№ 206
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501866 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на
РБългария срещу решение № 2431/22.04.2024г. на СГС, ГО, 8 състав,
постановено по гр.д. № 2679/22г., с което срещу нея са уважени искове по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба и от И. Г. П. в
частта, в която е отхвърлен искът му за обезщетение за неимуществени вреди
над 25000 лв. до пълния предявен размер.
Жалбоподателят Прокуратура на РБългария твърди, че
първоинстанционното решение в атакуваната от нея част е неправилно и
необосновано. Срещу ищеца са предприети законоустановени действия за
извършено тежко умишлено престъпление. По отношение на него е взета най-
леката мярка за неотклонение „Подписка“. Била са налице законовите
предпоставки за образуване на досъдебно производство. Пред
първоинстанционният съд не са представени категорични и недвусмислени
доказателства, които да установят заявените значителни претърпени от
ищеца неимуществени вреди. Жалбоподателят сочи, че наказателното
1
преследване не е продължило прекомерно и за това обезщетение не следва
да бъде присъждано. В тази връзка се позовава на повече от едно обвиняеми
лица, извършване на много и различни процесуално- следствени действия.
Производството в досъдебната фаза се е развило в разумен срок. Нарушена е
нормата на чл.52 от ЗЗД. Определеното обезщетение е прекомерно по размер
с оглед на доказаните неимуществени вреди. Съдът не е отчел аргументите и
възраженията на Прокуратурата, изложени в писмения отговор. Счита, че
неправилно е уважен изцяло искът за имуществени вреди като в отговора на
исковата молба са направи възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. Размерът на последния не съответства на осъществената реално
адвокатска защита.
Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решение в
обжалваната от него част и вместо да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове или да намали размера на обезщетението за имуществени
и неимуществени вреди.
Жалбоподателят И. П. поддържа, че за да постанови решението съдът е
нарушил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не е взел предвид, че е публична
личност, предприемач, общественик и собственик на печатни и електронни
издания. Поради това от воденото срещу него наказателно производство е
претърпял сериозни неимуществени вреди, тъй като са били засегнати честта
и достойнството му. У него е съществувал основателен страх от осъждане.
Въпреки, че е приел това, първоинстанционният съд е присъдил обезщетение
без да е отчел събраните гласни доказателства и горните обстоятелства.
Неправилно е прието, че повдигнатото обвинение повече е засегнало неговите
чест и достойнство, отколкото доброто му име в обществото. Необоснован е
изводът, че негативното отражение е продължило докато е траел процесът
срещу него. Това протИ.речи на събраните гласни доказателства. Неправилно
съдът е приел за недоказани твърденията му за вреди, засегнали
икономическата му дейност. Невярно е посоченото от съда, че уронването на
доброто име на ищеца и вредите от това са неутрализирани и значително
намалени. Този извод протИ.речи на медийните публикации в печатни и
електронни издания. Прокуратурата не е ангажирала доказателства за
медийно отразяване на влязлата в сила присъда. Неправилно размерът на
обезщетението е занижен поради водено и друго наказателно производство
2
срещу него. Прокуратурата не е доказала, че вредите са и от втория
наказателен процес.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от него част и да постанови друго, с които да уважи изцяло иска за
неимуществени вреди.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител И. П. оспорва
жалбата на Прокуратурата на Р България. Счита я за неоснователна.
Прокуратурата на Р България чрез представляващия я прокурор оспорва
жалбата на И. П..
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В исковата молба
ищецът твърди, че е журналист, издател и предприемач. Създател и
инвеститор в много български фирми в сферата на чистата енергия,
електромобилността, финансите, недвижимите имоти, в които работят над
2500 човека в 10 държави. С Постановление от 27.12.2016г., по сл.д. №
115/14г. по описа на СГП- СО по пр. пр. № 8529/13г. на СГП, предявено му на
10.01.2017г., е бил привлечен за обвиняем за престъпление по чл.283а, т..1 вр.
с чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК. През есента на
2017г. е внесен обвинителен акт в СГС, по който е образувано нохд №
4092/17г. С разпореждане от 27.10.2017г. производството е прекратено и
делото върнато на прокуратурата. През месец декември 2017г. е бил внесен
нов обвинителен акт в Специализирания наказателен съд /СпНС/ и е
образувано нохд № 3640/17г. С разпореждане от 08.03.2018г. е приет за
съвместно разглеждане граждански иск срещу ищеца и останалите обвиняеми
на стойност 20 829 200лв. Отново производството е прекратено и върнато на
прокуратурата. През месец октомври 2018г. е внесен нов обвинителен акт с
конкретизирано престъпление и е било образувано нохд № 3076/18г. на
СпНС. С присъда от 28.06.2020г. е бил признат за невиновен. Същата е
потвърдена от АСпНС с решение от 19.04.2021г. по внохд № 495/20г. То е
било обжалвано от гражданския ищец пред ВКС, но поради оттегляне на
касационната жалба производството е прекратено. Присъдата е влязла в сила
3
на 03.06.2021г. Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно
производство му е причинило имуществени и неимуществени вреди. То е
било широко отразено в медиите като публикациите и досега се намират в
интернет пространството. Било е злепоставено доброто му име като
гражданин и професионалист. Репутацията му е била съществено накърнена.
Бил е принуден да обяснява на партньори в страната и чужбина, на колеги,
приятели и близки, че е невинен и че е грешка. ЖИ.тът му се е променил
изцяло. Непрекъснато е мислел за наказателното производство. Бил е
изключително разстроен както за себе си, така и за семейството си. Бил е
притеснен, че наказателното преследване и медийните публикации ще се
отразят на близките му- родители, съпруга и деца. Било е влошено
здравословното му състояние- психическо и физическо. Станал е депресивен
и напрегнат. Изгубил е желание да се среща с близки и приятели, ограничил е
социалните си контакти. Не е можел да спи, имал е непрекъснато главоболие
и е започнал да получава хипертонични кризи. Бил е разсеян и
раздразнителен и неработоспособен за продължителен период от време. През
цялото време на наказателното производство е бил подтиснат и подложен на
неимоверен стрес. Тези негативни преживявания са били засилени
допълнително поради заеманите ръководни позиции в издателска група
„Икономедия“ и компаниите „ Алфа Финанс Холдинг“ АД и „Реналфа“ АД.
Издателство има множество сериозни международни партньорства с големи
издателски групи. Останалите две компании са водещи в бизнес сферите, в
които оперират и също работят с международни партньори. Наказателното
дело е създало сериозни проблеми в комуникацията и било причина за
недоверие от тяхна страна. В Интернет е имало изказвания на главни
прокурори, че е обвиняем, подсъдим и престъпно забогатял. Намират се
официални позиции на Прокуратурата, в които се посочва, че има достатъчно
доказателства, за да бъде осъден. От привличането му като обвиняем до
оправдаването му са изминали 4г., 4 м. и 23 дни, но и сега не може да се
зарадва. Живеел е в непрекъснат страх и притеснения за съдбата си и тази на
семейството му. Претърпял е и имуществени вреди в размер на 66 000лв.,
заплатен адвокатски хонорар за защита в наказателното производство.
Затова моли съда да осъди Прокуратурата на Р България да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди от 100 000лв., за имуществени вреди в
размер на 66 000 лв., в едно със законната лихва върху сумите от 03.06.2021г.
4
до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва,
че срещу ищеца е проведено наказателно производство в досъдебна и съдебна
фаза за тежко умишлено престъпление и че той е оправдан. Счита исковете
за неоснователни и недоказани, тъй като няма ангажирани доказателства във
връзка с действително претърпените неимуществени вреди като пряк и
непосредствен резултат от обвинението. Счита, че производството е
приключило в разумни срокове, както и че по- голямата продължителност е в
съдебната фаза, където Прокуратурата няма ръководни функции. Недоказани
са твърденията за ограничаване на контактите с близки и приятели, за
нарушено доверие в обществото и уронване на доброто име на ищеца,
неговото достойнство, както и за възникнали здравословни проблеми.
Конституирането на Държавата като граждански ищец също е допринесла за
търпени вреди от ищеца. По отношение на него е взета най- леката мярка за
неотклонение „Подписка“. Претенцията за неимуществени вреди е
завишена и несъответства на принципа на справедлИ.стта. Поддържа, че
претендираната сума като обезщетение не е съобразена с разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД. Счита претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за защита, за прекомерна.
Не се спори, че по отношение на ищеца е било образувано досъдебно
и съдебно производство, по които е бил обвинен за престъпление по чл.283а,
т.1 вр. с чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК.
Не се оспорва, че е внесен обвинителен акт в съда и наказателното
производство е приключило с оправдателна присъда по нохд. № 3076/18г. на
СпНС влязла в сила на 03.06.2021г.
Безспорно е, че е образувано сл.д. № 115/14г. по описа на СГП-СО по
пр. пр. № 8529/13г. на СГП.
С постановление от 27.12.2016г., предявено на ищеца на 10.01.2017г., е
привлечен като обвиняем за това престъпление като му е взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
Не е спорно, че в наказателното производство е бил предявен
граждански иск от Държавата чрез МФ, който е би приет за съвместно
5
разглеждане. Той е бил предявен срещу ищеца и още четирима обвиняеми за
сумата от 7 457 553, 82 лв.
От приложените два договора за правна защита и съдействие е видно,
че ищецът е заплатил общо 66000 лв. адвокатско възнаграждение за защита в
досъдебното и съдебно производство. Представени са фактури, отразяващи
извършените плащания.
В хода на съдебното дирене пред СГС са разпитани свидетелите П., Л.
и Б.. Тримата познават ищеца като негови служители и знаят за водено срещу
него наказателно производство. И тримата излагат личните си възприятия за
това как то се е отразило на емоционалното и здравословното му състояние,
какво е било поведението му и как се е променил през това време.
Свидетелите заявяват, че той е бил притеснен, фрустриран, нервен и гневен
след като е разбрал за обвинението. Имал е високо кръвно налягане и се е
налагало да го мерят/ Св.Л./. Тези, които работят за него не са се съмнявали,
че има нарушение и че той е извършил престъпление. Служителите не са
имали негативно отношение към ищеца. Свидетелите споделят своите
впечатления за отношението на партньорите на „Алфа Финанс Холдинг“ АД
и „Реналфа“, както и на доверието на банките към дружествата. Ищецът е
бил притеснен от медиите за семейството си. Все още има последици от
наказателното производство. Намалели са социалните му контакти и срещи
сега в сравнение с преди наказателния процес. Имало е отдръпване на хора.
Свидетелят Б. излага показания за нанесената репутационна щета на П., както
и предприетите действия в момента за преодоляването й. Ищецът се изнервя,
когато прочете „обвиняемият П.“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излагат. При преценката за тяхната
достоверност съдът съобрази, че те са служители на дружества на ищеца, но и
обстоятелството, че те не си протИ.речат по между си, както и че са
последователни и отразяват обективно отражението на наказателното
производство върху него.
При тези доказателства СГС е уважил частично предявения иск за
обезщетение за неимуществени и изцяло този за имуществени вреди.
Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.
6
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове
по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата молба
обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от
ЗОДОВ, а именно, ако лицето бъде оправдано. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на Държавата за действия на
правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни
незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка
между двете. В случая е налице хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ-
И. П. е бил оправдан с влязла в сила присъда. Не е спорно, че привлеченото
му като обвиняем на ищеца е станало с постановление прокуратурата от
27.12.2017г., предявено му на 10.01.2017г. Безспорно е, че наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на
03.06.2021г.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за неимуществени
вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая
такава мярка за неотклонение не е взета на ищеца, като определената му през
цялото наказателно производство е „Подписка“. С нея не са нарушени
драстично негови субективни права.
7
По делото е установено, че срещу И. П. е поддържано незаконно
обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.283а, т.1 вр. с
чл.282, ал.2, вр. с чл.1 и вр. с чл.20, ал.4 вр. с ал.1 от НК. В жалбата на
Прокуратурата е поставен въпросът относно претенция на ищеца за
продължителността на наказателното производство. Въззивният съд счита, че
така, както е заявено в обстоятелствената част на исковата молба, не може да
се направи извод да е предявена такава- чл.2б от ЗОДОВ. В такъв аспект
първоинстанционният съд също не се е произнесъл, а само е посочена
продължителността на наказателното производство като компонент, съобразен
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Поради това
въззивният съд не следва да се произнася в смисъла, посочен в жалбата на
Прокуратурата.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на присъдените
обезщетения.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедлИ.ст съгласно чл.52 от ЗЗД. Тя не е абстрактно понятие и включва
обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията,
начина на настъпването им и какви последици имат те върху пострадалия,
респективно оправдания, срещу който е поддържано незаконно обвинение.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест, а не само в ангажиране на доказателства- чл.154,
ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на неимуществените
вреди за него. В тази връзка са допуснати гласни доказателства. Свидетелите
установяват, че И. П. е бил притеснен и стресиран от воденото срещу него
наказателно производство. След всяко заседание е бил напрегнат. То се е
отразило на неговата психика- бил е депресиран, стресиран, притеснен и се е
затворил в себе си. Ищецът е продължил да работи, не се е дистанцирал от
служебните си ангажименти. Не е имало негативно отношение към него от
страна на служители му. Незаконното обвинение е довело до здравословни
проблеми, изразяващи се в покачване на кръвното налагане, но няма данни
това да е перманентно, както и то да е хронифицирало и трайно да е засегнало
неговото здравословно състояние. Няма медицински документи,
8
установяващи болестно състояние при ищеца. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени съдът взема предвид и показанията на
свидетелите П., Л. и Б., които заявяват, че ищецът е имал притеснения,
нормални за всеки човек, поставен в такава ситуация. Следва да се съобрази,
че всяко наказателно производство обективно предизвиква стрес,
безпокойство, негативни емоционални изживявания и реален страх от
осъждане. По отношение на ищеца се поставя въпросът за нанесените му
репутационни вреди от незаконното повдигнато обвинение, накърняването
на неговите чест и достойнство и злепоставянето му в обществото, причинени
от медийното отразяване на наказателния процес. Честта, достойнството и
доброто име на всеки човек е от значение за него, но при личности с
обществена известност, чиито действия са публично достояние, интензитета
на негативните изживявания от прилагана срещу тях наказателна репресия е
значително по- голям. Към тях, както обществото, така и медиите проявяват
по- голям интерес, което съответства на отразяването в печатни и интернет
издания. Към публично известни личности има по- голяма критичност към
действията им и тяхното поведение, в сравнение с други частни лица.
Следва да се посочи, че публичното отразяване на процеса е било търсено от
самите подсъдими. В съдебното заседание, проведено на 11.04.2019г.,/ стр.93,
т.1/ е посочено, че е нарушен принципът на публичност, че големината на
залата не предполага възможност да се осигури достъп на журналисти,
„когато обществото има право да присъства“. Както самият ищец в исковата
молба сочи, че е журналист, издател, предприемач и общественик, имащ
активна позиция в обществено- политическия жИ.т. Медийният интерес е
бил провокиран и от останалите посъдими, които са министри в
правителството, а не само от личността на ищеца. Представените по делото
публикации от печатни и електронни издания са от самото начало на процеса,
като няма такива, който и към настоящият момент да установява, че И. П. е
бил обвиняем и че името се свързва все още с наказателното дело. Много от
приетите по делото статии не са датирани и въз основа на това не може да се
направи извод, за последващо отражение на незаконното обвинение и след
постановяване на оправдателната присъда. Следва да се посочи, че
оправдаването на подсъдимите, включително и на ищеца, е било широко
отразено от изданията в страната. Съгласно чл.11 от ЗОДОВ задължение на
съда, който е постановил оправдателната присъда, е било да я оповести чрез
9
средствата за масово осведомяване, а не на Прокуратурата. Такова би имало
за нея, ако е прекратено досъдебното производство. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че воденото наказателно производство
се е отразило на репутацията на ищеца в бизнес отношенията му с партньори в
страната и чужбина. То е оказало влияние най-вече спрямо „Алфа Финанс
Холдинг“ АД и „Ренлфа" АД като те са попаднали в рисковата група за
банките. Наказателното преследване срещу И. П. е намалило бизнес срещите
му в офиса за потенциални сделки. От показанията на свидетелите се
установява еднозначно, че е било накърнено доброто име на ищеца като
бизнесмен и предприемач. Те не депозират показания за това как се е
отразило повдигнатото обвинение в личните му отношения с близки,
приятели и в семейството, тъй като нямат непосредствени впечатления от тях.
Не се доказа, че е страдал от постоянно главоболие, нарушаване на съня, както
и че е бил неработоспособен, че всички са гледали на него като престъпник.
Няма събрани доказателства, че все още в пресата пред името му стои
„обвиняем“.
Съдът като съобрази ПП на ВС № 4/23.12.1968г. и след като извърши
преценка на установените в процеса обективно съществуващи обстоятелства
намира, че справедлИ.то обезщетение за неимуществени вреди е 25 000 лв.
При определяне на този размер въззивният съд взема предвид, че на ищеца е
повдигнато обвинение, за което е оправдан. Престъплението, за което е
обвинен е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Следва да се съобрази, че
ищецът, с оглед на известността му в обществото, е претърпял по- големи от
обичайните болки и страдания от незаконното повдигнатото му обвинение,
което се е отразило на доброто му име. За негативните изживявания е
допринесъл и предявения граждански иск в завишен размер, което също
следва да бъде съобразено при определяне на обезщетението. Съдът съобрази
взетата мярка за неотклонение по отношение на него, както и
продължителността на наказателния процес./ Р № 22/26.03.2018г. по гр.д. №
1552/2017г., ВКС, III г.о./
До пълния предявен размер от 100 000лв. претенцията за
неимуществени вреди е неоснователна.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази
икономическата конюктура в страната към датата на влизане в сила на
10
оправдателната присъда, тъй като тогава е възникнало вземането на ищеца за
вреди. Към 03.06.2021г. минималната работна заплата в страна е била 650 лв.
или присъденото обезщетение представлява 38 минимални работни заплати и
на доказаните в процеса вреди. Обезщетението съответства на жизнения
стандарт в страната.
По иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди.
Изразходваните средства за адвокатска защита по време на незаконното
наказателно производство представляват имуществена вреда за лицето, което
ги е направило. / ТР № 1/2017/11.12.2018г. на ОСГК на ВКС/ Присъждането
на имуществени вреди зависи от това дали те реално са сторени, т.е.
заплатено е адвокатското възнаграждение. По делото е установено, че
фактически е заплатено такова в размер на 66 000 лв. Видно от представените
два договора от 05.03.2019г. и от 06.01.2021г. е, че И. П. и АД „Д., А. и
съдружници“ са постигнали съгласие за защитата му в досъдебното
производство, пред първа и втора инстанция. От представените два броя
фактури, неоспорени от ответника, се установява, че той реално е заплатил
договореното адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба, и
поддържано в жалбата, е възражението на прокуратурата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Съгласно цитираното тълкувателно решение в
този случай съдът не се произнася по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, а по
предмета на спора. Той установява наличието или отсъствието на причинна
връзка между незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за
да определи размера на дължимото обезщетение. От обсъдените по- горе два
договора за защита се установява, че адвокатското възнаграждение е
заплатено във връзка с незаконното наказателно преследване. Това
обстоятелство не се оспорва. Съдът съобрази, че делото е било фактически
и правно сложно с оглед на големия обем на доказателствата по
наказателното дело, на многото обвиняеми. Тава е изисквало влагане на
усилия и труд при защитата на ищеца. Но също така следва да се съобрази, че
предвиденото минимално адвокатско възнаграждение за защита по
наказателно дело, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 10
години е 1500лв. Договореното такова между ищеца и неговият процесуален
представител значително надхвърля този минимум. Съдът не е длъжен да се
11
съобрази с него, но счита, че договореното адвокатско възнаграждение е в
изключително висок размер. Като взе предвид и решение от 25.01.2024г. по
дело С-438 на СЕС съдът счита, че възражението за прекомерност, въведено в
процеса от Прокуратурата, е основателно. Поради това обезщетението за
имуществени вреди следва да бъде намалено на 30 000лв. Искът е
основателен и доказан за този размер.
Решението на СГС следва да се отмени в частта, в която искът е уважен
да 30 000лв. до 66000лв.
По разноските.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
жалбоподателя- ответник.
На И. П. се дължат разноски само за защита по жалбата на
Прокуратурата. От договор № 5725/28.11.2022г. се установява, че
договореното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е 2400лв. с
ДДС и то е за един адвокат, преупълномощен от дружеството. Тъй като няма
посочване на това каква част от него се дължи за защита по жалба на другата
страна, то съдът счита, че следва да присъди такова в размер на половината от
договореното възнаграждение или 1200лв. с ДДС за производството пред
САС. С оглед на уважаване на жалбата на Прокуратурата по отношение на
иска за имуществени вреди разноските, които да се присъдят на И. П. за
настоящата инстанция са в размер на 545, 45лв. с ДДС Внесената държавна
такса за въззивно обжалване не следва да се присъжда, поради нейната
неоснователност.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2431/22.04.2024г. на СГС, ГО, 8 състав,
постановено по гр.д. № 2679/22г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди
над 30000 лв. до 66 000лв., както и в частта, в която в полза на И. Г. П. са
присъдени разноски над 597, 72лв. за производството пред СГС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Г. П., гр. *** срещу Прокуратура на
12
РБългария, гр. София с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ над
30 000лв. до 66000лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на И. Г. П., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Марко Балабанов“ № 4А, вх.Б, ет. 3-5 чрез адв. Я. Д. сумата от
545, 45лв. /петстотин четиридесет и пет лева и четиридесет и пет стотинки/
разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13