№ 4738
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20231110206100 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Г. Е. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния
представител адв. К. Ч.- САК със съдебен адрес гр. София, ул. ***, против наказателно
постановление №23-4332-001764/10.02.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел
Пътна полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на
чл.150а, ал. 1от ЗДвП.
Жалбоподателят навежда доводи, че издаденото наказателно постановление е
издадено при съществено нарушение на материалния закон и при нарушения на
процесуалните правила, поради което наложеното наказание е неправомерно. Според
жалбоподателят е нарушено изискването по чл. 42, ал4, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
тъй като в АУАН и НП не се съдържа пълно описание на обстоятелствата. Описаната в
процесното НП фактическа обстановка по осъществяване на деянието от обективна страна,
не позволява да се изведе извод за какво съставомерно деяние е ангажирана
административнонаказателната му отговорност – от една страна е описано, че лицето е
управлявало МПС със СУМПС №***, а от друга страна е установено, че същото е отнето по
административен ред от Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА), а
1
водача бил уведомен за това. Горепосоченото не било подкрепено с никакви доказателства.
Сочи и прилага като доказателство писмо рег. №РД 14-4110/4/08.02.2023г. на РА
АА, че извършителят не е бил лишен от право да управлява МПС по административен или
по съдебен ред. От предоставеното писмо според жалбоподателят се уточнява, е РД АА
погрешно е наложила ПАМ отнемане на СУМПС на Г. Г.. Навежда доводи, че издаденото
наказателно постановление е издадено при липса на съставомерност на нарушението и като
такова е незаконосъобразно.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител - адв.
К. Ч.- САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното
НП. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно тъй като жалбоподателят не бил
лишен от право да управлява МПС, а соченото нарушение е останало недоказано.
Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство в
полза на жалбоподателя, а именно адвокатско възнаграждение в размер на
законоустановения миминум.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: началник група в СДВР, отдел
Пътна полиция, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по наведените
възражения в същата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното наказателно постановление е
връчено лично на жалбоподателя на 04.04.2023 г. от служители на ОДМВР Сливница, а
жалбата е подадена чрез АНО на 10.04.2023 г., видно от поставената дата на входящия
номер върху същата, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване,
считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство започнало със съставяне на АУАН
Серия GA №763975 на 28.01.2023 г. при установяване на нарушението от мл.
автоконтрольор при СДВР отдел Пътна полиция- Ж. Й. Й., в присъствието на свидетел
В.П.К.. АУАН бил съставен против жалбоподателя Г. Е. Г. в качеството на водач, затова, че
на 28.01.2023 г., в 08:50 часа, в община Столична, на републикански път III-6002, в посока
2
Мусачево към Подбалкански път (Е81), управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ ***,
собственост на Ев.Г.М. ЕГН ********** като срещу завод за биологична преработка е спрян
за проверка, при която е установено, че водачът управлява МПС със СУМПС №***, което е
обявено за отнето. Горното е установено след справка РСОД, АИС – ПП и ОДЧ/ОПП.
Водача бил уведомен за ПАМ. Съставилият АУАН констатирал нарушение на разпоредбата
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и на
датата на неговото съставяне, без възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и е представил в
законоустановения 7-дневен срок писмени възражения пред АНО. В същите
жалбоподателят навежда твърдения, че свидетелството за управление на МПС е било отнето
незаконосъобразно от РД АА, за което е депозирал молба в наложилия ПАМ орган. На
основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН била извършена проверка от АНО, възраженията са
обсъдени и са оценени като неоснователни, поради което не са взети предвид при
постановяване на процесното наказателно постановление.
Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН, началник група в
СДВР, отдел Пътна полиция, издал процесното НП №№23-4332-001764 на 10.02.2023
г., с което наложил на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН административно
наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1от ЗДвП, изразяващо се
в това, че на 28.01.2023 г., в 08:50 часа, гр. София по път 6002, с посока на движение от с.
Мусачево към Подбалкански път (Е81), жалбоподателят е управлявал л.а. БМВ Х5 с рег.
Номер ***, собственост на Ев.Г.М. ЕГН **********, като срещу завод за биологична
преработка е спрян за проверка, при която се установило, че водача управлява МПС със
СУМПС №***. АНО посочил, че при направена проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН е
установено, че СУМПС №*** е отнето по административен ред от Регионална дирекция
Автомобилна администрация. Водачът е уведомен за ПАМ.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства: показанията на актосъставителя /свидетелят Ж. Й. Й./, които съдът
кредитира с доверие, тъй като изхождат от лице, което свидетелства за преките си
впечатления при осъществяване на служебните си задължения, без данни за негова пряка
или косвена заинтересованост от изхода на делото; от приобщените писмени доказателства:
процесните АУАН и НП; писмо от СДВР с №433200-82519/21.07.2023г. ведно с приложена
справка от масивите на СДВР ОПП- картон на водача; писмо с Рег. №10-00-56-
465/1/21.007.2023г. на регионална дирекция Автомобилна администрация, ведно с
приложени заверени копия на АУАН №330640/ 11.10.2022, НП №42-0004165/ 29.11.2022г.,
3
ЗПАМ №РД-14-4110/ 13.10.2022г.; възражение срещу АУАН от 01.02.2023г.; Заповед
№8121К-13180/ 23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните
работи; договор за правна защита и съдействие; списък на разноски.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди на министъра на вътрешните
работи и акт за встъпване в длъжност, с които са делегирани правомощия на началника на
ОПП-СДВР да издава наказателни постановления по ЗДвП, както и на „Младши
автоконтрольор“ в СДВР ОПП да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават
фишове и да съставят АУАН по ЗДвП. С оглед заеманата длъжност към момента на
съставяне на акта - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР – актосъставителят Ж. Й. Й., е
разполагал с компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. АУАН и НП са
издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът констатира, че още в началната си фаза административно-
наказателната процедура е проведена при съществено процесуално
нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на
жалбоподателя са изцяло основателни.
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в нарушение на
изискването на чл. 42, т.4, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение
некоректното описание на мястото на нарушението като в допълнение е
посочен път Е 81, който не се намира на територията на Република България.
В допълнение съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за
която жалбоподателят е санкциониран, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
от ЗДвП или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.
Видно от справката картон на водача е, че към датата на извършване на
нарушението - 28.01.2023 г., жалбоподателят е бил правоспособен водач за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, същия има
4
издадено на 13.05.2013 г. СУМПС, със срок на валидност до 13.05.2023 г.
От доказателствената съвкупност се установява, че АУАН и
процесното НП са издадени при съществен порок на основанието за издаване,
а именно наложената ПАМ със Заповед №РД-14-4110/13.10.2022г. от РД АА
по отношение на лицето Г. Е. Г. с ЕГН **********, не включва отнемане на
СУМПС.
Във връзка с горното се установява, че към момента на издаване на
АУАН жалбоподателят е отговарял на всички условия, за да управлява
моторно превозно средства съобразно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, поради което от
обективна страна процесното наказателно постановление се явява неправилно
и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на присъждане на
разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Правоимащата страна, чрез процесуалния си
представител, своевременно заявява такова искане в последното съдебно заседание по
делото. Жалбоподателят претендира заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 500 лева, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение в размер на 500
лева е заплатено в брой. Макар и да не е направено възражение за прекомерност от
ответната страна по жалбата, съдът констатира, че претендираната сума не надвишава
минимално установения размер в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-4332-
001764/ 10.02.2023 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП, с което
на Г. Е. Г. ЕГН ********** с адрес в гр.***, на основание чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА
5
ЗАПЛАТИ на Г. Е. Г. ЕГН ********** с адрес в гр.***, сума в размер на 500
/петстотин/ лв., направени по делото разноски, представляващи
възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6