О. п. – Р., е обвинила подсъдимия
Г. Г.М., ЕГН **********, български гражданин, роден в с.Н. Ч., О. – С., на ***г.,
понастоящем в З. – Б., неженен, със средно образование, не работи, неосъждан
към момента на извършване на деянията, за които е обвинен (реабилитиран по право),
В това, че в периода от 16.04.2004г. до
02.09.2008г. във В., след предварителен сговор с А.К.А., на седем пъти,
извършил сделки с имущество - недвижим имот, представляващ нива с площ 9,201
дка в землището на с. Б., О. – А., Област – В., със следните нотариални актове
и договори:
- покупко-продажба по нотариален акт №
18 том ІІ, рег.№ 2240, нот. дело № 169/2004г. на нотариус Стелияна
Костадинова, с продавач Г. Г.М. и купувач А.К.А. за сумата 633,00 лв.,
- покупко-продажба по нотариален акт № ***,
том І, рег.№ ***, нот. дело № ***/2004г. на нотариус Ю. К.-К., с продавач А.К.А.
и купувач В.Г.Д. за сумата 206 500 лв., чрез ипотечен жилищен кредит от „Б.
ДСК” ЕАД, с обезпечение същия недвижим имот по предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 15.11.2004г. и договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 25.11.2004г.,
- дарение по нотариален акт № ***, том -**,
рег.№ ***, нот.дело № ***/2005г. на нотариус П. П., с дарител В.Г.Д. и надарен К.И.Н.,
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
от трето лице - К.И.Н. по договор за кредит от 24.06.2005г. с обезпечение същия
имот и
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
по договор за кредит от 02.09.2008г. (с обезпечение същия имот) от трето лице
- К.И.Н., като знаел, че имуществото е придобито чрез престъпления по чл.316, вр.
чл.308 ал.1/чл.309 ал.1 от НК и деянието е извършено от две лица, сговорили
се предварително, повече от два пъти - престъпление по чл.253 ал.3 т.1 и т.2,
вр. ал.1 от НК.
Със същия обвинителен акт
Русенската окръжна прокуратура е обвинила също и А.К.А., ЕГН **********, български
гражданин, роден на ***г. в Р.. С постоянен адрес в с.гр. и неизвестен настоящ
адрес, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан към момента на извършване
на деянията, за които е обвинен,
В
това, че в периода от 16.04.2004г. до 02.09.2008г. във В., след предварителен
сговор с Г.Г.М., на седем пъти, извършил сделки с имущество - недвижим имот,
представляващ нива с площ 9,201 дка в землището на с. Б., О. – В., със следните
нотариални актове и договори:
- покупко-продажба по нотариален акт № ***
том **, рег.№ ***, нот. дело № ***/2004г. на нотариус С. К., с продавач Г. Г.М.
и купувач А.К.А. за сумата 633,00 лв.,
- покупко-продажба по нотариален акт № ***,
том **, рег.№ ***, нот. дело № ***/2004г. на нотариус Ю. К.-К., с продавач А.К.А.
и купувач В.Г.Д. за сумата 206 500 лв., чрез ипотечен жилищен кредит от „Б.
ДСК” ЕАД, с обезпечение същия недвижим имот по предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 15.11.2004г. и договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 25.11.2004г.,
- дарение по нотариален акт № ***, том **,
рег.№ ***, нот.дело № ***/2005г. на нотариус П. П., с дарител В.Г. Д. и надарен
К.И.Н.,
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
от трето лице - К.И.Н. по договор за кредит от 24.06.2005г. с обезпечение същия
имот и
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
по договор за кредит от 02.09.2008г. (с обезпечение същия имот) от трето лице -
К.И.Н., като знаел, че имуществото е придобито чрез престъпления по чл.316,
вр. чл.308 ал.1/чл.309,ал.1 от НК и деянието е извършено от две лица, сговорили
се предварително, повече от два пъти - престъпление по чл.253 ал.3 т.1 и т.2,
вр. ал.1 от НК.
С този обвинителен
акт О. п. – Р. е обвинила А.К.А. и в това, че в периода от 12.12.2008г. до
13.03.2009г. ***, при условията на продължавано престъпление, на два пъти, в качеството
си на упълномощено лице на „ЕТ „Т.П.”***, чрез използване на неистински документи
и документи с невярно съдържание - фактури №№ **/05.11.2008г., 81 от 12.11.2008г.
и 89/20.11.2008 г., издадени от „С. а.” ООД – Р.; справка-декларация за данък
върху добавената стойност вх.№ 18001003337/12.12.2008г. по описа на
Териториална данъчна дирекция*** и в дневник за покупки за данъчен период месец
ноември 2008г. на ЕТ„Т.П.” - Русе, които се изискват по силата на закон - чл.100
ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност и справка за извършено приспадане
на данък върху добавената стойност (Приложение 6 към чл.68 ал.4) към в справка-декларация
за ДДС вх.№ 1020135 от 13.03.2009г., направил опит да получи от държавния
бюджет чрез Териториална дирекция на НАП - Русе неследваща се парична сума в
големи размери - 21 550,30 лв. (представляваща възстановяване на суми по
ЗДДС), като деянието останало недовършено по независещи от волята му причини,
престъпление по чл.256 ал.1 пр.1 и пр.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК.
В съдебно
заседание, проведено на 24.11.2018г. по искане на представителя на Окръжна
прокуратура - Русе, е допуснато изменение (само) на обвинението по чл.253 ал.3
т.1 и т.2, вр. ал.1 от НК против двамата подсъдими, както следва:
Подсъдимият Г.Г.М.
е обвинен в това, че в периода от 16.04.2004г. до 02.09.2008г. във Варна след
предварителен сговор с А.К.А., на седем пъти, прикрил произхода, движението и
действителните права върху имущество - недвижим имот, представляващ нива с
площ 9,201 дка в землището на с.Б., Област – В., като извършил сделки с него
следните сделки:
- покупко-продажба по нотариален акт № **
том ***, рег.№ ***, нот. дело № ***/2004г. на нотариус С. К., с продавач Г. Г. М.
и купувач А.К.А. за сумата 633,00 лв.,
- покупко-продажба по нотариален акт № ***,
том **, рег.№ ***, нот. дело № ***/2004г. на нотариус Ю. К. К., с продавач А.К.А.
и купувач В.Г.Д. за сумата 206 500 лв., чрез ипотечен жилищен кредит от
„Банка ДСК” ЕАД, с обезпечение същия недвижим имот по предварителен договор за
продажба на недвижим имот от 15.11.2004г. и договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 25.11.2004г.,
- дарение по нотариален акт № ***, том **,
рег.№ ***, нот.дело № ****/2005г. на нотариус П. П., с дарител В.Г. Д. и надарен
К.И.Н.,
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
от трето лице - К.И.Н. по договор за кредит от 24.06.2005г. с обезпечение същия
имот и
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
по договор за кредит от 02.09.2008г. (с обезпечение същия имот) от трето лице -
К.И.Н., като знаел, че имуществото е придобито чрез престъпления по чл.316, вр.
чл.308 ал.1/чл.309,ал.1 от НК и деянието е извършено от две лица, сговорили се
предварително, повече от два пъти - престъпление по чл.253 ал.3 т.1 и т.2, вр.
ал.1 пр.3 от НК.
Подсъдимият А.К.А.
е обвинен в това, че в периода от 16.04.2004г. до 02.09.2008г. във Варна, след
предварителен сговор с Г.Г.М., на седем пъти, прикрил произхода, движението и
действителните права върху имущество - недвижим имот, представляващ нива с
площ 9,201 дка в землището на с.Б., О. – В., като извършил сделки с него следните
сделки:
- покупко-продажба по нотариален акт № ***
том ***, рег.№ ***, нот. дело № ***/2004г. на нотариус С. К., с продавач Г.Г.М.
и купувач А.К.А. за сумата 633 лв.,
- покупко-продажба по нотариален акт № **,
том ***, рег.№ **, нот. дело № ***/2004г. на нотариус Ю. К.-К., с продавач А.К.А.
и купувач В.Г.Д. за сумата 206 500 лв., чрез ипотечен жилищен кредит от „Б.
ДСК” ЕАД, с обезпечение същия недвижим имот по предварителен договор за продажба
на недвижим имот от 15.11.2004г. и договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 25.11.2004г.,
- дарение по нотариален акт № ***, том ***,
рег.№ ***, нот.дело № **/2005г. на нотариус П. П., с дарител В.Г.Д. и надарен К.И.Н.,
- договор за заместване на длъжник - В.Г.Д.
от трето лице - К.И.Н. по договор за кредит от 24.06.2005г. с обезпечение същия
имот и
- договор за
заместване на длъжник - В.Г.Д. по договор за кредит от 02.09.2008г. (с
обезпечение същия имот) от трето лице - К.И.Н., като знаел, че имуществото е
придобито чрез престъпления по чл.316, вр. чл.308 ал.1/чл.309 ал.1 от НК и
деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително, повече от два
пъти - престъпление по чл.253 ал.3 т.1 и т.2, вр. ал.1 пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Русе, поддържа измененото
обвинение, което счита за доказано. Предлага
подсъдимите да бъдат признати за виновни, след което за престъплението
по чл.253 ал.3 т.1 и т.2, вр. ал.1 пр.3 от НК, им се наложат минимални
наказания лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на които да
се отложи за изпитателен срок от три години. За кумулативното наказание глоба,
предлага размер пет хиляди лв. за всеки от тях.
За престъплението
по чл.256 ал.1 пр.1 и пр.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, предлага на
подсъдимия А.К.А. да се наложи наказание
лишаване от свобода за минимален срок от една година, като изпълнението му се
отложи за изпитателен срок от четири години. Към него предлага да се наложи и
кумулативното наказание глоба също в минимален размер. На основание чл.23 от НК
счита, че следва да се наложи най-тежкото наказание лишаване от свобода, като изтърпяването
му се отложи за изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Към него предлага да
се присъедини най-тежкото наказание глоба.
В защитната си реч, адв.М.П. ***, служебен защитник на подсъдимия
Г.М. счита, че обвинението не е обосновано и доказано, като моли последният да
бъде оправдан изцяло.
Подсъдимият Г.М. не взема изрично становище по обвинението.
Последователно отказва да дава обяснения, като заявява, че поддръжка
становището на защитника си, включително като последна дума.
Подсъдимият А.А., разпитан на досъдебното производство не се
признава за виновен и също отказва да дава обяснения. След приключване на
досъдебното производство се укрива и местонахождението му до настоящия момент
остава неизвестно. Спрямо него съдебното производство е проведено в
хипотезата на чл.269 ал.3 от НПК. Служебният му защитник адв.Д.М. ***, счита,
че обвиненията против този подсъдим не са доказани и моли да бъде оправдан изцяло.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.Г.М. е български гражданин, роден на ***г***-
Силистра. Има постоянен и настоящ адрес в Русе. Към момента на деянията, живеел
на семейни начала със свидетелката В.Д., от съжителството с която има родени
две ненавършили пълнолетие деца. Завършил е
средно образование. Към момента на процесното деяние е бил с чисто съдебно минало.
Понастоящем изтърпява наказание лишаване от свобода за продължителен срок в
Затвора - Белене.
Подсъдимият А.К.А. също е български гражданин. Роден е на ***г***.
Има постоянен и настоящ адрес ***. Местоживеенето му в момента е неизвестно и
след щателно издирване не е открито. Завършил е средно образование. Не работи.
Не е сключвал граждански брак и няма задължения за издръжка на ненавършили
пълнолетие лица. Към момента на извършване на процесните деяния съжителствал
със свидетелката К.Н. от което има родени две ненавършили пълнолетие деца. По
същото време, не е бил осъждан, но към настоящия момент против него е влязла в
сила присъда за престъпление 256 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.18 ал.1
от НК.
Двамата подсъдими и техните приятелки - свидетелките В.Д. и К.Н.
се познавали. Поддържали близки отношения и често контактували помежду си като
семейства.
Свидетелката Р.А., родена на ***г. живеела в Русе. Познавала
се със свидетеля К.К., който живеел в съседство и при нужда, предвид възрастта
й помагал. Последният бил вписан като нотариус под №
412
на Нотариалната камара в България, с район на действие - този на Районен
съд - Русе, като кантората му била в същата сграда. Свидетелката познавала и
свидетеля Х.Х., който бил съученик и приятел на сина й.
Свидетелката притежавала по наследство недвижим имот - нива
с площ 9,201 дка, находяща се в землището на с.Б., О. – А., О. - В. За него й
бил издаден констативен нотариален акт № **, том І, рег.№ 487, нот.дело №
57/2002г. от 22.03.2002г. на нотариус Д. Б.. Тъй като не се нуждаела от имота,
решила да го продаде, като за целта упълномощила свидетеля Х.Х.. Към пълномощното,
нотариално заверено от свид.К.К., тя приложила оригиналните документи за собственост
на имота и ги предала на свидетеля. Тъй като не успял да намери купувач, след
няколко месеца, свидетелката си поискала обратно всички документи, ведно с
пълномощното. След като ги получила, унищожила пълномощното, без да го оттегли по
установения законов ред. Не уведомила за това и свидетеля К.К..
Подсъдимият Г.М. се познавал със свидетеля Х.Х., който му
разказал за имота на свидетелката и документите, с които разполагал. Двамата
решили да извършат сделка с имота, чрез съставяне и използване на неистински
документи, изготвени по образец на документите, предоставени от свидетелката Р.А..
Със знанието на свидетеля Х.Х. и подсъдимия било изготвено
пълномощно № 641 от 26.03.2002г., в което, подписите на свидетелите Р.А. и К.К.
били неистински. Неистински бил също и печатът на нотариуса. Съставени били
също декларации с дата 11.09.2003г. по чл.226 ал.1 от ДПК и по чл.25 ал.2 от ЗННД. В тях неистински били както подписите на свидетелката Р.А., така й
подписът и печатът на нотариус Цвятко Миланов.
С Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, нот.дело № **/2003г.
на нотариус П. П., прилагайки тези неистински документи, свидетелят Х.Х. продал
на подсъдимия Г. М. нивата в с.Б. Сделката била изповядана на 12.09.2003г. при
продажна цена 633 лв.
Двамата подсъдими решили да използват имота като обезпечение
с цел придобиване на средства от ипотечен кредит. В изпълнение на замисленото, подсъдимият
Г.М. продал на съпроцесника си имота за същата сума - 633 лв. Сделката била
изповядана на 16.07.2004г. с нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***,
нот.дело № ***/2004 г. на нотариус С. К.. Оказало се обаче, че „Б. ДСК“ ЕАД -
клон – В., откъдето имали намерение да получат кредит, изисква купувачът да работи
по трудов договор. Тъй като подсъдимият А.А. не работел, което наложило имотът
да бъде прехвърлен на свидетелката В.Д., която отговаряла на условията.
Свидетелката, която имала пълно доверие на подсъдимия Г.М.
се съгласила и се сдобила с документи за дохода от своя работодател. Така на
17.11.2004 във Варна от нейно име била подадена молба за жилищен кредит вх.№
І-5843 от 17.11.2004г. до „Б. ДСК“ АД. Към нея бил приложен предварителен
договор от 15.11.2004г. за покупко-продажба с продавач подсъдимия А.А., както
и всички други необходими документи. В предварителния договор било посочено
че свидетелката е заплатила на продавача 20 000 лв. като задатък,
въпреки, че капаро в действителност не било плащано. В отговор на молбата, на
25.11.2004г. във В. бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот
между свидетелката В.Д. и „Б. ДСК” ЕАД - клон В., за сумата двеста и шест
хиляди и петстотин лв.
На 26.11.2004г.във В. с нотариален акт № ***, том **, рег. №
***, нот.дело № ***/2004г. на нотариус Ю. К.-К., подсъдимият А.А. продал имота
на свидетелката за сумата 206 500 лв., платими при условията на поет от „Б.
ДСК” ЕАД ангажимент за кредит в същия размер.
Сумата 206 500 лв. постъпила по сметка на подсъдимия А.А.
на 30.11.2004г. и още същия ден била изтеглена в брой от него, в присъствието
на подсъдимия Г.М..
Междувременно, на 18.06.2004г., свидетелката Р. А. сключила
предварителен договор за продажба на имота си с друго лице и по този повод разбрала,
че той бил вече е бил продаден без нейно знание и съгласие. Тя завела гр.д.№
3247/2004г. по описа на Районен съд – В., срещу свидетеля Х.Х. и подсъдимия Г.М.
за прогласяване нищожността на сключения между тях договор за продажба на имота.
Въпреки, че знаел за заведеното против него гражданско дело,
подсъдимият Г.М., заедно със съпроцесника си решил, че имотът трябва да се
прехвърли отново. На 11.05.2005г. с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***,
нот.дело № ***/2005г. на нотариус П. П. свидетелката В.Д. дарила имота на свидетелката
К.Н.. Двамата създали впечатление у В.Д., че по този начин се освобождава от
задължението си по кредита и тъй като тя не считала имота за свой, се
съгласила. В тази връзка на 24.06.2005г. във Варна бил сключен договор за
заместване на длъжник между свидетелката К.Н., В.Д. и „Б. ДСК” ЕАД - клон В.. Този
договор не бил вписан по надлежния ред в Служба по вписванията при Районен съд
- Варна. В резултат от тези действия, номерът № (17) 0000000008729325 BGN на
банковата сметка на кредита останал непроменен, като В.Д. продължила да му бъде
титуляр. Закрита била обаче разплащателната сметка № (02) 0000000008717799,
която го обслужвала, като вместо нея била разкрита нова с № (02) *** BGN, с
титуляр - свидетелката К. Н..
След известно време свидетелката В. Д.а извършила справка в Кредитния
регистър и установила, че ипотечния кредит продължава да се води на нейно име.
Тогава представила всички документи, с които разполагала в офиса на „Б. ДСК”
ЕАД - клон В., като поискала прехвърлянето на дълга да бъде отразено в регистъра.
В отговор, на 02.09.2008г. във В. бил сключен нов договор за встъпване в дълг
между свидетелката К.Н. и „Б. ДСК” ЕАД. Този договор бил нотариално заверен с
рег.№ ***/02.09.2008г. на нотариус П. Д. и вписан по молба за вписване на заместването
в дълг вх.№ ***/05.09.2008г., подадена от Б. до Агенция по вписванията – В.. В
резултат на това бил сменен и банковият номер на сметката на дълга с № (17) ***
BGN, като титуляр станала свидетелката К.Н..
От свидетелката К.Н. не постъпила нито една вноска по тази
сметка. В периода 2007-2008г. вноски по кредита правил подсъдимият Г.М.. Това
го затруднявало и често търсел пари на заем от други лица за погасяване на
задължението.
Междувременно на 21.10.2009г., подсъдимият Г.М. в съучастие
със свидетеля Х.Х. извършил убийство, за което бил задържан под стража на
02.12.2009г. За него впоследствие бил осъден по НОХД № 563/2010г. по описа на Окръжен
съд - Русе на лишаване от свобода за деветнадесет години. В хода на досъдебното
производство било извършено претърсване в гаража на подсъдимия, откъдето били
иззети долна част на кръгли печати с надписи „Република България нотариус № ***
К.К. *** действие Районен съд - Русе“, „Районен съд - Варна - Служба по вписванията“
и „Република България нотариус № *** Д. Б. с район на действие Районен съд -
Варна“, както и отрязъци от оризова хартия със същите надписи, долна част на
правоъгълен печат с надпис с релефни букви „К.К. *** действие Русенски районен
съд“, скица за имота в с.Б. и други.
По-късно, с Решение от 17.11.2005г., постановено по гр.д.№
3247/2004г. на Районен съд - Варна, сделката между свидетеля Х.Х. и подсъдимия М.
била прогласена за нищожна. Това решение било потвърдено от въззивната
инстанция и влязло в сила на 12.04.2006г.
С. Р.А. завела също гр.д.№ 1649/2007г. пред Районен съд -
Варна, по което с решение № 3086 от 10.11.2008г., свидетелката К.Н.а била
осъдена да й предаде владението на имота в с.Б.. Завела още и гр.д.№ 5226/2010г.
по описа на Районен съд - Русе по което с решение № 1946/22.11.2010г., било
признато, че не съществува ипотечно право върху имота й в с.Б. по отношение на „Б.
ДСК“ АД.
Подсъдимият А.А. се познавал със свидетеля Т.П., като бивши
колеги. Последният бил регистриран като ЕТ „Т.П.” с решение № 1810/12.07.1999г.
на Окръжен съд - Русе, по фирмено дело № 1075/1999г. Считано от 08.02.2007г. търговецът
бил регистриран по ЗДДС и по ДОПК в ТД НАП - Русе. До 2007г. едноличният търговец
не развивал никаква дейност. На 10.07.2007г., той упълномощил подсъдимия А.А.
с нотариално заверено пълномощно да осъществява цялостна дейност като търговец,
както и да го представлява пред всички държавни институции.
Като пълномощник на едноличния търговец подсъдимият А.А. решил
да се облагодетелства, като създаде в полза на търговеца право на приспадане на
данъчен кредит по отношение на недействителни сделки. Те следвало да бъдат
удостоверени с фактури, които впоследствие да бъдат включени в дневника за
покупки за данъчен период ноември 2008г. В изпълнение на това си намерение, подсъдимият
се снабдил с три фактури с номера №№ 73/05.11.2008г., 81/12.11.2008г. и
89/20.11.2008г., издадени от „С. а.“ ООД - Р. Такова дружество съществувало и
било регистрирано по реда на ДОПК в ТД НАП - Разград от 10.04.1996г. и по ЗДДС,
считано от 10.08.1999г. Използваните фактури обаче били неистински досежно
посочения като съставител Н. С. П. - съдружник в търговското дружество, както и
по отношение на положения печат. В същите били описани следните сделки: с фактура
№ 73/05.11.2008г., с получател ЕТ„Т.П.“, се удостоверявало получаването на електроматериали,
с данъчна основа 25661,50 лв., с размер на ДДС 5132,30 лв.; фактура №
81/12.11.2008г. с получател ЕТ„Т.П.“, било удостоверено получаването на електроматериали,
с данъчна основа 48150 лв., с размер на ДДС 9630 лв. и с фактура №
89/20.11.2008г. с получател ЕТ„Т.П.“, било удостоверено получаването на електроматериали,
с данъчна основа 33940 лв., с размер на ДДС 6788 лв. Тъй като не отразявали
действително извършени сделки, тези фактури не били вписани в дневника за
продажби на „С. а.” ООД – Р. за ноември 2008г.
В дневника за покупки
на ЕТ„Т.П.“ за ноември 2008г., те обаче били вписани и на 12.12.2008г. подсъдимият
подал в ТД на НАП - Русе, справка-декларация за ДДС № 18001003337/12.12.2008г.
в която били отразени посочените неверни обстоятелства. На 13.03.2009г. подсъдимият
подал в ТД на НАП - Русе и справка-декларация за ДДС вх. № 1020135/13.03.2009г.
и приложение № 6 по чл.68 ал.4 към нея, с които поискал да му бъде
възстановена сумата 53 516,58 лв. В нея била включена и сумата
21 550,30 лв., по трите фактури, издадени от „С. а.” ООД, както и сумата
28 668,19 лв., по други фактури, издадени от ЕТ „Д. м. - Й.А.”, за които
впоследствие подсъдимияат бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД №
823/2012г. на Окръжен съд - Русе, за престъпление по чл.256 ал.1, вр. чл.20 ал.2,
вр. чл.18 ал.1 от НК.
Със заповед № К 900552/10.08.2009г. на ТД на НАП - Русе била
назначена данъчна ревизия на ЕТ„Т.П.”. Ревизиращият екип установил, че търговецът
е декларирал покупки, за които нямал, според воденото счетоводство, средства. Поканен
да обясни това несъответствие, подсъдимият А.А. декларирал, че внесъл 165 000
лв. в касата на ЕТ„Т.П.” с приходни касови ордери по дебита на сметка 501
както следва: 80 000 лв. с мемориален ордер № 538 от 28.02.2007г.,
45 000 лв. с мемориален ордер № 540 от 30.04.2007г. и 40 000 лв. с
мемориален ордер № 542 от 30.06.2007г. За произхода им, посочил, че са
получени от продажбата на недвижимия имот, собственост на свидетелката Р.А. в
с.Близнаци. Представил и договор за заемане на средства от 02.02.2007г. с
посочени като свидетели М. Ц. и И.Н., а също договор за заемане на средства от 12.04.2007г.
с посочени свидетели П.И. и П.П.. Ревизията приключила с издаването на ревизионен
акт № *********/02.09.2009г. на ЕТ„Т.П.”, връчен на свидетеля Т.П., влязъл в
сила на 10.05.2011г. С него, данъчните органи не признали правото за приспадане
на данъчен кредит по трите фактури, издадени от „С. а. “ ООД – Р. размер на
21 550,30 лв. както и по други четири фактури, извън обхвата на процесното
обвинение.
Тези фактически положения съдът приема за установени според
показанията на свидетелите А.Н., В.В., Г.Я., Г. Й., Д.Д., И.Н., К. К., К.Н., А.А.И.И.,
В. П., Г.Х., Д.А., Л.П., М. Ц., П.П., П.А., П.И., Р. А., Т.С., Т.П., К.К., С. А.,
Н.Г., Н.С., Х.Х. и Н.А., писмените доказателствени средства: справки за
съдимост, пълномощни, нотариални актове, декларации, договори, протоколи за
претърсване и изземване, справки-декларации, фактури и др., както и от
техническата, графологични, съдебно счетоводна и данъчна и съдебно ценова икономическа
експертизи и от приложените като веществени доказателства отрязък от картон -
прегъната на две с разположена между сгъвките черна на цвят бележка с
напечатани имена К.К. *** действие Районен съд - Русе, от външната страна с
ръкописен надпис със син цвят „организатор на транспорт, дата 12.03.2002г.” и
още букви и цифри с мазни петна по него, отрязък от оризова хартия с положен
кръгъл печат с надпис „Районен съд - Варна, служба по вписванията”, отрязък от
оризова хартия с положен кръгъл печат с надпис „Нотариус № *** Република
България – Д. Б. - с район на действие Районен съд - Варна”, отрязък от оризова
хартия с положен на него правоъгълен печат на нотариус № 412 К.К.,*** действие
Районен съд - Русе, отрязък от оризова хартия с положен на него кръгъл печат на
нотариус № *** К.К.,*** действие Районен съд - Русе, квадратен отрязък от
оризова хартия с черен фон и печат върху него с бял кант на нотариус № *** Д. Б.
с район на действие Районен съд - Варна, квадратен отрязък от оризова хартия с
черен фон и печат върху него с бял кант на нотариус № 412 К.К. *** действие
Pайонен съд - Русе, квадратен отрязък от оризова хартия с черен фон и печат
върху него с бял кант на Районен съд - Варна, служба по вписванията, долна част
на правоъгълен по форма печат с релефни букви - четими с надпис „К.К. *** действие
Русенски районен съд”, долна част на кръгъл печат с релефен надпис „Република
България, нотариус № *** К. К. *** действие Pайонен съд - Русе”, долна част на
кръгъл печат с релефен надпис „Районен съд - Варна, Служба по вписванията”, долна
част на кръгъл печат с релефен надпис „Република България нотариус № ** Д. Б.,
с район действие Районен съд - Варна”, две бланки за пълномощно с положени в
долните части правоъгълен и кръгъл печат с надпис нотариус № ***, Република
България Ц. М. с район на действие Районен съд - Русе, на единия от тях с дата
10.09.2002г., декларация по чл.226 ал.1 от ДоПК Г.Г. М., нотариално заверена от
нотариус № ***, Република България Ц. М. с район на действие Районен съд***,
три броя копия на нотариален акт от 12.09.2003 г., нотариално заверен от
нотариус № *** П. П. *** действие Районен съд - Варна, едното от тях с корекции
с бял коректор, скица за имот, собственост на Г.Г. М. с нанесени корекции по
нея с бял коректор и скица за имот, собственост на Р.В.А..
В хода на наказателното производство, подсъдимите и техните
защитници, въпреки, че заявяват несъгласие с обвинението, не са оспорили
никаква част от обстоятелствата в обвинителния акт. Не са направили и
никакви доказателствени искания, поради което делото е решено единствено според
доказателствата, представени от обвинението. Преценявайки ги заедно и
поотделно, съдът приема за доказани фактически положения, идентични с тези в
обстоятелствената част на акта.
При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът
приема, че по отношение подсъдимите Г.М. и А.А., са доказани всички
обстоятелствата, имащи отношение към обективните признаци на състава по чл.253
ал.3 т.1 пр.1 и т 2, вр. ал.1 пр.3 от НК, тъй като в периода от 16.04.2004г.
до 02.09.2008г. във В., след предварителен сговор помежду си, на седем пъти,
прикрили произхода, движението и действителните права върху недвижим имот, представляващ
нива с площ 9,201 дка в землището на с.Б., Област – В., като извършили сделки
с него и деянието е извършено повече от два пъти, от две лица, сговорили се
предварително. Безспорно е установено, че свидетелката Р.А. е собственик на процесната
нива в с.Б., Област – В.. Освен временното упълномощаване на свидетеля Х.Х.,
никое от описаните лица, включително двамата подсъдими не е имало никакво
действително отношение собствеността на имота. Лишени от действителните
документи удостоверяващи правото на собственост и упълномощаването, подсъдимите
използвали неистински, за да удостоверят пред нотариус П. П., че свидетелят Х. Х.
е упълномощен от собственика да се разпорежда с него. С използването на тези неистински
документи (пълномощно и нот.заверени декларации) подсъдимият Г.М. осъществил
състава на предикатното престъпление. С последвалите прехвърляния на собствеността,
извършени без изключение след като пострадалата вече знаела, че е лишена от
собствеността, двамата подсъдими се опитали да прикрият престъпното придобиване
(произхода) на имота, с оглед забавяне на заведените от нея дела. Прикриването
на действителния собственик им било нужно и пред „Б. ДСК” ЕАД, с оглед
получаването на значителен по размер, необезпечен кредит. Налице са и
квалифициращите признаци „извършено повече от два пъти” и „от две или повече
лица, сговорили се предварително”.
При извършване на деянието подсъдимите били пълнолетни и
вменяеми. Не са събрани доказателства някога да са страдали от заболявания,
които се отразяват на способността им да разбират свойството и значението на
извършеното. Те отлично съзнавали, че свидетелката Р.А. е действителния
собственик на нивата и няма никакво намерение да я продава когото и да било от
тях, още повече за нищожната цена 633 лв. С цел да получат фактически
необезпечен кредит, който нямали намерение да връщат, посредством престъпно
ползване на неистински документи, те създали титул за собственост на подсъдимия
Г.М.. Първата порочна сделка, сключена посредством престъпление, опорочила и
всички последващи прехвърляния. Двамата подсъдими ги предприели с цел да
прикрият правата, притежавани в действителност от свидетелката Р.Андреева и
представяйки имота за своя и на близките си собственост, да го използват като
обезпечение за банков кредит. Едновременно с това, предвид заведените от
пострадалата съдебни дела, с предприетите сделки се опитали да забавят
решенията до момента, когато ще получат реално необезпечения банков кредит. Следователно
престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, който включвал
представи както за обективните признаци на състава, включително съизвършителството
помежду им, така и за обстоятелството, че имотът е придобит посредством
престъпно ползване на неистински документи.
Възразявайки против съставомерността на това деяние, адв.М. П.,
служебен защитник на подсъдимия Г.М. твърди, че описаните правоотношения са
гражданскоправни. След като съдът прогласил сделките за нищожни, те не
породили правно действие и нямало нито финансова операция, нито сделка с
имущество, т.е. изпълнителните деяния на състава по чл.253
ал.3, т.1 пр.1 и т 2, вр. ал.1 пр.3 от НК. Тези доводи са необосновани, тъй
като посочената разпоредба не диференцира сделките по никакъв признак.
Следователно, престъплението може да се осъществи с всякакви сделки, вкл. нищожни.
Освен това, макар поради някакъв порок тези сделки изначално да не пораждат действие,
до прогласяване нищожността им участниците в гражданския оборот са принудени да
се съобразяват с тях. Точно това са използвали подсъдимите и в конкретния
случай. Въпреки, че свидетелката Р.Андреева очевидно е щяла възстанови
собствеността си в някакъв последващ момент, ползвайки се от нищожната сделка, подсъдимите
мотивирали „Б. ДСК” - клон В. да приеме чуждия имот като обезпечение.
Служебният защитник на подсъдимия А.А. също възразява също против
съставомерността на деянието, квалифицирано като престъпление по чл.253
ал.3, т.1 пр.1 и т 2, вр. ал.1 пр.3 от НК, като твърди, че за доказване на
обвинението е необходимо за предикатното престъпление да бъде постановена
влязла в сила присъда. Този довод, който впрочем с нищо не е аргументиран,
също е неоснователен. Освен от константната съдебна практика, обратният извод
следва от самата конструкция на състава, допускащ съставомерност дори когато
деецът само предполага, че имуществото, предмет на сделката е придобито чрез
престъпление.
По отношение подсъдимия А.А., са доказани също и всички обстоятелствата,
имащи отношение към обективните признаци на състава по чл.256 ал.1 пр.1 и
пр.2, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като в периода от 12.12.2008г.
до 13.03.2009г. в Русе, при условията на продължавано престъпление, на два
пъти, в качеството си на упълномощено лице на ЕТ„Т.П.” - Русе, чрез използване
на неистински документи - фактури с номера №№ 73/05.11.2008г., 81/12.11.2008г.
и 89/20.11.2008г., издадени от „С. а.“ ООД – Р. и документи с невярно съдържание
- справка-декларация за данък върху добавената стойност с вх.№
18001003337 от 12.12.2008г. по описа на ТДД*** и дневник за покупки за данъчен
период месец ноември 2008г. на ЕТ„Тихомир П.” - Русе и справка за извършено
приспадане на данък върху добавената стойност,
направил опит да получи от държавния бюджет чрез ТД на НАП*** неследваща се
парична сума в големи размери - 21550,30 лв., като деянието останало недовършено
по независещи от волята му причини.
Безспорно е установено, че сделките, документирани с посочените
три фактури не са извършвани. Въпреки, че дружеството „С. а.“ ООД – Р.
действително съществувало, по експертен път е установено, че подписът във
фактурите е различен от този на лицето, посочено като издател. Не съответства
и положеният печат. Понеже дружество „С. а.“ ООД – Р. не е извършило описаните
доставки, очаквано в неговите дневници за продажби, такива сделки не са вписани.
Допълнително обвинението се подкрепя от липсата на свободни средства в касата
на ЕТ„Т. П.”***, тъй като до
упълномощаването на подсъдимия А.А. търговецът не е развивал търговска дейност.
Налице е квалифициращият признак „големи размери”, а престъплението останало
недовършено единствено поради своевременно извършената данъчна ревизия
От субективна страна и това деяние е извършено от подсъдимия
А.А. при условията на пряк умисъл. В неговия интелектуален момент се съдържали
представи, че ЕТ„Т. П.” - Русе не е сключвал никакви търговски сделки със „С. а.”
ООД, а използваните за доказването им фактури са неистински. Деянието извършил
с користна цел - да получи от държавния бюджет неследващо се възстановяване на
уж платения по фактурите данък добавена стойност.
Съдът не споделя довода на защитника, в смисъл, че за същото
престъпление, подсъдимият А.А. вече е бил осъждан. Присъда №15 от 06.03.2013г.,
постановена по НОХД № 823/2012г. на Окръжен съд - Русе има за предмет други фактури,
също отразяващи неизвършени реално сделки, включени в дневника за покупки от
същия данъчен период. Престъпните деяния са осъществени в съвкупност и при правилно
разследване, би трябвало да се внесат като едно продължавано, престъпление със
седем деяния. Практика на прокуратурата за изкуствено разделяне на престъпната
дейност безспорно не е съвсем коректна, тъй като извършителят ще бъде осъден с
две присъди, за две престъпления, но това не представлява основание за
постановяване на оправдателна присъда. След влизане на настоящата присъда в
сила, ще трябва да се определи едно общо наказание между наложените с нея и
предходната.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Г.М. за престъплението по чл.253 ал.3 т.1 пр.1 и т 2, вр. ал.1 пр.3
от НК, съдът съобрази, че за него е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лв. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало към момента на
довършване на деянието, продължителния период, изминал от довършване на
престъплението и задължението за полагане грижи и даване издръжка към две
ненавършили пълнолетие деца. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът
взе предвид отрицателните характеристични данни, предвид последвалото осъждане
за изключително тежко престъпление, извършено също по користни подбуди.
При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства
съдът отмери наказание лишаване от свобода за една година, както и глоба в размер
пет хиляди лв.
Налице са всички формални предпоставки по чл.66 от НК и тъй
като това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия А.А. за престъплението по чл.253 ал.3 т.1 пр.1 и т 2, вр. ал.1 пр.3
от НК, съдът съобрази, че за него е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до осем години и глоба от пет до двадесет хиляди лв. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало към момента на
довършване на деянието и продължителния период, изминал от довършване на
престъплението. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът взе предвид
относително по-големия каузален принос на този подсъдим в съвместната престъпна
дейност.
При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства
съдът отмери наказание лишаване от свобода за една година, както и глоба в
размер пет хиляди лв.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия А.А. за престъплението по чл.256 ал.1 пр.1 и пр.2, вр. чл.26 ал.1,
вр. чл.18 ал.1 от НК, съдът съобрази, че за него е предвидено наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба от хиляда до пет хиляди лв.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало
към момента на довършване на деянието и продължителния период, изминал от
довършване на престъплението. Като отегчаващо отговорността му обстоятелство
съдът взе предвид проявената упоритост в умисъла.
При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства
съдът отмери наказание лишаване от свобода за две години, както и глоба в
размер хиляда лв.
Налице
са предпоставките за групиране, тъй като двете престъпления са извършени от подсъдимия
А.А. преди да бъде осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях. На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът му наложи най-тежкото
наказание лишаване от свобода за две години, към което на основание
чл.23 ал.3 от НК, присъедини наказанието глоба в размер пет хиляди лв.
Налице са всички формални предпоставки по чл.66 от НК и тъй
като това няма да попречи за постигане целите по чл.36 от НК, съдът отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от четири
години.
Причина за извършване на престъпленията и от двамата
подсъдими е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и
незачитане на установения в страната правов ред.
След влизане на
присъдата в сила, веществените доказателства отрязък от картон - прегъната на
две с разположена между сгъвките черна на цвят бележка с напечатани имена К.К. ***
деействие Районен съд - Русе, от външната страна с ръкописен надпис със син цвят
„организатор на транспорт, дата 12.03.2002г.” и още букви и цифри с мазни петна
по него, отрязък от оризова хартия с положен кръгъл печат с надпис „Районен съд
- Варна, служба по вписванията”, отрязък от оризова хартия с положен кръгъл
печат с надпис „Нотариус № *** Република България - Диана Бейлерян - с район на
действие Районен съд - Варна”, отрязък от оризова хартия с положен на него правоъгълен
печат на нотариус № *** К.К.,*** действие Районен съд - Русе, отрязък от
оризова хартия с положен на него кръгъл печат на нотариус № *** К.К.,***
действие Районен съд - Русе, квадратен отрязък от оризова хартия с черен фон и
печат върху него с бял кант на нотариус № *** Д. Б. с район на действие Районен
съд - Варна, квадратен отрязък от оризова хартия с черен фон и печат върху него
с бял кант на нотариус № 412 К.К. *** действие Pайонен съд - Русе, квадратен
отрязък от оризова хартия с черен фон и печат върху него с бял кант на Районен
съд - Варна, служба по вписванията, долна част на правоъгълен по форма печат с
релефни букви - четими с надпис „К. К. *** действие Русенски районен съд”, долна
част на кръгъл печат с релефен надпис „Република България, нотариус № *** К. К.
*** действие Pайонен съд - Русе”, долна част на кръгъл печат с релефен надпис „Районен
съд - Варна, Служба по вписванията”, долна част на кръгъл печат с релефен
надпис „Република България нотариус № *** Д. Б., с район действие Pайонен съд -
Варна”, две бланки за пълномощно с положени в долните части правоъгълен и
кръгъл печат с надпис нотариус № 180, Република България Ц. М. с район на
действие Районен съд - Русе, на единия от тях с дата 10.09.2002г., декларация
по чл.226 ал.1 от ДПК Г.Г. М. с ЕГН ********** от 12.09.2003г. нотариално заверена
от нотариус № ***, Република България Ц. М. с район на действие Районен съд -
Русе, три броя копия на нотариален акт от 12.09.2003 г., нотариално заверен от
нотариус № *** П. П. *** действие Районен съд - Варна, едното от тях с корекции
с бял коректор, скица за имот, собственост на Г.Г. М. с нанесени корекции по
нея с бял коректор и скица за имот, собственост на Р.В.А., които принадлежат на
подсъдимия Г. М. и са послужили за извършване на предикатните документни
престъпления, следва да се отнемат на основание чл.53, ал.1 б.„а” от НК. Поради
естеството им и с оглед възможността за възобновяване, предвид задочното производство
спрямо подсъдимия А.А., същите следва да се запазят в делото за срока на съхранението
му.
Множеството други
вещи, описани в протокол за приемо-предаване от 08.08.2017г., които нямат
отношение към процесните обвинения и съответно характер на веществени
доказателства, следва да се върнат на Окръжна прокуратура - Русе.
Подсъдимите трябва да заплатят направените
съдебни разноски.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Председател: