№ 40628
гр. София, 29.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110110879 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от ... за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. Ч. С.
за следните суми: 1792,73 лева - неплатена главница по договор за потребителски кредит №
40006555261 от 09.11.2021г., обявен за предсрочно изискуем; 590,44 лева – договорно
възнаграждение; 30,92 лева – лихва за забава за периода от 02.12.2021г. до 06.01.2023г.;
44,82 лева – лихва за забава за периода от 06.01.2023г. до 27.02.2023г.; 522,50 лева -
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 1132,08 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
В случая, в договора е посочено, че от длъжника е поискана и е ползвана
допълнителна услуга от клиента „Фаст“, която предоставя правото за приоритетно
разглеждане и „Флекси“, която предоставя гъвкав погасителен план.
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Претендирането на уговорено възнаграждение по
договора за допълнителни услуги представлява заобикаляне на ограничението на
императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователно
обогатяване на кредитора.
Поради това клаузата за заплащане на допълнителните пакети от услуги, както и
клаузите за допълнително споразумение са нищожни на основание чл. 143, вр. чл. 146
Закона за защита на потребителите.
Отделно, съдът приема, че уговорката за заплащане на допълнителните пакети услуги
1
е и нищожна като противоречаща на императивни правни норми, а именно чл. 10, ал. 2, чл.
10а, ал. 2, чл. 10а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за потребителския кредит.
Предвид на изложеното съдът намира, че заявлението по чл. 410 ГПК следва да бъде
отхвърлено в частта относно възнаграждението за закупени допълнителни пакети от услуги.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение вх. № 56008 от
28.02.2023г., подадено от ... с ЕИК ... срещу Х. Ч. С. ЕГН ********** в частта относно
следните суми: 522,50 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 1132,08 лева –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси“.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2