Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на 145 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК) за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 20

Образувано е по жалба на Ц.М.Ц. ***, подадена чрез пълномощник адвокат Т., срещу Решение за изплащане на финансова помощ №35/19/2/4.1/1/00506/3/01/03/01, изх.№01-6500/2896 от 13.06.2023г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.20а чл.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.17, ал.8 от Наредба №4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, ал.2 от ЗПЗП е: I.Одобрено изплащане на финансова помощ на оспорващия по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 42607,95 лева; II.Отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 12782,39 лева. В жалбата се развиват доводи, че оспорения административен акт е нищожен и незаконосъобразен, като се сочат пороци свързани с липса на компетентност, липса на надлежна форма на административния акт, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния зако В съдебно заседание, оспорващият не изпраща представител, като в постъпило становище от процесуалния му представител поддържа жалбата си, а по същество на спора доводи развива в писмени бележки и моли присъждане на разноски по делото съгласно представен списък на разноските.

Ответника по жалбата, чрез пълномощника си юрисконсулт Н*** , оспорва жалбата в постъпило писмено становище и поддържа, че оспорения административен акт е законосъобразен, като претендира присъждане на разноски по делото в размер на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което се претендира.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Решение за изплащане на финансова помощ №35/19/2/4.1/1/00506/3/01/03/01, изх.№01-6500/2896 от 13.06.2023г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.20а чл.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.17, ал.8 от Наредба №4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, ал.2 от ЗПЗП е: I.Одобрено изплащане на финансова помощ на оспорващия по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 42607,95 лева; II.Отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 12782,39 лева. В мотивите на оспореният административен акт е посочено, че отказа за частично изплащане в размер на 12782,39 лева е редукция по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01, с който е одобрена финансова помощ в размер на 65% спрямо разходите за финансиране, като субсидията е увеличена с 15% при спазване на чл.10.3 от Условията за кандидатстване по проектни предложения за безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор №BG06RDNP001-19.024 „МИГ – Берковица и Годеч“ – мярка 19.2-4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от Стратегия за водено от общностите местно развитие на „МИГ – Берковица и Годеч“. В мотивите е посочено, че по отношение на оспорващия е издаден Акт за прекратяване на биологичен ангажимент от мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019, с който ДФЗ-РА е отказва финансова помощ и прекратява поетия ангажимент по направление „Биологично разнообразие“. В мотивите е посочено, че по отношение на кампания е издадено Уведомително писмо изх.№02-120-6500/123#2 от 28.02.2023г., с което оспорващия не е одобрен за участие по направление „Биологично разнообразие“ по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, тъй като поетия ангажимент е прекратен през 2019г. и заявените площи не подлежат на одобрение. В мотивите е посочено, че по отношение на кампания 2021г. е издадено Уведомително писмо с изх.№01-6500/2056 от 19.04.2023г., с което оспорващия не е одобрен за участие в направление „Биологично разнообразие“ от мярка„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, с довод, че новозаявени парцели с трайни насаждения, за които не е представена оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване. В мотивите е посочено, че редукция в размер на 0,001 лева е в резултат на математически закръгления при изчисляване на финансовата помощ.

От събраните по делото доказателства, съдът стига до следните правни изводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че оспорения административен акт е нищожен. Това е така, тъй като съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, а правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В разпоредбата на § 4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ е въведено изключение от цитираното по-горе правило за определяне на компетентния административен орган, като е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Административния акт е издаден от компетентен орган – И*** И. на длъжност Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие"- РА, на който административен орган на основание чл.20, т.2 и 3 и чл.20а, ал.1-5 във вр. с ал.6 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на РА е делегирал със Заповед №03-РД/3089 от 22.08.2022г. (л.8-10 по делото) правомощия по програма ПРСР за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за издаване на решения за отказ/изплащане на финансова помощ. С решение по т.6 от протокола от 19.08.2022 г. (л.6,7 по делото), издателя на административния акт е избран за заместник на изпълнителния директор, тоест административният акт е издаден от компетентен орган по силата на упражнена законова възможност за делегиране на правомощия.

При осъществения служебен съдебен контрол по реда на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от АПК, съдът намира, че решението предмет на оспорване е постановено при необоснованост на акта, поради несъбрани данни и доказателства и техния анализ, и поради това незаконосъобразност и при противоречие с материалния закон на постановеното решение, както и установена липса на мотиви, което води до неговата необоснованост. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, но при липса на ясни мотиви, при допуснати съществени процесуални нарушения при неспазване на правилата за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11, установени в Наредба №4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, тоест установяват се отменителните основания по чл.146, т.3 от АПК.

Административният орган не е спазил императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт, в обжалваната част касаеща т. II от оспорения административен акт. Проверката на съдържанието на същия сочи на липса на фактически основания за издаването му. Изброяването в мотивите на решението на различните основания от Условията за допустимост, за отказа от плащане по депозираното искане без същите да са обвързани от фактическа обосновка е довело до нарушение на административнопроизводствените правила. Посочените основания в мотивите на акта са бланкетни, не са съобразени с анализ на фактите с оглед представените от страна на жалбоподателя допълнителни документи, които не са били взети предвид. Извеждането на фактически писания за кампании 2019, 2020, 2021г. не са обвързани по никакъв начин с отказ на административния орган за частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 12782,39 лева. Липсват изложени мотиви как и по какъв начин административният орган е стигнал до извода, че следва да откаже подпомагане в сочения размер от 12782,39 лева, като настоящият съдебен състав не може да санира този пропуск на административния орган, като излага мотиви за установяване на сочения в административния акт размер на отказано подпомагане по искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301.

Във връзка с горното следва да се посочи, че административният орган бил е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Според съдебната практика (съобразяваща се с незагубилото действие Тълкувателно решение № 16/1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд) е допустимо осъществяването на тази дейност да е видна и от други документи, съставени в административното производство от органът или негови помощни органи, но такива не се представят по делото. Нещо повече, това не означава, че събраните доказателства трябва да се обсъждат и анализират за първи път в съдебното производство, а фактите, които се приемат за доказани от тях според административния орган да се посочват за първи път след сезиране на съда, като настоящият съдебен състав съобразява в тази връзка константна практика на ВАС по аналогични дела като например Решение №6154/08.06.2023г. по адм.дело №642/2023г. и др. в тази насока. В тази връзка обсъждането на приложените от административния орган писмени доказателства и приобщените съдебни дела свързани с подпомагане на оспорващия не могат да се коментират в настоящето съдебно решение, тъй като не е допустимо излагане на заместващи мотиви към административния акт в фазата на съдебен контрол по законосъобразността му.

С оглед изчерпателност следва да се посочи, че С оглед спазване на принципа на пропорционалност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК, е следвало административния орган да събере доказателства или поне да изследва обстоятелствата, които имат отношение към заявяване от страна на бенефициера. За осигуряване на тази възможност е въведено и задължението по чл.35 от АПК за издаване на индивидуалният административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Като не е изпълнил това си задължение, административния орган е издал необоснован, а от там и незаконосъобразен, подлежащ на отмяна акт, което с оглед липсата на процесуално възможност от решаване на спора от настоящият съдебен състав е основание преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по искането за подпомагане на оспорващият.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на оспорващият за присъждане разноски по водене на съдебното производство изразяващи се в заплатено възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса – общо претендирани разноски от 1010 лева, ответника следва да заплати на ответника разноски по делото в претендирания размер от 1010 лева, като настоящият съдебен състав счита, че договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е съответно на фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия на пълномощника на ответника.

Съобразно гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение за изплащане на финансова помощ №35/19/2/4.1/1/00506/3/01/03/01, изх.№01-6500/2896 от 13.06.2023г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, с което на основание чл.20а чл.2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.17, ал.8 от Наредба №4 от 30.05.2018г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл.9б, ал.2 от ЗПЗП е: I.Одобрено изплащане на финансова помощ на оспорващия по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 42607,95 лева; II.Отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане по Договор №BG06RDNP001-19.024-0003-C01 от 18.11.2021г. съгласно искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301 в размер на 12782,39 лева е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ответника осъден да заплати разноски по делото, предвид което на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Решение за изплащане на финансова помощ №35/19/2/4.1/1/00506/3/01/03/01, изх.№01-6500/2896 от 13.06.2023г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София да заплати на Ц.М.Ц. ***, ЕГН * разноски по воденото съдебно производство в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

ИЗПРАЩА делото като преписка на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по искане за плащане №35/19/2/4.1/1/00506/301.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.