№ 448
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело
№ 20222120107270 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М. Ц. Ц. против „ВИВА КРЕДИТ“
ООД, с която са предявени два иска.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцата не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено
становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, депозира писмено становище,
с което моли съда да отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.11.2021 г. между „Вива Кредит“ ООД, в качеството на кредитодател, и М. Ц.
Ц., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит „Violeta“ (за краткост
Договора), с който дружеството се задължава да предостави кредит в максимален размер на
1900 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява еднократно или
многократно на части, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне съгласно
условията на Договора.
Според чл.4, ал.1, т.2.2. от Договора кредитодателят се задължава да не променя
лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент
по смисъла на пар. 1, т.5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплаща такса ангажимент,
която е в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се
начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесет дневен период от усвояване на
главница/главници – чл.4, ал.1, т.2.3. от Договора.
Според чл.20, ал.4 от Договора при забава за плащане на текущо задължение,
1
кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на
задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява Приложение към Договора
(Тарифа за допълнителен пакет услуги – VIP обслужване по продукт „Violeta“ и такси за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие), до заплащане на
съответното текущо задължение или общото задължение по кредита. Разходи за действия по
събиране на задълженията са разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да
събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените вземания от кредитополучателя
по Договора.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са два установителни иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 и чл.143 от ЗЗП, вр. чл.22, чл.11 и чл.19 от ЗПК. За ищцата е налице правен
интерес от предявяване на иск пред съд за установяване нищожността на клаузи от
потребителски договор – аргумент от Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т.
д. № 2049/2022 г., I т. о. Извън горното, на стр. 6 от молбата на дружеството от 15.02.2023 г.
то твърди, че ищцата е усвоила сумата по кредита и макар срокът на Договора да е изтекъл,
„не е погасена дори договорната лихва“. В този смисъл, след като и двете атакувани клаузи
предвиждат заплащане на суми по Договора, то тяхната евентуална нищожност ще има
отношение към това каква обща сума следва да върне Ц. по Договора. Ето защо ищцата има
правен интерес от предявяване на исковете и производството е допустимо.
По действителността на клаузата на чл.4, т.2.2. и т.2.3. от Договора:
Според чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит – чл.10а, ал.4 от ЗПК. От
граматическото тълкуване на двете цитирани разпоредби следва, че таксата се дължи за
конкретно действие на кредитора. В процесния случай обаче таксата се дължи срещу
„бездействие“ на кредитора – да не променя лихвения процент. Срещу нея не се предоставя
никаква услуга. На практика, срещу плащането на тази такса потребителят получава
„ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на вече договорени условия. Клаузата е и
неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП, тъй като срещу заплащането на
таксата потребителят не получава услуга и тъй като не е уговорена индивидуално, е
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП.
От друга страна, такса няма да се дължи, ако пълният размер на главницата е усвоен с
подписване на Договора, респективно при всяко частично усвояване на главници от
кредитния лимит, но само ако са погасени всички дължими суми, в това число и главници
преди съответното усвояване (чл.4, т.3 от Договора), т.е. дължимостта на таксата зависи
изцяло от поведението на длъжника, а не дали „услугата“ е предоставена.
Затова и договарянето на такава такса съдът намира за несъвместимо със забраната
на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, поради което клаузата за нейната дължимост и за нейния размер е
нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
На следващо място, след като таксата се дължи за това, че кредиторът няма да
променя лихвения процент за срока на Договора, то тогава тя, таксата, следва да се дължи
само за срок от една година. Видно от чл.4, ал.1, т.2.3. от Договора таксата се дължи
„ежедневно“, но не е посочен краен момент на нейното начисляване. Нещо повече, според
чл.3 от Договора кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до
максималния размер на кредитния лимит. В този смисъл, ищцата може да усвои част от
главницата и в края на едногодишния срок на Договора, но ще дължи такса ангажимент и
след неговия падеж, тъй като таксата „се дължи в края на всеки тридесетдневен период от
2
усвояване на главница/главници“.
Предвид изложеното, клаузата за дължимост на такса ангажимент е неясна и като
такава е нищожна на основание чл.10а, ал.4 от ЗПК, която е императивна.
На последно място, таксата ангажимент не е уговорена във фиксиран размер, а се
начислява „ежедневно“ и размерът й е обусловен от размера на усвоената към конкретен
момент главница. Налага се изводът, че такса ангажимент представлява допълнително
„периодично плащане“ в допълнение към дължимите главница и възнаградителна лихва, а
не такса за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит. В този
смисъл, клаузата има за цел да заобиколи изискването на чл.10а, ал.1 от ЗПК, поради което е
нищожна.
Ето защо искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По действителността на клаузата на чл.20, ал.4 от Договора:
Според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според чл.33, ал.1 от
ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата.
Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на
кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер
на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл.10а, ал.2 и чл.33 от ЗПК – в този
смисъл Решение № 345 от 9.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 1768/2018 г., II т. о. В процесния
случай таксата се дължи именно „при забава за плащане на текущо задължение“ и то за
разходи за действия по събиране на задълженията, т.е. разходи за управление на кредита.
Ето защо и този иск се явява основателен и следва да бъде уважен, поради което е
безпредметно да се установява дали клаузата е неравноправна по смисъла на ЗЗП.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищцата. Тя е представила
списък с разноските по чл.80 от ГПК, с който претендира държавна такса в размер на 100
лева.
Ищцата е защитавана безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адвокат М. М.,
който в писмено становище от 14.02.2023 г. отправя искане до съда (макар и непрецизно
формулирано) да му се присъди адвокатско възнаграждение, като по това искане съдът
намира следното:
Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За
целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане да му се присъди
възнаграждение, което не е обусловено от това, дали са били присъдени разноски в полза на
неговия доверител. По делото такова искане е отправено.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. М. е
оказал безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Не е
необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна правна помощ, като е
достатъчно позоваване на това обстоятелство.
Предявените два установителни иска са неоценяеми, защото при оспорване на
3
отделни клаузи паричната оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на
договора. Договорът е действителен и без нищожните си клаузи (чл. 26, ал. 4 ЗЗД), поради
което и стойността му не следва да е определяща за цената на иска. В разпоредбата на чл.
69, ал. 1 ГПК не е посочено изрично правило за определяне на цената на иск за оспорване на
съществуването само на отделна клауза от договор. От друга страна, по делото липсват
факти (усвоена ли е, кога и в какъв размер главница по Договора, респективно липсва
приложена Тарифа на дружеството), от които да се направи извод за парична оценка на
предмета на делото по правилата на чл. 69, ал. 1 от ГПК, както и за определяне на
приблизителната цена по чл. 70, ал. 3 от ГПК. Ето защо исковете са неоценяеми.
Тъй като исковете са уважени, то на адв. М. се дължи възнаграждение в размер на
2000 лева на основание чл.7, ал.1, т.4, от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата) за защитата по всеки един
от исковете (чл.2, ал.5 от Наредбата).
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.10а,
ал.1 от ЗПК и чл.146, вр. чл.143 от ЗЗП клаузата на чл.4, ал.1, т.2.2. и т.2.3 от договор за
кредит „Violeta“ от 29.11.2021 г., сключен между „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, и М. Ц. Ц., ЕГН –
**********, с адрес гр. ***, с която дружеството се задължава да не променя лихвения
процент по договора и той да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на
пар. 1, т.5 от ЗПК, за което Ц. заплаща такса ангажимент, която е в размер на 0,07 % на ден
върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в
края на всеки тридесет дневен период от усвояване на главница/главници.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.33 от
ЗПК клаузата на чл.20, ал.4 от договор за кредит „Violeta“ от 29.11.2021 г., сключен между
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2,
ап. офис 73Г, и М. Ц. Ц., ЕГН – **********, с адрес гр. ***, според която при забава за
плащане на текущо задължение, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за
действия по събиране на задълженията в размер, съгласно Тарифа, която представлява
Приложение към Договора (Тарифа за допълнителен пакет услуги – VIP обслужване по
продукт „Violeta“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при
просрочие), до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по
кредита, като разходи за действия по събиране на задълженията са разходите за
изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни
разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен
начин просрочените вземания от кредитополучателя по договора.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН – **********, с адрес гр.
***, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „ВИВА КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК – *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин
7, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на
адвокат М. В. М., с адрес гр. ***, сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Ц. Ц.,
ЕГН – **********, в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5