№ 1577
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330200732 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-281/18.10.2021 г. на Зам.-
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което на „Лифтком сервиз“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 55, ал. 1 от
Закона за технически изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП вр. чл. 24, ал. 1,
т. 2 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори
(НБЕТНА).
Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за липса на нарушение на
процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), доколкото е съставен в отсъствие на нарушителя, както и за
липсата на материална компетентност на наказващия орган, неустановяването на
нарушението по несъмнен начин, непълнота на правната квалификация и на
описанието на нарушението, за несъставянето на постановлението в срок и
приложението на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Допълнително
се твърди нарушение да е в следствие на престъпно поведение на бивши служители на
дружеството. В съдебно заседание се поддържат същите нарушение, като се допълват с
такова за намаляване на определена санкция. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата. Не изпраща
представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и
материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
1
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Дружеството жалбоподател „Лифтком сервиз“ ЕООД е вписано в регистъра на
ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и
преустройване на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва
поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, строителни и други
подемници за повдигане на хора или на хора и товари, които попадат в обхвата на
Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините,
приета с Постановление № 140 на Министерски съвет от 2008 г., независимо от датата
на производството им и нормативния акт, определящ устройството им, който е бил в
сила към датата на тяхното производство.
Служителите на *** (***) Т.А. и С.Р. получили нареждане от началника си да
извършат проверка на пътнически асансьор, монтиран в сграда на адрес ***.
Проверката била продиктувана от обстоятелството, че държавната агенция разполагала
с информационна система, в която може да се провери дали на определена техника е
извършен преглед и дали в законоустановения срок е направен последващ преглед. От
такава проверка се установило, че по данни на информационната система процесният
асансьор не е подлежал на последваща проверка в законоустановения срок.
На 21.04.2021 г. въпросните служители на *** посетили града на адрес ***,
където се намирал и подлежащия на проверка от служителите асансьор. В
присъствието на А.В. – ***, и Т. Т. – *** предприели действия по проверка.
Констатирано било, че описаният асансьор е монтиран и се експлоатира като
пътнически и е регистриран в регистъра на съоръженията с повишена опасност с рег.
№ *** със зав. № 016/2013. По време на проверката асансьорът бил с включено
захранване и приемал и изпълнявал заявки, а в него се возели хора. Последното било
установено от С.Р., който задействал бутон от кабинната бутониера, асансьорът приел
заявката и я изпълнил, а кабината потеглила с него.
За поддръжката на асансьора бил представен на служителите към РОИДТН
ЮЦБ анекс № 13 от 22.06.2020 г. към договор за абонаментно обслужване № 7037 от
01.10.2014 г. между ползвателя на асансьора *** и жалбоподателя „Лифтком сервиз“
ЕООД. Представена била и ревизионна книга, в която последният запис за извършен
периодичен технически преглед на съоръжението бил от 28.01.2020 г. Въз основа на
данните държавните служители преценили, че в рамките на едногодишен период от
последния периодичен технически преглед не бил извършен нов. Констатациите били
документирани в ревизионен акт № 6 от 21.04.2021 г.
За установеното нарушение бил съставен АУАН № АУАН-165 от 21.05.202021
г., в който е квалифицирано нарушението на дружеството жалбоподател по чл. 46, ал.
2, т. 3 от ЗТИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА за експлоатацията на
пътнически асансьор без да му е извършен периодичен технически преглед. Актът е
съставен в отсъствието на представител на дружеството. Връчен е на 10.06.2021 г. на
един от ***, М.Ш., подписан от нея, връчен й е, като е отбелязала, че в срок ще
направи възражение. За съставянето на акта е изпратена покана изх. № 83-02-
85/26.04.2021 г. на имейл milena.shopova@liftkom.com за явяване за съставяне на акт на
21.05.2021 г. от актосъставителя Т.А. от служебна електронна поща с молба, че, ако
съобщението е изпратено до друго лице по грешка, да се върне обратно. До
електронната поща на актосъставителя на 07.05.2021 г. е върнато обратно електронно
писмо с подател М.Ш., подписала го като *** (т.е. ***) на Liftkom Service Ltd. (т.е.
дружеството жалбоподател), със съдържание, че е потвърдила получаването на
писмото.
Срещу съставения акт, на 15.06.2021 г. е постъпило писмено възражение с вх. №
2
8302-85/1/ от дружеството жалбоподател.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за
нарушението на основание чл. 55, ал. 1 от ЗТИП.
Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на
свидетеля Т.А. - актосъставител, както и от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени
към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писма за връчване на
НП, писмено възражение с вх. № 8302-85/1/15.06.2021 г., покана за съставяне на акт
изх. № 83-02-85/26.04.2021 г. ведно с разписка за невръчването й, кореспонденция по
електронна поща 4 страници, договор за поръчка № 09 от 05.02.2013 г. ведно с
приложение № 1 Технически параметри на поръчка, приложение № 2, приложение № 3
и приложение № 4, Анекс № 13 от 22.06.2020 г. към договор № 7037/01.10.2014 г.,
ревизионен акт № 6 от 21.04.2021 г., ревизионен акт № 5 от 28.01.2020 г., ревизионна
книга на асансьор с рег. № Пд-АС-5568, удостоверение № С927/10.10.2019 г. на
ДАМТН, заповед № Н-101/02.04.2018 г. за преназначаване на държавен служител и
длъжностна характеристика и заповед № А-405/19.07.2019 г. на председателя на
ДАМТН.
Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и
поддържа констатациите в него. Разказва в подробности проверката и установеното в
хода й, включително и относно неизвършването на задължителен периодичен
технически преглед на техниката. Неговите показания съдът намира за обективни,
логични, непротиворечиви и последователни относно всички обстоятелства, посочени
в АУАН. Те се покриват с данните от изготвените документи, които са приложени по
делото, а именно ревизионният акт, както и с ревизионната книга на асансьора. Затова
показанията му следва да бъдат оценени с доверие изцяло.
При преценка на фактическите данни по делото съдът не взе предвид писмо изх.
№ 117730-4310/21.02.2022 г. на отдел „Икономическа полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, писмен сигнал от дружеството жалбоподател до Районна прокуратура
Пловдив и три броя трудови договори ведно с длъжностна характеристика и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение към всеки един от тях. Същите са
ирелевантни към предмета на доказване, който се формира от волята на
актосъставителя с акта на установява на административно нарушение и вписаните в
него факти, а това именно е, че не е извършен периодичен технически преглед на
асансьор, с което е допусната експлоатацията му. Кой служители и по каква причина са
отговорни за евентуално такова поведение не изключва задължението за извършването
му от материално отговорното лице. Последното е единствено основание да
ангажиране на отговорността на работодателя към тези служители, която е друга по
характера си и се претендира по различен ред. Така или иначе задължението е на
самото лице, което има за вменено конкретното задължение по нормативния акт. По
тази причина дали има образувано наказателно производство срещу тези служители и
дали те са били с прекратено трудово правоотношение преди констатиране на
нарушението, което може да се види от тези документи, не отменя задължението, което
тежи върху техния работодател. По тази причина тези доказателства съдът намери и за
неотносими по делото. Оттук и възражението за допускането на нарушението по тяхна
вина също за неотносимо, доколкото то е пряко свързано с работодателя им, а не със
служителите.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
3
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице /съобразно представената
заповед за преназначаване и длъжностна характеристика/ при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на двама
свидетели и в отсъствието на управителя на санкционираното по-късно дружество. По
отношение на съставянето на акта в отсъствие съдът не намира, че допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, т.е. възражението в тази връзка не
се възприе. Установи се от фактическа страна, че един от управителите на дружеството
е получил на посочената информационна система електронно писмо от държавната
структура с прикачен към него файл – покана за явяване за съставяне на акт. Тази
информационна система отговаря да е официалната на дружеството, доколкото в
изпратените от управителя електронни писма са отбелязани всички данни на
дружеството от партидата му от Търговски регистър, а лицето получило го е същото
като афишираното отново в ТР. В продължение на изложеното е върнатото на
държавната агенция електронно писмо от управителя на дружеството за
потвърждаване получаването на писмото, т.е. поканата. Въз основа на всичко изложено
съдът намира, че е осъществена процедурата по чл. 10 от Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Същата гласи, че „(1) Електронното
изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна
система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е
получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако
адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от
информационната система, в която изявлението е постъпило. (2) Ако е уговорено
потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване
от адресата за получаването му.“ В конкретния случай дори и без да е било уговорено
потвърждаване е осъществено такова. Следователно с извършеното потвърждаване
чрез електронно съобщение изпратено на 07.05.2021 г. е изпълнено и по-силното и
квалифицирано условие за времето за получаване на електронно изявление, в случая на
покана за явяване за съставяне на акт. Установява се също, че документът е пратен до
действителния представител на адресата, а същият може да получава изявления
самостоятелно, доколкото за получаването не се изисква квалифицирано
представителство. Всичко изложено обуславя извод, че дружеството редовно е било
уведомено за деня на съставяне на акт. Но дори и да се приеме, че поканата е получена
по предвидения ред, то допуснатото нарушение не е съществено и не е засегнало
правата на дружеството. Все пак до неговия управител е изпратена необходимата
информация, той я е получил, за което е потвърдил и следователно е знаел за датата и
мястото на съставяне на АУАН, а съобразно неговата воля се е стигнало до
съставянето му в отсъствие на представител на дружеството.
Не допуснато съществено нарушение на процедурата по чл. 43 от ЗАНН.
Същественото в случая актът да бъде получен от нарушителя, а органът по
установяването му да полижи всички усилия по връчването му. Такъв и е настоящия
случай. Установява се, че актосъставителят е положил усилия да бъде връчен актът,
като е ползвал съдействие от съответната администрация. Като е налице разписка за
получаването на акта, а именно страница 3 от АУАН, където са положени подписите на
всички лица по акта.
Постановлението е издадено от компетентен орган (съгласно заповед № А-
405/19.07.2021 г.) в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма,
4
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. В тази връзка възражението за липса на компетентност съдът намери за
неоснователно. Представената заповед съдържа делегиране на правомощия на
конкретното лице от директора на ДАМТН по осъществяване на надзор на пуснатите
на пазара и в действие продукти със съществени изисквания и с повишена опасност,
какъвто несъмнено е процесният асансьор, в това число и да издава наказателни
постановление при осъществяване на надзора.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не се споделят изводите за
антедатиране на наказателното постановление. Същото имам дата и номер на издаване,
които са в срока след съставянето на акта. Няма данни и основания да се приеме, че то
не е издадено на датата, посочена в него. Всъщност забавянето се дължи на
обстоятелството, че многократно наказващият орган се опитал да връчи чрез писмо
наказателното постановление и пликовете са се връщали неполучени. Това е наложило
използването на съдействие от органите МВР, чрез който именно начин е било
получено постановлението. Следователно забавянето във връчването му се дължи на
поведението на самия нарушител, а не наказващият орган. Недопустимо е нарушителят
да черпи права от своето недобросъвестно поведение. Затова и възражението се прие за
неоснователно.
В съдържанието на наказателното постановление се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на
наказаното лице. От фактическа страна нарушението е описано надлежно в НП, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за неизвършване на задължителна
периодична проверка на съоръжение, което е с повишена опасност.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали
поведението на жалбоподателя за установените по делото фактически констатации към
хипотезите на правните норми по чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от
НБЕТНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че при проверка на 21.04.2021 г. около 12:00 ч. е установено в сграда на
адрес *** да е допуснато осъществяване експлоатацията на пътнически асансьор с рег.
№ *** със зав. № *** без да му е извършен периодичен технически преглед от лицето
„Лифтком сервиз“ ЕООД, осъществяващо техническата поддръжка.
Нормата на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП въвежда задължение на ползвателят и
обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения, които
не са регистрирани или не са пуснати в експлоатация от органите за технически надзор
или не им е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед по този
закон или наредбите по прилагането му. Същевременно тази на чл. 24, ал. 1, т. 2 от
НБЕТНА определя сроковете за проверка, като последващият е определен на 12
месеца.
Първоначално следва да се посочи, че дружеството жалбоподател попада в
обхвата на „обслужващ персонал“ по смисъла на ЗТИП. По смисъла на чл. 44 от ЗТИП
ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят
обслужването и/или управлението им от персонал, който има необходимата
квалификация и/или правоспособност, а чл. 45 от ЗТИП реда за придобиване на
5
правоспособност за обслужване на съответната техника. Оттук и за да се осигури
техническата й поддръжка съществено е лицата да притежават необходимата
правоспособност. Следователно нормално и закономерно е ползвателят за ползва
услугите на специализирани в съответната област лица, били те юридически или
физически. В конкретния случай се установява ползвателят на техниката да е сключил
с дружеството договор, в който се включва сервиз и поддръжка, т.е. професионална
дейност по обслужване на асансьора. Последното да е разполагало със служителите с
необходимата квалификация и да е предоставяло такава услуга, както е видно от
преходната техническа проверка на съоръжението. Оттук и дружеството по
съществото си извършва дейностите на обслужващия персонал по смисъла на закона.
Следователно дружеството жалбоподател може да бъде субект на
административнонаказателна отговорност за неизпълнение на конкретното
задължение.
След като се изясни това, съдът намери за безспорно и несъмнено доказано
авторството на деянието. С поведението на служителите си дружеството е допуснало
да се експлоатира асансьор, който е съоръжени е повишена опасност, без да му е
извършена задължителната техническа проверка в рамките на 12 месеца от
предходната. Преди всичко следва да се отбележи, че съгласно чл. 10 от ЗАНН
допустителството се наказва само в предвидените в закона случаи, какъвто е и
настоящият, доколкото формата на изпълнително деяние е именно такава. необходимо
е да за изясни, че задължението е самото дружество, доколкото съгласно договора
върху него е тежала поддръжката и обслужването. Същевременно се доказа и че
предходната проверка е била извършена на 28.01.2020 г., а към момента на проверка от
държавните органи, т.е. 21.04.2021 г. повече от 12 месеца по-късно, а последваща не е
била реализирана. В този смисъл категорични са доказателствата по делото –
свидетелските показания и ревизионната книга на асансьора. Установява се и
експлоатацията на съоръжението, доколкото след съответната команда то се е
задействало и я е изпълнило, а отделно от това осветлението в него в било включено.
Иначе казано, не са извършени действия, с които да се възпрепятства достъпа до него и
използването му.
От субективна страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице, то не може да се говори за вина при извършване на нарушението, тъй като то
отговаря обективно и безвиновно.
За наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба, тъй като чл. 55, ал. 1 от ЗТИП предвижда за неизпълнение или
нарушение на разпоредбите на чл. 36, 44, чл. 46, ал. 1, т. 1, 6 и 7 и ал. 2 или при
неизпълнение на принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1 физическите
лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а юридическите лица и едноличните
търговци - с имуществена санкция в същия размер. Посочена е нарушената разпоредба,
предмет на обсъждане по настоящото дело – чл. 46, ал. 2 от ЗТИП. Основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се
нарушават правата на жалбоподателя.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, като е наложил имуществената
санкция над нейния минимален размер от 500 лв., а именно в размер на 600 лв.
Липсват данни и доказателства за тях, които да обусловят по-висок размер на
наказание от минимално предвидения. Няма данни за трайно несъобразяване със
закона от страна на дружеството, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства,
6
свързани с юридическото лице или деянието му, които да обусловят завишаване на
санкцията. Действително дейността, предмет на обсъждане е с висок риск, затова и
законодателят е предвидил по-висок минимален праг и значително висок максимален.
Но това идва да каже, че рисковете са предвидени в санкционната разпоредба и не
могат да бъдат взет предвид повторно при определяне на наказанието. Установяването
на нарушението е в дълъг период след крайния момент за извършване на проверка.
Затова имуществената санкция следва да се измени на 500 лв. и намали, от където и да
се измени и постановлението.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК и легалната дефиниция на маловажния
случай в пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН. Административнонаказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно
наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В
случая с НП е наложена административно наказание „имуществена санкция“ за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗТИП. Не се изисква
щета, която да настъпи от нарушението. Целта на закона е гарантирането на правата и
здравето на потребителите чрез изпълнение на техническите изисквания. Тъй като
конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е
предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Ето защо липсата на
такъв съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността няма отношение при преценката за наличието или значителността (респ.
липсата или незначителността) на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста
на легалната дефиниция на маловажния случай.
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението включва в себе си
допускането експлоатация на съоръжение с повишена опасност. Закономерен е и
изводът, че обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на
обществена опасност, каквато беше установена и по конкретното дело. То от своя
страна не попада в хипотезата на „маловажния случай“, независимо дали е извършено
за първи път. Не се доказа от страна на жалбоподателят съществуването на
основателна и уважителна причина за извършения пропуск.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски могат и следва да бъдат присъдени на двете
страни по съразмерност съгласно препращащото правило на чл. 63д от ЗАНН вр. чл.
144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК.
Действително от въззиваемата страна се претендират разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Същевременно обаче не се представиха
доказателства за представителство от юрисконсулт. В тази връзка по делото не е било
изпратено от въззиваемата страна пълномощно за представителство от лице,
притежаващо юридическа правоспособност и назначено в учреждението като
юрисконсулт. Затова и не следва да се присъждат разноски, доколкото не се установява
държавното учреждение да е било представлявано от юрисконсулт.
От друга страна от въззивника се претендират разноски в размер на 480 лв. за
адвокатско представителство, за които има представен договор за правно обслужване,
както и извлечение от онлайн банкиране за извършеното плащане по договора.
Следователно съгласно задължителната тълкувателна практика на ВКС се установява
7
разноските да са действително сторени. От друга страна от ДАМТН се прави
възражение за намаляване на разноските на жалбоподателя, което съдът намира за
основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, когато
обжалваемият интерес е до 1000 лв., какъвто е случаят, минималното възнаграждение е
300 лв. Въз основа на тази база от 300 лв. следва да се изчисли и съразмерният
хонорар, който следва да се заплати на въззивника за представителство и който се
равнява на 50 лв. Поради което и въззиваемата страна ще следва да се осъди да заплати
този размер на възнаграждението.
Като е взел предвид това, административнонаказващият орган е издал
наказателно постановление, което е съобразено с процесуалния и материалния закон,
поради което настоящият съдебен състав като намери, че извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по категоричен начин по делото,
а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, то следва да
бъде потвърдено, като в частта за размера на санкцията да се измени съобразно
мотивите.
По изложените съображения
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-281/18.10.2021 г. на Зам.-
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
„Лифтком сервиз“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за
технически изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена санкция в
размер на 600 лв. за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от
Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори като
НАМАЛЯВА наложената имуществена санкция от 600 лв. на 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да заплати
на „Лифтком сервиз“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 50 лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8