ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………,
гр.Варна, 07.02.2020год.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното
т.дело №192 по описа за 20206 год. на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.389 ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на „ТУИ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, град Варна 9002,
район „Приморски", бул. „Ген. Колев" № 113, ет. 10, представлявано от
управителя си Алессандра Д'Анджело, действащо чрез упълномощения адв.Б Н Б, със
съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: ***, офис сграда „***, срещу двама ответници - „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД - в
ликвидация, ЕИК *********, гр.Варна 9000, район
„Приморски", ул. „Първа" № 22, представлявано от управителя и
ликвидатор В Р К, ЕГН ********** и „МПК
Инвестмънт"ЕООД, ЕИК *********, град
Варна 9000, ул. „Княз Борис I" № 296, представлявано от управителя М П К,
ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД (главен иск) и чл.135, ал.1 ЗЗД
(евентуален иск), както и иск по чл.401, изр. 2 ГПК.
В молбата се излага, че ищецът „ТУИ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД оспорва действителността на договор за продажба на търговско предприятие,
сключен на 31.07.2019г. между първия ответник „ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК ********* („ОЦЕ") и втория ответник „МПК
Инвестмънт" ЕООД, ЕИК ********* („МПК"), вписан в
Търговския регистър на 08.08.2019г. под рег.№20190808091905
(„Договорът за продажба на търговското предприятие") като
иска заличаване на вписването на прехвърлянето от партидата на ОЦЕ в Търговския
регистър, както и в качеството си на обезпечен кредитор моли да бъде осъден
първият ответник „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД"ЕООД, ЕИК ********* за сумата от
25 500 лева, представляваща част от вземането му, подробно описано в т. I.
по-долу, като предявява срещу ответниците ОЦЕ и МПК искове, съединени при
следните условия:
1. Иск за прогласяване на нищожност поради накърняване на
добрите нрави на Договора за продажба на търговското предприятие на основание
чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
2. Иск по чл.29 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за установяване несъществуване
на вписано обстоятелство - прехвърлянето на търговското предприятие по
партидата на ОЦЕ в ТРРЮЛНЦ, поради нищожност на прехвърлителната сделка. Заявяват, че предявяват втория иск като евентуален на иска по
т. 1 от исковата молба при уважаване на първия
иск. В
случай, че искът по т. 1 от настоящата молба бъде приет за недопустим или бъде
отхвърлен като неоснователен, ищецът претендира разглеждане на
евентуален иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение
на ТУИ на Договора за продажба на търговско предприятие.
3. Независимо и едновременно с първите искове се
поддържа и осъдителен иск за осъждане на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД,
ЕИК ********* за сумата от 25 500 лева в качеството му на трето задължено лице,
която сума е предявена частично.
В исковата молба се твърди, че ТУИ е кредитор на
„Бизнес Център Евксиноград" ООД, ЕИК ********* („БЦЕ"), като
вземането му е установено с влязло в сила решение на Арбитражния съд при БТПП по
ВАД № 229/2016 г. Въз основа на арбитражното решение в полза на ищеца е
издаден изпълнителен лист по ч. т. д. № 248/2018 г. по описа на ОС - Варна за
събиране на следните суми: 88 880,48 лв., представляващи подлежаща на връщане
част от гаранционен депозит по прекратен договор за наем от 11.11.2008г., ведно
със законната лихва върху посочената главница, считано от 08.11.2016 г. до
окончателното й изплащане; 2 671,75 лв., представляващи законна лихва върху
присъдената главница за периода от 23.07.2016 г. до 08.11.2016 г.; 14 023,75
лв., представляващи арбитражни разноски по ВАД № 229/2016 г. на АС при БТПП;
както и 211,16 лв. - държавна такса, заплатена по ч. т. д. № 248/2018 г. по
описа на ОС - Варна, (всички общо наричани „Вземането"). За събиране на
посочените суми са образувани изпълнително дело № 227/2018 г. и изпълнително
дело № 382/2018 г. и двете при ЧСИ Захари Димитров, per. №808, район на
действие - ОС Варна. Твърди се, че към момента на започване на
арбитражното производство, длъжникът на ТУИ – БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ООД /БЦЕ/ е мажоритарен
съдружник, притежаващ 95 % от капитала на ответното дружество ОФИС
ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, което от своя страна е
собственик на посочените в исковата молба недвижими имоти,
придобити посредством непарична вноска, извършена
от БЦЕ в капитала, вписана в Търговския регистър с рег.№
20150805112742. Твърди се, че в хода на арбитражното
производство ответникът и длъжник БЦЕ прехвърлил всички
притежавани от него 2 667 300 дружествени дялове от капитала на ОЦЕ в полза на
„Вива Бизнес Груп" ЕАД, ЕИК ********* („Вива")\ по
силата на Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 09.11.2017г.,
сключен с нотариална заверка на подписите с per. № 5219 и на съдържанието с
per. № 5220, извършени от нотариус В М, per. № 465 на НК, район на действие PC
- Девня срещу сумата от 1 420 621, 38 лева, заплащането на която било предвидено
да се извърши „...чрез прихващане и директно плащане на задължения. Прехвърлянето
на дяловете било впиано по партидата на ОЦЕ в ТРРЮЛНЦ на
20.11.2017г. - вписване с № 20171120131758. Поради включване в
капитала на ценни недвижими имоти, ищецът предявил
срещу БЦЕ и Вива (купувач на дяловете), иск с
правно основание чл.135 ЗЗД, за обявяване на
относителна недействителност на сделката по прехвърляне на дружествените дялове
на БЦЕ от капитала на ОЦЕ. Въз основа на предявения иск в ОС - Варна било
образувано т. д. № 964/2018г. На 13.05.2019 г. ОС - Варна постановил
решение, с което уважил изцяло иска на ТУИ и осъдил
БЦЕ и Вива да заплатят общо на доверителя ми сумата от 88 213, 31 лева
разноски. Решението е влязло в сила на 05.02.2020г., когато е постановено
Определение на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване (представяме
доказателства). /представени са писмени доказателства/ По това дело било
допуснато обезпечение чрез запор върху притежаваните от Вива дялове от
капитала на ОЦЕ. Запорът е вписан по
партидата на длъжника в Търговския регистър на 05.07.2018г. Следователно ищецът твърди, че се явява обезпечен кредитор, а ОЦЕ е трето
задължено лице при изпълнение върху дружествените дялове, предмет на запора.
Твърди се, че Вива се стремило по
всакакъв начин да отложи влизането в сила на решението, за да осигури
време, през което да се разпореди с активите си във вреда на своите кредитори. Ищецът твърди поради това, че с тези различни правни действия Вива цели
единствено да забави влизането в сила на решението на ОС - Варна,
с което искът на ТУИ срещу БЦЕ и Вива по чл. 135 ЗЗД е уважен. Проява на тази цел е и обстоятелството, че Вива, в качеството си
на едноличен собственик на капитала на първия ответник ОЦЕ, взема решение за
прекратяване на ОЦЕ чрез откриване производство по ликвидация. Откриването на
производството е вписано в Търговския регистър на 12.09.2019 г., с номер на
вписване 20190912100736. Преди да
бъде открито производството по ликвидация, с Договора за продажба на търговско
предприятие първият ответник ОЦЕ продал цялото си
търговско предприятие, част от което са всички вещни права върху недвижими
имоти - собственост на ОЦЕ, на втория ответник -
МПК. По този начин дружеството ОЦЕ остава без
активи, от които кредиторът ТУИ да може да се удовлетвори посредством
принудителното изпълнение върху дружествените дялове от неговия капитал. С Договора
за продажба на търговско предприятие, продажбата на
предприятие с балансова стойност от 2 704 060, 53 лева е извършена срещу сумата
от 10 000 лева, т.е. на цена близо 270 пъти по-малка от стойността
на активите, включени в предприятието.
Твърди се, че втория ответник МПК е дружество,
чийто собственик и управител е М П К, за която ищецът твърди, че
е майка
на В Р К - управител и ликвидатор на ОЦЕ, поради което знанието за увреждащия
характер на сключената сделка се предполага. М П К е и един от законните
представители на Вива (едноличен собственик на ОЦЕ), поради което са й известни
както вземанията на ТУИ, така и факта на наложения запор върху дружествените
дялове.
Твърди се, че впоследствие на 16.10.2019 г. върху
същото търговско предприятие, вече собственост на МПК, е учреден особен залог в
полза на В Б Й (едноличен собственик на капитала на Вива и втори законов
представител на Вива), вписан в TP с номер 20191022085539. Залогът е учреден от
МПК, представлявано от управителя М П К. Заложният кредитор по този залог също
е свързано лице с дружеството залогодател и с главния длъжник, тъй като В Б Й е
едноличен собственик на капитала и изпълнителен директор на Вива, поради което
се явява краен собственик на БЦЕ и ОЦЕ. С договора за особен залог от
16.10.2019г. се обезпечават вземания на В Б Й към МПК на стойност 352 305, 75
лв., произтичащи от Анекс № 1 от 08.08.2019г. към Договора за продажба на
търговско предприятие, по силата на който анекс, МПК на основание чл.101 ЗЗД е
встъпило в дълга на ОЦЕ към Валентин Бориславов Йосифов. Твърди се, че на 07.11.2019 г. МПК, представлявано от
управителя си М П К, сключва нов договор за залог на търговско предприятие в
полза на управителя и едноличен собственик М П К с номер на вписване в TP
20191114160731. С тази сделка се учредява втори по ред залог върху търговското
предприятие. Съгласно Анекс № I към Договора за продажба на търговското предприятие
МПК е встъпило в дълг по реда на чл. 101 ал. 1 пр. второ от ЗЗД по отношение на
задълженията на Вива към М П К в размер на 737 201, 22 лева. Задължението е
прехвърлено на М П К от „Алгейт Трейдинг", дружество с ограничена
отговорност с адрес на Сейшелските острови, по силата на Договор за цесия от
2010 г. Или, твърди се свързаност между цитираните по-горе
дружества.
Твърди се, че от тази поредица от действия ясно се
вижда, че всъщност всички дружества се контролират и управляват от едни и същи
свързани физически лица (В Б Й и М П К), поради което те са знаели за
увреждащия характер на извършените от тях действия. В
резултат на тези действия, ищецът ТУИ е увреден, като
му е отнета възможността за удовлетворяване на установените с влязло в сила
арбитражно решение вземания, както и свързаните с тях вземания за разноски,
направени по делото пред ОС - Варна, които са в значителен размер.
С исковата молба е направено особено искане за допускане обезпечение на
висящите искове чрез спиране на откритото производство по ликвидация на
ответното дружество ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД, ЕИК *********, Варна до
приключване на производството по настоящото дело, на основание чл.389 ГПК.
За да обоснове правния си интерес от искането /тъй както
и по предявените искове/, ищецът твърди, че възможността за
удовлетворяване на неговите вземания зависи от имуществото, което стои
зад дружествените дялове от капитала на ОЦЕ. Това е така, тъй като принудителното
изпълнение върху дружествени дялове в еднолично притежавано дружество с
ограничена отговорност се осъществява посредством ликвидация на дружеството, в
случая на ОЦЕ. В процедурата по ликвидация ищецът като
кредитор ще има право да се удовлетвори от ликвидационната квота на Вива, която
в отношенията между ищеца, Вива и БЦЕ се счита за ликвидационна квота на
БЦЕ. Твърди се, че ищецът има право да насочи
принудително изпълнение върху тази ликвидационна квота за удовлетворяване на вземанията си, установени с арбитражното решение. По силата на съдебното
решение по т. д. № 964/2018 г. на ОС -Варна, с което е уважен предявния от същия
иск по чл. 135 от ЗЗД, прехвърлянето на дяловете на БЦЕ от капитала на ОЦЕ не
се счита за осъществило се спрямо ТУИ, поради което последният може да насочи
принудително изпълнение върху тези дялове за удовлетворяване на вземането си както и за удовлетворяване на вземането за разноски,
присъдени с решението по горепосоченото т.д. на
ОС-Варна. Едновременно с това, Вива също се явява длъжник на ТУИ за вземането
за разноски по уважения иск по т.д. № 964/2018г. и има право да насочи
принудително изпълнение върху ликвидационната квота на Вива, а
стойността на тази квота зависи от наличното имущество след удовлетворяване на
кредиторите на ОЦЕ. Поради това се твърди, че ОЦЕ се явява трето
задължено лице, спрямо ТУИ. Преди да сключи оспорения
Договор за продажба на търговско предприятие ответникът ОЦЕ е разполагал с
достатъчно активи за удовлетворяване на кредиторите, така че да остане имущество,
което да бъде разпределено като ликвидационна квота в полза на кредитора ТУИ, в
чиято полза съдът по т.д. № 964/2018 г. на ОС - Варна е допуснал запор върху
дружествените дялове на Вива в ОЦЕ. В резултат на оспорваната сделка, това не е
възможно.
В случая ОЦЕ, което е извършило разпореждане с
търговското си предприятие, е и пряк длъжник на доверителя ми, тъй като му
дължи изплащане на ликвидационната квота, която се формира в производството по
ликвидация на основание наложения запор върху дяловете в ОЦЕ.
ТУИ
се явява трето за атакуваната сделка лице, което има правен интерес от
прогласяване на нейната нищожност. Отделно от
това, ТУИ е кредитор на Вива на собствено основание - за вземането за разноски,
присъдено с влязло в сила съдебно решение постановено по т.д.№ 964/2018г. на
ОС-Варна. Следователно, ТУИ има право да насочи изпълнение върху всички
притежавани от Вива дялове в ОЦЕ, от което още по-ясно личи неговият интерес от
прогласяване нищожността на сделка, с която значително се намаляват активите на
ОЦЕ във вреда на неговите кредитори. Твърди се, че Вива е едноличен
собственик на капитала на ОЦЕ, но 95 % от дяловете на Вива в ОЦЕ са придобити
от БЦЕ, чрез сделка, която се счита за недействителна спрямо ТУИ, поради което,
спрямо ТУИ Вива притежава 5 % от капитала на ОЦЕ и
може да насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на своето вземане (за
разноски, присъдени с влязло в сила решение по т.д. № 964/2018 г. на ОС-Варна)
спрямо тези дялове, предеавляващи 5 % от капитала на ОЦЕ. Твърди се, че договорът за продажба на търговското предприятие е нищожен
на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗДК, тъй като по своята цел, мотиви и
начин на извършване той накърнява добрите нрави поради
нееквивалентност на насрещните престации. Поддържа се наличие на правен интерес
за ищеца и от иска по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, който може да бъде
предявен и от трето за регистърното производство лице, като преценката за
наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена
от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права. Интересът за ТУИ
от предявяване на този иск отново се свързва с възможността му да се
удовлетвори от ликвидационния дял на Вива в ОЦЕ (който спрямо ТУИ се счита за
дял на БЦЕ), която възможност е пряко обусловена от имуществото
на ОЦЕ. Чрез заличаване вписването по партидата на ОЦЕ на прехвърлянето на
търговското му предприятие ликвидаторът на ОЦЕ ще може да извърши продажба на
включените в предприятието недвижими имоти и по този начин да се съберат
достатъчно пари, от които да бъдат удовлетворени вземанията
на всички кредитори на ОЦЕ и съответно да бъдат изплатени ликвидационните
дялове на съдружниците (спрямо ТУИ съдружници в ОЦЕ са БЦЕ с 95 % и Вива с 5%). Поради това ищецът моли да бъде установено несъществуването на
вписаното по партидата на ОЦЕ обстоятелство, а именно прехвърляне на
търговското му предприятие поради нищожност на договора, с който е извършено. Твърди се и интерес от конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД, в случай, че се приеме, че Договорът за продажба на търговско
предприятие не е нищожен.
ТУИ е кредитор на БЦЕ, което в отношенията с ищеца все
още притежава 95% от капитала на ОЦЕ (това е така, защото прехвърлянето на
дяловете в ОЦЕ от БЦЕ на Вива няма действие спрямо ТУИ) и като такъв може да се
удовлетвори от ликвидационния дял на БЦЕ, размерът на който ликвидационен дял
пряко зависи от размера на имуществото на ОЦЕ. Разпореждайки се със своето
предприятие срещу цена, която е значително нееквивалентна, ОЦЕ е увредило
интересите на ТУИ, като е направило невъзможно удовлетворяването на вземането. Сделката е възмездна, но за увреждането са знаели както
БЦЕ (което дружество е пряк длъжник на ТУИ и чиито едноличен собственик е
Вива), така и ОЦЕ (чиито едноличен собственик също е Вива), а така също МПК (чиито
едноличен собственик и управител е изпълнителен директор на Вива и роднина на
управителя и ликвидатор па ОЦЕ) и Вива (което е едноличен собственик на прекия
длъжник па доверителя ии - БЦЕ и страна по делото, по което е уважен иска по
чл. 135 от ЗЗД на ТУИ за прогласяване па относителна недействителност на
прехвърлянето на дяловете па БЦЕ от ОЦЕ, както и на отделно основание се явява
пряк длъжник на доверителя ми по вземането му за разноски в производството по
делото, по което е уважен искът по чл. 135 ЗЗД). Ищецът моли при
преценка допустимостта на исковете да бъде съобразена т. 3 па Тълкувателно
решение по т.д. № 2/2017 г., в което изрично се допуска да се оспорят и
поредица от сделки, включително тези, които са извършени от лица, които не са
преки длъжници иа кредитора.
Поддържа се и частичния осъдителен иск като се твърди, че
ищецът в
качеството си на обезпечен кредитор (със запор върху дяловете на Вива в ОЦЕ) е
уведомил ликвидатора на ОЦЕ и е предявил вземането си. С оглед изтичащия срок
на ликвидация на ОЦЕ, ищецът като обезпечен кредитор има правен интерес да
иска от ОЦЕ заплащане на сумите, които ОЦЕ би дължало на Вива на основание
вземане за ликвидационна квота. Както приема и съдебната практика имуществените
права, като елемент на членственото право в дружество с ограничена отговорност,
имат характер на вземания, поради което запорирането
на дружествения дял, следва да се третира като запор на вземане за
ликвидационен дял". По тази причина ищецът предявява
иск срещу ОЦЕ за заплащане на сумата от 25 500 лева, които представляват част
от общо вземане в размер на 88 880, 48 лв. главница ведно със законна лихвата
върху присъдената главница, считано от 08.11.2016 г. до окончателното й
изплащане; обезщетение за забава в размер на 2 671, 75 лв. върху присъдената
главница за периода от 23.07.2016 г. до 08.11.2016 г.; 14 023, 75 лв.,
представляващи арбитражни разноски по ВАД № 229/2016 г. на АС при БТПП; 211, 16
лв. - държавна такса, заплатена по ч.т.д. № 248/2018 г. по описа на ОС - Варна
и 88 213.31 лв. разноски по т.д. № 964/2018 г. по описа на ОС - Варна. С
настоящата искова молба предявяваме част от вземането за главница съгласно
арбитражното решение на АС при БТПП, което е в размер на 88 880.48 лева.
Искане за допускане на обезпечение:
Моля съдът на основание чл. 389, ал.1 ГПК да допусне
обезпечение па предявените искове посредством налагане на обезпечителна мярка
„спиране па ликвидацията" на „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК
********* до приключване на настоящото дело с влязло в сила съдебно решение.
Считам, че е налице обезпечителна нужда, тъй като в противен случай съществува
реалният риск ответникът ОЦЕ да бъде заличен от търговския регистър, а това ще
даде основание за прекратяване на делото по отношение на него и ще осуети
осъществяването на правата на доверителя ми. Отделно от това исковете на
доверителя ми са подкрепени с убедителни писмени доказателства, поради което
обезпечението следва да бъде допуснато
при условията на чл. 391. ал. 1 т. 1 ГПК. Моли за спешно
произнасяне по искането, тъй като срокът на ликвидацията на ответника ОЦЕ,
съгласно вписването в TP, изтича на 12 март 2020 г.
За да се произнесе по искането за обезпечаване на
висящите искове, съдът на първо място преценява редовността на молбата както и
допустимостта на предявените искове. Съображения относно вероятната им
основателност съдът дължи най-общо предвид висящността им пред съда по
обезпечението.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК. Исковете са предявени пред родово компетентния
съд, което прави и искането по чл.389 ГПК – надлежно предявено. Исковете са
предявени от и срещу надлежно легитимирани страни, платени са дължимите
държавни такси. Исковата молба подлежи на вписване съгл.чл.114а от ЗС.
При констатация за редовност на исковата молба, след
преценка на въведените твърдения и формулирания петитум, съдът намира исковете
за допустими, вкл. съгласно начина им на съединяване.
От представените доказателства може да се направи извод и
за вероятна основателност доколкото писмените доказателства подкрепят
въведените с исковата молба твърдения за осъществени факти и обстоятелства.
По исканото обезпечение: Съдът намира поисканата
обезпечителна мярка „спиране на производство по ликвидация” за допустима
съгласно разпоредбата на чл.397, т.3 от ГПК както и съгласно служебно извършена
на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ констатация относно вписано в ТР по партидата
на първия ответник ОЦЕ открито производство по ликвидация. Молбата за
обезпечаване отговаря на изискванията на чл.395 ГПК.
Съдът намира, че за ищеца е налице интерес от допускане
на поисканата мярка с оглед запазване правосубектността на ответното дружество
ОЦЕ. Действително, видно от справка в Търговски регистър по партидата на
дружеството, е налице открито производство по ликвидацията му с начална дата
12.09.2019г. и ликвидатор В К. Предвидените 6 месеца от прекратяване на
дейността и откриване на производството изтичат на 12.03.2020г. В активите на
дружеството –ответник са вписани значителни по стойност недв. имоти. Едноличен
собственик на капитала на дружеството ОЦЕ ЕООД е "Вива
Бизнес Груп" ЕАД, ЕИК/ПИК *********. Горното обуславя интересът от
допускане на обезпечението като от друга страна съдът съобрази и
обстоятелството, че посредством мярката не се интервенира по недопустим начин в
чужда правна сфера и не ще бъдат злепоставени интереси на трети лица, вкл. и на
прекратеното дружество.
Обуславящо за интереса от мярката е ищецът да
обоснове качеството си на кредитор на това дружество. От изложеното в молбата и
приложените писмени доказателства както и извършените от съда служебно справки
в ТР по партидите на дружествата, засегнати от правния спор, се установява, че
ищецът въз основа на арбитражно решение на АС при БТПП по арб.дело №229/2016г.
е кредитор на БЦЕ ООД, снабден с изпълнителен титул по ЧТД №248/2018г. на ВОС и
образувал изп.производства пред ЧСИ З.Д. Към датата на приключване на делото
обаче и предприемане на принудително изпълнение за присъдените вземания, БЦЕ
ООД е продало притежаваните от него дружествени дялове от капитала на ответника
ОЦЕ ООД, на трето дружество – Вива бизнес груп ЕАД /Вива/ с договор по чл.129 ТЗ, вписан на 20.11.2017г. по партидата на ОЦЕ ЕООД. Към същия момент едноличен
собственик на капитала на ОЦЕ става именно Вива бизнекс груп АД. В капитала на
дружеството са акумулирани значителни на стойност недвижими имоти, апортирани
от предходния мажоритарен собственик БЦЕ. Установява се, че въз основа на
решение по ТД №964/2018г. на ВОС от 13-05.2019г. сделката по прехвърляне на
дружествени дялове от БЦЕ на Вива от капитала на ОЦЕ е обявена за
недействителна съгласно чл.135 ЗЗД. Въпреки липсата на вещноправни последици на
този иск, ищецът по него ТУИ може да насочи изпълнение за вземането си върху
имуществото на третото задължено лице, вкл. с последиците по чл.517 ГПК спрямо
ОЦЕ ЕООД. В това производство съдът е допуснал и запор върху дружествените
дялове на Вива бизнес груп ЕАД от капитала на ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД ЕООД,
което легитимира ищецът ТУИ БЪЛГАРИЯ ЕООД като обезпечен кредитор с
правомощията по чл.401 ГПК. Предявените сега искове са продължение на иска по
чл.135 ЗЗД, успешно проведен по отношение на БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД и ВИВА
БИЗНЕС ГРУП, по т.дело №964/2018г. на ВОС, доколкото през времетраенето на
процеса са извършени поредица от действия, които сочат недвусмислено на целта
да бъде осуетено или значително затруднено удовлетворяването на кредитора ТУИ
България ЕООД. В тази връзка относими са постановките на т.3 от ТД №2/2017г. на
ОСГТК на ВКС относно възможността за насочване на конститутивния иск и спрямо
последващи приобретатели от длъжника. Обоснована е и свързаността между
дружествата и представляващите ги както и ликвидатора на ответното дружество
ОЦЕ ЕООД. Прехвърлянето на търговското предприятие на ОЦЕ ЕООД на втория
ответник МПК Инвестмънт ЕООД е извършено преди прекратяване на дружеството –
прехвърлител, на 31.07.2019г. /съгл.приложения договор по чл.15 ТЗ/. Освен
кредитор на БЦЕ ООД, ищецът се легитимира въз основа на решението на ВОС по
т.дело №964/2018г. и като кредитор за разноските по делото, спрямо Вива Бизнес
груп ЕАД. Спрямо последното, както бе отбелязано по-геро, ищецът ТУИ БЪЛГАРИЯ
ООД се явява и обезпречен кредитор по допуснато обезпечение по реда на чл.389 ГПК в исковото производство чрез запор на притежаваните от Вива бизнес груп ЕАД
2 667 300 дяла с номинал 1 лев от капитала на Офис център Евксиноград
ООД.
Всичко това обуславя извод на съда за интерес
от обезпечението. При висящо исково производство спрямо ответник, за когото е
налице неприключила процедура по ликвидация, без съмнение за ищеца е налице
интерес от обезпечаване правосубектността на пасивно легитимираните страни.
Същия установява изводим и от разпоредбите на чл.15 и сл. ТЗ права спрямо
ответника ОЦЕ ЕООД в ликвидация. Съгласно разпоредбата на чл.286 ТЗ,
ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да
превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат
да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията. Наличието на
висящо исково производство за прогласяване нищожността/евент.135 ЗЗД/ на атакувана прехвърлителна сделка, осъществена от
ответника в ликвидация няма да препятства нито осребряването на имота в рамките
на производството по ликвидация, нито може да повлияе върху законосъобразното
развитие и приключване на ликвидационното производство в установените от закона
срокове. Не би се злепоставил и учредения от новия собственик МПК
инвестмънт ООД върху предприятието залог за вземания на трети лица /също свързани
помежду си/. С
оглед очертания предмет на търсена от ищеца защита, спирането на производството
по ликвидация, образувано по реда на чл.156 и сл ТЗ,
гарантира изпълнението на евентуално позитивно за ищеца решение. Наложената
обезпечителна мярка се явява подходяща, тъй като без нея би се осуетила
защитата му както по осъдителните, така и по конститутивния
иск, имаща за цел удовлетворяване и/или възможност за насочване
изпълнението спрямо ответното дружество с извършване на принудителна
ликвидация на търговското дружество, единствено при която би могло да бъде
реализирано вземането на ищеца, респ. изпълнението на
същото да бъде насочено срещу притежаваните от длъжниците /Вива и БЦЕ/ дялове в ответното дружество.
С оглед на горното поисканата обезпечителна мярка "спиране на
производството по ликвидация" се явява подходяща и адекватна на естеството
на предявените искове, тъй като същата ще се обезпечи
поддържане провосубектността на ответника до приключването на спора с влязло в
законна сила решение, както и реализирането правата на ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение
по предявените по т.дело №192/2020г. на ОКРЪЖЕН СЪД –ВАРНА от „ТУИ
БЪЛГАРИЯ"ЕООД, ЕИК *********, Варна, съединени искове, с които се оспорва
действителността на договор за продажба на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, сключен на 31.07.2019г. между
първия ответник „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК ********* („ОЦЕ")
и втория ответник „МПК Инвестмънт" ЕООД, ЕИК ********* („МПК"), вписан
в Търговския регистър на 08.08.2019г., от които като главен
иск е предявен този по чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора
поради противоречие с добрите нрави/неекв.на престациите/, а при отхвърлянето
му – иск за установяване относителната недействителност по чл.135 ЗЗД спрямо
кредитора – ищец, както и иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за заличаване вписването
на прехвърлянето по чл.15 ТЗ по партидата на страните в
Търговския регистър, а така също и иск на ищеца в качеството му на обезпечен
кредитор по отношение на първия ответник „ОФИС ЦЕНТЪР
ЕВКСИНОГРАД"ЕООД, ЕИК *********, за осъждането му да
заплати сумата
от 25 500 лева, представляваща част от вземане в общ размер от
88 880.48 лева – главница, присъдена по арб.дело №229/2016г. на АС при
БТПП, чрез СПИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО ЛИКВИДАЦИЯ,
открито за ответника „ОФИС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД" ЕООД, ЕИК
*********, Варна, с вписване в Търговски регистър по партидата на
дружеството на 12.09.2019г. и ликвидатор В К, до приключване с влязъл в сила
акт на настоящото производство по т.дело №192/2020г. на ВОС, ТО, на основание
чл.389 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ НА МОЛИТЕЛЯ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА
ЗАПОВЕД.
Препис от определението да се
изпрати в ТР по ан. от чл.272а, ал.2 ТЗ вр.чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ В 1 СЕДМИЧЕН СРОК ОТ ДНЕС ЗА МОЛИТЕЛЯ И В СЪЩИЯ СРОК ЗА
ОТВЕТНИКА, СЧИТАНО ОТ УВЕДОМЯВАНЕТО МУ ОТ СЪДА с препис от
определението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: