Р Е Ш Е Н И Е № 260388
гр. Бургас, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на 08.10.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 2297 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Булсервиз БГ“ ЕООД,
ЕИК *********, чрез представляващия Т.Д., срещу Наказателно
постановление № 432-F538547/22.04.2020 г., издадено от заместник - директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал.
3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., издадена от министъра на финансите, му е
наложена административна санкция от 500 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява
от адв. П., която поддържа подадената жалба.
ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Ч., оспорва жалбата като неоснователна и моли
обжалваното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 19.02.2020
г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение
за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като не е подал в
срок данни с декларация Образец 6 в ТД на НАП-Бургас за месец октомври 2019 г.
Мястото на подаване на декларация Образец 6 за всяко регистрирано в ТД на
НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП- Бургас в гр. Бургас, ул.
"Александровска" № 26, ет. 1.
Декларация Образец 6, с данни за общия
размер на дължимите осигурителни вноски вноските за фонд ГВРС, следва да се
подаде, както следва – до 25–то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец
след този срок (25–то число) - до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Датата, посочена в декларацията на
начисляване/изплащане на заплатите е 25.11.2019 г.
Декларацията е следвало да бъде подадена
до 25.11.2019 г.
Декларацията е била подадена на 16.12.2019
г. и е била приета с вх. № 02000193411322.
До лицето е била изпратена покана с изх.
№ 02000193411322/14.02.2020 г. за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на
акт за установяване на административно нарушение.
Административнонаказващият орган,
сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации за безспорно
установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО и във връзка с чл.
2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/2019 г., на основание чл. 355,
ал. 1 от КСО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения.
Съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщената по
делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., а АУАН е съставен от компетентен
орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Няма спор, че в конкретния случай
жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО,
като е следвало да подаде декларация Образец 6 за месец октомври 2019 г. в ТД
на НАП-Бургас до 25.11.2019 г. Същият е бездействал и е сторил това чак на 16.12.2019
г., като по този начин е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради
което правилно е ангажирана отговорността му. Това деяние правилно е
квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 5, ал.
4, т. 2 от КСО и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.
1 от КСО, съгласно която, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6,
ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с
глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500
до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Към момента на извършване на нарушението
е действала Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, отменена,
считано от 03.01.2020 г. /ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г./, и на нейно място е
приета нова - Наредба № Н-13 от
17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в
сила от 03.01.2020 г. В случая обаче, доколкото подзаконовата уредба на
обществените отношения, регулирани с отменената Наредба Н-8/29.12.2005 г., е
напълно идентична със сега действащата Наредба Н-13/17.12.2019 г., то и съдът
намира, че деянието правилно е квалифицирано като времево бездействие от страна
на жалбоподателя, в нарушение на законовата разпоредба на чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО. Позоваването и препращането към новата подзаконова рамка не променя по
никакъв начин съставомерността (фактическия състав) на деянието и то си остава административно
нарушение, като в случая не е допуснато съществено нарушение, което да води до отмяна
на НП, тъй като нарушителят се е защитавал срещу същите факти и при едни и същи
текстове на закона (вкл. и подзаконовия акт), и правата му не са били
ограничени по никакъв начин. В тази връзка възражението на жалбоподателя се
явява неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е
бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако
до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая
не е налице по-благоприятен закон, тъй като, както се посочи по-горе, въпросните
текстове на отменената Наредба Н-8/29.12.2005 г. - чл. 2, ал. 2, чл. 3, ал. 3,
т. 1, чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“, са едни и същи с тези по сега действащата
Наредба Н-13/17.12.2019 г. - чл. 2, ал. 2, чл. 4, ал. 3, т. 1, чл. 4, ал. 1, т.
1, б. „а“, като има частична промяна само в номерацията на разпоредбите. Поради
това съдът счита, че не е налице законодателна промяна, която да води до
прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая е неприложим
института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б.
"а" от ЗАНН. Нарушението е на просто извършване, осъществено чрез бездействие,
като продължителността на закъснението, в случая, е без значение за
обществената опасност на деянието. Липсата на вредни последици за фиска от
несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за
установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия
състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна.
Обстоятелството, че нарушението е първо явно е мотивирало АНО да приложи
минималния размер на санкцията, но не е достатъчно да квалифицира нарушението
като маловажно. Липсват други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен
на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид, поради което и не са налице основания за отмяна на НП.
С оглед всичко посочено по-горе,
настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно
и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата
срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да
се потвърди.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 3
вр. с чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да
се уважи. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва
да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от АПК предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП
вр. чл. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80
до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че
справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева,
която следва да се заплати от жалбоподателя на АНО.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 432-F538547/22.04.2020 г., издадено от заместник - директора на
ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя „Булсервиз БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, чрез представляващия Т.Д., на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за
нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 3, т. 1
от Наредба № Н-13/2019 г., издадена от министъра на финансите, му е наложена
имуществена санкция от 500 лв.
ОСЪЖДА
„Булсервиз
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представляващия Т.Д., да заплати в полза на
Национална агенция за приходите – гр. София сумата в размер на 80 лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от
решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС