РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 09.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 22 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Й.Г.К. ***, чрез пълномощник, против решение № 135 от 20.12.2022 година, постановено по административно наказателно
дело № 398 по описа за 2022 година на Троянският
районен съд, с което пети състав е потвърдил Наказателно постановление № 21-0356-000951 от 20.12.2021 година на Началник Сектор на РУ Троян към ОДМВР Ловеч.
В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение и потвърденото с
него наказателно постановление са неправилни незаконосъобразни. Жалбоподателката твърди, че не е знаела и по никакъв начин не е
могла да разбере, че управлявания от нея автомобил е с прекратена регистрация,
което изключва наличието на умисъл за извършване на нарушението. В тази връзка
се оспорва доказаността на субективното й отношение
към извършеното с оглед служебно прекратената регистрация, като несобственик на
автомобила и счита, че законът не й възлага в тежест да знае дали служебно е
прекратена регистрацията или не. Моли за отмяна на решението и отмяна на
наказателното постановление с присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован не се явява, представлява се от адв.Б.В., кой то поддържа
жалбата и излага аргументи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Ответникът
– Началник Сектор към ОДМВР-Ловеч, Районно управление гр.Троян, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Ловеч дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното
от РС решение за правилно и мотивирано.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна
страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу
решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Изведените в нея касационни основания са за неправилно приложение на закона по
смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства районният съд правилно е установил фактическата
обстановка, от която е видно, че на 06.10.2021 година в гр.Троян по улица „****полицейски
патрул от РУ Троян спрели движещ се в посока от ж.к. Лъгът към с.Орешак лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ****, собственост на Й.А.Х.,
управляван от касатора, като в хода на проверката било установено, че
автомобилът не е представен на годишен технически преглед и е със служебно
прекратена регистрация на 16.07.2021г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП, поради
непререгистрирано ПС.
Предвид
така установената фактическа обстановка, на 06.10.2021г. полицейските служители
съставили на касатора Й.Г.К. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
за нарушение на чл.140 ал.1 предл.1 и
чл.147 ал.1 от ЗДвП,
подписан от нея без възражения.
Административнонаказателната преписка била
изпратена на Районна прокуратура Ловеч, като с Постановление от 25.10.2021г., като
прокурорът отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката с
мотиви, че деянието „управление на нерегистрирано МПС” е извършено, но поради това,
че същото е обективно несъставомерно и не поражда наказателна отговорност за престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, К. следва да понесе само административнонаказателна отговорност по
чл.175, ал.3 от ЗДвП. След прекратяването прокурорът постановил преписката да се изпрати на
началника на РУ Троян за налагане на административно наказание. Въз основа на
Постановлението от 25.10.2021г. на Районна прокуратура гр. Ловеч, с което е
отказано образуването на досъдебно производство на 20.12.2021г., началникът на
РУ Троян издал обжалваното НП, в което за извършеното нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП наложил на касатора предвидените в чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП
административни наказания „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
При така установеното от фактическа
страна, районният съд приел, че от формална страна издаденото въз основа на Постановление
за отказ от образуване на досъдебно производство № 4598/2021г. на Районна
прокуратура гр. Ловеч НП е законосъобразно като съставено от компетентно лице в
законоустановените срокове и притежаващо изискуемите по ЗАНН реквизити, при
спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Приел също, за безспорно доказано от
обективна и субективна страна вмененото на жалбоподателката, касатор в
настоящото производство административно нарушение по ЗДвП, авторството и вината
при най-леко укоримата форма – несъзнавана непредпазливост (небрежност). Като
се е позовал на чл.7, ал.2 от ЗАНН и е обсъдил приложимите разпоредби на Закона
за движението по пътищата, съдът е извел правния извод, че жалбоподателката
като водач дължи необходимата грижа да провери дали управляваното от нея МПС
отговаря на законовите изисквания за движение по път, отворен за обществено
ползване, дали има всички надлежни документи и дали те са валидни, в това число
и наличието на валидна регистрация. Било установено, че Г.Г.К.,
брат на касатора, е придобил собствеността върху процесния лек автомобил от Й.А.Х.
и В.Х.Х., и двамата от гр. Плевен, чрез договор за покупко-продажба, сключен на
14.05.2021г. с нотариална заверка на подписите от същата дата. Приобретателят
на автомобила не е изпълнил задължението си в двумесечен срок да регистрира
автомобила /изтекъл на 14.07.2021г./, поради което регистрацията му била
служебно прекратена на 16.07.2021 година и към
датата на извършване на нарушението - 06.10.2021г. лекият автомобил вече
е бил с прекратена регистрация.
Решаващият състав аргументирано е обсъдил
възраженията на жалбоподателката, които приел за неоснователни, като изложил
подробни доводи в тази връзка, включително за размера на наложените наказания и
за неприложимост на чл.28 от ЗАНН. С горните мотиви районният съд е потвърдил
обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
обжалваното пред него НП, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен
акт.
Законът
за движението по пътищата /ЗДвП/ изисква по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани /чл. 140, ал. 1/, и предвижда наказание за водачите, които
управляват МПС, което не е регистрирано по надлежния ред /чл. 175, ал. 3, пр.
1/.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът,
предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства /Наредбата/. В конкретния случай наказаното лице не спори, че
на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно
прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Дерегистрираното
МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички
съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във
вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на
нарушението е обстоятелството дали касаторът е знаел или не за служебно
извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че
моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него
автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда
служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в
случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в
законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на регистрацията се
извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е
необходимо да се уведомява собственикът на МПС за това по аргумент на
противното от чл. 18б, ал. 2 от Наредбата. Обстоятелството, че касаторът
е управлявал автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му
за управление на МПС с прекратена регистрация.
При преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС Троян за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на Закона за движение по пътищата. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено
от компетентен орган. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния
извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение
ангажиране отговорността на водача за нарушението на ЗДвП. Фактическите
констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината
му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав.
Обстоятелството, че касатора не
е собственик на превозното средство, не го освобождава от задължението да
управлява това превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване,
само ако същото е регистрирано. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва вината и
за непредпазливите деяния, но само когато незнанието на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай незнанието на
факта, че управляваният от К. автомобил е със служебно прекратена регистрация,
се дължи на проявена от водача непредпазливост под формата на небрежност, като
същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат,
но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. За разлика от разпоредбата на чл. 11,
ал. 4 от НК, съгласно която непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата
на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина. Следва
да се съобрази, че нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна
форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост.
Като водач касаторът е приела да управлява лек
автомобил, на който не е бил собственик, но е била длъжна именно в качеството
си на водач да се осведоми от собственика или от лицето, което му го предоставя
за управление, дали автомобилът има валидна действаща регистрация. На практика
е следвало да провери предадените й с автомобила документи и конкретно за
случая – свидетелството за регистрация на процесното МПС, като установи и си
изясни вписаните данни относно собствеността на автомобила. При различие между
вписания в свидетелството за регистрация собственик на автомобила и лицето,
което й го предоставя, да се увери на какво се дължи това несъответствие и да
прецени до какви евентуални законови последици може да води то. Като не е
сторил това, водачът е проявил непредпазливост, а това обосновава и вината му.
Независимо,
че не тя е собственик на автомобила, а само го е управлявала, като
правоспособен водач К. е длъжна да знае предвидените в ЗДвП последиците при
бездействие от страна на новия собственик да регистрира новопридобитото МПС в
законоустановения двумесечен срок. С оглед на изложеното настоящата инстанция
намира, че в случая К. е осъществила състава на нарушението по чл. 175, ал. 3,
предл. първо от ЗДвП и от субективна страна. Същото е извършено виновно, поради
което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.
Неоснователни са твърденията в
жалбата, че липсва субективният елемент на извършеното нарушение. Касаторът,
като водач е бил длъжен да се осведоми дали управляваното от него МПС има
действаща регистрация. Според чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията
настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да пререгистрира автомобила.
В случаят лекия автомобил е бил
управляван на път, отворен за обществено ползване, като крайният срок за
пререгистрация на автомобила не е бил спазен от новия собственик, поради което
правилно регистрацията му е била служебно прекратена, считано от 06.10.2021 г.
Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, контролните
органи нямат задължение да информират и това, че касаторът е получил автомобила
от друго лице и го е управлявала не я освобождава от отговорност да провери
дали е с действаща регистрация.
В този смисъл са неоснователни
доводите в жалбата за липса на вина поради факта, че не е знаела за
прекратената регистрация, като съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства и приложимото право не променят мотивите на районният съд за
доказаност на нарушението и от субективна страна в приетата форма на
небрежност, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите
на първоинстанционния съд.
Предвид фактическата установеност обосновано с
доказателствата съдът е приел, че жалбодателката, касатор в настоящото
производство е осъществила от обективна и субективна страна вмененото й
нарушение- съставомерно по чл.175 ал.3 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно е била санкционирана по този текст с налагане на предвидените кумулативно
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което процесното наказателно
постановление е законосъобразно издадено, вкл. в частта за наложените
наказания.
Касационният състав преценява
като обоснован и изводът на решаващия съд, че липсва основание деянието да се
счита като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите
нарушения от същия вид и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН
за освобождаване от административно-наказателна отговорност.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд
е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд. При
постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение
да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно
и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
делото. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са
обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от решаващия съд фактическа
обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като
съдът мотивирано ги е приел за неоснователни, вкл. че при издаването на НП не
са спазени изискванията на чл.57 от ЗАНН, които настоящият състав споделя.
С
оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила, като правилно. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на делото, по
отношение на касатора не са налице основанията на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради
което не следва да бъдат присъждани деловодни разноски.
Мотивиран така и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 135 от 20.12.2022 година,
постановено по административно наказателно дело № 398 по описа за 2022 година на Районен съд Троян.
Решението е окончателно.