РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Пловдив , 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Славка Г. Димитрова
Членове:Нина И. Кузманова
Веселин Д. Хаджиев
Секретар:Андреана Т. Динкова
Прокурор:Костадин Димитров Паскалев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20205300601650 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С Присъда № 9 от 11.01.2019 г., постановена по НОХД №1102/2016
г. по описа на Районен съд - Разград, Съдът е признал подсъдимият Р. И. С. с
ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 06.09.2010 г. до
21.09.2010 г. в с.Л., общ.Р., след предварителен сговор с И. Т. Н. от гр.Р. в
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си и за И.Т. Н. имотна
облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И. О. от гр.Р., за това, че ще
сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в
Република Германия, като е причинил имотна вреда в размер на 27354,24 лв.
(големи размери) на “И.” ООД гр.Р. с управител М.О. О., представлявано от
Д. И. О.– престъпление по чл.211, пр. 2 вр. чл.210, ал.1, т.2 и 5 вр. чл.209, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на ПЕТ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи
при първоначален СТРОГ режим в затвор, като е ОПРАВДАЛ подсъдимия да
е извършил деянието за периода от 21.09.2010 г. до 06.10.2010 г., както и да е
1
причинил имотна вреда на стойност над 27354,24 лв.
НА основание чл.59, ал.1 от НК, Съдът е приспаднал времето през
което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Със същата присъда е отхвърлен гражданския иск предявен от „И.“
ООД гр.Р. срещу подсъдимия Р. И.С. за сумата 32467.50 лв., за претърпени
имуществени вреди от престъплението, като неоснователен, поради
погасяването му по давност.
Първоинстанционният съд се е произнесъл и по направените
разноски по делото, като е осъдил подс. Р. И. С. да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР - Разград сумата 50.00 лв. (петдесет
лева), представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд - Разград, сумата 1503.25 лева (хиляда петстотин и три лева и 25
ст.), представляваща направени разноски в съдебното производство.
Съдебният акт е протестиран от Районна прокуратура-Разград в
гражданската му част като неправилен и незаконосъобразен и се излагат
съображения в тази насока. Предлага се изменението му в тази част, като
подсъдимият бъде осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 32
467,50 лева като причинена имуществена щета на дружеството.
Присъдата е обжалвана и от подс. Р. С. като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована с молба за отмяната й, а той самия да бъде
признат за невинен и оправдан. Като алтернатива се иска намаляване на
наложеното му наказание. По делото е постъпила и допълнителна жалба
изготвена от адв. С. П.– защитник на подс.С., в която се развиват подробни
съображения защо счита, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
необоснована.
В съдебно заседание адв. П. и подс.С. поддържат жалбата изцяло и
молят да бъде уважена, а протеста на РП - Разград да бъде оставен без
уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив поддържа
протеста на районна прокуратура гр.Разград, с който е атакувана присъдата на
Районен съд – Разград в гражданската част. Счита, че жалбата на подсъдимия
2
е неоснователна във всички отправени прошения касаещи необоснованост и
незаконосъобразност на постановения акт, както и за неговата справедливост.
Моли да бъде оставена без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и като провери служебно изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери, че в досъдебното и първоинстанционното
производство са допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените, които са довели до ограничаване правото на
защита на подсъдимия и които са неотстраними във въззивното производство,
но са отстраними при ново разглеждане на делото.
Протестираната и обжалвана осъдителна присъда съдържа
съществени нарушения на процесуалните правила. Тя не съответства и на
предписанията на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, регламентираща
изискванията, на които трябва да отговаря съдържанието на мотивите към
такъв съдебен акт, поради което в случая е налице и липса на мотиви,
каквито изисква закона.
Първото от допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила е наличието на противоречие между обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт, въз основа на който е образувано
настоящето наказателно производство.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, след изложената
фактическа обстановка, прокурора е стигнал до извода, че подс.Станчев с
действията си е осъществил състава на престъплението по чл.211, пр. 2 вр.
чл.210, ал.1, т.2 и 5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като не е изписал
словесно диспозитива на обвинението. Цифровото изписване на състава на
престъплението сочи, че то е извършено при условията на продължавано
престъпление.
Видно от диспозитива на обвинителния акт, подс. С. е предаден на
съд за престъпление по чл.211, пр. 2 вр. чл.210, ал.1, т.2 и 5 вр. чл.209, ал.1 от
НК, за това, че за времето от 06.09.2010 г. до 06.10.2010 г. в с.Л., общ.Р., след
предварителен сговор с И.Т.Н.от гр.Р. в условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си и за И. Т. Н. имотна облага, е възбудил и поддържал
3
заблуждение у Д. И.О.от гр.Р., за това, че ще сключи изгодна сделка за
продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия, като е
причинил имотна вреда в размер на 32 467,50 лв. (големи размери) на “И.”
ООД гр.Р. с управител М. О. О. представлявано от Д.И. О.. В диспозитива на
обвинителния акт не е посочено нито цифрово нито словесно деянието да е
извършено при условията на продължавано престъпление, което води до
противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт. В случая е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия да
разбере в извършване на какво точно престъпление е обвинен.
Освен изложеното, в началото на обстоятелствената част на
обвинителния акт, прокурорът е посочил, че подс.Р.С. е осъден по НОХД
№628/2005 г. по описа на Районен съд – Ловеч, като му е наложено наказание
в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода. Това осъждане
според него обуславя квалификацията на извършеното от С. престъпление
като опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Видно от
справката съдимост на подс.С., прокурора е пропуснал да посочи още седем
осъждания на подсъдимия, който попадат в петгодишния срок преди
извършване на процесното деяние и са от значение за това дали е налице
опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ или по б.“б“ от НК или е налице опасен
рецидив и по двете предвидени в закона хипотези, както е в настоящия
случай. По нататък в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва,
каквото и да е цифрово посочване на опасния рецидив. Такова липсва и в
диспозитива на обвинителния акт, като не е посочено дали квалификацията
опасен рецидив е по б.“а“ или по б.“б“ на чл.29, ал.1 от НК, посочено е
единствено опасен рецидив.
Изискванията за съдържанието на обвинителния акт са ясно
изброени в чл.246, ал.2 от НПК. В този смисъл и ТР № 2/07.10.2002 г. на ВКС
- т.4.2. „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността
на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, към тях се
отнасят и времето и мястото на извършване на престъплението”. С оглед
гарантиране правото на защита на подсъдимия, в обвинителният акт следва да
са посочени релевантните факти относно време, място и обстоятелства, при
4
които е извършено деянието и в достатъчна степен да обусловят
квалифициращите признаци на престъплението. Това се налага, за да може
подсъдимият да знае в какво точно е обвинен и евентуално да даде обяснения
и/или да посочи доказателства в своя защита.
Липсата в диспозитива на обвинителния акт на посочване на
квалификацията опасен рецидив дали е по б.“а“ или по б.“б“ на чл.29, ал.1 от
НК е довела до следващо нарушение. В мотивите към атакуваната присъда,
първостепенният съд е посочил, че е „налице и квалифициращия признак
“опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б” от НК, тъй като подс. С.е
осъждан многократно, в случая следва да се посочи осъждането по НОХД №
628/2005 г. на PC - Ловеч, за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 от НК, по което
му е наложено наказание една година и пет месеца лишаване от свобода и е
осъществена квалификацията на чл.211 пр.2 от НК“. При положение, че
прокурора в обвинителния акт е посочил, че е налице квалификацията опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.“а” от НК, съдът е признал за виновен подс.С. да е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б” от
НК. Защо е приел, че не е налице опасен рецидив по б.“а”, а е налице такъв
по, б.“б”, първостепенният съд не е изложил никакви мотиви. Освен това при
положение, че са налице осем осъждания на подсъдимия, който попадат в
петгодишния срок преди извършване на процесното деяние и са от значение
за определяне на квалификацията опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
от НК, съдът се е задоволил да посочи конкретно само едно от осемте
осъждани на С., а останалите седем са посочени като многобройни. В случая
подсъдимият се е защитавал по едни фактически положения изложени в
обвинителния акт, а с присъдата и мотивите към нея е осъден за други, които
не са отразени в акта на прокурора и не се е защитавал по тях.
Ако приемем, че на подс.С. е повдигнато обвинение да е извършил
престъплението при условията на опасен рецидив и в двете му хипотези по
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, въпреки, че в обстоятелтвената част на
обвинителния акт е посочил, че нелице такъв само по б.“А“ то съдът
приемайки, че е налице опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.“б” от НК е следвало
да оправдае подсъдимия да е извършил деянието при условията на опасен
рецидив по чл.29, ал.1, б.“а” от НК, което не е направено. Липсата на
изложени мотиви в тази насока, поставя в невъзможност въззивният състав да
5
разбере каква е точно волята на първостепенния съд.
За да оправдае подс. Станчев да е причинил имотна вреда на
стойност над 27354,24 лв., първостепенният съд е приел, че „тъй като е
налице влязла в сила присъда по отношение на св.И. Т. Н. /съучастник на
подс.С./ за същото престъпление, при същите фактически обстоятелства, а
процесното количество сирене е на стойност 27354,24 лв., поради което
няма как настоящия състав да приеме различна стойност, а следва да
зачете влязлата в сила присъда“. Предвид изложеното подс.С.е оправдан до
първоначалния размер на вредата от 32467,50 лв.
По отношение на посочените обстоятелства е налице вътрешно
противоречие в мотивите на съда. При излагане на фактическата обстановка,
съдът приел и посочил, че след като разбрал, че стойността за предаденото
количество сирене от 4999 кг. по 6,50 лв. за килограм няма да му бъде
заплатена, св.Д. О. на 30.09.2010 г. подал жалба на до ОД на МВР Разград. В
случая паричната равностойност на 4999 кг. по 6,50 лв. е 32467,50 лв. След
това съдът е посочил, че според заключението на вещото лице по назначената
счетоводна експертиза стойността на процесното количество сирене е в
размер на 32467,50 лв. Заключението по тази експертиза относно стойността
сиренето е прието от съда в съдебно заседание без каквито и да е възражения.
В мотивите си съдът също не е изложил никакви съображения защо приема,
че посочената в заключението от вещото лице стойност не е правилна, а
накрая е приел че сиренето е на стойност 27354,24 лв. За да приеме, че
последно посочената сума е точната стойност на причинената на пострадалия
вреда /стойността на сиренето/, съдът е приел, че влязла в сила присъда по
отношение на св.И.Т. Н., съучастник на подс.С., за същото престъпление, при
същите фактически обстоятелства, където е прието, че процесното
количество сирене е на стойност 27354,24 лв. има обвързваща сила за съда и
няма как тя да не бъде зачетена. Този извод на първостепенният съд е
абсолютно незаконосъобразен. Постановената спрямо св.И. Т. присъда в друг
процес, различен от настоящия, няма обвързваща сила спрямо подс. Р. С..
Противното би означавало, че настоящият процес срещу С. не би следвало
изобщо да се води, което е лишено от каквато и да било правна логика. В
случая, съдът позовавайки се и мотивирайки своите изводи в мотивите с
доказателства събрани в друго наказателно производство е нарушил
6
принципа на устност и непосредственост на събиране и проверка на
доказателствата. Така е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия,
правата на представителя на пострадалото дружество и прокурора, като не им
е дадена възможност да се защитават при събирането на тези доказателства.
В съдебно заседание проведено на 02.10.2018 г., адв.Р., защитник на
подс.С. е заявил, че е поискал от съда да бъде отведен от наказателното
производство, като защитник на подсъдимия защото разпитания по делото
свидетел и неговата съпруга са му също клиенти, а освен това с подсъдимия
имат различие в линията на защита. Вместо да се произнесе по искането за
отвод на защитника на подсъдимия незабавно, съдът е продължил да
извършва процесуално следствени действия с изслушване и приемане на
съдебно-графологичната експертиза с участието на този защитник. Едва след
приемането за заключението на експертизата е дадена думата на подс.С.,
който заявява, че се отказва от защитата на адв.Р.. В случая е допуснато още
едно съществено нарушение на процесуалните правила, защото след като
защитникът е заявил, че иска да бъде отведен от делото поради различие в
линията на защита с подсъдимия, е следвало да се вземе становище и от
другите страни по делото в този момент и да бъде отведен от делото като
защитник, което съдът е направил по-късно. Като не е направил това
непосредствено след изявлението на защитата, а съдът е извършил и други
процесуално-следствени действия по събиране на доказателства е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Така събраните
доказателства са били опорочени, а съдът ги е коментирал и обосновал и с тях
правните си изводи в мотивите. Това е довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия, като не му е дадена възможност да полза адекватна
адвокатска защита при посочените процесуално следствени действия.
В мотивите към присъдата, първостепенният съд е посочил, „че на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода към
средата, а именно в размер на пет години и шест месеца лишаване от
свобода“. За престъплението по чл. чл.211, пр. 2 вр. чл.210, ал.1, т.2 и 5 вр.
чл.209, ал.1 от НК, законът е предвидил наказание от три до десет години
лишаване от свобода, като е предвидил, че съдът може да постанови и
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
7
На първо място в случая отново е налице вътрешно противоречие в
мотивите по делото. Излагайки мотиви, че на подс.С. следва да се наложи
наказание към средата на предвиденото в закона, съдът е следвало да наложи
наказание в размер на шест години и и шест месеца лишаване от свобода,
което се явява средата на предвиденото в закона наказание. Налагайки
посоченото по горе наказание в размер на пет години и шест месеца лишаване
от свобода, съдът е наложил наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. По този начин остава неясно какво е искал да
постанови и определи като наказание съдебния състав.
На второ място съдът въобще не изложил мотиви защо не е
постановил конфискация до една втора от имуществото на виновния, каквито
е следвало задължително да изложи.
Очевидно в случая се касае и за неяснота и вътрешно противоречие
в мотивите и за липса на такива, което също е съществено процесуално
нарушение и същото може да се възприеме като такова, довело до сериозно
ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Настоящата въззивна инстанция констатира и друго съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на
защита на подсъдимия. В нито едно от проведените над десет съдебни
заседания, съдът не е разяснил на подсъдимия правата му по чл.55 от НПК и
на представителя на пострадалото дружество правата по чл.74 и сл. и по чл.89
и сл. от НПК.
С оглед на всичко изложено по-горе, въззивната инстанция прецени,
че мотивите към проверяваната присъда не са изготвени според изискванията
посочени в НПК. Описаните разминавания и сериозни противоречия са
очевидни. Наличието на подобни пропуски и несъответствия е приравнено на
липса на мотиви. Едновременно с това, така описаните пороци /съществени
нарушения на процесуалните правила/ допуснати в обвинителния акт, при
разглеждане на делото в хода на съдебното следствие и в мотивите към
съдебния акт са накърнили процесуалните права на подсъдимия и в часност
правото му защита, а някой от тях са довели и до ограничаване правата и на
представителя на пострадалото дружество и прокурора, което е довело да
невъзможност да се разбере каква е точно волята на съда, за да може страните
8
да организират ефективно защита на правата си и пред по-горната инстанция.
При наличието на така констатираните нарушения не може да се
обсъжда въпроса дали приетият за съвместно разглеждане граждански иск е
погасен по давност.
Изтъкнатите процесуални нарушения обосновават извод за
необходимостта от отменяване на присъдата, предмет на разглеждане в
настоящето въззивно производство, и връщане на делото за ново разглеждане
на Районен съд - Разград на основание чл.335, ал. 2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1,
пр.1 и т.2 от НПК.
По изложените по-горе съображения и на основание чл.334, т.1 във
вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 вр. с ал.1, т.2 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 9 от 11.01.2019 г., постановена по НОХД
№1102/2016 г. по описа на Районен съд – Разград.
ВРЪЩА НОХД №1102/2016 г. по описа на Районен съд – Разград,
за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9