О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 29.06.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1412 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК и е образувано по повод две въззивни жалби, както следва:
1/ въззивна жалба на С.Т.Х. срещу Решение
№ 650 от 12.02.2020г. по гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу Средношколско
общежитие „Михаил Колони“, гр. Варна, ЕИК
*********, с административен адрес: гр. Варна, бул. "Цар Освободител"
№ 150 за осъждане на ответника да му
заплати разликата над присъдената сума от
35 000 лв. до пълния претендиран размер от 70 000 лв., претендирана под формата на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на
трудова злополука, настъпила на 22.08.2016г., при която при падане от дърво
ищецът получил фактури на 10, 11 и 12-ти гръден прешлен – взривни фрактури на
телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните израстъци ТН10, ТН11, ТН12,
фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната лихва върху сумата считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда
– 15.03.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният иск за осъждане на ответника да заплати разликата над присъдения
размер от 9 099.99 лв. до пълния
предявен размер от 18 141.67 лв.
претендирана под формата на мораторна лихва върху главницата, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.08.2016г. /датата на
увреждането/ до датата на предявяване на исковата молба във съда - 15.03.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение
на материалния закон и необоснованост. Безспорно установено е по делото
съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което
въззивникът заемал длъжността „работник поддръжка“ при работодателя. От
Протокол от 18.10.2016г. на комисията по чл. 58 от КСО за резултатите от
извършеното разследване на злополуката от 22.08.2016г. се установява факта и
обстоятелствата, при които е настъпила злополуката – ищецът по повод възложена
му работа по изрязване на клони, пречещи на видеонаблюдението, загубил
равновесие и паднал от височина от около 2.80 м., вследствие на което получил
описаните травматични увреждания. Злополуката е обявена за трудова на основание
чл. 55, ал. 1 от КСО с влязло в сила разпореждане от 25.10.2016г. издадено от
органа по чл. 60, ал. 1 от КСО по специалния административен ред. От приетата
медицинска документация по делото на следващо място, както и от заключението на
вещото лице травматичните увреди, както и причинно-следствената връзка между
последните и злополуката се установяват по категоричен начин. Заключението е в
смисъл, че пълно възстановяване на ищеца е невъзможно. От заключението на СПЕ
се установява, че състоянието на въззивника обусловено от уврежданията отговаря
на смесено-тревожно-депресивно разстройство и на тежка психична травма.
Същевременно от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е претърпял силни физически болки и
психически страдания, страхувал се е за живота си, разчитал изцяло на чужда
помощ поради обездвиженост за месеци напред. Въз основа на всичко изложено,
моли решението в обжалваните части да бъде отменено, а исковите претенции уважени
в пълния предявен размер.
В срока по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на
жалбата не е депозиран от въззиваемата страна.
2/ въззивна жалба на Средношколско общежитие „Михаил Колони“, гр.
Варна, ЕИК ********* срещу Решение №
650 от 12.02.2020г. по гр.д. № 4040/2019г. по описа на ВРС, ХVIII-ти състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които:
-
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
въззивникът е осъден да заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** и с адрес: ***,
сумата от 35 000 /тридесет и пет
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 22.08.2016г.,
при която при падане от дърво ищецът получил фактури на 10, 11 и 12-ти гръден
прешлен – взривни фрактури на телата ТН11-ТН12, фрактури на трансверзиалните
израстъци ТН10, ТН11, ТН12, фрактури на дъгите на ТН10, ведно със законната
лихва считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 15.03.2019г. до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 9 099.99
/девет хиляди деветдесет и девет лв и 99ст./ лева, представляваща мораторна
лихва върху размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до датата на предявяване на
исковата молба във съда - 15.03.2019г.,
-
на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
е осъден да заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от 1 215.17 /хиляда двеста и петнадесет лв. и 17ст./ лева,
представляваща мораторната лихва върху сумата от 6 777 лв. - имуществени вреди, присъдени по гр.д. № 6598/2018г. по описа на
ВРС, XIХ състав, за период от датата на настъпване на имуществените вреди до
предявяване на исковата молба в съда по гр.д. № 6598/2018г. на ВРС -
10.05.2018г.
-
осъдено
е да заплати на С.Т.Х. с ЕГН ********** сумата от 172.54 /сто седемдесет и два лв. и 54 ст./ лева, представляваща
имуществени вреди - общ сбор от разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение на месец и полученото обезщетение по общественото осигуряване за
временна неработоспособност за периода от 22.08.2016г. до 24.04.2017г., ведно
със сумата от 44.86 лв. представляваща мораторна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от 22.08.2016г. /датата на увреждането/ до датата
на предявяване на исковата молба в съда – 15.03.2019г.
Жалбата е основана на оплаквания за
постановяване на решението в обжалваните части при допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон, при явна непълнота при обсъждане на
доказателствата и необоснованост, обусловена от „грешна логическа ориентация“.
За понесените имуществени вреди, ведно с мораторна лихва ищецът е обезщетен въз
основа на влязло в сила решение постановено по гр.д. № 6598/2018г. по описа на
ВРС. Предявеният на това основание иск е за сумата от 1 180.33 лв., а
съдът е уважил иска за сумата от 1 217.17 лв. В тази част решението е
недопустимо и нищожно. Установено
е от друга страна по делото, че въззивникът извън установеното работно време,
при нарушение инструктажа за работа с преносима стълба, без да е поставил
стълбата правилно, извършил самоволно рязане на клони на дърво, без да му е
наредено и неоценявайки възрастта на която се намира, при проявена небрежност самоволно
предизвикал инцидента и си е причинил нараняването. Работа по рязане на клони
не му е била възложена, респ. нареждана, доколкото ръководството, в т.ч. и
заместниците му са били в отпуск в този период. В този смисъл не е налице
трудова злополука. Съдът не е съобразил на следващо място събраните гласни
доказателства от ответника, нито е съобразил, че приетите две заключения са били
оспорени от него. Моли в тази връзка решението да се отмени в обжалваните му
части, а предявените искове бъдат отхвърлени в цялост с извод за
неоснователност.
В отговор на жалбата, С.Х. оспорва
доводите в нея, излага обратни такива и моли решението в обжалваната част да се
от.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани
са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Във втората въззивна жалба е
обективирано искане за събиране на доказателства, а именно допускане отново на
гласните доказателства, събрани пред първата инстанция в режим на водене, за
които страната е била лишена да бъдат събрани в производство по чл. 64, ал. 2
от ГПК.
За да се произнесе по това
доказателствено искане, съдът съобрази следното: искането е преклудирано на
основание чл. 266, ал. 1 от ГПК, а същевременно не е налице изключението по чл.
266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Същевременно доказателственото искане на страната не
е уточнено и съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК, поради което не може да се прецени
допустимостта, относимостта, нито необходимостта от събиране на соченото
доказателство. Наред с изложеното, процесуалният представител на въззивника
изрично в съдебно заседание на 17.01.2020г. е посочил, че не желае преразпит на
свидетелите и оттегли направеното искане в тази насока. В същото е заявил също, че е изчерпал
доказателствените си искания по делото. По тези съображения искането следва да
бъде оставено без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
31.08.2020г. от 10:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на
основание чл. чл. 266, ал. 3 от ГПК искането
на Средношколско
общежитие „Михаил Колони“, гр. Варна за допускане отново на гласните
доказателства, събрани пред първата инстанция в режим на водене, за които
страната е била лишена да бъдат събрани в производство по чл. 64, ал. 2 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл.
273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.