№ 156
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120200032 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Д. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес:
******, чрез адв. Х. Б., срещу Електронен фиш серия К №6297891/31.08.2022г., издаден от
ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 31.08.2022г. в 10:08 часа в гр.Бургас, лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ 2.0 ДЛ 16 В,
с peг. № ******, се движел със скорост 81 км/ч. АНО е приел, че движението е осъществено
при въведено ограничение на скоростта за движение в населено място до 50 км/ч. Като
място на извършване на нарушението е посочено: ПП I-9, км.249+100 до КПП-3 в посока от
ПВ “Юг” към кв.”Крайморие”.
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 66200 от автоматизирано
1
техническо средство TFR1-M 644, с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока
по чл.189, ал.5 ЗДвП собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от
ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек „ОПЕЛ АСТРА“ 2.0 ДЛ 16 В, с peг. №
***** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 31 км/ч., с което
виновно е нарушил чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, във връзка с което на същия бил
издаден Електронен фиш серия К №6297891, с който на основание чл.189, ал.4, във вр.
чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в писмените доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да
поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – на
31.08.2022г. в 10:08 часа в гр.Бургас, ПП I-9, км.249+100 до КПП-3 в посока от ПВ “Юг”
към кв.”Крайморие”, лек автомобил „ОПЕЛ АСТРА“ 2.0 ДЛ 16 В, с peг. № ******, се е
движел с наказуема скорост от 81 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение
в населено място до 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП - при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган, като
компетентността произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че
посредством пътен знак В-26 е била въведена забрана за движение със скорост по -висока от
2
50 км/ч., и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 31 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият съдебен състав счита, че при издаването на ЕФ е
допуснато съществено нарушение, което е довело до незаконосъобразност на обжалвания
акт и налага неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП – електронният фиш трябва да
съдържа териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В
конкретния случай настоящият състав счита, че липсва един от задължителните реквизити
на ЕФ, а именно пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и нарушените
правни норми, налагаща отмяна на ЕФ. Това е така доколкото при даването на правната
квалификация на нарушението и приложимата санкционна норма АНО е посочил
единствено, че се касае за нарушение по чл.182, ал.4 ЗДвП. Въпросната разпоредба
предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1 - 5, ал.2 и ал.3, т.1 – 5 на чл.182 ЗДвП е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 - предвидената за съответното нарушение глоба в
двоен размер и „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок три
месеца. Повече от очевидно е, че разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП няма самостоятелно
приложение, а касае завишена санкция при повторно извършено нарушение. За да може
законосъобразно АНО да се позове на нея при всички случаи трябва да посочи състава на
нарушението, което е констатирано и приложимата санкционна норма и едва след това, ако
намери, че се касае за повторност, да направи привръзка с чл.182, ал.4 ЗДвП, като наложи
завишения размер на наказанието. В случая в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено
„повторно“, като АНО е посочил единствено разпоредбата на чл.182, ал.4 ЗДвП /касаеща
повторността/, без да я обвърже с основния състав на приложимата санкционна норма. По
този начин наказващият орган е допуснал грубо нарушение на изискването за пълно
описание на нарушените правни норми, респективно – приложимите санкционни
разпоредби, което нарушение съществено засяга правото на жалбоподателя да разбере в
какво се обвинява и на какво основание му се налага „Глоба“ именно в размер на 800 лева.
Нещо повече, това нарушава и възможността на съда да упражни контрол във връзка с
правилността на обжалвания фиш. Така например невъзможно се явява извършването на
преценка касателно правилното съотнасяне на допуснатото нарушение към съответната му
санкционна норма и съответно правилното определяне размера на наложеното наказание
„Глоба“.
Това нарушение няма как да бъде „санирано“ от съда, доколкото в случая не е
3
допусната неточност при посочване на санкционната разпоредба, а на практика тя изобщо
липсва. Ако съдът едва в производството по оспорване на ЕФ за първи път посочи
санкционната норма, която трябва да се приложи, на практика би иззел компетенциите на
АНО и би се достигнало до хипотеза, в която съдът не контролира правилността на
санкционния акт, а изпълнява функциите на самия наказващ орган. Посоченият порок води
до цялостна отмяна на издадения ЕФ.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В
конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът не може
служебно да се занимае с този въпрос.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №6297891/31.08.2022г., издаден от ОДМВР-
БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.189, ал.4, във вр. чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя - Д. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес:
******, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4