Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Луковит, 21.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 289/2015г. на РС Луковит и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от П.К.Й. против В.Д.И. и К.В.Д., с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба /и уточняващата такава/ се твърди, че П.К.Й. и В. И. Й. са бивни съпрузи и че през време на брака им, въз основа на извършено с общи средства строителство, са придобили право на собственост върху жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 44327.502.1402, с площ от 594 кв.м, находящ се в гр. Луковит, ул. „*****” № 49. Твърди се, че бракът им е прекратен през 2013г. с развод и че през 2015г. В. И. Й. е починал. Посочва се, че през 2014г., с договор за продажба от 17.07.2014г., извършен с нотариален акт № 158, т. IV, дело № 484/2014г. на нотариус с рег. № 591 на Нотариалната камара, В. И. Й. прехвърлил на сестра си В.Д.И. идеалните си части от поземления имот, както и правото на собственост върху построените върху него жилищна сграда. В исковата молба се посочва, че сделката страда от порок, свеждащ се до прехвърляне на права, които продавачът не е притежавал и до липса на предлагане за изкупуване на съсобственика П.К.Й., като този порок е квалифициран като противоречие със закона. При така наведените твърдения е изведено искане за обявяване за нищожен на договора за продажба, извършен с нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. на нотариус с рег. № 591 на Нотариалната камара, поради противоречие със закона.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са подадени писмени отговори на исковата молба. В писмения отговор на ответника В.Д.И. е направено правоизключващо възражение, основано на направени оспорвания на фактическите твърдения на ищеца и на правния довод, че прехвърлянето на чужда вещ не води до нищожност на сделката.

В писмения отговор на ответника К.В.Д. е дадено становище за основателност на предявения иск и е направено признание на фактическите твърдения на ищеца.

В съдебно заседание ищецът П.К.Й. взема участие лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Т., който поддържа иска, навежда подробни съображения за неговата основателност и моли за обявяване нищожност на договора за продажба, извършен с нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки развива подробни доводи в подкрепа на становището за нищожност на сделката, чието установяване се иска.

Ответникът В.Д.И. взема участие по делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Й., която оспорва иска, поддържайки съображенията за неговата неоснователност, направени в писмения отговор на исковата молба, и моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите за неоснователност на иска.

Ответникът К.В.Д. взема участие по делото лично, като поддържа становището си в писмения отговор, настоявайки да получи дела на баща си.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. на нотариус с рег. № 591 на Нотариалната камара, на 17.07.2014г. В. И. Й. продава на сестра си В.Д.И. ⁵/₈ идеални части от поземления имот с идентификатор 44327.502.1402 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит, с адрес на имота гр. Луковит, ул. „*****” № 49, заедно с ⁵/₈ идеални части от построените в имота сгради: сграда с идентификатор 44327.502.1402.1., жилищна сграда с идентификатор 44327.502.1402.2, сграда с идентификатор 44327.502.1402.3 и селскостопанска сграда с идентификатор 44327.502.1402.4, заедно със същите идеални части върху всички подобрения и приращения в имота, срещу заплащане на цена от 8800 лв. От същия нотариален акт се установява съгласие на страните, че продавачът запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху имота, предмет на продажбата.

С нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. на нотариус с рег. № 591 на Нотариалната камара, съставен на 17.07.2014г., В. И. Й. е признат за притежател на ⁵/₈ идеални части /на основание отказ от наследство и давностно владение/, В.Д.И. е призната за притежател на ¹/₈ идеални части /на основание отказ от наследство и давностно владение/, С. В. Й. е призната за притежател на ¹/₂₄ идеални части /на основание отказ от наследство и давностно владение/, И. Й. М. е призната за притежател на ¹/₂₄ идеални части /на основание отказ от наследство и давностно владение/ и В. Й.И. е призната за притежател на ¹/₂₄ идеални части /на основание отказ от наследство и давностно владение/ от ¹⁹⁴/₅₉₄ идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 44327.502.1402 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Луковит.

Видно от нотариален акт № 19, т. I, дело № 52/1982г. на РС Луковит, В. И. Й. е признат за собственик по наследство и отказ от наследство на ½ ид.ч. върху дворно място от 560 кв.м, съставляващо парцел II-637, кв. 41 по плана на гр. Луковит, заедно с ½ ид.ч. от находящите се в него жилищна и стопанска сграда.

От показанията на свидетелите по делото се установява, че през време на брака на В. И. Й. с П.К.Й., в имота от 560 кв.м са извършвани строителни дейности, като част от изпълнението им е финансирано със средства майката на П.К.Й.. Предметът на делото – установяване нищожност на сделката - не позволява да се изследва и преценява дали са възникнали конкретни обекти и самостоятелни вещни права от тези строителни дейности и в какъв обем. Показания в тази насока ще се преценяват при евентуални вещни спорове на П.К.Й. с наследниците на В. И. Й., при спорове за прекратяване на съсобствеността върху този имот или при заявени претенции за подобрения. В тази връзка съдът не следва да прави изводи по фактите и относно обстоятелствата, за които ответникът В.Д.И. отказва да отговори на поставените от ищеца въпроси по чл. 176 ГПК. Събирането на свидетелските показания бе допуснато предимно за очертаване правен интерес на ищеца да поиска нищожност върху правна сделка, по която не е страна и за да установи основанието за нищожност на сделката, като противоречаща на закона - прехвърляне на права, които продавачът не е притежавал и липса на предлагане за изкупуване на съсобственика. Събраните гласни доказателства не установяват последните две обстоятелства, като при формиране на правните си изводи, съдът ще изложи доводи за правните последици дори ако такива обстоятелства бяха

Със съдебно решение № 210/18.10.2013г. на Ловешкия окръжен съд, влязло в законна сила на 03.12.2013г., е прекратен гражданския брак по акт за граждански брак № 86/04.12.1977г., сключен между В. И. Й. и П.К.Й..

От удостоверение за наследници е видно, че на 11.08.2015г. В. И. Й. е починал и остави за свой наследник К.В.Д. в качеството му на син.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на договор за продажба, извършен с нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. на нотариус с рег. № 591 на Нотариалната камара, поради противоречие със закона. Наведените от ищеца обстоятелства, при чието наличие се обосновава противоречие на сделката със закона са: прехвърляне на права, които продавачът не е притежавал и липса на предлагане за изкупуване на съсобственика. Дори и да бяха налични, тези обстоятелства не могат да обусловят нищожност на сделката, нито поради противоречие със закона, нито на което и да било друго основание.

Продажбата на чужда вещ или на права в по-голям обем от притежаваните въобще не е възприето от закона като основание за нищожност на договора /чл. 26 ЗЗД/. В този случай сделката е действителна и поражда облигационни права и задължения за страните, но тя няма вещно-прехвърлителен ефект, доколкото продавачът не е носител на правото на собственост. За всяко трето лице, собственика на вещта или носител на вещно право върху нея, е открита възможността за защита по исков ред срещу купувача. В тази връзка е установена отговорност на продавача пред купувача, ако трето лице е собственик на вещта и тези права са му противопоставими /чл. 188 ЗЗД/, като за купувача е установена и възможност да иска разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД /чл. 189, ал. 1 ЗЗД/, което е възможно само за действителните, не и за нищожните сделки.

Сключеният договор за продажба при липсата на предложение от съсобственика към останалите съсобственици за изкупуване на частта от правото на собственост, също не води до нищожност на договора. Така сключеният договор е в нарушение по чл. 33, ал. 1 ЗС, което не e противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. За тези случаи законът също установява нарочна защита на съсобственика чрез иска по чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен в двумесечен срок продажбата. Изричното уреденото право на изкупуване от съсобственика налага извод, че сделката е действителна. Изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗЗД е възможно само при действителните, не и за нищожните договори.

Противоречието със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД е налице, когато резултатът, който се постига със сключване на сделката, противоречи на конкретна императивна права норма. Резултатът, постигнат със сключения договор за продажба, не влиза в противоречие с установени от закона императивни правни норми, поради което няма как да се обоснове наличие на релевирания порок.

По изложените съображения съдът приема, че сделката, сключена в очертаните от ищеца хипотези на прехвърляне на права, които продавачът не е притежавал и при липса на предлагане за изкупуване на съсобственика, дефинитивно е действителна. Затова и с оглед предмета на делото /иск за установяване нищожност на сделката/, не следва да се правят правни изводи дали ищецът притежава право на собственост или ограничено вещно право, в какъв обем и върху кои обекти, изброени в нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. Такива се дължат при предявен иск за собственост или при спор относно обема от права в съсобствеността, вкл. облигационни претенции, произтичащи от вещните права или свързани със състоянието на съсобственост. Ако ищецът претендира свои права върху продадения имот или върху част от него, той може да ги установи по исков ред.

Предвид извода за действителност на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г., искът за установяване нищожност на същата сделка, поради противоречие със закона, е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед отхвърляне на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сторените по делото разноски, които са доказани в размер на 300 лв. /заплатено адвокатско възнаграждение/. Предвид неоснователността на предявените искове, на ищеца не следва да се присъждат разноски в настоящето производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Й., с ЕГН **********,*** против В.Д.И., с ЕГН **********,*** и К.В.Д., с ЕГН **********,*** иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване нищожност на договор за покупко-продажба от 17.07.2014г., извършена с нотариален акт № 158, т. IV, дело № 482/2014г. на нотариус с рег. № 591 на Нотариалната камара, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П.К.Й., с ЕГН **********,*** да заплати на В.Д.И., с ЕГН **********,*** сумата от 300 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в 2–седмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: