ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157/17.1.2018г.
гр.
Ямбол, 17.01.2018 г.
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
СПАСОВА
като разгледа гр.д.№ 3894/2017 г. на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от К.Х.К., чрез адв.Вангелова, срещу Д.К.К. и К.К.Х.. С допълнителна молба от 06.11.2017 г. ищецът
уточнява, че иска със съдебното решение да бъде обявен за относително
недействителен спрямо него договорът за покупко-продажба на семейното жилище,
сключен между ответниците, първата от които е съпруга на ищеца и едноличен
собственик на имота, за чиято продажба не е искано съгласието на ищеца, нито е
искано разрешението на съда, като двамата съпрузи нямат друго
жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един
от тях.
В отговора на исковата молба е направено
възражение за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес, доколкото
е починала първата ответница и бракът й с ищеца е прекратен със смъртта й, а
жилището е изгубило характера на семейно. Сочи се, че ищецът няма вече
качеството на съпруг, а на наследник наред с втората ответница-негова дъщеря.
Освен това е настъпило сливане между ищеца и ответника, с оглед на
наследственото правоприемство.
Съдът след преценка на
доказателствата и като съобрази закона приема следното:
Съгласно чл. 26 от СК, действията на разпореждане със семейното жилище
- лична собственост на единия съпруг,
се извършват със съгласието на другия, ако
двамата съпрузи нямат друго жилище
- обща собственост или лична собственост
на всеки един от тях.
Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение
на районния съдия, ако се
установи, че не е във вреда
на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.
Не е спорно, че ответницата Д.К.К. е
починала на 06.12.2017 г., видно и от представеното с отговора удостоверение за
наследници, т.е. страната не съществува като правен субект. В дадения на ищеца
срок от съда да обоснове правен интерес от водене на делото, същият е поискал
на мястото на починалата да бъдат конституирани само две от наследниците й-другите
две дъщери- и производството да продължи, без да са изложени доводи относно
правния интерес.
В посочените в разпореждането на
съда, с което е дал указанията на ответника, решения на ВКС, постановени по
реда на чл. 290 от ГПК: Решение № 307 от 17.10.2012 г. по гр. д. № 295/2012 г.,
г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 385 от 24.10.2012 г. по гр. д. № 968/2011 г.,
г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г.,
г. к., ІІІ г. о. на ВКС, Решение №
404 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 1720/2010 г., г. к., ІІІ г. о. е прието, че със смъртта
на единия от съпрузите бракът
се прекратява, поради което, когато
е починал съпругът, който е собственик на жилището, което
до момента е било семейно, другият
дотогавашен съпруг, който не е собственик,
вече не е съпруг, а наследник на починалия, а жилището, което
до момента на смъртта е било
"семейно", вече не е "семейно" и със смъртта на
собственика и прекратяването
на брака правата на другия
дотогавашен съпруг (вече наследник) по отношение на
жилището се погасяват. 3атова дотогавашният съпруг (вече наследник)
няма правен интерес от предявения
иск с правно основание по чл. 26 от СС (съотв.
чл. 23
СК (отм.)). Изложеното за липса на правен
интерес според ВКС е особено валидно, когато от брака
няма ненавършили пълнолетие деца. В случая смъртта на ответницата е
факт, настъпил след предявяване на иска, но който обуславя допустимостта на
производството и следва да бъде взет предвид на осн.
чл. 235 ал.3 от ГПК, тъй като определя качеството на ищеца на наследник на
ответницата, а процесното жилище вече не е "семейно". Децата от брака отдавна са навършили
пълнолетие (ответницата К.Х. и посочените от ищеца още две дъщери). При тези
факти съгласно съдебната практика ищецът вече няма правен интерес от иска.
Съдът следва да се съобрази с цитираната практика, защото съгласно т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, основание за допускане
на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от
значение за изхода на делото
е разрешен в противоречие с
решение, постановено по реда на
чл. 290 от ГПК.
Поради това исковата претенция е недопустима
и следва производството по делото да бъде прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 140 ал.1 от ГПК.
Искането
на ответницата за присъждане на разноските на осн.
чл. 78 ал.4 от ГПК следва да се уважи. Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Прекратява производството по делото.
ОСЪЖДА К.Х.К. ***, ЕГН **********, да заплати на К.К. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1130 лв.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването пред ЯОС с частна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: