РЕШЕНИЕ
№ 1214
гр. Пловдив, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20255300501681 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО
НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София, ЕИК
*********; против решение № 1384/25,03,2025 г., постановено по гр. д. №
15983/2024 г. на РС Пловдив. С оплакване за незаконосъобразност поради
необоснованост и противоречие с материалния закон, жалбоподателят иска отмяна
на обжалваното решение и вместо това – отхвърляне на предявените искове.
Ответникът по жалбата В. В. А., ЕГН **********; заявява становище за
неоснователност на същата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството е образувано по обективно съединени при условията на
кумулативност искове с правна квалификация чл. 511 ал. 3 от КЗ вр. чл. 493 ал. 1 т.
5 от КЗ вр. чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ. Предявени от В. В. А., ЕГН **********; против
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София, ЕИК *********. От съда се иска да постанови
1
решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата суми във връзка с
преписка по щета № BG-22-D-00619 по описа на ответното сдружение, образувана
по заявление за обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на 07,06,2022 г. в гр.
Пловдив, ул. „Иван Вазов“ № 88, по вина на водач на лек автомобил марка „Форд“
модел „Фокус“ рег. № ***, при което й е причинена политравма – фактура на
тазобедрената шийка на десен крак с оперативна смяна на тазобедрената става и
други по-леки наранявания, както следва: сумата от 7667,99 лв ., представляваща
лихва за забавено плащане на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000 лв., дължима за периода от 29,11,2022 г. до 15,12,2023 г.; и сумата
от 241,03 лв., представляваща лихва за забавено плащане на изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1886,02 лв., дължима за периода
от 29,11,2022 г. до 15,12,2023 г.
Ответникът оспорва основателността на исковете. Признава заявените
от ищеца обстоятелства във връзка с настъпването на процесното ПТП и
претърпените от него вреди. Твърди, че своевременно е искането за обезщетение е
разгледано и претендираните вреди са репарирани в срока по чл. 496 ал. 1 от КЗ,
поради което счита, че не дължи лихва за забава.
С постановеното по спора решение РС е приел предявените искове за
изцяло основателни. Приел е, че отговорността на ответното сдружение обхваща и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице, в рамките на застрахователната сума (чл. 429 ал. 2 т. 2 от КЗ),
като началната дата на периода, за който се дължи лихвата, е най-ранната измежду:
датата на уведомяването от застрахования за настъпилото събитие, датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице. Приел е също, че датата на уведомяване от страна на увреденото лице е
25,11,2022 г. – със заявление от ищцата, по което при ответника е образувана
преписка по щета № BG-22-D-00619.
С въззивната жалба се оспорва извода, че с посоченото заявление е
извършено редовно уведомление от страна на увреденото лице, тъй като в същото
не се съдържа конкретна претенция и тъй като то е предявено от пълномощник, без
да са представени доказателства за представителната му власт спрямо увредения.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
2
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и
допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално нарушение на
императивна правна норма. При изпълнение на задълженията си въззивният съд не
констатира наличие на порок, обуславящ нищожност или недопустимост на
обжалваното решение, не се констатира допуснато нарушение на императивна
правна норма.
По оплакванията в жалбата:
Пред настоящата инстанция не се оспорват изводите на РС за това, че е
установено наличието на основания за ангажиране отговорността на ответното
сдружение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Не се
спори относно установените пред РС обстоятелства: На 07,06,2022 г. в гр. Пловдив,
ул. „Иван Вазов“ № 88, е настъпило ПТП по вина на водач на лек автомобил марка
„Форд“ модел „Фокус“ рег. № ***, при което на ищцата е причинена политравма –
фактура на тазобедрената шийка на десен крак с оперативна смяна на
тазобедрената става и други по-леки наранявания. По отношение на управлявания
от виновния водач автомобил била сключена застраховка Гражданска отговорност
с дружество със седалище в Германия, което отказало изплащане на обезщетение
за настъпилото застрахователно събитие. На основание чл. 511 от КЗ ищцата
предявила претенция за плащане към ответното сдружение. На 15,12,2023 г.
ответникът заплатил на ищцата обезщетение за претърпените имуществени вреди
изцяло (в размер на 1886,02 лв.), както и обезщетение за част от претендираните
неимуществени вреди (в размер от 60 000 лв.).
Предмет на спора е дължимата, съобразно разпоредбата на 429 ал. 2 т. 2
от КЗ лихва за забава, която се заплаща от застрахователя при условието на ал. 3 на
чл. 429 от КЗ: само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.
Предмет на спора пред настоящата инстанция е периодът, за който
ответникът следва да заплати лихвата за забава. Ищцата претендира дължимост на
лихвата от 25,11,2022 г. като твърди, че на тази дата е подала уведомление до
ответника за настъпилото застрахователно събитие. За установяване на това
3
обстоятелство с исковата молба се представя писмено „заявление (уведомление),
предявено от името на ищцата чрез адв. Р. П. и разписка за връчването му, видно от
която същото е получено от ответника на 29,11,2022 г. С посоченото уведомление
не е предявена конкретна претенция за заплащане на определена сума, но е
извършено уведомяване за настъпилото застрахователно събитие и за
обстоятелствата, съставляващи основание за ангажиране отговорността на
ответника. Наред с това е отправено искане за завеждане на уведомлението като
щета, „по която при приключване на наказателното производство да бъде
изплатено дължимото обезщетение“. Именно по това заявление при ответника е
образувана преписка по щета № BG-22-D-00619, по която впоследствие са
заплатени обезщетенията на ищцата.
Неоснователен е доводът на ответника за това, че коментираното
заявление е неясно и не съдържа конкретно предявено искане. На първо място –
дори да е налице неяснота относно отправеното искане, по което ответникът е
образувал преписка, същият е можел и е следвало да предприеме действия по
изясняване на претенцията. В случая обаче такава неяснота не е налице. Въпреки
липсата на конкретно посочена сума и въпреки употребения израз „при
приключване на наказателното производство“, изявлението на увреденото лице е
недвусмислено, с него се излагат конкретните обстоятелства по настъпване на
застрахователното събитие и се отправя искане за заплащане на обезщетение.
Неоснователно е и второто поддържано във въззивната жалба становище
– че заявлението не е надлежно уведомление от увреденото лице, доколкото е
предявено чрез адвокат без да са представени доказателства за наличието на
представителна власт. Заявлението е предявено от името на увреденото лице чрез
адвокат, посочен като пълномощник. Сама по себе си липсата на пълномощно,
приложено към заявлението при предявяването му, не може да обоснове извод за
ненадлежно предявяване на претенцията. Тази липса може да бъде преодоляна
като на заявителя се даде възможност да представи допълнително доказателства за
наличие на представителна власт или изрично да потвърди извършените от негово
име действия. В случая между страните е разменена кореспонденция, при която на
ответника е представено пълномощно, вкл. и нотариално заверено такова по чл.
338 ал. 9 от КЗ, с което нередовността на заявлението е била отстранена.
С оглед изложеното следва да се приеме, че коментираното заявление от
25,11,2022 г. от името на увреденото лице съставлява надлежно уведомление по
смисъла на чл. 429 ал. 3 от КЗ. И доколкото обезщетенията за претендираните с
него вреди са заплатени след изтичане на срока по чл. 496 от КЗ, то плащането е
4
забавено и ответникът следва да заплати на увреденото лице лихви за забава.
Същите, съгласно изричната разпоредба на чл. 429 ал. 3 от КЗ, се дължат от най-
ранната дата измежду: датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. В случая за начална дата РС
правилно е приел датата на първоначалното уведомление от страна на увреденото
лице – 25,11,2022 г.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да се приеме за
правилно и да бъде потвърдено.
В полза на процесуалния представител на въззиваемия следва да се
присъди възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА, което следва да се определи в размер на
1300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1384/25,03,2025 г., постановено по гр. д.
№ 15983/2024 г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ – гр. София, ЕИК *********; да заплати
на адвокат Р. Ц. П., АК Пазарджик, личен № на адвокат **********; сумата от 1300
лв. (хиляда и триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство в
настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5