Решение по дело №20/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.118, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на В.Г.М. ***, против Решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е постановено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 5021.49 лева, от които 4348.03 лева главница и 673.46 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до издаването на разпореждането.

Жалбоподателката твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, както и поради съществено нарушение на административно производствените правила. Твърди, че от страна на административния орган е упражнен натиск върху управителя на дружеството - работодател ("Крез" ЕООД), в резултат на което той е унищожил подписаната от него декларация за съществуването на трудово правоотношение между оспорващия и дружеството, и е подписал нова, в която е отрекъл съществуването на такова правоотношение. Посочва се още, че цитирания в обжалваното решение договор за счетоводно консултантско обслужване е "антидатиран", тъй като е съставен в по-късен момент за целите на ревизията и не е съществувал към м. януари 2017 г.

Иска се от Съда да отмени оспореното решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, както и потвърденото с него Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин. Представя подробни писмени бележки. Претендира присъждане на направените разноски в производството по делото.

Ответникът Ръководител на ТП на НОИ гр. Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Иска Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди процесното решение. Представя писмена защита и претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: на 01.02.2017 г., 07.03.2017 г., 04.04.2017 г., 03.05.2017 г. и на 07.07.2017 г. са представени общо 6 броя болнични листове на името на В.Г.М., за следните периоди на неработоспособност: 09.01.2017 г.-20.01.2017 г.; 23.01.2017 г.-21.02.2017 г.; 22.02.2017 г.-23.03.2017 г.; 24.03.2017 г.-22.04.2017 г.; 23.04.2017 г.-22.05.2017 г.; 12.06.2017 г.-23.06.2017 г.

С оглед представените болнични листове и декларирани данни в приложените към тях приложения, че жалбоподателят е осигурено лице по смисъла на КСО, на същата са отпуснати и изплатени парични обезщетения за временна неправоспособност за горепосочените периоди в общ размер 4348.03 лева.

Със Заповед № ЗР-5-05-00386284 от 12.03.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин е възложено да бъде извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на "Крез" ЕООД, гр. Видин. В хода на ревизията на проверяващите са представени трудов договор № 17/04.01.2017 г. между дружеството и жалбоподателя, както и заповед № 27/13.07.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение между същите страни.

Впоследствие, с декларация вх.№ 1004-05-36/15.05.2018 г. управителят на "Крез" ЕООД, гр. Видин установил, че лицето В.Г.М. не е имала трудов договор с дружеството, а представеният от негово име трудов договор не е подписван от него. Потвърдил, че същото лице не е полагало труд в управляваната от него фирма. Посочил и че не му е било известно, че от името на дружеството са представяни болнични листове в НОИ за жалбоподателката.

След запознаване с резултатите от ревизията, контролният орган при ТП на НОИ Видин издал на управителя на "Крез" ЕООД, гр. Видин задължителни предписания № ЗД-1-05-00414771/15.05.2018 г. за заличаване на подадени данни за осигуряване на В.Г.М. в Регистъра на осигурените лица НАП, за периода от 04.01.2017 г. до 12.07.2017 г., които били съответно изпълнени.

С оглед на установената фактическа обстановка Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин издал Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г., с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО постановил В.Г.М. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер на 5021.49 лева, от които 4348.03 лева главница и 673.46 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до издаването на разпореждането. Прието е, че жалбоподателката не е била осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, както и че неполагането на труд по трудово правоотношение от страна на В.Г.М., както и липсата на трудово правоотношение на същата с работодателя "Крез" ЕООД обуславят извода за неправомерно и неоснователно получено парично обезщетение поради общо заболяване в процесния период.

Жалбоподателката своевременно атакувала посоченото разпореждане по административния ред, като с оспореното решение Ръководителят на ТП на НОИ гр. Видин мотивирано отхвърлил жалбата като неоснователна и потвърдил Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин.

Разпитаната по делото свидетелка К. Д. С. заявява, че в хода на извършване на възложената й от ответника ревизия на дружество "Крез" ЕООД е установено, че около десет лица, за които имало данни, че са назначени в дружеството, в действителност не са известни на управителя на същото и по негови данни никога не са работили във фирмата, в това число и жалбоподателката В.Г.М.. Същото лице е извършвало счетоводни и консултантски услуги, но не по трудов договор.

От показанията на свидетеля К.Н., в качеството му на управител на „Крез“ ЕООД, гр. Видин се установява, че подписът в графата „работодател“ на трудов договор № 17/04.01.2017 г. не е положен от него, както и че жалбоподателката не е полагала труд по този договор.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното: жалбата е подадена в рамките на срока по чл.118, ал.1 от КСО, подадена е от процесуално легитимиран субект, за когото атакуваният административен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: при служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение настоящият съдебен състав констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Този извод се налага поради следното: предмет на съдебен контрол в производството по чл.118 от КСО е Решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, спрямо който следва да бъде извършена преценката за законосъобразност. Решението на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин съдържа фактически основания, анализ на събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя.

Съгласно чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Според чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а съгласно ал.3 за възстановяване на сумите по ал.1 и ал.22 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „д“ от КСО разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване се оспорват по административен ред пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В този смисъл обжалваното в настоящото производство Решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г. е издадено от компетентен орган - Ръководител на ТП на НОИ.

Според настоящия съдебен състав липсват съществени нарушения при издаването на оспорения административен акт, които да обуславят неговата отмяна. Решението е издадено в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, като е спазена предвидената в закона форма.

Оспореното решение е постановено в рамките на контролно отменително производство по жалба срещу Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин, за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване от жалбоподателя, при наличие на материално правните предпоставки за издаването му.

Съдът приема че оспореното решение на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин и потвърденото с него Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин са издадени при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, които да обуславят отмяната им на това основание.

Не се установява несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.1 от КСО, Кодексът урежда обществените отношения, свързани с: 1. държавното обществено осигуряване при общо заболяване, трудова злополука, професионална болест, майчинство, безработица, старост и смърт; 2. допълнителното социално осигуряване, което включва: а) допълнителното задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт; б) (допълнителното доброволно пенсионно осигуряване във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване при старост, инвалидност и смърт или във фондове за допълнително доброволно пенсионно осигуряване по професионални схеми при старост и в) допълнителното доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. След като безспорно обжалваното решение е издадено именно във връзка с разрешаване на проблем по смисъла на чл.1, ал.2, б.„в“ от КСО, то е налице съответствие с целта на закона.

Съдът счита, че решаващият орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно нормата на чл.40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, като всички условия трябва да са налични кумулативно, за да бъде отпуснато заявеното обезщетение.

Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §.1, ал.1, т.3 от КСО (бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Върховният административен съд многократно се е постановявал, че от съдържанието на цитираното определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които е необходимо да отговаря лицето, за да се счита за осигурено е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО (в този смисъл са решение № 314/2016 г. по а.д.№ 3171/2015 г. на ВАС, решение № 211/2016 г. по а.д.№ 3681/2015 г. на ВАС, решение № 292/11.01.2017 г. по а.д.№ 14312/2015 г. на ВАС, решение № 220/2014 г. по а.д.№ 12497/2013 г. на ВАС и редица други). Следователно наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, следователно лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.

В производството по делото се установи, че подписът в графата „работодател“ на представения като доказателство по преписката трудов договор № 17/04.01.2017 г. не е положен от управителя на дружество "Крез" ЕООД, както и че жалбоподателката не е полагала труд по този договор. Този извод се подкрепя и от представената справка от третото неучастващо в производството по делото лице ТД на НАП-Велико Търново за актуалното състояние на всички трудови договори на жалбоподателката.

Депозираната от управителя на дружеството в рамките на извършената финансова ревизия по разходите на ДОО декларация вх.№ 1004-05-36/15.05.2018 г., заедно с липсата на доказателства както в административното производство, така и в настоящето такова жалбоподателката да е полагала труд в дружеството - работодател налагат извода, че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. След като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т.е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение поради общо заболяване.

В този смисъл е ирелевантно обстоятелството дали за жалбоподателката са били внасяни осигурителни вноски през процесния период, тъй като тези вноски биха се явили недължимо внесени и не биха могли да породят осигурителни права.

С оглед изложеното Съдът намира, че потвърждаването на Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин от страна на ответника е законосъобразно, с оглед липсата на предпоставките по чл.40, ал.1 от КСО, във връзка с чл.10 от КСО и §.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.

Процесното Решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин е законосъобразно, постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните правила, и в съответствие с целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на процесния правен спор и съобразно чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски в размер общо на 110.00 лева, от които 10.00 лева внесен депозит за призоваване на един свидетел и 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, определено по реда на чл.7, ал.1, т.4, във вр. с §.1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл.25 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.М. ***, против Решение № 1040-05-47 от 12.12.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Видин, с което е оставено в сила Разпореждане № РВ-5-05-00471850/15.10.2018 г. на Началник отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Видин, с което на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО е постановено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. в размер общо на 5021.49 лева, от които 4348.03 лева главница и 673.46 лева лихва от датата на получаване на обезщетението до издаването на разпореждането.

ОСЪЖДА В.Г.М. ***, да заплати на ТП на НОИ гр. Видин сумата от 110.00 (сто и десет) лева, представляващи внесен депозит за призоваване на един свидетел и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните, по реда на чл.138, ал.1 от АПК.

 

Административен съдия: