Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 07.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на единадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
Мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 8549 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.04.2018г. на СРС, ГО, 56
състав по гр.д. № 31192/2017г.
е осъден ответника Г.Ф. иск да заплати на Д.Я.Г. на основание чл. 557, ал.1, т.
1 КЗ сумата 4000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 20.10.2016г., ведно със
законната лихва от 17.05.2017г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен
иска за разликата до пълния педявен размер от 10 000 лв., както и сумата
54. 45 лв. - мораторна лихва за периода 30.03.2017г. – 17.05.2017г. , като е
отхвърлен иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 136.38
лв. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ищца Д.Я.Г. обжалва решението
в частта за отхвърляне на иска за разликата над сумата 4000 лв. до пълния
предявен размер от 10 000 лв., с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност. Твърди, че
присъденият размер на обезщетение е занижен, с оглед установените по
делото травматични увреждания от заключението на приетата СМЕ и събраните
гласни доказателства. Сочи, че независимо че травмата е лекостепенна, в
оздравителният период е изпитвала силно главоболие, дразнене от шум и светлина
и не е могла да задоволява битовите си потребности, като е пиела обезболяващи
средства. С оглед така заявените доводи, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови
друго, с което да уважи предявения иск до пълния предявен размер, с присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна Г.Ф., в депозирания
от нея отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба като
неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно първоинстанционното решение.
Решението в останалата част е влязло в
сила, като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо в атакуваната част, поради което съдът следва да разгледа
доводите във връзка с неговата правилност.
Съгласно разпоредбата на чл. 557,
ал. 1, т. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС за претърпени имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно
средство/.
В случая горният
фактически състав е безспорно установен, с оглед влязлото в сила решение в
частта за уважане на иска, а именно - причинено на 22.10.2016г. на ищцата
травматично увреждане от неидентифицирано МПС, което се е движило по ул. Бачо
Бойчев с посока на движение от бул. „Никола Петков“ към ул. „Суходолска“, докато
ищцата е пресичала платно за движение в качеството на пешеходец.
От заключението на приетата СМЕ
се установява, че на процесната дата ищцата е претърпяла телесно увреждане – контузия
на главата с охлузване в дясно челно и
на дясна половина на лицето, мозъчно сътресение с липса на спомен, което е овладяно
по време на тридневен болничен престой във ВМА, Клиника па неврохирургия, както
и анамнезни данни за травма на дясно рамо. Причинените увреждания представляват
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице дава констатации,
че в приложената медицинска документация липсва адекватно описание на
мекотъканни увреждания, но процесът на възстановяване при по-дълбоки травми е
до 3-4 седмици, а при по-ограничени и повърхностни страдания – до 2 седмици. По
отношение на черепно –мозъчната травма се сочи, че са възможни отпадналост,
световъртеж и главоболие до 20 - 25 дни след инцидента. Разпитаният по делото
свидетел Г., съпруг на ищцата, дава показания, че същата е останала в къщи
около 15 дни след инцидента, през които се е оплаквала от дискомфорт от шум и
светлина, гадане и световъртеж, като е приемала обезболяващи медикаменти.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
,,справедливост”
по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968
г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение,
означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички
понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства -
емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви
в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните
неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има
паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно
определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами
по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от
първоинстанционния съд са взети предвид релевантните
обстоятелства - характера, вида и
тежестта на претърпените от ищцата телесни увреждания от пътно-транспортното
произшествие – леко сътресение, без данни ищцата да е изпадала в пълно
безсъзнание, а при постъпване в болницата е била с нормален неврологичен и
соматичен статус, вида на проведеното
лечение- консервативна медикаментозна терапия с вливане и болкоуспояващи и
изписани след болничния престой медикаменти деган и парацетамол, продължителността
на претърпените от ищцата във връзка с травмите болки и страдания и тяхната
интензивност, продължителността на възстановителния период, начинът на причиняване на телесните увреждания и обществено-икономическите
условия в страната към настъпване на застрахователното събитие, намерили
отражение и в нивата на застрахователните лимити.
Доводите в жалбата, че при определяне на обезщетение не са взети
предвид причинените травматични увреждания и вида на проведеното личение, са
необосновани.
Поради съвпадането на изводите
на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения
иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а решението на СРС в обжалваната част –потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на въззиваемия - ответник следва да се присъди претендираното
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 50 лв. ,
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и действително
извършените процесуални действия.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.04.2018г. на СРС, ГО, 56 състав по
гр.д. № 31192/2017г. в обжалваната част за
отхвърляне на иска по чл. 557, ал.1, т. 1 КЗ за разликата над сумата 4 000
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Д.Я.Г., ЕГН ********** да заплати на Г.Ф., ***,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50 лв. - разноски
за въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в
сила като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл.280, ал.3 ГПК.