РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч, 16.08.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на двадесет
и седми юли две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
секретаря Д. Минчева, с участието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.
дело № 194 по
описа за 2023 год.
на Ловешкия
административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.83 ал.6 във вр. с чл.83, ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, във връзка с чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е
образувано по жалба на Ц.С.С., с адрес: ***, срещу Отказ за продължаване срока
на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и
боеприпаси с peг. № 297000-2516 от 31.03.2023 г. на ВПД Началник на РУ Луковит,
потвърден с решение УРИ 295р- 295000-3658/26.04.2023 г. на Директора на ОДМВР
Ловеч. С посоченото решение директора на ОДМВР Ловеч е отхвърлил неговата жалба
против Отказ peг. № 297000-2516 от 31.03.2023г. на ВПД Началник РУ Луковит,
като неоснователна.
В жалбата са наведени доводи за
неправилна преценка при издаване на Отказа с искане да бъде отменен като
незаконосъобразен. Излага се, че неправилно е прието от компетентния орган, че
не е налице основателна причина за продължаване на срока на разрешение за
съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него,
с позоваване на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ за липса на
изискването, свързано с целта, за която се иска разрешение. Твърди, че въпреки
представените от него доказателства за наличието на основания за продължаване
на разрешението, неправилно е прието че не е посочил такива. Счита отказа за
немотивиран, постановен без конкретни мотиви и разглеждане на неговите
съображения, като единствено бланкетно са представени текстовете на законовите
разпоредби.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирано е
становище от адв. Д. М. АК Ловеч – упълномощен процесуален представител на
жалбоподателя, с което се поддържа подадената жалба по изложените в нея
аргументи, като приложено са представени писмени доказателства: Разпореждане №
286 от 27.06.2023 г. на РС Луковит по НОХД 183/2023 г. по описа на съда и
Обвинителен акт на РП Ловеч по ДП 3/2023 г. по описа на РУ Луковит, пр.пр.
5089/2021 г.
Ответникът по делото ВПД Началник
на РУ Луковит, не се явява и не
се
представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
подадената жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че отказът
е подробно мотивиран, като съображенията, които жалбоподателят сочи, са
относими към всяко едно физическо лице,
което може да стане предполагаем обект на посегателство, както личността
му, така и имуществото му.
Настоящият съдебен състав, след
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Предмет на съдебен контрол е
Отказ с рег. № 297000-2516 от 31.03.2023 г. на ВПД Началник на РУ Луковит за
продължаване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно
оръжие и боеприпаси. Производството по издаване на индивидуалният
административен акт е инициирано от оспорващият с подаване на заявление с вх.№
297000-1625 от 01.03.2023
г. до Началника на РУ – Луковит за продължаване срока на разрешение за носене,
употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. Като мотив за
необходимостта от продължаване срока на разрешението е посочил, че е придобил
оръжието през 2018 г. и му е необходимо за охрана и самоотбрана на него,
семейството му и имуществото му. Също е посочил, че му е необходимо тъй като е
управител на фирма „С. 93“ ЕООД, която извършва разнообразни дейности предимно
свързани с автомивка и други фирми. Посочено е, че фирма Анекс 2017 ЕООД е
небанкова институция даваща кредити на хора към Хит Кредит ЕООД и работата му
изисква да държи и съхранява много оборотни средства ежедневно, поради това е
необходимо и е придобил късо огнестрелно оръжие с цел самозащита и самоотбрана.
Преписката е окомплектована с
необходимите документи съгласно нормативните изисквания от ЗОБВВПИ: квитанция
за платена такса /лист 57 от делото/, Протокол № 3915 от 13.02.2023 г. за
проведени учебно-тренировъчни стрелби /л.58 от делото/, Удостоверение за
годност на огнестрелно оръжие № 80 от 13.02.2023 г. /лист 59 от делото/,
подписани от Ц.С. две декларации, съответно по чл. 135, т. 8 от ЗОБВВПИ и по
чл. 76, ал. 4, т. 2 от същия закон /лист 60 от делото/, копие на разрешение № 20180412437/03.04.2018
г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
за пистолет Макаров 9х18 № ВД29097 валидно до 02.04.2023 г. /лист 61 от
делото/, Протокол за прострелване на късоцевно огнестрелно оръжие /лист 62 от
делото/, фактура за закупуване на боеприпаси 9х18 – 50 бр. /лист 63 от делото/,
фактура за закупуване на боен пистолет Макаров 9х18 № ВД29079 /лист 64 от
делото/, Разрешение № 20180408488/28.02.2018 г. за придобиване на 1 брой за
самоотбрана късоцевно огнестрелно оръжие (пистолет/револвер) с дължина на цевта
до 30 см. и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ валидно до 27.05.2018 и контролен талон
от 29.03.2018 г. за придобиване на боен пистолет Макаров 9х18 № ВД29079 и
боеприпаси към него 18х9 – 50 бр. /лист 65 от делото/, Удостоверение №
731/28.07.2017 г. от ОДМВР гр. Плевен за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно
оръжие /лист 66 от делото/, копие от диплома за завършено средно образование
/лист 67 от делото/, Удостоверение изх. № 326/07.02.2023 г. от Районен съд –
Луковит за липса на образувани граждански дела по Закона за защита от домашно
насилие срешу Ц.С. /лист 68 от делото/, Свидетелство
за съдимост рег. № 23020 7432011000042205/07.02.2023г., издадено от Бюро
съдимост при Районен съд гр. Луковит, че Ц.С. не е осъждан /лист 69 от делото/,
Удостоверение № 10/.02.2023 г. от АСМП по психиатрия Д-Р И.Н.гр. Червен Бряг,
че Ц.С. е клинично психично здрав /лист 70 от делото/, Удосотоверение от
24.01.2023 г. от Национална следствена служба, че към 24.01.2023 г. няма данни
за обвинения по неприключили наказателни производства срещу Ц.С. /лист от 71
делото/.
От полицейските служители са
предприети проверки по постъпилото заявление, за което са изготвени докладни
записки.
С докладна записка рег. №
297р-4924/07.03.2023 г. /лист 50 от делото/ изготвена от мл. ПИ „КОС“ Т. Д. до
ВПД началник РУ Луковит във връзка с подаденото заявление е извършена проверка
на заявителя за дейности ООБ, като е установено, че преписката е окомплектована
с необходимите документи съгласно норматичните изисквания от ЗОБВВПИ.
С докладна записка рег. №
297р-5356/14.03.2023 г. /лист 47 от делото/ изготвена от ПИ „ТП“ Л.Й.до ВПД
Началник РУ Луковит след извършена проверка е установено, че през последните
три години на заявителя не са налагани мерки за защита по Закона за защита от
домашното насилие. Не страда от психическо разстройство, не е настаняван на
задължително лечение и лекуван за употреба на наракотични вещества. Не са му
налгани административни наказания за нарушване на обществения ред, както и по
ЗООРМПС и не е настаняван в заведения за отрезвяване.
От справка в АИС на МВР за съдебни и
криминалистически регистрации на заявителя е установено, че е осъждан и
криминално проявен със следните регистрации:
1. Съдебно
дело от 2022 г. на РС – Тетевен за престъпление по 354а, ал.5 във вр. с ал.3,
т.1 от НК - маловажен случай, освободен от наказателна отговорност по чл. 78а
от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
2. Криминалистическа регистрация
от 2021 г. на РУ – Луковит за пр. по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК – придобиване / държане
на високорискови наркотици.
От справка в деловодството на
РУ-Луковит е установено, че през последните пет години няма регистрирани,
преписки, жалби и сигнали от Ц.С., от които да е видно, че той и семейството му
са получавали заплахи за живота и здравето им. Не е посочил и основателна
причина, която по несъмнен начин да обоснове продължаване срока на разрешение
за придобиване на късо огнестрелно оръжие за лични нужди, тоест начинът му на
живот, средата, в която се движи, работи, отговорностите и прочие да са опасни
за неговата личност, здраве и живот и евентуална опасност за неговото
семейство. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за
всеки гражданин и разширяването на тълкуването на необходимостта, като
предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване
на разрешение за придобиване и носене, практически на всеки и би обезмислило
необходимостта като критерий въведен в закона за установяване на
основателността на искането за дейности с огнестрелно оръжие. Факта, че Ц.С. е
криминално проявен не обосновава неоходимостта за продължаване срока на
разрешително за съхранение, носене и употреба на лично късо огнестрелно оръжие
и боеприпаси за него.
Към административната преписка е
представена присъда № 10/15.04.2022 г. на РС – Тетевен /лист 12 от делото/, с
която Ц.С. е признат за виновен за престъпление – маловажен случай по чл. 354а,
ал.5 във вр. с ал.3, т.1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно накзание глоба в размер
на 1000 лв., като е оправдан по повдигнато обвинение с правна квалификация по
чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, както и Заповед № 3286з-344/30.01.2023 г. на
Директор Главна дирекция „Национална полиция“ /лист 23 от делото/, с която е
снета полицейската регистрация № 4840/17.09.2021 г. извършена от РУ Луковит на Ц.С.
за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК.
Издадено е уведомление с рег. №
297000-2345/27.03.2023 г. от ВПД Началник на РУ – Луковит на основание чл. 26,
ал.1 от АПК, с което Ц.С. е уведомен, че след извършена проверка в
информационните масиви на МВР е установено, че срещу него е имало данни за
заявителски материал ЗМ № 162/2021 г. относно проява по чл. 354А, ал.3, т.1 от НК – придобиване/държане на вискорискови наркотици, регистриран в МВР и осъждан
със следните регистрации – съдебно дело от 2022 г. на РС – Тетевен за пр. по
чл. 354а, ал.5 от НК. Също оспорващият е уведомен, че при проверката е
установена и недоказана необходимост от притежание на късо огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, като съгласно чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, за което няма
основателна причина от притежаване на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за
него за лични нужди е започнало административно производство за издаване на
отказ по продължаване срока на разрешение за съхранение , носене и употреба на
късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него и приложение към разрешение под
същия номер.
Уведомлението е получено лично от
оспорващия на 27.03.2023 г., като му е указано в срок до 03.04.2023 г. да
предаде в РУ – Луковит разрешението за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие и приложението към него, както и вписаното в него късо
огнестрелно оръжие като е указано и правото му да подаде възражение.
Във връзка с полученото
уведомление по чл. 26 от АПК, жалбоподателят е подал възражение с рег. №
297000-2447/30.03.2023 г. В него С.
сочи, че продължаването срока на разрешението за съхранение, носене и употреба
на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него освен за посочените лични нужди
– самоотбрана му е необходимо с оглед осъществяваната от собственото му
търговско дружество „С. 93“ ЕООД дейност и опазване на ползваното имущество.
Сочи, че източник на опасност е и дейността, която осъществява, като кредитен
администратор в офис на кредитна институция в гр. Луковит, където е единствен
служител и работи с различни парични потоци, като са били налице нападения над
служители на подобни офиси. Прилага справка за актуално състояние на
собственото му дружество и Трудов договор.
При така установената фактическа
обстановка административния орган ВПД Началник на РУ – Луковит е издал
оспорения Отказ с peг. № 297000-2516 от 31.03.2023 г., с който на Ц.С. е
отказано продължаване срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на
късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. В мотивите си административният орган е
посочил, че след извършена справка в деловодството на РУ – Луковит е
установено, че през последните пет години няма регистрирани преписки, жалби и
сигнали от Ц.С., от които да е видно, че той и смейството му са получавали
заплахи за живота и здравето им, както и че лиспват представени от оспорващия
докзателства и конкретни данни за актове или действия на трети лица, които по
настоящем да застрашават личната му безопасност и целостта на имуществото му,
както и тези на членове на неговото семейство, което навежда до хипотетична и
несигурна нужда от защита. Посоченото в заявлението, че оръжието му е неоходимо
за самоотбрана по своето естество не е мотив, а цел, която е регламентирана в
чл.6, ал.3 от ЗОББВПИ.
Визираното от С., че оръжието му е необходимо,
тъй като е управител на фирма „С. 93“ ЕООД, занимаваща се с разнообразни
дейности, свършва до тук и безспорно липсват доказателства за това, че лицето
се нуждае от оръжие за самоохрана за това че съществува опасност или заплаха от
посегателство върху неговата физическа неприкосновеност във връзка с изпълнение
на задълженията му като управител на фирма. Тези мотиви сочат на хипотетична
опасност и не могат да обосноват по несъмнен начин необходимост от извършване
на правно-регламентирана дейност с огнестрелно оръжие, до колкото такава
опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие
или местоживеене. Тълкуването на необходимост, като вероятни но несигурни
събития би довело до издаването на разрешение за носене, практически на всеки и
би обезсмислило необходимостта като критерий въведен в закона за установяване
на искането за дейностите с огнестрелно оръжие.
Визираното също от С. и
предоставен трудов договор, че работи във фирма „Анекс 2017“ ЕООД, не банкова
институция даваща кредити на граждани към „Хит Кредит“ ЕООД и работата изисква
да държи и съхранява много оборотни средства (пари), фактът че работи не води
до извод за наличието на доказана необходимост за издаване на разрешение за
носене на лично късо огнестрелно оръжие. Трудовият му договор е сключен на
14.09.2021г., и в него носенето на лично късо оръжие не е въведено, като
условие за упражняване на трудовата му функция и по никакъв начин не обосновава
изискуемата се по закон необходимост от издаване на разрешение за носене на
оръжие. От друга страна ясно е посочено в закона разграничение между отделните
субекти - физически лица, търговци, търговски дружества и държавни служители,
като са установени различни условия за издаване на разрешение. При извършената
проверка в търговският регистър се установява, че въпросната фирма е
собственост на друго лице, с което С. няма отношение към фирмата и се явява
работник и затова посоченото от него искане не съставлява основание за приемане
на необходимост от притежаване на лично късо оръжие с цел охрана - самоотбрана,
както и с цел обезпечаване изпълнението на служебните му задължения. Ако
работодателят иска Ц.С. да притежава късо огнестрелно оръжие за осъществяване
на охранителна дейност на основание чл. 94,ал.1 от ЗОБВВПИ, може да придобие
такова и да бъде зачислено на лицето да извършва охрана през работния ден, като
след приключване на работния ден оръжието трябва да се съхранява в обекта
посочен в разрешението за съхранение.
Административният орган е приел, че
лицето не доказва необходимостта от притежаване на късо огнестрелно оръжие и
няма основателна причина за самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава
издаването на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно
оръжие.
Оказът е получен лично от
оспорващия на 31.03.2023 г., който го е оспорил по административен ред с Жалба
№ 297000-2932/18.04.2023 г. подадена до Директора на ОДМВР Ловеч.
С Решение УРИ 295р- 295000-3658/26.04.2023 г.
Директора на ОДМВР Ловеч е потвърдил Отказа като правилен, мотивиран и
законосъобразен и отхвърлил жалбата като неоснователна.
Въз
основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по
чл.149 ал.1 от АПК, видно от отбелязването върху приложеното решение, че е
връчено лично на С. на 04.05.2023 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР - Ловеч с
вх. № 295000-4335/18.05.2023г. от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация, с интерес от оспорването по чл.147 ал.1 от АПК, като засегнато от
действието на отказа и пред местно компетентния административен съд. Оспорен е
административен акт, който подлежи на съдебен контрол на основание чл.83 ал.6
от ЗОБВВПИ. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши
цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд,
първи състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Настоящият състав намира, че
оспореният отказ е издаден от компетентния за това орган съобразно разпоредбата
на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ – от ВПД Началника на РУ Луковит към ОДМВР Ловеч,
заемал тази длъжност към 31.03.2023г. съгласно Заповед № 8121К-3638/20.04.2022
г. на Министъра на вътрените работи, с която временно е преназначена за срок от
една година главен инспектор Радостина Лалева Петкова на длъжност Началник III степен
на Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч и акт за встъпване в длъжност от
21.04.2022 г. /лист 94 от делото/. Актът е издаден в предвидената от закона
форма и съдържание, с излагане на фактически и правни основания, с което са
изпълнени изискванията на чл. 59 ал.2 от АПК. След анализ на посочените от
заявителя основания за продължаване срока на исканото разрешение е направен
извод, че същите не доказват необходимостта от издаването му, което е и
фактическото основание за постановения отказ.
Произнасянето
с оспорения административния акт е извършено в рамките на надлежно проведено
административно производство, започнало по искане на самия оспорващ, като при
издаването му са спазени от административния орган и административнопроизводствените
правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 83 ал. 4 от ЗОБВВПИ началникът на
РУ Луковит служебно е проверил обстоятелствата по чл. 58 ал.1 т.3, както и дали
срещу съответното лице има обвинение за умишлено престъпление от общ характер.
В настоящия случай са налице пет докладни записки: Докладна записка рег. №
297р-4924/07.03.2023 г. /лист 50 от делото/, Докладна записка рег. №
297р-5356/14.03.2023 г. /лист 47 от делото/, Докладна записка рег. №
297р-5246/13.03.2023 г. /лист 44 от делото/, Докладна записка рег. № 297р-5570 /16.03.2023
г. /лист 41 от делото/ и Докладна записка рег. № 297р-6359 /27.03.2023 г. /лист
36 от делото/ изготвени от полицейски служители при РУ Луковит относно
извършена служебна проверка по подаденото от оспорващия заявление вх. № 297000-1625/01.03.2023
г., в които са обективирани резултатите от извършните проверки и изпратени до
административния орган ВПД Началник на РУ Луковит за следващата се преценка на
обективираните в тях обстоятелства.
Не се оспорва, а и се потвърждава от депозираното от процесуалния
представител на оспорващия становище, че С. е получил уведомление с рег. №
297000-2345 от 27.03.2023 г. на ВПД Началник на РУ Луковит на основание чл. 26
ал.1 от АПК за извършена проверка, която е установила недоказана необходимост
от притежание на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, като съгласно
чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, за което няма основателна причина от притежаване
на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него за лични нужди и за започнало
административно производство за издаване на отказ по продължаване срока на
разрешение за съхранение , носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него и приложение към разрешение под същия номер. С полученото
уведомление е указано на оспорващия правото да подаде възражение, от което се е
възползвал и подал възражение № 297000-2447/30.03.2023 г. Посочените във
възражението обстоятелства и представени доказателства са приети и обсъдени от
административния орган при издаването на оспорения отказ. Обсъдено е обстоятелството,
че С. е управител на фирма „С. 93“ ЕООД, както и представения трудов договор за
осъществяваната от оспорващия трудова дейност като кредитен администратор и какви
рискове и опасности обосновават тези факти относно необходимостта от
притежаване на късо огнестрелно оръжие с цел самоотбрана на заявителя,
семейстовото и имуществото му. Оспорващият е бил наясно с причините и
основанията за постановяване на оспорения отказ съгласно полученото
уведомление, като във връзка с него е депозирал възражение и е представил
допълнителни доказателства, които са приети и обсъдени от административния
орган в постановения отказ.
Административния орган е изпълнил
изискванията на чл. 35 от АПК,
да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани. Посочените от оспорващия мотиви са обсъдени от
административния орган и същия ги е приел за необосновани и недостатъчни. При
тези съображения, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроцесуалните правила по чл. 146 т. 3
от АПК.
Съдът намира, че оспорения
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
Основният спорен въпрос по делото
е за обосноваността на заявлението с оглед на изискването на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ. За да е налице изпълнение на горното изискване, е необходимо
заявителят да е посочил, първо, някоя от визираните в т.10 причини, и второ, да
е представил надлежни доказателства за нея, които да я правят основателна. С
оглед разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, обосноваването на
необходимостта от придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие е
абсолютна предпоставка за издаване на разрешение, която важи при всички
хипотези на искания за издаване на разрешения по реда на глава четвърта от
закона.
В случая оспорващият е посочил
като причина за исканото разрешително самоотбрана – чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. С оглед на това първото изискване на закона е спазено.
Но освен посочването на една от
визираните в чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже
и основателността на причината, т.е. следва да посочи достатъчно сериозни факти
и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано
предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на
оръжие, в случая за самоотбрана. Необходимостта от самоотбрана е правнозначим
факт, доказателствената тежест за който е на жалбоподателя.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е, както приема в
практиката си Върховния административен съд на РБ, крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана
по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на
необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие
за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване
на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове
искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.
В административното и съдебно производство
не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху
личността или имуществото на С.. В заявлението си той е посочил, че е придобил оръжието през 2018
г. и му е необходимо за охрана и самоотбрана на него, семейството му и
имуществото му. Също е посочил, че му е необходимо тъй като е управител на
фирма „С. 93“ ЕООД, която извършва разнообразни дейности предимно свързани с
автомивка и други фирми. Посочено е, че фирма Анекс 2017 ЕООД е небанкова
институция даваща кредити на хора към Хит Кредит ЕООД, като работата му изисква
да държи и съхранява много оборотни средства ежедневно, поради това е
необходимо и е придобил късо огнестрелно оръжие с цел самозащита и самоотбрана.
Всички изброени причини са хипотетични, не са посочени данни и доказателства за
конкретни заплахи към живота, здравето или имуществото на жалбоподателя, за
извършени спрямо него или семейството му посегателства и/или кражби. Посочените
в заявлението обстоятелства не са от естество да породят желаните правни
последици. Изложените от жалбоподателя доводи не обосновават необходимост от
притежаване на огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до
необосновано въоръжаване на населението, каквато не е целта на закона.
Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия
риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни
и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи.
Фактът, че на жалбоподателят е било издавано
предишно разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие е без правно
значение за законосъобразността на оспорения акт, тъй като при всяко сезиране
на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, органът е длъжен
да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки,
определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а
безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е
дейност, която представлява източник на повишена опасност за обществото. Поради
това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от
определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано
периодично - на пет години, съгласно чл.84 ал.2 от ЗОБВВПИ. Не съществува
законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да
продължава срока му на действие или да преценява прекратено ли е действието на
фактите и обстоятелствата, поради които е издадено предходното разрешително. В
този смисъл е Решение № 9188 от 16.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2021г.
Въведеният със закона разрешителен режим
изисква установяване на категорична необходимост от носене на оръжие, а не
изследване на възможни, но несигурни и дори малко вероятни събития като
евентуални посегателства върху живота, здравето или имуществото на
жалбоподателя. Заплахата от действия с такъв характер съществува хипотетично за
всеки гражданин на страната и разширителното тълкуване на необходимостта да се
притежава оръжие като необходимост за предотвратяване на бъдещи несигурни събития,
би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило
необходимостта като критерий, въведен в закона за установяване на
основателността на искането за дейностите с огнестрелно оръжие и целта на самия
разрешителен режим. Въведеният разрешителен режим изисква установяване на
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от
издаване на разрешение за придобиване на оръжие, извън намеренията и
теоретичните предположения на заявителя.
Следва да се посочи, че наличието
на предходни издадени разрешения не освобождава лицето от задължението да
докаже необходимостта от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на
заявление, тъй като в ЗОБВВПИ не са предвидени различен ред и условия, при
които се издава исканото разрешение за първи път и при всяко последващо
подаване на заявление. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на
разрешение за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо
отправено искане, включително за подновяването по реда на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ
Също така, не съществува законово задължение за органа, при веднъж издадено
разрешение, задължително да продължава срока му на действие. Законът не борави
с понятието продължаване срока на издадено вече разрешително, поради което при
подадено искане следва да се спазва процедурата по издаване на разрешението. В
действителност оспорващият отговаря на всички останали предпоставки на закона,
представил е необходимите документи за това, но в конкретния случай с оглед
данните по делото не се установява и доказва наличието на основателна причина,
каквато изисква законът и чиято тежест е вменена именно на заявителя. В случая
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
липсата на обстоятелства, посочени в чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ, са
предпоставка да бъде отказано издаването на разрешение за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия. В изпълнение на нормативно
уредените си задължения административният орган е извършил конкретна преценка,
дали към конкретния момент са изпълнени всички законови предпоставки за
издаване на исканото разрешение, поради което е постановил един обоснован и
законосъобразен акт.
Отказът е законосъобразен, тъй като изложените
мотиви в заявлението не са подкрепени с доказателства за съществуваща реална
необходимост от притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са
налице установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно
основание за издаване на акта норма и респективно дали се следват разпоредените
правни последици. С оглед нормативното предписание на разпоредбата на чл. 58
ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ, съдът намира, че по фактически обоснованото заявление и
изложените обстоятелства, с които е мотивирано искането за носене и съхранение
на късо бойно огнестрелно оръжие, за самоотбрана, не е налице обоснована и
доказана необходимост за подновяване на разрешение за носене и съхранение на
късо огнестрелно оръжие. Правилна и законосъобразна е преценката на
административния орган, че липсва нормативно регламентирана материалноправна
предпоставка за постановяване на подновителен разрешителен административен акт
по така обоснованото от заявителя искане. Както вече беше посочено съдебният
контрол за съответствието на обжалвания административен акт с материалния закон
обхваща проверка дали е правилна извършената въз основа на установените факти
преценка от административния орган за наличието на предпоставките за разпоредените
правни последици.
Нуждата от самоотбрана е
правнозначимият факт, който в случая не е установен - липсват несъмнени
доказателства за реални непосредствени посегателства против личността или
имуществото на жалбоподателя заявителя или на членове на неговото семейство,
които да налагат такава интензивна степен на защита, свързана с носене на
оръжие. Данните по делото не сочат на съществуване на обстоятелства, които да
бъдат определени като източник на опасност за жалбоподателя, а принципното
предотвратяване на потенциални посегателства върху личността и имуществото не
може да мотивира извод за издаване на разрешение. Действително, заплахата от
действия с такъв характер съществува хипотетично за всеки гражданин и
разширяването на тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на
вероятни, но несигурни събития, би обезсмислило необходимостта като законов
критерий, въведен за установяване на основателността на искането за дейностите
с огнестрелно оръжие. Подобна теза практически би довела до обикновен
регистрационен, а не до разрешителен режим, което, като се има предвид
характера на контролираните с този закон обществени отношения, очевидно не съответства
на целта на закона. Както се посочи по-горе високата степен на риск от
обществена опасност при осъществяване на този вид дейности значително
ограничава възможността за достъп до този вид лична защита и именно поради това
този вид дейност е подчинена на разрешителен режим.
В конкретния случай, към
заявлението на С. не са представени доказателства, които да установяват нуждата
от самоотбрана, при съществуваща и доказана необходимост от защита на личното
му здраве или имущество. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства,
установяващи необходимостта от носене и употреба на оръжие е въпрос за
законосъобразността на акта. Въз основа на данните по делото издаденият отказ е
законосъобразен, т.к. изложените в него мотиви се свеждат именно до това, че
лицето не е обосновало и от представените по делото доказателства не се доказва
необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Съдът следва да отбележи, че само
по себе си представянето на всички необходими
документи не обосновава необходимостта от издаването му. По тази причина
характерът на режима по ЗОБВВПИ е разрешителен, а не регистрационен.
Както в административната преписка, така и в
съдебното производство жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
връзка. На основание изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че
жалбоподателят не е доказал успешно материалноправната предпоставка за
наличието на необходимост от придобиване на късо бойно оръжие и след като е
обосновал постановения от него отказ да издаде исканото разрешение на това
именно фактическо основание, административният орган е постановил
законосъобразен административен акт.
Представеният от жалбоподателят
трудов договор доказва единствено, че същия е сключен на 14.09.2021 г. и че
оспорващия работи като кредитен администратор без да е посочено какви точно
задължения има, в какво се изразява характера на работата му, какви суми пари
следва да съхранява или да пренася относно изпълнение на трудовите си
задължения. Правилно административния орган е установил, че в сключения трудов
договор носенето на лично късо оръжие не е въведено като условие за упражняване
на трудовата функция на жалбоподателя и по никакъв начин не обосновава
изискуемата по закон необходимост от издаване на разрешение за носене на
оръжие. Отделно е посочено, че работодателят, ако иска Ц.С. да притежава късо
огнестрелно оръжие за осъществяване на охранителна дейност на основание чл. 94,
ал.1 от ЗОБВВПИ може да придобие такова и да бъде зачислено на лицето да
извършва охрана през работния ден, като след приключването му оръжието трябва
да се съхранява в обекта посочен в разрешението за съхранение.
В случая не са представени доказателства за
наличието на каквито и да е оплаквания, сигнали или данни за реални заплахи
спрямо неприкосновеността на заявителя и/или негото семейство във връзка с
осъещствяваната от жалбоподателя трудова дейност. При това положение,
изложените от жалбоподателя доводи не обосновават необходимост от притежаване
на огнестрелно оръжие. Обратното тълкуване би довело до необоснована
необходимост от снабдяване с огнестрелни оръжия на всички лица, боравещи със
значителни суми в брой, каквато не е целта на закона. Осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена
опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни
причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на
данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и
целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението,
необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана, поради което
правилно с оспорения акт е постановен отказ. Изложените в акта мотиви се
свеждат именно до това, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява
необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие.
Следва да се посочи, че представените от
жалбоподателя доказателства, освен че в една част са съставени след издаване на
оспорения отказ, поради което не могат да бъдат основание за неговата
незаконосъобразност с оглед на невъзможността да бъдат отчетени от него дори и
при прилагане на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, са и неотносими към
изискваната от закона гражданска цел по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ, тъй
като установяват служебната дейност на С. и притежаваното от него търговско
дружество, която не се обхваща от гражданските цели по смисъла на чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ.
Основните възражения на жалбоподателя се
свеждат до неотчитане на задълженията му като собственик на фирма и конкретна
опасност при осъществяваната от търговското дружество дейност, като по опазване
ползваното имущество, доколкото в гр. Луковит е налице висока степен действия
против собствеността, а обектът му е с денонощен достъп, от които произтича
висока степен на риск за сигурността му. В тази връзка са представени
доказателства: Постановление за частично прекратяване на наказателно
производство от 14.06.2022 г. на РП Ловеч – ТО Луковит и Обвинителен акт от
07.06.2023 г. на РП Ловеч – ТО Луковит, от които се констатира, че вечерта на
01.11.2021 г. е извършена кражба на пари от три монетни апарата в денонощна автомивка
на самообслужване в гр. Луковит собственост на „С. 93“ ЕООД представлявано от Ц.С.,
като открадната сума пари е била в размер
на 40 лв., като са повредени 3 бр. ключалки и деформирани ламарини – планките
за заключване на трите апарата явяваща се имуществена вреда в размер на 120 лв.
Поради тези посегателства на притежаваното от търговското дружество имущество,
жалбоподателят счита, че следва да му бъде продължено процесното разрешително.
Видно от горепосочените
доказатеслтва заявлението за продължаване срока за съхранение, носене и
употреба на късо огнестрелно оръжие е с цел охрана на имуществото притежавано
от търговското дружество „С. 93“ ЕООД, а не за самоотбрана на физическото лице Ц.С.
на неговото семейство или лично имущество, което искане противоречи на
разпоредбата на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗОБВВПИ и въведеното разграничение
на огнестрелните оръжия за граждански или за служебни цели, с оглед на
предназначението, субектите, които го използват и техническата му
характеристика. В първата хипотеза разрешението се издава поради наличие на
опасност с източник битието на заявителя, а във втората – за нуждите на
изпълняваното от него занятие. След като законодателят изрично е установил
разлика между носенето на оръжие за самоотбрана и с цел охрана на собствеността
като трудова или търговска дейност, правото на лицето да претендира
снабдяването с оръжие за различни от самоотбраната цели, се реализира на друго
основание и по друг нормативноопределен ред. Физическите лица могат да
придобиват огнестрелни оръжия само за граждански цели – чл.6, ал.3 от ЗОБВВПИ.
В хипотеза, при която носенето на огнестрелно оръжие е за служебни, а не за
граждански цели, разрешението се издава на съответния работодател – юридическо
лице или търговец, извършващ охранителна дейност. Възможността за използване на
личното огнестрелно оръжие за служебни цели, не може да се приравни на основание
за издаване на разрешение за придобиване, носене и употреба на оръжие с цел
самоотбрана, тъй като обратното би означавало заобикаляне целта на закона.
В съответствие с изводите на
съда е и константната практика на Върховния административен съд на РБ по
аналогични случаи, застъпена в Решение № 9188/16.08.2021 г. по адм. д. № 3800/ 2021 г.,
VII о., Решение № 8393/12.07.2021 г. по адм. д. № 1406/2021г., VII о., Решение
№ 7430/ 18.06.2021 г. по адм. д. № 4211/2021г., VII о., Решение №
5142/22.04.2021 г. по адм. д. № 2932/2021 г., VII о., Решение № 10219/24. 07.2020
г. по адм. д. № 1944/2020 г., VII о., Решение № 2760/25.02.2019 г. по адм. д. №
15596/2018 г., VII о., Решение № 2443/20.02.2014 г. по адм. д. № 12680/2013 г.,
VII о. и други.
Оспореният отказ кореспондира и с целта на
закона. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е
дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за
обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването
й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде
установявано периодично - на пет години, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2
от ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено
разрешение задължително да продължава срока му на действие. Напротив, същият е
длъжен при липса на предпоставките за подновяването му да издаде отказ, както е
сторено и в настоящия случай.
В процеса на цялостния съдебен
контрол за законосъобразност на оспорения акт, съдът не констатира отменителни
основания по смисъла на чл. 146 от АПК.
Поради
изложените съображения оспорваният отказ е законосъобразен, като издаден от
компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и
материалноправни разпоредби, в съответствие с целта на закона и следва да бъде
оставен в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено
като неоснователно и недоказано.
При
този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са
претендирани от ответника.
Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2
предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен
съд, първи административен състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Ц.С.С., с адрес: ***, срещу Отказ за продължаване
срока на разрешение за носене, употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие
и боеприпаси с peг. № 297000-2516 от 31.03.2023 година на ВПД Началник на РУ Луковит, потвърден с решение УРИ 295р -
295000-3658 от 26.04.2023 година на Директора на Областна дирекция на МВР -
Ловеч.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд
Ловеч пред Върховния административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: