ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 03.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
Търговско отделение, VІ-19 състав, в
закрито заседание на трети януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РАЙНА СТЕФАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. №
2467 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
„Д.Р.“ ООД срещу Мълчалив отказ на Г.Д.на Главна дирекция „Е.Ф.и К.“ по
отправено искане за плащане с писмо с вх.№ СИП-02-37-16 от 16.07.2014 година. Жалбоподателят
сочи в уточнителна молба от 04.11.2014 година, че моли да бъде издаден
административен акт, с който да се разпореди изплащането на посочените в същата суми, представляващи плащане във
връзка със завършен проект и представен финален отчет по договор за
безвъзмездна финансова помощ с № СИП-02-37 от 30.09.2011 година по оперативна
програма „Развитие на К.та на българската икономика 2007-2013“.
Делото е образувано пред АССГ, който с
определение № 595 от 05.02.2015 година
по адм.дело № 8861/2014 година е прекратил производството и е изпратил
същото по подсъдност на ВАС. С определение № 4326
от 20.04.2015 година на ВАС по адм.дело № 1801/2015 година жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, а с определение
№ 14240 от 20.11.2018 година на ВАС -5 членен състав, по адм.дело № 7464/2015
година делото е изпратено по подсъдност
на СГС.
Предоставянето на безвъзмездна финансова
помощ по посочената оперативна програма е свързано с управлението на средства
по европейските структурни и инвестиционни фондове , поради което предоставянето
на средства по програмата попада в обхвата на Закона за управление на
средствата по ЕСИФ (по смисъла на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ). Законът влиза
в сила на 26.12.2015 г., като неговата цел е да уеднакви процедурите по
управление, включително контрол при разходването, на средствата по ЕСИФ чрез
създаване на обща нормативна рамка, която обхваща и споровете във връзка с
посочените отношения. Така законът урежда отношенията по предоставянето на
средства по ЕСИФ като административни отношения между неравнопоставени субекти
– изрично чл. 27 и чл. 73 ЗУСЕСИФ предвиждат, че актовете на съответните
органи, които предоставят и контролират разходването на средствата,
представляват индивидуални административни актове.
Преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ не се
открива съществена разлика в начина, по който функционират и са уредени тези
отношения – отношенията между бенефициентите по съответните програми и
управляващите програмите органи. Те са
свързани с разходването на публични средства (на държавата и на ЕС) и поради
това отношенията се характеризират с неравнопоставеност на субектите по тях. В
тези отношения едната страна (управляващият орган) едностранно решава дали
кандидатът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ отговаря на
изискванията за предоставянето й, както и дали бенефициентът по програмата
изпълнява всички свои задължения и ако това не е така, удържа част от дължимите
плащания или изисква възстановяването на заплатени вече суми. Вземанията на
съответния управляващ орган за сумите, които следва да се възстановят от
бенефициента от предоставените средства от ЕСИФ, когато е налице установена
нередност при усвояването им, представляват публични държавни вземания съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, като тази разпоредба е в сила от 01.01.2010 г.,
т.е. от преди приемането на ЗУСЕСИФ.
Начинът, по който са уредени отношенията
по налагане и извършване на финансови корекции, съгласно чл. 13 от
Методологията за определяне на финансови корекции, приета с ПМС № 134/2010 г.
(която е приложима и към процесния договор според §1, ал. 1 от ПМС № 134/2010
г.), също предполага отношения между неравнопоставени субекти, в които
съответният орган едностранно налага финансова корекция по отношение на
предоставените средства от ЕСИФ. Този извод се потвърждава и от публичния
характер на вземанията, които възникнат като резултат от наложените корекции,
както се посочи по-горе.
Следователно отношенията по
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ не представляват
гражданскоправни отношения, а такива уредени от административното право (в този
смисъл напр. определение № 299/19.06.2017 г. по ч. т. д. № 235/2017 г. на
ВКС, І т. о.)
Доколкото актовете на управляващия орган
представляват индивидуални административни актове, но същевременно се сключва и
договор, приема се, че е налице смесен фактически състав с гражданскоправни
последици. След приемането на ЗУСЕСИФ този род договори са уредени като
административни договори (така чл. 24, ал. 1 и §1, т. 1 ЗУСЕСИФ), като те
получават и обща за административното право уредба в чл. 19а – чл. 19ж АПК. По
своята същност тези договори са приравнени на индивидуален административен акт,
като това е видно и от реда, предвиден за тяхното оспорване (включително на
действителността им) – по реда за оспорване на индивидуалните административни
актове пред административния съд (чл. 19ж, ал. 1 вр. с чл. 145 и сл. АПК, както
и чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ). Съответно в компетентността на административните
съдилища е поставено и разглеждането на споровете, възникнали във връзка с изпълнението
(съответно неизпълнението) на административните договори (чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК).
Разпоредбата на §10, ал. 2 ЗУСЕСИФ
предвижда и че заварените съдебни производства по жалби срещу изявления на
съответния управляващ орган за налагане на финансови корекции се довършват по
реда на чл. 27 ЗУСЕСИФ. Това са производства пред административните съдилища по
обжалване на индивидуални административни актове, като обстоятелството, че
законът предвижда преходни правила за заварените производства също е в потвърждение
на изложеното по-горе, че поначало е съществувала възможност за обжалване на
изявленията за финансови корекции пред административния съд. §10, ал. 3 ЗУСЕСИФ се отнася само за заведените
преди влизане на закона в сила, граждански дела.
Тъй като заварените от ЗУСЕСИФ договори
имат същото правно естество като сключените при неговото действие (по същия
начин както естеството на актовете за налагане финансови корекции не е
променено от закона), новите правила за подсъдността на споровете по тези
договори се отнасят и за спорове, възникнали от сключени преди влизането на
закона в сила договори, съответно за наложени преди този момент финансови
корекции.
В конкретния случай депозираната жалба е
за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със
средства от ЕСИФ, като оспорващата страна (бенефициент по програмата) твърди,
че насрещната страна (управляващият
орган) не е изплатил всички дължими по договора суми поради наложени финансови
корекции-неверифициране на разходи по финален отчет като недопустими, т.е.
оспорват се финансовите корекции.
Поради това, независимо че договорът е
сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ и корекциите са наложени преди това,
настоящият спор следва да се разгледа от административния съд, а не от общия
съд, на основание §10, ал. 2 ЗУСЕСИФ.
Поради изложеното , производството
следва да бъде прекратено, а делото изпратено на смесен състав на ВКС и ВАС за
определяне на компетентния съд.
Водим от изложеното, и на основание чл.
135, ал. 5, във вр. с ал.4 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред смесен
съдебен състав от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, за
това кой съд измежду ВАС и Софийски градски съд е компетентен да разгледа жалбата
на „Д.Р.“ ООД срещу мълчалив отказ на ГД „Е.Ф.за К.“, Министерство на
икономиката и енергетиката.
ПРЕКРАТЯВА производството по търг. дело №
2467/2018 г. по описа на СГС, VІ-19 състав
и ИЗПРАЩА делото на смесения състав по чл.
135, ал.4 от АПК за произнасяне по компетентност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: