№……….
Гр.Варна………………2022 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Варненският административен съд,
Първи тричленен състав, в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в
присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова
к.адм.дело № 389 по описа на Административен съд гр.Варна за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на П.П.Б., подадена чрез адв.И. против
Решение №1189/29.12.21г. по НАХД № 4176/2021г. на ВРС, І състав, с което е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 4975433 на ОД на
МВР-Варна, с което на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. за нарушение на
чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди, че в мотивите
си съдът е обсъдил възражения различни от направените, като не е изпълнил
задължението си да да събере служебно доказателства, да обсъди събраните и да
посочи кои обстоятелства счита за установени и въз основа на кои
доказателствени материали. Твърди, че в издадения ЕФ не е отразено приспаднат
ли е толеранса, съгласно изискванията на чл.16 ал.5 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. и какъв процент, като допуснатото нарушение е
съществено, тъй като е бил лишен от възможността да разбере точно какво е
нарушението му, каква е била скоростта, за която е санкциониран. Твърди и че не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 от наредбата, тъй като в представения
протокол липсват задължителни реквизити- орграничението на скоростта с пътен
знак ли е било въведено или е налице общо ограничение на скоростта, при какъв
режим на измерване е проведен контрола, посочено е че контрола е извършен при
статичен и динамичен режим, но за последния не е попълнен началото и края на
участъка. Твърди и че не може да се установи доколко са спазени разпоредбите на
чл.10 ал.3 от наредбата, предвид това, че е налице снимка на АТСС, но липсва
дата от деня на нарушението, както и подпис или друг индивидуализиращ знак на
съставилия снимката. Предвид посоченото счита, че не са спазени установените с
подзаконов нормативен акт условия и ред за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Твърди,
че при установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаване
на електронен фиш, а административнонаказателната отговорност следва да се
реализира по общия ред със съставяне на АУАН и издаване на НП. Налице е противоречие
между разпоредбите на Наредба № 8121з-532 за използването на АТСС и тези на
ЗДвП относно възможността да бъде издаван електронен фиш при установяване и
заснемане на нарушението с мобилни АТСС, като според наредбата това е възможно
при временно монтирано на пътя АТСС, а според закона, това е невъзможно, тъй
като при всички случаи мобилното АТСС установява нарушението в присъствието на
контролен орган и предвид установения в чл.15, ал.3 ЗНА принцип за приложимост
на по- високия по степен нормативен акт, следва извода, че приложим е установеният
със ЗДвП режим на установяване и заснемане с АТСС на нарушения, при които се
съставят електронни фишове, а именно - при установяване на такива АТСС в
отсъствието на контролен орган, каквито са само стационарните. Счита за
погрешни мотивите на ВРС относно липсата на обратна разписка и начина на
връчване на ЕФ. Твърди, че при липса на подпис и данните на конкретно лице на
което е връчен ЕФ не може да бъде направен извод, че е връчен именно на неговия
адресат, а изискването за връчване е с оглед създаване на достатъчно и
ефективни гаранции за упражняване правото на защита на наказаното лице. Неизпълнението
на задължението за връчване лишава нарушителя от възможността да предприеме
всички действия за упражняване на правата си. Твърди и че е допуснато от АНО
неяснота относно субекта на нарушението- дружеството собственик на МПС или
неговия управител, посочени в ЕФ, което води до невъзможност да се разбере чия
точно отговорност е ангажирана. Твърди и че не става ясно дали е санкциониран
като физическо лице управлявало МПС или като законен представител на
собственика /ползвателя/ на МПС. Моли да
бъде отменено решението на ВРС, както и издаденият електронен фиш, алтернативно
делото да бъде върнато за ново разглеждане от ВРС, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът по делото ОД на МВР-Врана, редовно
призован, не се явява представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение,
че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни
основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.П.Б. против Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К № 4975433 на ОД на МВР-Варна, с което на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 100лв. за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа
страна, че на 11.06.2021г. в 10,33 часа, лек автомобил марка и модел ****с рег.№
****се движел по път I-9, извън рамките на населено място, в посока к.к.“3латни пясъци“,
в района до резиденция „Евксиноград“ със скорост от 87 км/ч. при разрешена
скорост на движение до 60 км/ч., определена посредством поставен пътен знак
В-26, като е заснет с автоматизирано техническо средство - автоматизирано
техническо средство „Стационарно преносим уред за контрол на скоростта -
„CORDON -M2“. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че
превозното средство е собственост на „Южен кръст 2001“ ЕООД- гр.София, поради
което на законния представител на дружеството- П.П.Б. бил издаден електронен
фиш за налагане на глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП.
Сезираният със спора съд е приел в
мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на
изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от
събраните по делото доказателства безспорно е установено, че автомобилът се е
движел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, т.е. в случая е
осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано с
техническо средство, което е било одобрено и изправно, при издаването на ЕФ е
отчетена и допустимата грешка, правилно е определен размера на наложеното
наказание, като възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за
неоснователни. От приложения снимков материал, изготвен чрез системата за
контрол ВРС е приел, че регистрираната скорост на движение е именно на
автомобила, във връзка с който е издаден ЕФ. ВРС е приел и че правилно е
ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, предвид
разпоредбата на чл.188 ал.2 ЗДвП, в качеството му на законен представител на
дружеството собственик на МПС. ВРС е приел, че случаят не може да бъде счетен
за маловажен, при издаването на ЕФ не са допуснати съществени нарушения на
нормите на ЗАНН, които да водят до неговата отмяна, същият съдържа изискуемите
реквизити, а използването
на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол.
Касационната жалба е подадена
в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Решението на ВРС е правилно.
С издаденият електронен фиш серия К
№ 4975433 на Б. е наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4
вр. чл. 182 ал.2 т.3 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП на 11.06.2021
г. в 10.33ч. в обл.Варна, по път първи клас -9 от Варна в посока к.к. Златни
пясъци срещу резиденция Евксиноград, при максимално разрешена скорост за извън
населено място от 60 км/ч, обозначена с пътен знак В-26, с МПС с рег.№ ****,
собственост на представляваното от него дружество „Южен кръст 2001“ЕООД, което
се движи със скорост от 87км/ч, като нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от 27 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4
от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба,
като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
Правилни са изводите на ВРС, че Б. е субект на
нарушението. Съгласно чл.188 ал.2 ЗДвП когато нарушенето е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
когото е предоставил управлението на МПС. Няма спор, че МПС е собственост на
дружество, чийто управител е Б.. Видно от представената справка собственик на автомобила
е „Южен кръст 2001“ЕООД. Не е посочено лице, на което да е било предоставено
управлението на МПС, поради което и на основание цитираната разпоредба при
установено нарушение за скорост ЕФ правилно и законосъобразно е издаден на
законния представител на дружеството. В този смисъл не е налице твърдяната
неяснота относно субекта на нарушението.
Безспорно е установено нарушението, за което е издаден
ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно квалифицирано, като
правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното
наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и
анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал
крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият
състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото
доказателства.
След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./
и приетата въз основа на него Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ,
бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може
да бъде издаван винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени в
посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства
са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при
съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая контрола на скоростта
е извършван със стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на
пътното движение „CORDON -M2“. От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се
установява годността на техническото средство, с което е извършван контрола,
като за използването на автоматизирано техническо средство или система е
съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Протоколът съдържа
реквизитите, въведени от наредбата. Посочено е, че ограничението е въведено с
пътен знак, а посоката на задействане е приближаващ. Начало и край на участъка
се отразява при режим измерване в движение, какъвто не е бил режима при
осъществения контрол. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.3 от наредбата, като
протокола е съпроводен със снимка на разположението на уреда, като на същата са
отразени данни на изготвил, подпис и дата.
При издаване на ЕФ е приспадната и допустимата грешка –
3км/ч /до 100км./. Видно от приложената снимка към ЕФ измерената скорост е 90
км.ч. В същата са отразени ограничението – 60 км/ч, посока- приближаване, валидност
на проверката, дата, час, радар, локация. Видно от приложената снимка към ЕФ,
същата съдържа всички данни, характеризиращи нарушението и изискуеми към
съдържанието на ЕФ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП.
Предвид горното неоснователни са възраженията на
касатора за допуснати нарушения при издаване на ЕФ, както и за неяснота относно
скоростта, с която автомобила се е движил и за която е санкциониран.
Връчването на ЕФ има отношение към срочността на
жалбата. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице от факта, че не е налице разписка за
връчването му. При липса на доказателства за връчване на акт срокове във връзка
с него не текът до узнаването му от неговия адресат. Жалбоподателят е упражнил
правото си на жалба и същата е приета за разглеждане като допустима и подадена
в срок. От узнаването на акта за жалбоподателя е налице възможност за
упражняване на всичките му права свързани с него.
ВРС е обсъдил възраженията на касатора, като изводите
му се споделят от настоящата инстанция.
Нарушението е безспорно установено и доказано от
доказателствата по делото.
С оглед
гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да
се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1189/29.12.21г. по НАХД №
4176/2021г. на ВРС, І състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.