Р Е
Ш Е Н
И Е
№261
гр. Добрич, 27.07.2021
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ДОБРИЧ, ІV състав, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Милева административно дело №236/2021 г. по описа на
АС-Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по
жалба на П.Д.М. ***, подадена чрез адв. В. К. -
ДАК против Заповед №1858/21.12.2020 г. на кмета
на община Добрич, с която е забранено ползването на строеж:
Сграда с идентификатор 72624.615.18.2 по КК на гр. Добрич, намиращ се в УПИ І,
кв. 547 по ПУП – ПРЗ на ЖК „Русия 1“, разположен в ПИ с идент. 72624.615.18 по
КК на гр. Добрич; определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта до
29.04.2021 г., както и се забранява достъпа до строежа.
С
жалбата се настоява, че заповедта е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, поради противоречие с
материалноправните разпоредби и поради несъответствие с целта на закона.
Релевират се доводи, че неправилно е определен субектът-адресат на заповедта,
като това е довело до съществено нарушение на правилата. Твърди се, че е налице
нарушение и на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от ЗУТ, тъй като е налице
противоречие в установеното с КА и посоченото в заповедта. Излагат се и
съображения, че заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, като
се позовава на чл.151, ал.1 ,т.6 от ЗУТ.
В
с.з. оспорващият, чрез своя процесуален представител поддържа изцяло жалбата на
наведените в нея основания. Моли, заповедта да бъде отменена, като се
претендират сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
чрез своя процесуален представител Г. К…., оспорва жалбата и счита заповедта за
правилна и законосъобразна. Представя писмени бележки.
Съдът, въз основа на доказателствата към
административната преписка, приема за установено следното от фактическа страна:
С
Разрешение за строеж №107/14.03.2009 г. на Гл. архитект на община Добрич на
осн. чл.134, ал.6 и чл.148, ал.1 от ЗУТ на П.Д.М. е разрешено да извърши СМР, съгласно одобрените на
14.03.2009 г. от арх. Б. С……. инвестиционни проекти №111/14.03.2009 г. за
гаражи 32 броя, ЗП = 718,96 кв.м. в УПИ 1, кв. 547, по плана на ЖК Русия 1.
Строежът е пета категория. /лист 32/. На осн. чл.134 от ЗУТ е вписана промяна в
предназначението на гаражи №1-5 в магазин за хранителни стоки; №25 – в магазин
са сувенири и цветя и в №26 – фризьорски салон. На осн. чл.154 от ЗУТ е вписана
и надстройка с един етаж над гаражите с площ от 181 кв.м.
С
Нот. акт за дарение на недвижим имот №50 от 30.04.2015 г. П.Д.М. дарява на сина
си Люцкан Петров М. жилище/апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.615.18.2.2 със застроена площ от 320 кв.м., на две
нива, като ниво първо е стълбище със застроена площ от 9 кв.м., а ниво второ е
жилище със застроена площ от 311 кв.м., което се намира в сграда 2, разположена
в ПИ с идент. 72624.615.18 /лист 9/.
С
писмо с рег. №357000-6031/30.07.2020 г., отправено от Директора на ОД на МВР
Добрич /във връзка с проверка по преписка №415/2020 г. по описа на ОП Добрич/
до Кмета на община Добрич е поискано да се представи информация касаеща три
имота, собственост на П.М.. /лист 17-18/.
На
20.08.2020 г., работна група от община Добрич е извършила проверка на място,
съгласно указанията на наблюдаващия прокурор, като констатациите са описани в
Констативен протокол от същата дата /лист 23/. Към КП са приложени снимков
материал и скици. /лист 24-31/. При извършване на проверката не е присъствал
собственика на имота.
Констативен
акт №7/21.10.2020 г. /лист 35-38/, е съставен от
служители при Община Добрич, за извършена
проверка на строеж: сграда с идент. №72624.615.18.2 по КК на гр. Дхххххх
– „Гаражи 32 броя ЗП 718,96 кв.м. и Надстройка с един етаж – 181 кв.м. Общо
899,96 кв.м.“, намиращ се в УПИ І, кв. 547 по ПУП-ПРЗ на ЖК „Русия 1“,
разположен в ПИ с идент. №72624.615.18 по КК на гр. Добрич, между ул. „ххххх“ и
ул. „ххххх“. Установено е, че имота е собственост на П.Д.М. – учредено право на
строеж и същият е възложител на обекта. Проверката е извършена в отсъствието на
П. М.. Посочено е, че теренът е застроен, като на югозапад е изпълнена външна
стена между гаражи 2 и 6, явяваща се продължение на изградената такава на
посочените гаражи. На североизток е монтирана ролетна врата. Площта на
застроения терен е 74,04 кв.м. Установено е, че общата застроена площ на
тераси, балкони и стълбище е 160,54 кв.м., в отклонение на одобения проект за
надстройка с един етаж над магазина за хранителни стоки, в нарушеине на чл.178,
ал.1 от ЗУТ. Надстройката според РС е с площ 181 кв.м. Като нарушена в КА е
посочена разпоредбата на чл.177, ал.1 от ЗУТ. В КА е посочено, че същият е
връчен на 17.10.2020 г., което няма как да се случи, тъй като самата проверка е
от дата 21.10.2020 г. Съставения КА е съобщен по реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ,
чрез залепване на съобщение на обекта и на таблото пред сградата на община град
Добрич./лист 39-40/
Срещу
КА е постъпило възражение в община Добрич, подадено от П.М., вх.
№94П-00-477/03.11.2020 г. /лист 42-43/. В същото не се оспорва, че за строежа
няма издадено Удостоверение за ползване. Посочено е, че в общината още през
месец май 2020 г. от лицето, осъществяващо строителен надзор е представена
екзекутивна документация за въвеждане на обекта в експлоатация. От гл. архитект
на община Добрич са установени несъответствия, поради което и от страна на
жалбоподателя са предприети мерки да бъде учредено право на пристрояване по
чл.38, ал.2 от ЗОбС за терасите, които не са били включени в проекта. На
29.05.2020 г. е подадено такова искане до Кмета на община Добрич, като се
твърди, че до настоящият момент М. не е получил какъвто и да е отговор. Иска се
преустановяване на процедурата по чл.178 от ЗУТ.
Със заповед №1858/21.12.2020 г. на кмета на община Добрич (л.44-45), е забранено ползването на строеж:
Сграда с идентификатор 72624.615.18.2 по КК на гр. Добрич, намиращ се в УПИ І,
кв. 547 по ПУП – ПРЗ на ЖК „ххххх“, разположен в ПИ с идент. 72624.615.18 по КК
на гр. Добрич; определен е срок за доброволно изпълнение на заповедта до
29.04.2021 г., както и се забранява достъпа до строежа. В мотивите на заповедта
са преповторени изложените такива в КА. Изрично е посочено, че процесния строеж
„сграда с идент. №72624.615.18.2 по КК на гр. Добрич – „Гаражи 32 броя ЗП
718,96 кв.м. и Надстройка с един етаж – 181 кв.м. Общо 899,96 кв.м.“ е в
нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ.
На
09.04.2021 г. общината е уведомила „ЕРП Север“, ВиК Добрич и „АРЕСГАЗ“ ЕАД
/лист 58/.
С
Молба, вх. №94П-00-212/22.04.2021 г., адресирана до Община Добрич, П.М. е
поискал да бъде изпратена комисия, която да констатира отстраняването на
външната стена между гаражи 2 и 6, както
и да му бъде съставен протокол, за да въведе обекта си в експлоатация. Посочено
е, че имотът е с кад. №72624.615.18.2.1. Моли и да се отмени КА 7/21.10.2020
г., като се направи нов за обект с идент. №72624.615.18.2.2, тъй като всеки
един имот е самостоятелен /лист 72/.
Във
връзка с изпълнението на заповедите и постъпилата молба е извършена проверка на
място и за обекта, предмет на настоящото производство е установено на терена,
че е премахната външна стена между гаражи 2 и 6, намираща се на югозапдната
фасада на сградата /лист 59/. Към този КП от 05.05.2021 г. е приложен и снимков
материал.
На
27.05.2021 г. оспорващият е уведомен от община Добрич, че на 04.06.2020 г. ще
се пристъпи към спиране на ел. захранването на скрадата с идент. 72624.615.18.2
по КК на гр. Добрич /лист 70/.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят
от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на
получаване на заповедта – 27.05.2021 г. /лист 10/. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице и адресат на
заповедта, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Заповед №1858/21.12.2020 г. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Добрич, който разполага с правомощия да забранява ползването на
строежи от четвърта до шеста категория. Поради това Заповедта е издадена от
териториално и материално компетентен орган.
Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. В нея са посочени фактическите и
правни основания / разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ / за постановяването й, които кореспондират
помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на
строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на
категорията му.
Заповедта
е постановена е след изпълнение на предвидената в чл. 178,
ал. 5 АПК процедура, въз основа на Констативен акт №7/21.10.2020 г.,
съставен от компетентни длъжностни лица. Административният орган правилно е
посочил в Заповедта, че извършеното строителство на място не
отговаря на издаденото РС и одобреният инвестиционен проект. Посочена е като
нарушена разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ – обекта не е въведен в
експлоатация.
Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон.
В чл. 178, ал.1
от ЗУТ е посочено, че не се разрешава да се ползват
строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния
орган по чл. 177,
а в ал.4 е установена изрична забрана строежи или части от тях да се
ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в
експлоатация. Съгласно цитираната норма алтернативното наличие на която и да е
от двете предпоставки: а) ползване на строежа не по предназначението му или б)
ползване на строежа в противоречие с условията за въвеждане в експлоатация,
води до нарушаване на императивната законова забрана. По силата на чл. 178, ал.
6 от ЗУТ, административния орган - Кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице, при констатиране на нарушение по чл. 178, ал.1 и ал. 4 от ЗУТ е
задължен да забрани за ползването на строежа от ІV и V категории, в нарушение
на забраната регламентирана в, ал. 4 на чл. 178 от ЗУТ. В случая не се спори
между страните, че сградата не е въведена в експлоатация.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса и предвид обстоятелството, че жалбоподателя твърди отрицателен
факт, че не той е собственик, в тежест
на административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, е да установи
правнозначимия факт относно извършителя на строежа, който следва да бъде и адресат
на заповедта.
Заповед №1858/21.12.2020 г. на кмета на община Добрич е издадена в производство по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ. В
това производство страни са административния орган и възложителя на строежа,
тъй като съгласно нормата на чл. 177, ал. 1 от ЗУТ, на последния е задължението
да подаде заявление за въвеждане в експлоатация, след завършването на строежа и
приключване на приемните изпитания. Съгласно нормата на чл. 161 от ЗУТ,
възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право
на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата
на закон.
В случая, от представените по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят П.М. е дарил на
сина си Л. М. жилище/апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.615.18.2.2 със застроена площ от 320 кв.м., на две нива,
като ниво първо е стълбище със застроена площ от 9 кв.м., а ниво второ е жилище
със застроена площ от 311 кв.м., който се намира в сграда 2, разположена в ПИ с
идент. 72624.615.18 /лист 9/. Издадената заповед касае строеж - сграда с идент.
72624.615.18.2, т.е. според така представения документ за собственост, сградата
е в съсобственост между П.М. и Л. М., същата е на два етажа, като първия етаж е
останал в собственост на П.М. – гаражи и магазини, а втори жилищен етаж плюс
стълбище от първи етаж е в собственост на Люцкан М..
Да
безспорно извършител на строежа е П.М., но както се каза и по горе в чл.161 от ЗУТ е посочено, че възложител на строежа е собственика на имота, като в
настоящия казус такъв се явява и Л.М..
Целта на закона е забраната за ползването на който е да е
строеж, да засегне негативно правната сфера на собственика на имота, който го
ползва в отклонение от предназначението или без да е въведен в
експлоатация. Доколкото в конкретния случай, не е доказано, че сградата предмет на заповедта е собственост на адресата
на акта, то съдът намира, че заповедта е издадена в противоречие с целта на
закона и при неправилно посочване на адресата и като такава се явява
незаконосъобразна.
Още
повече, че видно от събраните доказателства, нарушението състоящо се в
изпълнена външна стена между гаражи 2 и 6 е премахната и това изрично е констатирано и от
администрацията и не се оспорва от ответника. Т.е. може да се приеме, че П. М.
е привел своята част от строежа в
съответствия с проекта и разрешението за строеж.
Настоящият
съдебен състав счита, че са нарушени основни
принципи на административното производство, установени в чл. 7 и в чл. 9, ал. 2
от АПК- принципът на истинност и принципът на служебното начало, съобразно
които административните актове се основават на действителните факти от значение
за случая, като административният орган е длъжен да събере всички необходими
доказателства, дори и когато няма изрично искане от участниците в
производството.
В нарушение на задължението си по чл. 35 от АПК,
административният орган не е събрал и обсъдил всички относими доказателства и
съответно е постановил акта си без да тяхното обсъждане и без участието на
заинтересованата страна, какъвто безспорно се явява Л. М. в качеството си на собственик на част от сградата - предмет на заповедта.
По изложените съображения, съдът приема, че актът е бил
издаден в нарушение на закона, и на процедурата предвид неучастие в нея на
заинтересованите лица, в противоречие на чл. 26 АПК, чл. 35 АПК, като
административният орган преди издаването му не е изпълнил задължението си да уведоми
всички заинтересовани лица, да установи всички факти от значение за решаване на
въпроса и съответно да проведе и приключи производството спрямо действителния
собственик на строежа, който се нарежда да бъде премахнат.
Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта като
незаконосъобразна, тъй като негативните последици от същата касаят различно от
собственика на обекта лице, което пък е в противоречие с изискванията на
материалния закон.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 910, 00 лева, от които 10, 00 лева платена държавна такса
за образуване на съдебното производство и 900, 00 лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Добрич, четвърти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед №1858/21.12.2020 г. на кмета на община Добрич.
ОСЪЖДА Община Добрич да заплати в полза на П.Д.М., ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 910, 00 лева (деветстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: