Р Е Ш Е Н И Е
№547/6.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна
6.02.2020г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13138/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
Н.Н. твърди, че на неопределена дата през 2017г. е
бил привлечен като обвиняем по ДП *****г. на РУ Казанлък, като през
същата година е извършен обиск и изземване на голям брой лични вещи от
семейното му жилище. Сочи се, че производството срещу ищеца е било прекратено
поради недоказаност, но като резултата от незаконно повдигнатото обвинение той
е станал нервен, параноичен и е претърпял нервен срив. Ищецът сочи, че в
резултата на незаконно воденото наказателно производство срещу него и
отнемането на негови вещи е претърпял душевни страдания изразяващи се в описаните
по-горе нервност, параноичност и е претърпян нервен
срив, като счита, че посочените неимуществени вреди са по вина на ответника и
моли той да бъде осъден да му заплати сумата от 5 000лв. заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на
сумата и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника
П.** е подала възражение в което сочи, че счита предявения иск за недоказан по
основание и размер. Сочи се, че липсват доказателства от които да се
установява, че акта за частично прекратяване на производството по проведеното
срещу ищеца ДП е влязъл в сила, освен това се сочи, че липсват представени
каквито и да било доказателства от страна на последния което води до
невъзможност да се формира конкретна защита и на последно място се сочи, че претендираната сума е силно завишена.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното
си основание чл.2, ал.3 от ЗОДОВ.
Съдът
след преценка на наведените от страните в рамките на производството по делото
твърдения и събраните доказателства и на осн. чл.235,
ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Ищецът е представил копие от
постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно производство на
РП Казанлък по ДП №****., с което е прекратено ДП срещу него поради
недоказаност. Посоченото постановление е връчено на Н. чрез неговата съпруга на
11.09.2017г. съгласно намиращото се на л.192 от приложеното по делото ДП №***.
т.2. Наведените от ответната страна твърдения за това, че постановлението за
прекратяване не е влязло в сила са останали недоказани в хода на
производството, като този твърдян факт макар и отрицателен подлежи на доказване
от навеждащата го страна, тъй като тя може да представи доказателства за това.
От
друга страна по искане на ищеца като свидетел по делото е разпитана свид.Г.И. живееща с него на съпружески начала, която в
показанията си сочи, че през 2016г. докато Н. е бил в ареста домът им е бил
посетен от полиция и са били иззети вещи от там, като по късно е уведомила за
това ищеца който се е притеснил тъй като роденото от съжителството им дете има
хронично заболяване което изисква поддържане на постоянна връзка с него, а при
изземването полицията е иззела и телефонни апарати намерени в дома му.
Свидетелката също така сочи, че претърсването и изземването са извършени в
присъствието на съседи, което е станало причина те да коментират ставащото с
отрицателно отношение към свидетеля.
От
правна страна:
От
представеното постановление за частично прекратяване и спиране на наказателно
производство на РП Казанлък по ДП №****. се установява, че на ищеца по
посоченото производство е повдигнато обвинение по чл.196, ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3,
вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, б.а и б вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
същото е прекратено поради недоказаност на 7.09.2017г. От приложената ДП №*****
т.2 се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по посочените по-горе правни квалификации на 4.07.2017г., като при
това положение същият е бил с повдигнато обвинение за времето от 4.07.2017г. до
11.09.2017г. или малко повече от два месеца.
Следва
да се има предвид, че съгласно установената съдебна практика по искове
предявени по настоящия ред обезщетението обхваща всички вреди до постановяване
на оправдателната присъда или прекратяване на наказателното преследване,
включително по повод наложените мерки за неотклонение. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда като крайния резултат от определено действие
или акт. Основанието за ангажиране на отговорността по чл.
2, ал. 1, т. 2, предл.1 ЗОДОВ е обективният факт,
че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс,
за което е оправдано от съд или производството срещу него е прекратено и
пасивно отговорни са всички държавни органи, измежду изброените в чл. 2,
ал. 1 ЗОДОВ, които с действията си са допринесли за повдигане на
обвинението, внасянето му и поддържането в съда. Отговорността им е солидарна,
като при настоящия случай не е на лице внасяне в съд поради което отговорност
носи само ответника П***. Няма значение дали конкретните действия, предприети
от органите на предварителното производство и прокуратурата са били в
съответствие с процесуалния закон; не е налице и обвързване от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите Обвинението в
престъпление се явява неоснователно /незаконно/ винаги, щом не се е стигнало до
осъдителна присъда с изключение на предвидените от закона случаи.
Освен краткия срок за който е
продължило състоянието на лице с повдигнато обвинение за ищеца следва да се има
предвид, че единствено разпитаната като негова свидетелка жена с която той
живее съвместно е посочила, че той е бил притеснен от станалото, но предвид
това, че съгласно показанията и Н. е бил в ареста в този момент, то следва да
се има предвид, че свидетелката не може да даде обективни сведения за степента
на притеснение изпитана от ищеца поради липсата на пряк контакт с него.
Горното
води на извода, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от преживени
притеснения и от ограничаване на правата му но в минимална степен и за кратко
време, като това определя извода за необходимост от определяне на минимално
обезщетение за същите.
Размера
на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални и психически
терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, притеснено и несигурно. Накърнени са
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване
поради което съдът съобразявайки практиката на ВКС, че се присъжда средно
обезщетение от 1 000лв. за всяка година от продължилото наказателно
преследване приема, че следва да присъди обезщетение в размер на 100лв. като
отхвърли претенцията за разликата до търсените 5 000лв. не високият размер
на обезщетението се определя на първо място както вече беше посочено от краткия
период, така също от липсата на доказателства за преживени от ищеца значими
притеснения.
Предвид частичното уважаване на
претенцията, направеното искане и представените доказателства ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10лв. заплатена държавна такса и
11.60лв. разноски за процесуален представител.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА
на осн. чл.2 от ЗОДОВ П***** с адрес гр.***** да
заплати на Н.П.Н. ***, сумата 100лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. с чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1, б.а и б вр.
с чл.26, ал.1 от НК повдигнато по ДП №****. на Р*** гр.Казанлък, производството
по което е било прекратено поради недоказаност заедно със законната лихва върху
тази сума от датата на сезиране на съда 20.08.2019г. до окончателното й
изплащане и сумата от 11.60лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разликата от присъдените 100лв. до претендираните
5 000лв., като недоказана по размер.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: