главницата,
падежа и размера на законната лихва, то обезщетеное за забава възлиза на 0,20 лева, считано от 02.05.2017 г. до 03.05.2017 г.,
По
делото се установи, че между „Банка
ДСК” АД и “ОТП Факторинг България” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в
полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за
потребителски кредит. Следва да се отбележи, че в приложението
към договора за цесия е описано прехвърленото вземане. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента. Неотносими са възраженията на длъжника за
недействителност на договора за цесия, тъй като същият.
Съгалсно
чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът не изисква специална форма за действителност на
уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде
съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният
цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането, което е
извършено с получаване на приложенията на исковата молба.
В този смисъл цесията има действие спрямо длъжника с получаването на
исковата молба и приложенията към нея.
Предвид
изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 745,93 лева – главница; 353,01 лева –
възнаградителна лихва и 75 лева – такси за нереволвиране. Следва да се
отхвърлят исковете за разликата от 353,01 лева до предявения размер за
възнаградителна лихва и изцяло исковата претенция в размер на 192,48 лева – такси.
Не
следва да се разглеждат евентуалните осъдителни искове, отразени в пункт II и
III от исковата молба. Това е така, тъй като условие за разглеждане на тези от
пункт II, се посочва прекратяване на производството по установителните искове,
а в настоящия случай последните са разгледани по същество. В допълнение следва
да се отбележи, че евентуален иск се предявява единствено в хипотезата на
отхвърляне на главния иск, а не при условия, че се остави без разглеждане
главния иск, тъй като в последния случай производството изцяло се прекратява.
Не следва да се разглеждат и евентуалните искове по пункт III от исковата
молба, тъй като условието е при отхвърляне на евентуалните осъдителни искове по
пункт II, а последните не се разгледат по същество.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и
заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото
дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 27,19 лева –
държавна такса; 300 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер), а в заповедното производство разноските са
следните: 27,19 лева – държавна такса и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се
присъди сумата от 345,27 лева - направени разноски в исковото производство и
сумата от 62,39лева – разноски в заповедното производство, съответни на
уважената част на исквоете.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че К.А.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
ДЪЛЖИ на “ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 19, ет. 2 сума размер на 745,93
лева – главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ
кредит от 18.04.2014г., сключен между цедента „Банка ДСК” АД и К.А.К., сумата от 353,01 лева
– възнаградителна лихва от 20.07.2015
г. до 03.05.2017 г., сумата от 0,20 лева
– лихва за забава от 02.05.2017 г. до 03.05.2017 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, които вземания са прехвърлени на цесионера
“ОТП Факторинг България” ЕАД и за които е издадена заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 02416 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковите претенции за разликата от 353,01 лева до
предявения размер от 421,06 лева – възнаградителна лихва, и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковата претенция за сумата
от 192,48 лева – такси за
нереволвиране и такси за теглене на пари в брой от АТМ.
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 19, ет. 2 сумата в размер на 345,27лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 62,39 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 02416по описа за 2017 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.