Присъда по дело №17609/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 129
Дата: 13 март 2024 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20231110217609
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 декември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 129
гр. С., 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
СъдебниИ. М.

заседатели:Я. Г.
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
и прокурора А. Р. Н.
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Наказателно дело от
общ характер № 20231110217609 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. К. Н. - роден на *********, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, безработен
(към момента изтърпява наказание лишаване от свобода), с адрес:
************, с ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от
***** г. до **** г. в гр. С. и в гр. Б., при условията на продължавано
престъпление, с 16 деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и
поддържал заблуждение у служители на банкови и небанкови институции, че
е лицето, от чието име се иска кредитът, без намерение да се задължи по
1
сключените договори и с това им причинил имотна вреда в големи размери -
общо в размер на 250 300 лева, както и направил опит да причини имотна
вреда в размер на 4000 лева, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини и деянията са извършени както
следва:
1. На **** г. в гр. С., в офис на „*****“ АД, находящ се на ******, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. С. У. -
служител на „*****“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******* и поддържал
заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил
„Договор за паричен заем № *****“, между Ф. К. Ф., ЕГН ********** и
„*****“ АД, като получавайки лично сумата по отпуснатия заем, причинил
имотна вреда в размер на 5000 лева на „*****“ АД;
2. На ****** г. в гр. С., в офис на „*****“ АД, находящ се на ******, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. С. У. -
служител на „*****“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******* и поддържал
заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил
„Договор за паричен заем № ******“, като получавайки лично сумата по
отпуснатия заем, причинил имотна вреда в размер на 5000 лева на „*****“
АД;
3. На ***** г. в гр. С., в офис на „*******“ АД - С. ******, находящ се в
**********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение
у М. В. и З. П. - служители на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил
неистински български документ за самоличност - лична карта с № *******, и
поддържал заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф.
сключил „Договор за потребителски кредит № *******“, като получавайки
лично сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ АД в размер на
40 000 лева;
4. На ***** г. в гр. С., в офис на „*******“ АД, находящ се на ул.
********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
М. Е. Б. - служител на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил
неистински български документ за самоличност - лична карта с № *******, и
поддържал заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф.
2
сключил „Договор за кредит експресо № ******“, като получавайки лично
сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ АД в размер на
45 000 лева;
5. На ****** г. в гр. С., в офис на „*******“ ЕАД - клон „******“,
находящ се на ул. „******“ *****, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Б. П. Б. - служител на „*******“ ЕАД, че е Ф. К. Ф.,
като представил неистински български документ за самоличност - лична
карта с № *******, и поддържал заблуждението, като на същата дата,
представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за кредит за текущо
потребление“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна
вреда на „*******“ ЕАД в размер на 50 000 лева;
6. На **** г. в гр. С., в офис на дружеството, находящ се в гр. С.,
********, Търговски център „******“, магазини с номера ******, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. М. П. - служител
на „*******“ ЕООД, че е Ф. К. Ф., използвайки неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******* и поддържал
заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил
„Договор за потребителски кредит П. К. С.т № *******“, като лично
усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ ЕООД в
размер на 5 000 лева;
7. На **** г. в гр. С., в офис на „*******“ ЕАД, находящ се в гр. С.,
***********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение
у Г. В. Е. - служител в офис на „*******“ ЕАД, че е Ф. К. Ф., като представил
неистински български документ за самоличност - лична карта с № ******* и
поддържал заблуждението, като на същия ден сключил „Договор
*********** за потребителски кредит тип кредитна линия“, като лично
усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ ЕАД в
размер на 1 000 лева;
8. На **** г. в гр. С., в офис на „********“ ЕООД, находящ се на ул.
************, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у И. Т. А. - служител на „********“ ЕООД, че е Ф. К. Ф. и
поддържал заблуждението, като сключил „Договор за кредит ******“, като
лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „********“
ЕООД в размер на 500 лева;
3
9. На **** г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у неустановен служител на търговско дружество „********“
ЕООД, че е Ф. К. Ф., като за да кандидатства за кредит, попълнил онлайн
заявление на уеб страницата на търговско дружество „********“ ЕООД
********, поддържал заблуждението, попълвайки данни от неистински
български документ за самоличност - лична карта с № *******, в резултат на
което и след като молбата била разгледана от автоматичен скоринг софтуер,
който е генерирал одобрение на база на предоставената информация, на ****
г. е представен от разстояние (сключен дистанционно - след потвърждаване
на линк, изпратен на посочения от Ф. имейл „Договор за потребителски
кредит „****** на вноски № *******/**** г.“, като усвоявайки сумата по
кредита причинил имотна вреда на „********“ ООД в размер на 1 000 лева;
10. На ****** г. в гр. Б., в офис на „***** (********)“ ЕАД, находящ се в
гр. Б., ул. ********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Р. Н.а Ч. - служител на „***** (********)“ ЕАД, че е Д. Б. Ж.,
като представил неистински български документ за самоличност - лична
карта с № ********, като подържал заблуждението и на ***** г. сключил
„Договор за потребителски кредит № *********“, като усвоявайки сумата по
отпуснатия кредит причинил имотна вреда на „***** (********)“ ЕАД в
размер на 41 800 лева;
11. На ******** г. в гр. С., в офис на „************, клон ********“,
находящ се в гр. С., бул. ********, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Л. С. Д. - служител на „************, клон
********“, че е Д. Б. Ж., като представил неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението, като на
същата дата сключил „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
********“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда
на „************, клон ********“ в размер на 45 000 лева;
12. На ******** г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у Анна К.а Кирова - служител на „*******“ ЕООД, че
е Д. Б. Ж., като представил неистински български документ за самоличност -
лична карта с № ******** в офис на дружеството, находящ в гр. С., бул.
„********“ № ***** и поддържал заблуждението, като на същата дата
4
сключил „Договор за потребителски кредит П. К. С.т № *****“, като лично
усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ ЕООД в
размер на 5 000 лева;
13. На ******** г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител в Кол центъра на търговско
дружество „*******“ ЕАД, като поддържал заблуждението, че е Д. Б. Ж., като
попълвайки в онлайн заявка на уеб страницата на търговско дружество
„*******“ ЕАД - от имейл данни на неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ********, сключил „Договор за
потребителски кредит № **********“, като лично усвоявайки сумата по
кредита, причинил имотна вреда на „*******“ ЕАД в размер на 3 000 лева;
14. На **** г. в гр. С., в офис на „*****“ ООД, находящ се в гр. С.,
********, Кооперативен пазар, „******“, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил заблуждение у А. Д. Д. - служител на „*****“ ООД, че е Д.
Б. Ж., като представил неистински български документ за самоличност -
лична карта с № ********, като поддържал заблуждението като сключил
„Договор за паричен заем „*********“, като усвоявайки сумата по кредита
причинил имотна вреда на „*****“ ЕАД в размер на 1 500 лева;
15. На **** г. в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у неустановен служител на търговско дружество „********“
ЕООД, че е Д. Б. Ж., като поддържал заблуждението и кандидатствайки за
кредит, попълнил онлайн заявление на уеб страницата на търговско
дружество „********“ ЕООД - ********, въвеждайки данни от неистински
български документ за самоличност - лична карта с № ********, в резултат
на което и след като молбата била разгледана от автоматичен скоринг
софтуер, който е генерирал одобрение на база на предоставената информация,
на **** г. е представен от разстояние (сключен дистанционно - след
потвърждаване на линк, изпратен на посочения от Ж. имейл - „Договор за
потребителски кредит „****** на вноски № **** г.“, като лично усвоявайки
сумата по кредита, причинил имотна вреда на „********“ ООД в размер на 1
500 лева;
16. На **** г. в гр. С., в офис на „*******“ ЕАД, находящ се в гр. С., бул.
„** ***“ 76, партер, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Д. С. К. - служител на „*******“ ЕАД, че е Д. Б. Ж., като
5
представил неистински български документ за самоличност - лична карта с №
********, при кандидатстване за отпускане на кредит и с това направил опит
да причини имотна вреда на „*******“ ЕАД в размер на 4 000 лева, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини,
поради което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за
срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ, като на основание чл. 304 от НПК го
ОПРАВДАВА за това да е извършил две отделни престъпления.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС така
наложеното наказание в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ „лишаване от свобода“
да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
НАЛАГА на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на
подсъдимия Д. К. Н., с посочена по-горе самоличност, едно общо най-тежко
наказание измежду определените му по настоящото дело и по НОХД №
12914/2022 г. по описа на СРС, а именно наказание в размер на 3 /ТРИ/
ГОДИНИ „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС така
наложеното общо най-тежко наказание в размер на 3 /ТРИ/ ГОДИНИ
„лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната част от
наказанията по делата, включени в съвкупността, както и на основание чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан по
реда на НПК и ЗМВР по двете наказателни производства, включени в
съвкупността.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Д. К. Н., с
посочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на СДВР направените в
хода на досъдебното производство разноски по делото в размер на 7265,41
/седем хиляди двеста шестдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/
лева.
Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана пред Софийски
градски съд в 15 - дневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
6
1._______________________
2._______________________
7

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 129 от 13.03.2024 г., постановена по НОХД №
17609/2023 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 216/2018 г.
по описа на ГДНП, пр. пр. № 51972/2018 г. по описа на СРП против Д. К. Н., ЕГН
**********, за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК – за това, че в периода от 05.06.2018 г. до 18.12.2018 г. в ********, при
условията на продължавано престъпление, с 15 деяния, които осъществяват поотделно
състава на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал
заблуждение у служители на банкови и небанкови институции, че е лицето, от чието
име се иска кредитът, без намерение да се задължи по сключените договори и с това им
причинил имотна вреда в големи размери - общо в размер на 250 300 лева, като
деянията са извършени както следва:
1. На 25.05.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“ АД, находящ се на ул.
*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. С. У. -
служител на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението,
като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за паричен заем №
*******“, между Ф. К. Ф., ЕГН ********** и „*******“ АД, като получавайки лично
сумата по отпуснатия заем причинил имотна вреда в размер на 5000 лева на „*******“
АД;
2. На 11.06.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“ АД, находящ се на ул.
*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. С. У. -
служител на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението,
като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за паричен заем №
********“, като получавайки лично сумата по отпуснатия заем причинил имотна вреда
в размер на 5000 лева на „*******“ АД;
3. На 05.06.2018 г. в гр. София, в офис на „*********“ АД - София ******,
находящ се в ж.к. *********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у М. В. и З. П. - служители на „*********“ АД, че е Ф. К. Ф., като
представил неистински български документ за самоличност - лична карта с №
******** и поддържал заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К.
Ф. сключил „Договор за потребителски кредит № *******“, като получавайки лично
сумата по кредита причинил имотна вреда на „*********“ АД в размер на 40 000 лева;
4. На 05.06.2018 г. в гр. София, в офис на „********“ АД, находящ се на ул.
******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. Е. Б. -
служител на „********“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението,
като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за кредит експресо
№ *****“, като получавайки лично сумата по кредита причинил имотна вреда на
1
„********“ АД в размер на 45 000 лева;
5. На 07.06.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“ ЕАД - клон „******“,
находящ се на ул. „******“ № 42, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Б. П. Б. - служител на „*******“ ЕАД, че е Ф. К. Ф., като представил
неистински български документ за самоличност - лична карта с № ******** и
поддържал заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил
„Договор за кредит за текущо потребление“, като лично усвоявайки сумата по кредита
причинил имотна вреда на „*******“ ЕАД в размер на 50 000 лева;
6. На 12.06.2018 г. в гр. София, в офис на дружеството, находящ се в гр. София,
ж.к. „****“, ул. *******, Търговски център „*******“, магазини с номера ******, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. М. П. - служител на
„******“ ЕООД, че е Ф. К. Ф., използвайки неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението, като на същата
дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за потребителски кредит ****** №
******“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „******“
ЕООД в размер на 5 000 лева;
7. На 12.06.2018 г. в гр. София, в офис на „********“ ЕАД, находящ се в
г************, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Г. В.
Е. - служител в офис на „********“ ЕАД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал
заблуждението, като на същия ден сключил „Договор ***** за потребителски кредит
тип кредитна линия“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна
вреда на „********“ ЕАД в размер на 1 000 лева;
8. На 12.06.2018 г. в гр. София, в офис на „****** ЕООД, находящ се на ул.
*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И. Т. А. -
служител на „****** ЕООД, че е Ф. К. Ф. и поддържал заблуждението, като сключил
„Договор за кредит ********“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил
имотна вреда на „****** ЕООД в размер на 500 лева;
9. На 12.06.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител на търговско дружество „********“
ЕООД, че е Ф. К. Ф., като за да кандидатства за кредит, попълнил онлайн заявление на
уеб страницата на търговско дружество „********“ ЕООД *********и поддържал
заблуждението, попълвайки данни от неистински български документ за самоличност -
лична карта с № ********, в резултат на което и след като молбата била разгледана от
„автоматичен скоринг софтуер“, който е генерирал одобрение на база на
предоставената информация, на 12.06.2018 г. е представен от разстояние (сключен
дистанционно - след потвърждаване на линк, изпратен на посочения от Ф. имейл
*******) „Договор за потребителски кредит *******, като усвоявайки сумата по
кредита причинил имотна вреда на „********“ ООД в размер на 1 000 лева;
10. На 10.12.2018 г. в гр. Бургас, в офис на „******“ ЕАД, находящ се в гр.
Б*****, ул. ******* с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Р. Н.а Ч. - служител на „******“ ЕАД, че е Д. Б. Ж., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № *******, като подържал
заблуждението и на 11.12.2018 г. сключил „Договор за потребителски кредит №
********“, като усвоявайки сумата по отпуснатия кредит причинил имотна вреда на
2
„******“ ЕАД в размер на 41 800 лева;
11. На 13.12.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“, находящ се в гр. София,
бул. *******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у ЛЛ. С.
Д. - служител на „*******“, че е Д. Б. Ж., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******* и поддържал заблуждението, като
на същата дата сключил „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********“,
като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ в
размер на 45 000 лева;
12. На 13.12.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у А. К.а К. - служител на „******“ ЕООД, че е Д. Б. Ж., като
представил неистински български документ за самоличност - лична карта с № *******
в офис на дружеството, находящ в гр. София, бул. ....... и поддържал заблуждението,
като на същата дата сключил „Договор за потребителски кредит ****** № .......“, като
лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „******“ ЕООД в
размер на 5 000 лева;
13. На 13.12.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител в Кол центъра на търговско дружество
„.............“ ЕАД, като поддържал заблуждението, че е Д. Б. Ж., като попълвайки в
онлайн заявка на уеб страницата на търговско дружество „.............“ ЕАД - ******* от
имейл ****** данни на неистински български документ за самоличност - лична карта с
№ *******, сключил „Договор за потребителски кредит № ...........“, като лично
усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „.............“ ЕАД в размер на 3
000 лева;
14. На 18.12.2018 г. в гр. София, в офис на „........“ ООД, находящ се в гр.
.................................“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
А. Д. Д. - служител на „........“ ООД, че е Д. Б. Ж., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № *******, като поддържал
заблуждението, като сключил „Договор за паричен заем „.........“, като усвоявайки
сумата по кредита причинил имотна вреда на „........“ ЕАД в размер на 1 500 лева;
15. На 18.12.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител на търговско дружество „********“
ЕООД, че е Д. Б. Ж., като поддържал заблуждението и кандидатствайки за кредит,
попълнил онлайн заявление на уеб страницата на търговско дружество „********“
ЕООД - ********, въвеждайки данни от неистински български документ за
самоличност - лична карта с № *******, в резултат на което и след като молбата била
разгледана от „автоматичен скоринг софтуер“, който е генерирал одобрение на база на
предоставената информация, на 18.12.2018 г. е представен от разстояние (сключен
дистанционно - след потвърждаване на линк, изпратен на посочения от Ж имейл -
****** „Договор за потребителски кредит „...........“, като лично усвоявайки сумата по
кредита причинил имотна вреда на „********“ ООД в размер на 1 500 лева.
Със същия обвинителен акт на подсъдимия Д. К. Н., ЕГН **********, е
повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от
НК – за това, че на 18.12.2018 г. в гр. София, в офис на „********“ ЕАД, находящ се в
гр. София, бул. ..........., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение
3
у Д. С. К. - служител на „********“ ЕАД, че е Д. Б. Ж., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № *******, при кандидатстване за
отпускане на кредит и с това направил опит да причини имотна вреда на „********“
ЕАД в размер на 4 000 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини.
В хода на съдебното производство не бяха приети за съвместно разглеждане
предявените граждански искове от ощетените юридически лица: „****** ЕООД без
посочване на конкретна сума, като се претендира сумата по обвинителния акт; „........“
ЕАД за сумата от 1500 лева; „******“ ЕООД за сумата от 10 000 лева; „********“ ЕАД
сумата от 10 000 лева; „..............“ в качеството й на правоприемник на „********* ЕАД
за сумата от 41 800 лева; „.............“ ЕАД за сумата от 3000 лева; „*********“ АД за
сумата от 30 452,70 лева; „*********“ АД в качеството й на правоприемник на
„................“ СА, клон БЪЛГАРИЯ за сумата от 44 100 лева; „****** ЕООД за сумата от
5000 лева и „*******“ ЕАД за сумата от 50 000 лева, тъй като приемането им щеше да
затрудни наказателното производство, поради обстоятелството, че на първо място се
касае за множество ощетени юридически лица, които предявяват такива искове, т.е.
делото е с усложнена фактическа обстановка, а от друга страна подсъдимият и
защитникът поискаха производството да протече по реда на чл.371, т.2 от НПК с
признаване на обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, като по реда на тази
процедура делото следваше да приключи с присъда още в същото съдебно заседание, а
приемането на гражданските искове би попречило на това, понеже деянията, за които е
повдигнато обвинение са довършени през месец декември 2018 г., предвид на което се
явяваше изтекъл 5 годишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД за паричните вземания.
В тази връзка и макар давността да не се прилага служебно, то ако беше направено
възражение в тази насока, това означаваше делото да се отложи за събиране на
допълнителни доказателства за евентуално спиране или прекъсване на тази давност.
Това неминуемо щеше да доведе до протакане на наказателното производство заради
предявените граждански искове, вместо делото да приключи още в същото съдебно
заседание. От друга страна няма пречка ощетените юридически лица да предявят
своите претенции пред гражданския съд, още повече, че същият ще е обвързан от
присъдата по настоящото дело.
Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл.371, т.2 от НПК. След разясняване на правата и последиците по чл.372, ал.1 от НПК,
подсъдимият Н. заяви, че желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на
основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът, като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие. След изслушване самопризнанията на подсъдимия и като
констатира, че те се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатите
обвинения, тъй като счита, че те са доказани по категоричен начин и предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен. Пледира да му бъде наложено наказание в
размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, което да бъде
4
редуцирано с една трета, както и да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски.
Защитникът адв. К. счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепяло от
събраните по делото доказателства. Моли за минимално наказание, което да бъде
намалено с една трета, тъй като подсъдимият бил млад и вече си бил взел поука от
случилото се.
Подсъдимият Н. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съжалява за стореното и се солидаризира с доводите на защитника
си. Моли за минимално наказание.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. К. Н. е роден на ................ Същият е българин, български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен (към момента изтърпява
наказание лишаване от свобода в Затвора - ***), с адрес: г............, с ЕГН: **********.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият
Н. е осъждан два пъти. Първия път по НОХД № 6018/2017 г. по описа на РС-Пловдив,
с влязло в сила на 27.09.2017 г. определение за одобряване на споразумение за
извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от
НК, като му е било наложено наказание в размер на 3 (три) години лишаване от
свобода, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 5 (пет) години и глоба в размер на 5000 лева. Втория път по
НОХД № 12914/2022 г. по описа на СРС, с влязла в сила на 08.03.2023 г. присъда за
извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като му е било
наложено наказание в размер на 1 (една) година и 8 (осем) месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим, като е било
приведено в изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК, наложеното по първото му
осъждане наказание в размер на 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален
„общ“ режим.
Подсъдимият Д. К. Н. се снабдил на неустановена дата и по неустановен начин с
неистински български документи за самоличност, а именно: лична карта с № ********,
издадена на името на лицето Ф. К. Ф. и лична карта с № *******, издадена на името на
лицето Д. Б. Ж..
На 25.05.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „*******“ АД, който се
намирал в гр. София на ул. *******. Подсъдимият бил посрещнат от свидетелката Е. С.
У. - служител на „*******“ АД, като Н. се представил пред същата, че е Ф. К. Ф.,
представяйки й неистински български документ за самоличност - лична карта с №
********. След това, представяйки се за посоченото лице, на същата дата сключил
„Договор за паричен заем № *******“ между Ф. К. Ф., ЕГН ********** и „*******“
АД, като въз основа на така сключения договор лично получил сумата по отпуснатия
заем в размер на 5000 лева.
На 11.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил отново офиса на „*******“ АД,
находящ се в гр. София на ул. *******, като отново се представил пред Е. С. У. -
служител на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и на същата дата, представяйки
5
се за Ф. К. Ф., сключил „Договор за паричен заем № ********“, като получил лично
сумата по отпуснатия заем в размер на 5000 лева.
На 05.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „*********“ АД - София
*******, находящ се в гр. София, ж.к. *********, като пред М. В. и З. П. - служители
на „*********“ АД, отново се представил за Ф. К. Ф., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № ******** и на същата дата,
представяйки се за Ф. К. Ф., сключил „Договор за потребителски кредит № *******“,
като получил лично сумата по кредита в размер на 40 000 лева.
На 05.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „********“ АД, находящ се
в гр. София на ул. ******, като пред М. Е. Б. - служител на „********“ АД, се
представил за Ф. К. Ф., като представил неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ******** и на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф.,
сключил „Договор за кредит експресо № *****“, като получил лично сумата по
кредита в размер на 45 000 лева.
На 07.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „*******“ ЕАД - клон
„******“, находящ се в гр. София на ул. „******“ № 42, като пред Б. П. Б. - служител
на „*******“ ЕАД, се представил за Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и на същата дата, представяйки
се за Ф. К. Ф., сключил „Договор за кредит за текущо потребление“, като лично усвоил
сумата по кредита в размер на 50 000 лева.
На 12.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „******“ ЕООД, находящ в
гр. София, ж.к. „****“, ул. *******, Търговски център „*******“, магазини с номера
******, като пред С. М. П. - служител на „******“ ЕООД отново се представил за Ф.
К. Ф., използвайки неистински български документ за самоличност - лична карта с №
******** и на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф., сключил „Договор за
потребителски кредит ****** № ******“, като лично усвоил сумата по кредита в
размер на 5000 лева.
На 12.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „********“ ЕАД, находящ
се в г************, като пред Г. В. Е. - служител в офиса на „********“ ЕАД, се
представил за Ф. К. Ф., като представил неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението, като на същия
ден сключил „Договор ***** за потребителски кредит тип кредитна линия“, като лично
усвоил сумата по кредита в размер на 1000 лева.
На 12.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „****** ЕООД, находящ се
в гр. София на ул. *******, като пред И. Т. А. - служител на „****** ЕООД, се
представил за Ф. К. Ф. и поддържал заблуждението, като сключил „Договор за кредит
********“ и лично усвоил сумата по кредита в размер на 500 лева.
На 12.06.2018 г. подсъдимият Д. Н. се представил пред неустановен служител на
търговско дружество „********“ ЕООД, че е Ф. К. Ф., като за да кандидатства за
кредит, попълнил онлайн заявление на уеб страницата на търговско дружество
„********“ ЕООД *****, като попълнил данни от неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ********, в резултат на което, след като молбата била
разгледана от „автоматичен скоринг софтуер“, който генерирал одобрение на база на
предоставената информация, на същата дата - 12.06.2018 г. бил представен от
разстояние (сключен дистанционно - след потвърждаване на линк, изпратен на
6
посочения от Ф. имейл ****** „Договор за потребителски кредит *******, като
подсъдимият Н. усвоил сумата по кредита в размер на 1000 лева.
На 10.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „*******“ ЕАД, находящ се
в гр. Бургас, ул. ******* като пред Р. Н.а Ч. - служител на „******“ ЕАД се представил
за Д. Б. Ж., като представил неистински български документ за самоличност - лична
карта с № *******, като подържал заблуждението и на 11.12.2018 г. сключил „Договор
за потребителски кредит № ********“, като усвоил лично сумата по отпуснатия кредит
в размер на 41 800 лева.
На 13.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „*******“, находящ се в гр.
София, бул. *******, като пред ЛЛ. С. Д. - служител на „*******“, се представил за Д.
Б. Ж., като представил неистински български документ за самоличност - лична карта с
№ ******* и поддържал заблуждението, като на същата дата сключил „Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ********“, като лично усвоил сумата по
кредита и причинил имотна вреда на „*******“ в размер на 45 000 лева.
На 13.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „******“ ЕООД, находящ в
гр. София, бул. ......., като пред А. К.а К. - служител на „******“ ЕООД се представил за
Д. Б. Ж., като представил неистински български документ за самоличност - лична карта
с № ******* и на същата дата сключил „Договор за потребителски кредит ****** №
.......“, като лично усвоил сумата по кредита в размер на 5000 лева.
На 13.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. се представил за Д. Б. Ж. пред неустановен
служител в Кол центъра на търговско дружество „.............“ ЕАД, като поддържал
заблуждението, че е Д. Б. Ж. и попълнил в онлайн заявка на уеб страницата на
търговско дружество „.............“ ЕАД - ******, от имейл ***** данни на неистински
български документ за самоличност - лична карта с № *******, като сключил „Договор
за потребителски кредит № ...........“ и лично усвоил сумата по кредита в размер на 3000
лева.
На 18.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „........“ ООД, находящ се в
гр. .................................“, като пред А. Д. Д. - служител на „........“ ООД заявил, че е Д. Б.
Ж., като представил неистински български документ за самоличност - лична карта с №
******* и въз основа на така създадената у служителя невярна представа сключил
„Договор за паричен заем .........“, като усвоил сумата по кредита в размер на 1500 лева.
На 18.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. възбудил у неустановен служител на
търговско дружество „********“ ЕООД невярната представа, че е Д. Б. Ж., като
поддържал заблуждението и кандидатствайки за кредит, попълнил онлайн заявление на
уеб страницата на търговско дружество „********“ ЕООД - ****, въвеждайки данни
от неистински български документ за самоличност - лична карта с № *******, в
резултат на което и след като молбата била разгледана от „автоматичен скоринг
софтуер“, който генерирал одобрение на база на предоставената информация, на
18.12.2018 г. бил представен от разстояние (сключен дистанционно - след
потвърждаване на линк, изпратен на посочения от Ж имейл - *** „Договор за
потребителски кредит ...........“, като подсъдимият Н. лично усвоил сумата по кредита в
размер на 1500 лева.
На 18.12.2018 г. подсъдимият Д. Н. посетил офис на „********“ ЕАД, находящ
се в гр. София, бул. ..........., като пред Д. С. К. - служител на „********“ ЕАД се
7
представил за Д. Б. Ж., като представил неистински български документ за
самоличност - лична карта с № *******, при кандидатстване за отпускане на кредит от
„********“ ЕАД в размер на 4000 лева. По подаден сигнал, подсъдимият Н. бил
задържан на място от полицейски служители и деянието останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
самопризнанията на подсъдимия Н., подкрепени от показанията на свидетелите М. Г.
Н., Б. П. Б., И. В. С., Н. И. М.а, ЛЛ. С. Д., Р. Н.а Ч., С. М. П., А. Д. Д., З. П. П., Е. С. У.,
М. К. В., А. С. Г., Н. Д. Й., Г. В. Е., М. П. В. - Д., М. М. С., И. Т. Б., А. К.а К., Е. С. К.,
Т. П. Д., Н- Д. К., О. Н. А., Г. К. А., М. Л. А. Е. Г. П. и К. А. Р., дадени на досъдебното
производство; заключенията на изготвените в хода на ДП видеотехнически експертизи,
технически експертизи, лицево-идентификационни експертизи, комплексна
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, технически фоноскопни
експертизи, съдебно-криминалистически почеркови експертизи и комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза; справка за съдимост на подсъдимия Н. и от
останалите събрани в хода на досъдебното производство документи. При
постановяване на присъдата си съдът, въз основа на самопризнанията на подсъдимия и
доказателствата, събрани на досъдебното производство, прие за установена
фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, без да събира доказателства за
фактите, посочени в обстоятелствената му част.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С описаните по-горе действия подсъдимият Д. К. Н. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна в периода от 25.05.2018 г. до 18.12.2018 г. в ********,
подсъдимия Н. възбудил и поддържал заблуждение у различни служители на банкови и
небанкови институции, че е лицето, от чието име се иска кредитът, без намерение да се
задължи по сключените договори и с това им причинил имотна вреда общо в размер на
250 300 лева, както и на 18.12.2018 г. в гр. София възбудил заблуждение у служител на
небанкова институция, че е лицето, от чието име се иска кредитът, без намерение да се
задължи по договора и с това направил опит да причини имотна вреда в размер на 4000
лева, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини.
Престъплението е било извършено с шестнадесет отделни деяния, както следва:
1. На 25.05.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“ АД, находящ се на ул.
*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. С. У. -
служител на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението,
като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за паричен заем №
*******“ между Ф. К. Ф., ЕГН ********** и „*******“ АД, като получавайки лично
сумата по отпуснатия заем причинил имотна вреда в размер на 5000 лева на „*******“
АД;
2. На 11.06.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“ АД, находящ се на ул.
*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е. С. У. -
8
служител на „*******“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението,
като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за паричен заем №
********“, като получавайки лично сумата по отпуснатия заем причинил имотна вреда
в размер на 5000 лева на „*******“ АД;
3. На 05.06.2018 г. в гр. София, в офис на „*********“ АД - София Бизнес парк
2, находящ се в ж.к. *********, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у М. В. и З. П. - служители на „*********“ АД, че е Ф. К. Ф., като
представил неистински български документ за самоличност - лична карта с №
******** и поддържал заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К.
Ф., сключил „Договор за потребителски кредит № *******“, като получавайки лично
сумата по кредита причинил имотна вреда на „*********“ АД в размер на 40 000 лева;
4. На 05.06.2018 г. в гр. София, в офис на „********“ АД, находящ се на ул.
******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у М. Е. Б. -
служител на „********“ АД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението,
като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за кредит експресо
№ *****“, като получавайки лично сумата по кредита причинил имотна вреда на
„********“ АД в размер на 45 000 лева;
5. На 07.06.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“ ЕАД - клон „******“,
находящ се на ул. „******“ № 42, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил
заблуждение у Б. П. Б. - служител на „*******“ ЕАД, че е Ф. К. Ф., като представил
неистински български документ за самоличност - лична карта с № ******** и
поддържал заблуждението, като на същата дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил
„Договор за кредит за текущо потребление“, като лично усвоявайки сумата по кредита
причинил имотна вреда на „*******“ ЕАД в размер на 50 000 лева;
6. На 12.06.2018 г. в гр. София, в офис на дружеството, находящ се в гр. София,
ж.к. „****“, ул. *******, Търговски център „*******“, магазини с номера ******, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С. М. П. - служител на
„******“ ЕООД, че е Ф. К. Ф., използвайки неистински български документ за
самоличност - лична карта с № ******** и поддържал заблуждението, като на същата
дата, представяйки се за Ф. К. Ф. сключил „Договор за потребителски кредит ****** №
******“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „******“
ЕООД в размер на 5 000 лева;
7. На 12.06.2018 г. в гр. София, в офис на „********“ ЕАД, находящ се в
г************, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Г. В.
Е. - служител в офис на „********“ ЕАД, че е Ф. К. Ф., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № ******** и поддържал
заблуждението, като на същия ден сключил „Договор ***** за потребителски кредит
тип кредитна линия“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна
вреда на „********“ ЕАД в размер на 1 000 лева;
8. На 12.06.2018 г. в гр. София, в офис на „****** ЕООД, находящ се на ул.
*******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у И. Т. А. -
служител на „****** ЕООД, че е Ф. К. Ф. и поддържал заблуждението, като сключил
„Договор за кредит ********“, като лично усвоявайки сумата по кредита причинил
9
имотна вреда на „****** ЕООД в размер на 500 лева;
9. На 12.06.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител на търговско дружество „********“
ЕООД, че е Ф. К. Ф., като за да кандидатства за кредит, попълнил онлайн заявление на
уеб страницата на търговско дружество „********“ ЕООД *****, поддържал
заблуждението, попълвайки данни от неистински български документ за самоличност -
лична карта с № ********, в резултат на което и след като молбата била разгледана от
„автоматичен скоринг софтуер“, който е генерирал одобрение на база на
предоставената информация, на 12.06.2018 г. е представен от разстояние (сключен
дистанционно - след потвърждаване на линк, изпратен на посочения от Ф. имейл
*****„Договор за потребителски кредит *******, като усвоявайки сумата по кредита
причинил имотна вреда на „********“ ООД в размер на 1 000 лева;
10. На 10.12.2018 г. в гр. Бургас, в офис на „******“ ЕАД, находящ се в гр. Б., ул.
******* с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Р. Н.а Ч. -
служител на „******“ ЕАД, че е Д. Б. Ж., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № *******, като подържал заблуждението и
на 11.12.2018 г. сключил „Договор за потребителски кредит № ********“, като
усвоявайки сумата по отпуснатия кредит причинил имотна вреда на „*******“ ЕАД в
размер на 41 800 лева;
11. На 13.12.2018 г. в гр. София, в офис на „*******“, находящ се в гр. София,
бул. *******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у ЛЛ. С.
Д. - служител на „*******“, че е Д. Б. Ж., като представил неистински български
документ за самоличност - лична карта с № ******* и поддържал заблуждението, като
на същата дата сключил „Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********“,
като лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „*******“ в
размер на 45 000 лева;
12. На 13.12.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у А. К.а К. - служител на „******“ ЕООД, че е Д. Б. Ж., като
представил неистински български документ за самоличност - лична карта с № *******
в офис на дружеството, находящ в гр. София, бул. ....... и поддържал заблуждението,
като на същата дата сключил „Договор за потребителски кредит ****** № .......“, като
лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „******“ ЕООД в
размер на 5 000 лева;
13. На 13.12.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител в Кол центъра на търговско дружество
„.............“ ЕАД, като поддържал заблуждението, че е Д. Б. Ж., като попълвайки в
онлайн заявка на уеб страницата на търговско дружество „.............“ ЕАД -
https://****от имейл ******* данни на неистински български документ за самоличност
- лична карта с № *******, сключил „Договор за потребителски кредит № ...........“, като
лично усвоявайки сумата по кредита причинил имотна вреда на „.............“ ЕАД в
размер на 3 000 лева;
14. На 18.12.2018 г. в гр. София, в офис на „........“ ООД, находящ се в гр.
.................................“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
А. Д. Д. - служител на „........“ ООД, че е Д. Б. Ж., като представил неистински
10
български документ за самоличност - лична карта с № *******, като поддържал
заблуждението като сключил „Договор за паричен заем „.........“, като усвоявайки
сумата по кредита причинил имотна вреда на „........“ ЕАД в размер на 1 500 лева;
15. На 18.12.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у неустановен служител на търговско дружество „********“
ЕООД, че е Д. Б. Ж., като поддържал заблуждението и кандидатствайки за кредит,
попълнил онлайн заявление на уеб страницата на търговско дружество „********“
ЕООД - ********, въвеждайки данни от неистински български документ за
самоличност - лична карта с № *******, в резултат на което и след като молбата била
разгледана от автоматичен скоринг софтуер, който е генерирал одобрение на база на
предоставената информация, на 18.12.2018 г. е представен от разстояние (сключен
дистанционно - след потвърждаване на линк, изпратен на посочения от Ж имейл - ****
„Договор за потребителски кредит „...........“, като лично усвоявайки сумата по кредита
причинил имотна вреда на „********“ ООД в размер на 1 500 лева;
16. На 18.12.2018 г. в гр. София, в офис на „********“ ЕАД, находящ се в гр.
София, бул. ..........., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Д. С. К. - служител на „********“ ЕАД, че е Д. Б. Ж., като представил неистински
български документ за самоличност - лична карта с № *******, при кандидатстване за
отпускане на кредит и с това направил опит да причини имотна вреда на „********“
ЕАД в размер на 4 000 лева, като деянието е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини.
Обект на престъплението измама са обществените отношения, свързани с
упражняването на правото на собственост. Изпълнителните деяния са осъществени,
като подсъдимият Н. е възбудил и поддържал заблуждение у различни представители
на банкови и небанкови институции, и по този начин е създала неверни представи у
тях, че е лицето, за което се представя и иска да се задължи по договорите за кредити,
което е довело до извършване на разпоредителни действия в негова полза с различни
парични суми, собственост на тези банкови и небанкови институции, като по този
начин им е причинил имотни вреди. Деятелността на подсъдимия се установява по
категоричен начин от доказателствата по делото, като той е извършител на
инкриминираните деяния, въвеждайки и поддържайки заблудата у представителите на
ощетените юридически лица. По този начин те са били мотивирани да се разпоредят с
имуществото на ощетените юридически лица. Той ги е заблудил, че е лицето, за което
се представя с предоставените лични карти и има намерение да се задължи по
договорите за кредит, но в действителност подсъдимият никога не е имал намерение да
се задължава по тези договори, а единствено е искал да получи безвъзмездно
финансовите средства. Именно тези действия на подсъдимия и създаденото убеждение,
че той е лицето от документите за самоличност, са накарали представителите на
ощетените юридически лица да се разпоредят в негова полза с паричните суми.
Съдът прецени, че са налице предпоставките извършените от подсъдимия
шестнадесет деяния да се квалифицират като продължавано престъпление по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, тъй като той шестнадесет отделни пъти е възбудил и поддържал
заблуждение у представителите на ощетените юридически лица, които вследствие на
това заблуждение петнадесет пъти са се разпоредили с имуществото на юридическите
лица и са претърпели имотна вреда, и веднъж е направил опит, понеже деянието е
11
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, тъй като е бил
подаден сигнал до полицията, той е бил заловен и не е могъл да получи паричната сума
по кредита, с което е осъществил поотделно състава на чл.209, ал.1 от НК, през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите ги деяния. Съгласно чл.26, ал.5 от НК:когато някои от деянията са
довършени, а други представляват опит и довършените деяния не се отразяват
значително върху характера на цялостната престъпна дейност, на дееца се налага
наказание като за опит“, тоест последното деяние по обвинителния акт, което е
завършило на фазата на опита, неправилно е било отделено от прокурора като
самостоятелно престъпление. Същото трябва да бъде включено в продължаваното
престъпление като шестнадесето деяние и престъплението да е само едно, тъй като са
налице всички предпоставки на чл.26 от НК. След като деянието, завършило на фазата
на опита, не се отразява значително върху характера на цялостната престъпна дейност,
то същата следва да бъде квалифицирана като довършено престъпление, защото
довършените деяния се отразяват значително върху характера на цялостната престъпна
дейност. Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия Н. за виновен в това, че е
извършил едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.
209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК с 16 отделни деяния – 15 довършени и едно, останало
на фазата на опита, като на основание чл.304 от НПК го оправда за това да е извършил
две отделни престъпления.
Налице е квалифициращият признак по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК, а именно
причинената вреда е в големи размери, тъй като надвишава размера от 70 минимални
работни заплати за страната към датата на извършване на престъплението.
Минималната работна заплата за страната към датата на довършване на
престъплението – 18.12.2018 г. е била 510 лева, а причинената вреда е в размер на
250 300 лева. Съдът дори счита, че се касае за особено големи размери на вредите по
смисъла на чл.211 от НК, но след като няма повдигнато такова обвинение, то съдът не
може да признае подсъдимия за виновен по по-тежка квалификация, която не се
съдържа в обвинителния акт, нито има направено изменение на обвинението в тази
насока.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият Н. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал
е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е, че
въвежда и поддържа заблуждение у представителите на ощетените юридическите лица
за обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност. Предвиждал е, че
тези негови действия могат да накарат представителите на ощетените юридическите
лица да се разпоредят с имуществото на юридическите лица и по този начин да
претърпят имотни вреди, и пряко е искал представителите на ощетените юридическите
лица да извършат тези имуществени разпореждания, за да може той да се
облагодетелства материално. При осъществяване на деянията подсъдимият е
преследвал користна цел, а именно да набави за себе си имотна облага и с това е
причинил имотна вреда на ощетените юридическите лица в общ размер на 250 300
лева, която е съставомерна последица от престъпното му поведение.
По наказанието:
12
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимия Н., съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години.
Съдът не отчете смекчаващи отговорността обстоятелства. Направеното от
подсъдимия Н. самопризнание не може да се отчете като смекчаващо обстоятелство,
понеже то е предпоставка за прилагане на чл.58а, ал.1 от НК и намаляване размера на
наказанието лишаване от свобода с една трета. Твърдяната от защитника млада възраст
на дееца не е налице, тъй като към момента на довършване на престъплението той е
бил на 32 години, тоест не става въпрос за лице, което скоро е навършило пълнолетие и
може да се приеме, че все още не е достатъчно житейски зряло и няма социален опит.
Към момента на деянията са изминали 14 години от навършване на пълнолетие на
дееца, а освен това същият вече е бил и осъждан за извършено умишлено престъпление
от общ характер, тоест той е бил съвсем наясно с последиците от своето престъпно
поведение.
За отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете първо големия размер
на причинените имуществени вреди, който и както беше отбелязано по-горе, покрива
дори квалификацията „особено големи размери“ по смисъла на чл.211 от НК, но след
като няма повдигнато такова обвинение, то съдът не може да признае подсъдимия за
виновен по по-тежка квалификация, която не се съдържа в обвинителния акт, нито има
направено изменение на обвинението в тази насока. Предвид на това, горницата на
вредите над сумата от 35 700 лева, която покрива квалифициращия признак „големи
размери“, до сумата от 250 300 лева, следва да бъде отчетена като сериозно отегчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като значително се надвишава дори размерът за
квалификацията „особено големи размери“ от 140 минимални работни заплати за
страната към инкриминирания момент. Отегчаващи обстоятелства са броят на
ощетените юридически лица - 12 и броят на инкриминираните деяния - 16, които
влизат в състава на продължаваното престъпление. Касае се за множество ощетени
юридически лица, за сериозни суми и за сравнително дълъг период, през който се е
осъществявала престъпната деятелност. Не само това, но настоящото престъпление се
явява извършено в изпитателния срок на осъждането по НОХД № 6018/2017 г. по
описа на РС-Пловдив, което говори за проявена изключителна престъпна упоритост от
подсъдимия, който въпреки наложеното му условно наказание лишаване от свобода е
извършил в рамките на по-малко от една година 16 еднотипни престъпни
посегателства. Предвид на това, наложеното условно наказание явно не е изиграло
своята възпираща и превъзпитателна функция. В случая не се налага прилагане на
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и привеждане на отложеното наказание в
изпълнение, тъй като това вече е било сторено с второто осъждане на Н. по НОХД №
12914/2022 г. по описа на СРС, което отново е било за идентично извършена измама в
началото на 2018 година при условията на продължавано престъпление.
По отношение конкретния размер на наказанието съдът намира, че целите на
чл.36 от НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на подсъдимия Н. бъде
наложено наказание над средния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) години и 6 (шест) месеца. Тъй като производството е протекло по реда на
чл.371, т.2 от НПК, на основание чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание
следва да бъде намалено с една трета, а именно на 3 (три) години лишаване от свобода.
13
Съдът счита, че не е справедливо на подсъдимия Н. да бъде налагано поисканото
от прокурора наказание в размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от
свобода (1 година и 8 месеца след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК), предвид
изброените по-горе многобройни отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата
на смекчаващи такива. Освен това трябва да се отчете, че наказание в размер на 1
(една) година и 8 (осем) месеца лишаване от свобода е било наложено на Н. при
осъждането му по НОХД № 12914/2022 г. по описа на СРС за еднотипна измама при
условията на продължавано престъпление, но включваща по-малко деяния – 12 и за
повече от 10 пъти по-малък размер на вредите – 23 016,62 лева. В тази връзка явно
несправедливо би било да се налага същото по размер наказание за настоящото
еднотипно престъпление, което обаче включва 6 деяния повече и повече от 10 пъти по-
голям размер на вредите.
Така наложеното наказание в размер на 3 (три) години лишаване от свобода
следва да бъде изтърпяно от подсъдимия Н. при първоначален „строг“ режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, тъй като се касае за умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което вече е
постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, като сборът от двете
наказания надвишава 2 (две) години.
Настоящият състав намира, че на подсъдимия Н. не е необходимо да бъде
налагано кумулативно предвиденото наказание „конфискация“, тъй като няма данни за
постоянна трудова заетост и доходи, както и за налично имущество от негова страна.
Освен това същият към момента търпи наказание лишаване от свобода в Затвора – гр.
Бургас и няма доходи, поради което съдът счита, че наказанието конфискация не би
постигнало предвидените в НК цели.
Съдът намира така наложеното наказание за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. С това наказание
ще бъдат постигнати напълно целите, визирани в чл.36 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, когато подсъдимият
е извършил няколко престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да
е от тях, на същия следва да бъде наложено едно общо най-тежко наказание измежду
така определените. Подсъдимият е бил признат за виновен по НОХД № 12914/2022 г.
по описа на СРС, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1
(една) година и 8 (осем) месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.
Престъплението по това осъждане и престъплението по настоящата присъда са били
извършени при условията на реална съвкупност, тоест преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях, поради което на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от
НК, съдът наложи на подсъдимия Н. едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 12914/2022 г. по описа на СРС и по настоящото дело, а
именно лишаване от свобода за срок от 3 (три) години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, тъй като
се касае за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, за което вече е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно,
като сборът от двете наказания надвишава 2 (две) години.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на
чл.24 от НК и не е необходимо да бъде увеличаван размерът на определеното общо
14
най-тежко наказание.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна изтърпяната част от
наказанията по делата, включени в съвкупността, както и на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 от НК времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан по реда на НПК и
ЗМВР по двете наказателни производства, включени в съвкупността.
По разноските:
Съдът се произнесе и по въпроса за направените в хода на наказателното
производство съдебно-деловодни разноски. Тъй като подсъдимият Н. беше признат за
виновен, то на основание чл.189, ал.3 от НПК, същият следва да заплати по сметка на
СДВР сумата от 7265,41 лева, представляваща направените по делото разноски в хода
на досъдебното производство за заплащане на възнаграждения на вещите лица по
изготвените експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
15