Решение по дело №163/2019 на Окръжен съд - Добрич

 

Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

 

№ 260028

 

 

гр. Добрич, 01.03.2021 г.

 

 

 

В      И М Е Т О     Н А       Н А Р О Д А

 

 

 

                ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО    ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на втори февруари две хиляди и деветнадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа т. д. № 163/2019  г. по описа на Добричкия окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Търговско дело № 163/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба, рег. вх. № 5129/01.08.2019 г., с дата на пощенското клеймо 31.07.2019  г., подадена от  „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК *********,  с която М.  М.Н. с пост. и наст. адрес ***, са предявени следните искове:

          Иск за установяване съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД към М.  М.Н. в размер на сумата от 25 458.32 лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.  422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Иск за установяване съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София към М.  М.Н. в размер на сумата от 6 356.51 лв., представляваща договорна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004 г., за периода 15.08.2016 г. – 28.02.2019 г., претендиран на основание чл.  422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ.

Иск за установяване съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София към М.М.Н.  в размер на сумата от 31.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.02.2019 г. – 28.02.2019 г., претендиран на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

          Иск за установяване съществуването на вземане на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София към М.М.Н.  в размер на сумата от 120.00 лв., претендиран на основание чл. 422 ГПК.

В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и на сторените в заповедното производство разноски.

Ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер, като инвокира възражения за наличието на неравноправни клаузи, за плащане на дължимите вноски по ДБК и за прихващане на дължимите към банката суми с надвнесените от кредитополучателя суми на основание нищожните клаузи на ДБК.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Безспорно установено е по делото, че на 11.11.2004 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД  гр. София от една страна, в качеството на кредитодател и М.М.Н.  от друга страна, в качеството й на кредополучател, е бил сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот. По силата на  чл. 1 от Договора, банката е отпуска на кредитополучателя кредит за покупка на жилище, намиращо се в триетажна монолитна жилищна сграда, находяща се в гр. Добрич, ул. „Вардар“ № 27, вх. А, ет. 3, ап. 5 в размер на 39 000.00 лв. Кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок от 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване и превръщането му в анюитетен дълг – чл. 2 от Договора. Кредитът се погасява с месечни анюитетни вноски, дължими до 15-то число на месеца – чл. 5, чл. 8  от Договора.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, банката е изпълнила задължението си, произтичащо от договора за банков кредит за отпускане на кредитополучателя на уговорената сума, като на 16.11.2004 г. е превела по негова сметка сумата от 39 000.00 лв.

За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, в размер, определян периодично от банката, който към датата на сключването на договора е 11.75 %  – чл. 6 от Договора.

Задълженията на кредитополучателя, произтичащи от договора за ипотечен кредит се обезпечават със законна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Вардар“ № 27, вх. А, ет. 3, ап. 5 с обща застроена площ от 78.13 кв. м., състоящ се от три стаи, кухненска ниша, и сервизни помещения, с принадлежащата към апартамента изба № 5 със застроена площ от 10.23 кв. м., ведно с 12.455 % от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен поземлен имот с площ 279.00 кв. м., включен в урегулиран поземлен имот, за който е отреден парцел XVIII, целият с площ 545.00 кв. м. с пл. № ***, в кв. 535  по регулационния план на гр. Добрич,  вписана в АВ-СВ-Добрич под № *** г. и договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, ул. „Ропотамо“ № 36, ет. 1, ап. 1, с обща застроена площ от 109.71 кв. м., състоящ се от всекидневна, ниша, хол, две спални, баня – тоалетна, две тераси, входен коридор, ведно с принадлежащо избено помещение № 1, с площ 12.83 кв. м., две тавански помещения с площ 26.40 кв. м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху парцел II с пл. № 3390, кв. 576 по плана на гл. Добрич, ведно с гаражна клетка № 1 с площ 18.00 кв. м., обективирана в нотариален акт за учредяване  на договорна ипотека върху недвижим имот № ***г., вписана АВ-СВ-Добрич с вх. рег. № ***Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, кредитополучателят е преустановил обслужването на дълга си на 15.05.2016 г. по отношение на главницата и на 15.09.2016 г. по отношение на договорените лихви.

С оглед допусната забава  от 1 020 дни в  плащанията на погасителните вноски от страна на длъжника, на основание чл. 18 от Договора и във вр. с чл. 60, ал. 2 ЗКИ,  банката е отправила  писмо – уведомление изх. № 01-20-01171/12.02.2019 г.  за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Поканата е получена от длъжника на 15.02.2019 г.

Предсрочната изискуемост настъпила на 25.02.2019 г., съгласно клаузите на чл. 18 от Договора.

На 01.03.2019 г. банката е подала до РС – Добрич заявление по чл. 417 ГПК срещу длъжника, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: главница 25 458.38 лв., договорна ( възнаградителна лихва ) – 6 356.51 лв., за периода 15.08.2016 г. – 28.02.2019 г., обезщетение за забава – 31.87 лв., такси и разноски – 120.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2019 г.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 01.03.2019 г. ( датата на подаване на  заявлението по чл. 417 ГПК ), размерът на дължимите от кредитополучателя суми ( отчитайки извършените от него плащания ) възлиза както следва: главница – 25 458.38 лв.; договорна лихва – 6 370.37 лв.; наказателна лихва – 42.43 лв. и такси – 120.00 лв.

По повод подаденото  от банката заявление е образувано ч. гр. д. № 780/2019 г. по описа на РС – Добрич. Искането на банката е уважено и РС – Добрич е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за плащане на горепосочените суми., както и разноски в размер на сумата от 639.34 лв., представляващи държавна такса и 150.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

На 03.07.2019 г. банката е уведомена от заповедния съд за подадено от длъжника възражение, като й е указано да предяви установителен иск.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1. Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда, съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда, необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство, намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за надлежно предявен.

Предметът на правния спор по делото се определя от правните твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена заповед за изпълнение.

С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се позовал на сключен на 11.11.2004  г. договор за банков  кредит и настъпила предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 18 от Договора и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, считано от 25.02.2019 г.

Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.

Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника  при наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на правото принадлежи  на кредитора. Настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта – неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус, последното извършено плащане по кредита е на 15.09.2016 г., поради което Съдът приема, че към 25.02.2019  г., когато е редовно и надлежно връчено уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника, същият вече е бил в просрочие. При договора за банков кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата сума да стане погасителни вноски на определени дати, то това не  превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Приложима по отношение на това задължение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения  краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. 

В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извода за наличието на облигационно отношение  по договор за банков кредит по смисъла  на чл. 430 и сл. ТЗ между „БАНКА ДСК“ ЕАД  гр. София от една страна като кредитор и М.М.Н.  от друга страна като заемател, по силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел  и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

При определяне на размера на задължението за заплащане на претендираните главница, договорна лихва, неустойка, които са възникнали в  тежест на кредитополучателя, Съдът съобразява волята на страните, изразена в  Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004 г.

Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.

 Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите. Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4 ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за неприложимост.

Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза – Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,  като: т. 9 – при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при възможност на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора.

В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е  свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансовите услуги.

От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. 

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП е основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3. Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената цена на финансовата услуга. 

Контроверсният въпрос по делото е за валидността на чл. 6 от Договора, предвиждащ, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян периодично от банката.

Към датата на сключване на договора – 11.11.2004 г. размерът на лихвата е възлизал на 11.75 %.

Безспорно установено е по делото, че банката се е възползвала от предвидената в цитирания текст на договора възможност за едностранно изменение на лихвения процент, но единствено в посока на неговото намаление. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, размерът на задължението на кредитополучателя би било по – висок при първоначално определеният лихвен процент.

Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка във вреда на потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва квалификацията на уговорката в чл. 6 от Договора като неравноправна. 

 

 

С оглед гореизложените доводи, Съдът намира, че сочената неравноправност по смисъла на ЗЗП не е налице. 

Неоснователно е и възражението на кредитополучателя за нищожност на клаузата на чл. 7 от Договора, предвиждаща капитализация на лихвите, като противоречаща на закона – чл. 26, ал 1 във вр. с чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Капитализацията на лихвите е явление, различно от анатоцизма. При нея към неизискуемата главница се прибавят лихви, които не са просрочени. Уговорката за капитализация има новативен характер.

Съдът констатира, че договорът за банков кредит отговоря и на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя.

С оглед експертното мнение на вещото лице по ССЕ, което съответства на събрания по делото доказателствен материал, Съдът намира, исковите претенции за доказани и основателни в пълния претендиран размер.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на  ищеца следва да се присъдят  разноски по делото в размер на 1 039.33 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.  с оглед представения по делото списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните вземания на „БАНКА ДСК“  ЕАД гр. София, ул. „Московска“ № 19, ЕИК към М.М.Н. ЕГН **********  с пост. и наст. адрес ***: 25 458.32 лв., представляваща главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; 6 356.51 лв., представляваща договорна лихва по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004 г., за периода 15.08.2016 г. – 28.02.2019 г., 31.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.02.2019 г. – 28.02.2019 г.,  размер на сумата от 120.00 лв., представляваща такси и разноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.11.2004 г., както и 639.34 лв., представляващи държавна такса и 150.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА  да заплати на „БАНКА ДСК“  ЕАД гр. София, ул. „Московска“ № 19, разноски по делото в размер на 1 039.33 лв.  и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

                                                                             СЪДИЯ: