Присъда по дело №1150/2014 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

                         М      О      Т      И      В       И : 

          към присъда по НОХД № 1150/2014 г. на ПОС

 

Окръжна прокуратура гр.П. е предала на съд с обвинителен акт М.К.К. с обвинение за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.първо вр. чл.115 от НК- за това, че на **.2013г., в землището на с. Г., обл. П., умишлено е умъртвил К.М. К., ЕГН **********, като  убийството е на баща.

 Съдебното следствие е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 от НПК- подс. М.К. признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тях.

  Прокурорът поддържа обвинителната теза въз основа на изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства. Счита, че за извършеното престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на двадесет години лишаване от свобода.

    Подс. М.К., отделно от самопризнанието по реда на чл.371 т.2 от НПК, се признава за виновен по обвинението и изразява съжаление за извършеното, което според него е резултат от употребата на алкохол. Моли за справедлива присъда и за размер на наказанието, който ще му позволи след изтърпяването да се ресоциализира и да се грижи за децата и семейството си. Защитникът му пледира да му се наложи наказание в размер на 15 години лишаване от свобода, което да се редуцира с 1/3 по чл.58 а ал.1 от НК или да се  определи при наличие на многобройни смекчаващи вината му обстоятелства по чл.55 ал.1 т.1 от НК от десет години лишаване от свобода.

  Съдът, след като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства с оглед направеното самопризнание на подс. М.К. в процедурата по чл.371 т.2 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното :

    Подс. М.К. е лекар по образование, семеен с две деца, безработен към момента на инкриминираното деяние, често употребявал /злоупотребявал с/ алкохол през последните години.

Около 08.30 часа на ***.2013г., свид. Д.Х. Х. преминавал по черен път, свързващ с. М. обл. П. със с. Ч., обл. П., като в местността „К.”, разположена северно от първото населено място, забелязал спрял лек автомобил марка „Волво”,  с рег. № **, за който помислил, че е аварирал. Около 13.00 часа на същата дата, свидетелят отново минал по същия път и като установил, че превозното средство е все още там, около 15.30 часа по телефона уведомил кварталния полицай свид. Ф.Р.М..      Последният работел като младши районен инспектор към РУ „Полиция” гр. А. и обслужвал с. М., обл. П..

Като пристигнал на място, полицейският служител установил, че стъклата на превозното средство били замъглени, на вратата от страната на водача имало кафеникави петна, на предната дясна седалка имало неподвижен човек, пръстите на ръката на който били посинели. Лицето не давало признаци на живот, поради което свид. М. уведомил оперативния дежурен офицер при РУ „Полиция” гр. А. и запазил местопроизшествието до пристигането на следственно-оперативната група.

Около 16.30 часа същият слязъл до центъра на с. М., за да посрещне полицейските екипи и тук забелязъл непознато лице, което се движело в посока Пощенската станция. По тялото и камуфлажното яке на непознатия имало зацапвания с кал, по лицето имал кръв и по тази причина свид. М. се представил и поискал документите му за самоличност за проверка.  На въпроса какво прави в селото непознатият отвърнал, че ударил баща си с брадва по главата, че бил пристигнал с кола, но не знае къде я изоставил. Лицето се представил с името М.К.К.. Пристигналите междувременно служители на полицията, между които и свид. Д.А.Т., по разпореждане на свид. З.Б.С. – Началник  на РУ «Полиция» гр. А. го задържали . При проведения разговор, подс. К. споделил пред полицейските служители, че  докато цепел дърва, с тъпото на брадвата неволно ударил баща си по главата.

За времето от 16.00 часа до 17.23 часа на ***.2013г. бил извършен оглед на местопроизшествието/л.7, т.І/ в района около и на изоставения в землището на с. М. – на черен път, на разстояние около 1 километър южно от селото, лек автомобил марка „Волво” с рег. № **. Превозното средство било намерено със затворени врати, на около 190 м. северно от автомобила бил открит автомобилен контактен ключ с фенерче закачено на халка.  На предната дясна седалка бил открит труп, в легнало положение на лявата страна, в лявата тилно-слепоочна област на който имало нараняване с неправилни ръбове, с дължина около 3 см. Било констатирано и кръвонасядане по гърба на починалия. Като веществени доказателства по делото били иззети ключ с фенерче закачено на халка и намерените в купето 3 броя сим- карти. Иззети били  4 броя дактилоскопни следи, както следва: от бутилка мастика, от лявата врата на автомобила над дръжката от външната страна, от стъклото на предна лява врата и от колона на предна лява врата отвън. Иззет бил и лекия автомобил  „Волво” с рег. № **.

Подсъдимият М.К. изразил готовност да сътрудничи за изясняване обстоятелствата по случая и завел органите на реда до мястото на инцидента, находящо се на около 500 метра по права линия от военен обект, разположен  между селата Ч. и Г. – обл. П.. Предприет бил оглед на местопроизшествието, като процесуалното действие започнало в 17.55 часа и приключило в 18.45 часа на ***.2013г., удостоверено със съставяне на протокол/л.27-28, том І/. 

На отлят бетонен постамент/циментова плоча/ с размери 7/5 метра била намерена и иззета брадва с дървена дръжка с обща дължина 80.5 см., с етикет „gadget”. Дължината на острието на метална  част била 13.5 см., а общата дължина на металната част била 19.7 см.

Намерени, иззети и приобщени като веществени доказателства по делото били и стъклено шише с вместимост 200 мл. с надпис на гръцки език, както и посредством марлени тампони откритите върху снежната покривка находки от Ч.икава течност. Със съответен протокол- № **/***.2013г. било извършено изземване на веществени доказателства и одорологически следи/л.9, том І/, както следва: обект № 1 - от предна лява седалка на лек автомобил, волан и скоростен лост; обект № 2 – от задна лява седалка.

 Пострадалият К.М. К., ЕГН********** е баща на подсъдимия и преди да се пенсионира работел като офицер във военно поделение, разположено в сБ., обл. К.. През годините подс. М.К. се женил  три пъти, като през времето, след смъртта на майка му, с кратки прекъсвания живеел заедно с баща си К. К.. Настоящата му съпруга е Н.Й. К.а конституирана като негов защитник в наказателното производство.

През 2004г. подс. М.К. започнал работа като общопрактикуващ лекар, като обслужвал селата М.К. и Я.п, обл. П.. Населението му имало доверие, проявил се като добър специалист, с големи познания, експедитивност, точност в диагнозите, своевременно издаване на направления към компетентни специалисти. Справял се добре с лекарската практика, полагал грижа към пациентите си, за което свидетелстват Е.В.Е. – Кмет на с. М.К. с мандат в периода 2007г.-2011г., З.Т. – Гл. специалист Служба «ГРАО” към общината в същото село, Т.И.  - санитар в здравната служба в с. Я.п, обл. П. и жителите от двете населени места А.А.,  Б.Г., К.П., Х.Г. и Х.С.. Г.Т.-Р. и И.И. - Главни експерти в РЗОК гр. П. при разпита като свrдетели по делото са характеризирали подсъдимия като внимателен, отзивчив, интелигентен, отговорен, възпитан, весел и приветлив.

През 2010г. подс. М.К. постъпил на работа в интензивния сектор на ІІ-ро вътрешно отделение към УМБАЛ „Св. П.” гр. П., откъдето впоследствие напуснал заради употреба на алкохол по време на работа.

         Подс. М.К., пострадалият К. К. и последната му съпруга Н.Й. К.а, с която сключили граждански брак на 31.08.2011г., от 2009г.  живеели в апартамент под наем на адрес ул. „И.А.” № 17, ет.3, ап.8 гр. П.. Със съпругата си почти ежедневно употребявали значителни количества алкохол, съпътствано неизменно със скандали и сбивания.

Системната употреба на алкохол, включително в работно време, станала причина през 2011г. подс. М.К. да бъде поканен от завеждащия ІІ-ро вътрешно отделение към УМБАЛ „Св. П.” гр. П. свид. Т.Г., въпреки че изпълнявал съвестно служебните си задължения, да напусне работа.

По време на съжителството, подс. М.К. почти ежедневно нанасял побой над баща си – К. К., придружен с отправяне на обидни реплики. Често последният бил гонен от апартамента, след което отивал до гарата и тъй като нямал пари, молел кондуктора да го допусне да пътува без билет до с. К., обл. П. където живеела сестра му – свид. С.М.Г.. На същата споделял, че ,,М.” му вземал пенсията и не му давал пари. Случвало се е да обикаля улиците, след което отивал в полицията, от където се обаждали на сина на свид. Г. – свид. Т.К.Т., да го прибере. Почти ежедневно се чували крясъци, обиди и закани с убийство, отправени от подсъдимия към баща му, придружено от хвърляне на предмети. Чести били и скандалите между съпрузите. Тормозът над потърпевшия К. К. бил, според показанията на свид. С.М.Ч., живуща в съседния апартамент, постоянен, при което последният стенел от болка, което ясно се чувало през стената, разделяща двете жилища.

 Пострадалият обаче не сигнализирал компетентните органи за упражняваното от сина му домашно насилие. Житейските несполуки на подс. М.К. и провала в професионален план и  нереализацията на потенциала който считал, че притежава, несъмнено било свързано с нагнетяване на вътрешно напрежение, изискващо освобождаване, жертва на което  станал пострадалият К. К..

В средата на 2012г. К.М. К. постъпил в дома за възрастни хора „Х.Г.П.” в гр. П., където бил настанен в една стая със свид. А.Х.Х..  Един – два пъти месечно бил посещаван от сина си подс. М.К., като при посещенията си М. пристигал винаги пиян, демонстрирал агресивно държане, като парадирал с връзки с големи хора. Когато бил в добро настроение, разхождал баща си, когато бил в лошо му се карал за различни неща. При едно от посещенията подсъдимият вдигнал баща си във въздуха и на поканата от негова страна да го пусне, защото се задъхвал, М.К. отвърнал с думите „ще те пусна, но нали знаеш как удрям”, реплика, която особено впечатлила свид. Ал. Х.. През месец ноември 2013г. подс. К. пристигнал в дома и прибрал баща си в жилището, което обитавали под наем.

На **.2013г., около 14- 15.00 часа при поредния скандал, подсъдимият нарекъл баща си  „идиот и простак” като с тон, сочещ на решимост му заявил- ,,ще те убия”/, след което се чули стенанията на последния / показания на свид. С.М.Ч./.

     На **.2013г. сутринта подс. М.К. заедно с пострадалия К. К. отпътували със собствения на първия лек автомобил марка „Волво”V40  рег. № ** за с. Г., обл. П., за да му покаже имот, който бил купил, за да построи вила в землището на селото. На мястото имало само излята стоманобетонна плоча. Пристигнали около 10.00 часа, след което подсъдимият взел от колата бутилка „мастика” и „узо” и двамата започнали почерпка. В продължение на около 6 часа подс. К. употребил около 500 мл. алкохол, докато пострадалия – около 150 мл.

Първоначално разговорът протичал нормално, но около 16.00 часа на същата дата, между двамата възникнал спор доколко пострадалият бил гледан и обгрижван от сина си. Изказаните критични бележки, изпитото количество алкохол, натрупаната неудовлетвореност и преживявания за недооцененост, липсата на реална обществена оценка за възможностите му и за адекватна социална и професионална реализация, мотивирали подс. М.К. да излее агресията си, като упражни физическо насилие над баща си.

Подс. М.К. взел от багажника на автомобила брадва с етикет „gadget”, с дървена дръжка с обща дължина 80.5 см. с дължина на острието на метална  част -13.5 см. и обща дължина на металната част 19.7 см. и се отправил към баща си. С тъпата част на брадвата нанесъл три удара по гърдите и три удара по гърба на пострадалия, причинили  дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на гръдния кош и счупванията на 7-мо ребро отляво и отдясно. Ударите били ограничени по площ, без да са съпроводени с кръвоизливи в гръдната кухина. В процеса на нападението, пострадалия К. К. вдигнал ръцете като се опитал да предпази главата си от ударите, в резултат на което били получени „защитни наранявания” по дланите на горните му крайници. Воден от непоколебимата решимост да реализира престъпното си намерение, подс. М.К. продължил да нанася удари и притискане  с ръце, в резултат на които били причинени кръвонасяданията и охлузванията по лицето и по носа на жертвата. Пострадалият паднал напред, за което свидетелстват и установените в хода на експертното изследване кръвонасядания по двете коленни стави, както и охлузванията по дясната подбедрица. Причинените травматични поражения, без връзка с настъпилия впоследствие летален изход, били прижизнени и са били съпроводени с болезнени изживявания за потърпевшия.

Причинените телесни увреждания не били достатъчни да удовлетворят яда на подсъдимия и той замахнал странично с тъпата част на брадвата в посока главата на  К. К.. Целенасоченият перпендикулярен удар, нанесен със значителна сила, попаднал в лявата тилно- слепоочна област на главата на пострадалия, зад и леко над лявата ушна мида в резултат на който било причинено счупване на черепните кости. След удара, пострадалият се олюлял, изгубил съзнание и окончателно рухнал на земята. Подсъдимият го вдигнал и го качил в колата, с идеята, да го транспортира до болнично заведение в гр. А.. Макар и да съзнавал, още повече като медицинско лице, че е нанесъл сериозна черепно-мозъчна травма, която може да доведе до летален изход за пострадалия, подс. К. въпреки че разполагал с мобилен телефон, не счел за необходимо да се обади  на телефон 112 в Центъра за спешна медицинска помощ.

Когато наближил гр. А., на входа на града подсъдимият забелязал полицейски автомобил. Като се опасявал да не бъде спрян за проверка, защото управлява автомобила след употреба на алкохол и превозва пътник с тежки наранявания и следи от побой, подсъдимият направил обратен завой с автомобила и поел в обратна посока. След известно време се озовал в землището на с. М., където превозното средство затънало в дълбок коловоз. Тук изоставил колата отключена и умиращия си баща, който на интервали идвал в съзнание, и се отправил да потърси помош. Имал мобилен телефон, но не го ползвал, тъй като бил паникьосан, но заедно с това провел поредица разговори със съпругата си Н. К.а, на която споделил в общи линии за инцидента. По черен път излязъл на асфалтов и тук зачакал да премине случайно някоя кола, която да спре и потърси помощ. След като никой не минал, решил да се върне обратно, но се изгубил и лутал няколко часа. След това около 02.00 часа на ***.2013г. легнал да спи под някакъв храст. Събудил се към 05.00 часа и продължил да търси мястото, където изоставил автомобила, като на два пъти ходил и до с. Г., но не го открил. Бил тотално дезориентиран и случайно се отзовал в село М., обл. П., където забелязал два полицейски автомобила. На свид. Ф.т М. и другите полицейски служители обяснил, че търси баща си и в общи линии споделил за случилото се, като се постарал да изгради версия в насока резултат от нещастен случай.

При съдебномедицинското изследване върху трупа на К.М. К./съдебно-медициска експертиза на л. 5- 13 т.2 / в лявата тилно-слепоочна област било установено кръгловато импресионно счупване на черепната кост, с хлътване на външната костна пластинка навътре към черепната кухина и терасовидно подреждане на малки костни частици около кръгловатия дефект. По предните повърхности на двете коленни стави било констатирано по едно кръвонасядане със светло-Ч.икав цвят и размери 10/8 см. отляво и 8/6 см. отдясно. По предната повърхност на дясната подбедрица личали множество ивичести охлузвания /одрасквания/ с Ч.икав цвят, без корички и с размер до 2/0.5 см.по задната повърхност на дланта на лявата ръка, в основата на втория пръст се установило кръвонасядане с мораво-Ч. цвят и размери 6/3 см., кръвонасядане и в подкожието. Две подобни кръвонасядания били установени и по задната повърхност на дланта на дясната ръка, в основата на втори и трети пръсти, с размери 3/2 см и 2/1 см. Дълбоко кръвонасядане и кръвопропиване с тъмно-Ч. цвят било фиксирано в мускулатурата в областта на лявата лопатка и към лявата рамена област без счупване на лопатката и на раменната кост отляво. Дълбоко кръвонасядане било установено по гърба отляво на нивото на 10-11 ребро, с размери 6/5 см. В областта на дясната лопатка се установило друго дълбоко, ограничено кръвонасядане, с размери около 5/5 см., при здрава лопатка.По предната повърхност на гръдния кош – три дълбоки кръвонасядания в мускулатурата, с тъмно Ч. цвят с размери около 6/6 см. и локализация в областта на двете ребрени дъги – отляво и отдясно и на ниво 2-3 ребро отдясно.

Според категоричното становище на експерта, причината за смъртта на К. К. е черепно- мозъчна травма, със счупване на черепните кости, мозъчни кръвоизливи, контузия на мозъка и развил се оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили, довели до притискане и парализа на жизнено-важни мозъчни структури. Тази черепно-мозъчна травма била причинена по механизъм на удар с или върху твърд тъпоръбест предмет. Видът и характеристиката на разкъсно-контузната рана на главата и дупчесто-терасовидната фрактура на черепните кости под раната дават основание да се приеме, че е нанесен един перпендикулярен удар в лявата тилно-слепоочна област на главата с тъпоръбест предмет, какъвто е ръба и ъгъла на тъпата част на брадва или друг подобен предмет.

Описаната черепно-мозъчна травма е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на К.М. К..

Установените дълбоки кръвонасядания в мускулатурата на гръдния кош – три отпред и три по гърба, както и счупванията на 7-мо ребро отляво и отдясно са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет, с ограничена по площ удряща повърхност и също е възможно да са получени при нанесени удари с тъпата част на брадва или друг подобен инструмент. Същите са ограничени по площ, без да са съпроводени с кръвоизливи в гръдната кухина, поради което се приема, че не биха могли да имат съществено отношение към причината за смъртта, но те са били прижизнени и са били съпроводени с болезнени изживявания.

Кръвонасяданията по дланите на двете ръце по своето разположение и характеристика биха могли да се приемат като „защитни наранявания”, т.е. получени при вдигнати ръце за предпазване на главата от нанасянето на удари.

Кръвонасяданията и охлузванията по лицето и по носа са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат както при нанасяне на удари или притискане с ръце, така и при падане и удряне на лицето в странични предмети. За евентуално падане напред насочват и установените кръвонасядания по двете коленни стави, както и охлузванията по дясната подбедрица.

         С постановление на водещия разследването от ***.2013г. била назначена съдебно-медицинска експертиза със задачи да се извърши външен оглед на тялото на подс. М.К.К., с оглед констатиране на травматични увреждания, изследване за находки от биологични следи, изземване на кръвни проби.

От заключението на СМЕ /л.17-18, том.ІІ/ - при огледа на М.К. се установили ивичести, тънки одрасквания по дланите и пръстите на двете ръце. Тези травматични увреждания според експерта са причинени от тангенциално действия на предмет с тънък, заострен ръх и е възможно по време и начин да са получени така, както е отразено в предварителните сведения, а именно при падания в шипкови или други подобни храсти и одрасквания по двете ръце.

Назначената съдебно- биологична експертиза със задачи да се произнесе дали следи от кръвта от представените за изследване кръвните групи на М.К. и К. К. се съдържат в обекти: марлени тампони, с които от местопроизшествието били иззети находки от Ч.о- кафява течност, брадва, дрехи, с които е бил облечен пострадалият К. К. и подс. М.К..

Експертизата е приключила със следните констатации:

Кръвните групи на К. К. и М.К. по системата АВО са 0/ά,β/, по марлените тампони се установява човешка кръв, която може да произхожда и от К. К. и от М.К., по по-голямата част от дрехите на К. К. е намерена кръв, по дрехите на М.К. липсват следи от кръв.

От заключението на химическата експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръв и урина /л.37,том 2/, се установява, в изпратените за изследване проби кръв от  К. К.  наличието на етилов алкохол в количество 0.16 на хиляда.

         В хода на разследването с постановление от 03.01.2014г. била назначена комплексна съдебно-психиатрична експертиза с участието на психолог, от заключението на която/л. 41-53, том 2/, се установява следното.

Личностовите особености на М.К.К. го характеризират като общителен, настойчив, мотивиран за постижение, склонен да се надценява и да генерира напрежение, емоционално уязвим, с потребност от признание и понижен самоконтрол.

Поведението на К. е било улеснено от употребеното количество алкохол, както и от сложилата се към момента ситуация. Бил е повлиян от неудоволствени за него преживявания за продължителен период от време – чувство на недооцененост в отношения, липса на преценка на възможност за адекватна социална реализация.

         М.К.К. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ гр. П. и не  боледува от психично заболяване, не е получавал психиатрична помощ в заведението.

М.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си на **.2013г., като се има предвид употребеното количество алкохол, което лицето е заявило в разпита му от 13.12.2013г.

К. може пълноценно да участва във всички етапи на наказалния процес и да дава достоверни обяснения.

Назначено било и одорологично изследване на иззетите от предна лява седалка на лек автомобил марка „Волво” с рег. № **, волан и скоростен лост и от задна лява седалка.

Видно от заключението на сравнителното изследване – протокол № 7/2014г. – л. 58, том 2/,  установено било сходство на иззетия мирисов материал от лицето М.К.К. с мирисовите следи, иззети от местопроизшествието с протокол № **/***.2013г.

Дактилоскопното изследване на иззетите пръстови отпечатъци от бутилка мастика, от лявата врата на автомобила над дръжката от външната страна, от стъклото на предна лява врата и от колона на предна лява врата отвън, приключило със становище, че следи 1,2 и 4 са негодни за идентификация, следа № 3 е оставена от лява длан на лицето М.К.К., ЕГН********** /Протокол № 167/11.03.2014г./л. 64, том 2/.

Във фазата на досъдебното производство била назначена и СМЕ със задача да определи съдържанието на алкохол в кръвта на подс. М.К., като изследването приключило със заключение /л.69-71, т. 2/, че ако същият е употребил около 500 мл. «Узо» и «Мастика» за времето от 10.00 часа до 16.00 часа на **.2013г., то алкохолната концентрация в кръвта на лицето към 16.00 часа на същата дата е била 1.32 на хиляда, което отговаря на лека степен на алкохолно опиване.

Приетата фактическа обстановка се установява по категоричен начин от писмените доказателства, от множеството писмени доказателствени средства, включително протоколите за оглед на местопроизшествието, от фотоалбумите, от веществените доказателства по делото, от заключенията на съдебно- медицинските и съдебно- биологичната експертизи, заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, от заключението на химическите експертизи, заключенията  на одорологичната и съдебно- дактилоскопната експертизи, от показанията на свидетелите, и не на последно място от обясненията на подс. М.К. на досъдебното производство, като съдът не ги цени като достоверни само в частта, че е ударил баща си с брадвата, защото се ядосал, че баща му го бил обидил. Подсъдимият дори не е конкретизирал думите на пострадалия, които е възприел като обида- „ ...той ми каза нещо, което не помня какво точно беше, с което много ме обиди и от което аз се ядосах.../ Протокол за разпит на обвиняем от 13.12.2013 г./ , както и версията му, че го е ударил неволно- в тази им част те имат не доказателствен, а защитен характер и се опровергават както от характера и численосттта на нанесените на убития травматични увреждания, така и от заключението на    комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза.

 Всички тези доказателства и доказателствени средства, събрани и проверени в хода на досъдебното производство, подкрепят по убедителен начин направеното от подс. М.К. самопризнание по чл.371 т.2 от НПК, като доказателствената съвкупност не само е достатъчна да установи, а  катерогично установява фактите по обвинителния акт, за които се отнася това самопризнание.

 При така очертаната фактическа обстановка, съдът счете, че от обективна и субективна страна подс.М.К.К. е извършил квалифицирано убийство по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 вр. чл.115 от НК, тъй като на **.2013г., в землището на с. Г., обл. П., умишлено е умъртвил К.М. К., ЕГН **********, като  убийството е на баща.

          Деянието е извършено умишлено, под форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици по смисъла на чл.11 ал.2 предл.първо от НК- умисълът на дееца се обективира в неговите действия, от  оръдието, което използва /брадва /, силата и целенасочеността на удара по жизненоважна част на човешкото тяло, каквато е главата, пораженията които ще бъдат неизбежно нанесени и от които закономерно ще настъпи смъртта на пострадалия.

           Относно наказанието:

 Предвид на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, наказанието трябва да се определи при условията на чл.58 а от НК, както изисква чл.373 ал.2 от НПК. За престъплението по чл.116 ал.1 т.3 пр.първо вр. чл.115 от НК законът предвижда алтернативни наказания- лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Съобразно чл.57 ал.1 от НК съдът следва да определи най-подходящото по вид и размер наказание, и в случая прецени, че това е лишаването от свобода. Този вид  наказание за конкретното деяние и за конкретния извършител, с оглед и на степента на обществената му опасност, ще осигури в оптимален обем постигане на наказателно- правните цели по чл.36 от НК и това наказание съдът намира за съответно на престъплението/ чл.35 ал.3 от НК/, а и не са налице предпоставките на чл.38 и чл.38 а от НК за налагане на по-тежко наказание.   Според настоящата инстанция съществуват многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, която разпоредба се явява по-благоприятна за дееца и следва да намери приложение, съгласно чл.58 а ал.4 от НК. При алтернативно предвидените наказания е неприложима нормата на чл.58 а ал.1 от НК и наказанието лишаване от свобода не се редуцира с една трета, а индивидуализацията на наказанието следва да се извърши съобразно предписанието на  чл.58 а ал.2 и ал.3 от НК, като алинея трета визира правилата за определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на алинея втора или предвидено в особената част на НК, т.е. в границите на предвиденото за престъплението по чл.116 ал.1 от НК, или от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода. В този смисъл са Решение № 24/04.02.2013 г. на ВКС по н.д. № 2290/2012 г., ІІІ н.о., Решение № 1/11.06.2013 г. на ВКС по н.д. № 2124/2012 г., ІІ н.о., Решение № 23/08.02.2011 г. на ВКС по н.д. № 761/2010 г., ІІІ н.о.  Затова и чл.55 от НК в случая е по- благоприятен  за дееца, тъй като позволява  да се определи наказание под петнадесет години лишаване от свобода. От фактическа страна са налице такива многобройни обстоятелства- много добрите характеристични данни за подсъдимия като лекар при изпълнение на служебните му задължения, семейното му положение- женен, има деца за които полага грижи, признанието на вината в случая не е формално и следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство въпреки съкратената процедура. Самопризнанието на подсъдимия още на досъдебното производство е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъплението и в самия обвинителен акт е посочено, че е оказал такова съдействие, така както е отразено в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. Подсъдимият М.К. е осъждан за неплащане на издръжка на пробация, не са регистрирани други  негови криминални прояви, пред съдебния състав изрази искрено съжаление за извършеното, макар да го „оправда” с алкохола. При тези многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, съдът прецени, че и най-ниското, предвидено в закона наказание/ след индивидуализацията съгласно чл.58 а  ал.2 и ал.3 от НК/, т.е. петнадесет години лишаване от свобода, ще се окаже несъразмерно тежко и не ще спомогне за поправянето и превъзпитанието на дееца, и за да бъде справедливо,  на основание чл.116 ал.1 т.3 пр. първо вр. чл.115 вр. чл.58 а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК наложи на подсъдимия М.К.К. наказание в размер на четиринадесет години и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.59 ал.1 и ал.2  от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от ***.2013 г. до влизане на присъдата в сила като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

            Съдът постанови подсъдимият М.К. да изтърпи наложеното наказание при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

           Съдът се произнесе какво да стане с веществените доказателства по делото, а направените по делото разноски възложи в тежест на подсъдимия съгласно чл.189 ал.3 от НПК.

             Предвид на изложените съображения, ПОС постанови присъдата си.

 

 

                                                                 

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:     

 

 

                                                                             ЧЛЕН- СЪДИЯ: