РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 08.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на
прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа
докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 127
/ 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 43 от 12.07.2021 г., постановено по АНД № 101/2021 г. Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 536965-F559832 от 15.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от А.М.И., е наложена на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от А.М.И., която е подала касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно. Касаторът сочи, че РС не е обсъдил твърдените съществени процесуални нарушения при издаване на НП, като се сочи противоречие в квалификацията на нарушението – веднъж по чл. 26, ал. 6, а втори път /на втора страница/ по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като сочи, че това са различни състави на административни нарушения, като отделно сочи, че разпоредбата по чл. 26, ал. 6 от Наредбата е нова и по нея липсва съдебна практика. Касаторът отрича съставомерността на административното нарушение, като отделно моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н., който поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че РС е обсъдил правилно всички събрани доказателства и е постановил законосъобразно решение.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Троянският районен съд, трети състав, е потвърдил Наказателно постановление № 536965-F559832 от 15.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, ул. „****, представлявано от А.М.И., е наложена на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Възражението на касатора във връзка с твърдението, че РС не е обсъдил твърдени съществени процесуални нарушения във връзка с неясна правна квалификация на административното нарушение и разминаване в цифровата квалификация на административното нарушение, не се споделя от касационната инстанция.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление, за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 26, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като това е посочено достатъчно видимо и ясно в АУАН и НП /в наказателното постановление е посочено изрично на отделен абзац: „нарушен/осъществен състава на чл. 26, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ“. Отделно конкретното административно нарушение е описано подробно и с думи в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, поради което липса нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, както и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.
За пълнота следва да се посочи, че на стр. 2 от НП е посочено, че: „На лицето следва да се напомни още веднъж задължението за спазване на установения в страната правов ред и стриктно спазване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13 декември 2006 г.“, като горното „напомняне“ не се отнася до реквизитите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Както беше посочено по-горе, в наказателното постановление е посочено изрично на отделен абзац: „нарушен/осъществен състава на чл. 26, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ“, като административното нарушение е описано ясно и с думи в обстоятелствената част на АУАН и НП, като липсва нарушение на реквизитите на АУАН и НП, както и липсва неяснота относно състава на административното нарушение и няма нарушено право на защита на наказаното лице.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на административното нарушение, поради което не следва да ги повтаря, като касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
В допълнение възприетата от РС фактическа обстановка се потвърждава както от двамата свидетели на административно-наказващия орган св. Х.К.Д.и Н.П.Т., които са свидетели-очевидци на административното нарушение, извършили т.нар. „контролна покупка“, така и от писмените доказателства по делото, а отделно нито пред РС, нито пред касационната инстанция от страна на наказаното дружество се сочат други доказателства. Ето защо всички гласни доказателства кореспондират на всички писмени доказателства, поради което правилно РС ги е кредитирал.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не се а и направени, поради което касационната инстанция не следва да се произнася по въпроса за разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да
се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43 от 12.07.2021 г., постановено по АНД № 101/2021 г. на Троянския районен съд, трети състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: