Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 27 юни 2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,
въззивно гражданско дело № 1171 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1 т. 3 от ГПК и е образувано по жалба с Вх. № 13 483 от 23.05.2019 година от А.Т.А.
против отказ на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова да прекрати производството по
изп.дело № 384/2016 година.
В жалбата се навеждат доводи, че отказът на ЧСИ се
явява незаконосъобразен, като се твърди, че е налице бездействие от страна на
взискателя в двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В тази връзка се
посочва, че не са били предприемани изпълнителни действия и по този причина е
приложим текстта на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Взискателя Община – град Варна изразява становище,
че молбата е неоснователна и в случая е валидна 10 годишната давност, която
също не е изтекла.
ЧСИ е депозирал обяснения на осн. чл.436 ал.3 ГПК,
с които намира, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна -Длъжник по изпълнително дело, в седмодневния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК и е срещу подлежащ на обжалване на акт по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК – отказ
от прекратяване на ИД, поради което и е процесуално допустима.
Съдът, след като разгледа жалбата на длъжника и
прецени представените по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на
взискателя Община – Варна на 27.05.2016 година в СИС при ВРС. С молбата за
образуване са представени Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК против Длъжницата А.Т.А., за невнесени Данък върху недвижимите имоти и
Такса битови отпадъци.
С разпореждане от 19.10.2016 година е бил наложен
Запор върху сметки на Длъжника в „Райфайзен Банк“ АД, а на 15.02.2018 година е
насрочен опис и оценка върху движими вещи, собственост на Длъжника.Насрочения
опис е бил отложен, т.к. не е бил осигурен достъп до вещите.
По делото като присъединен Взискател е бил
конституиран и НАП, а на 13.03.2019 година Община – Варна е присъединила втори
Акт за установяване на задължения по чл.107 от ДОПК.
ВОС намира, че отказът на ЧСИ за прекратяване на ИД
за законосъобразен, по следните
съображения:
Съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. За да е осъществен фактическият състав на тази разпоредба е нужно в
продължение на две години взискателят да не е поискал каквито и да е
изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по
чл. 433 ал. 1. т. 8 от ГПК се поставя от последното изпълнително действие,
предприето от съдебния изпълнител, както и с всяко искане на взискателя за
извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона
способ.
Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№2/13г. на ОСГТК изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.Т.е. закона изрично посочва, което изпълнително действие се
явява валидно и годно да прекъсне давността, и кое не е от тази категория.
В настоящия случай, се установява, че след образуване
на ИД е бил наложен запор върху сметките на Длъжницата в „Райфайзен Банк“ АД на 19.10.2016
година и е проведен опис на 16.04.2018 година, които не е завършен,
поради неосигуряване достъп до движимите вещи на Длъжницата.Следователно именно
от 16.04.2018
година е датата, която е прекъснала давността и от тази дата, започва
да протича нова. Т.к. не е изтекъл предвидения в нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК срок, то жалбата се явява неоснователна, а разпореждането на ЧСИ, с което е
отказал да прекрати изп.дело – правилно.Депозираната от Длъжника жалба следва
да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното дотук, ВОС,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 13 483
от 23.05.2019 година на А.Т.А., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова, рег.№ 711 да прекрати производството по изп.дело № 384/2016
година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: