Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 15.10.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в
закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 381
по описа за 2018 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
С жалба вх. № 01915/15.05.2018
год. по описа на ЧСИ – Р.Г.-Ч., рег. № 925, длъжникът по изпълнително дело №
20169250400286 „Т.П.“ АД, чрез адв. К.К. е обжалвал протокол за извършено
разпределение от 20.04.2018 г., на основание чл. 463 от ГПК. Твърди, че същото
е неправилно и незаконосъобразно. На първо място съдебният изпълнител не
предприел необходимите действия да установи точно и коректно вземанията на
кредиторите в производството, вкл. вземанията на НАП, които се ползват с
привилегия. Твърди се, че съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си по чл. 462, ал. 1 ГПК. Призовката за
разпределение, съобщението за насрочена дата за предявяване и протокол за
извършено разпределение са получени от длъжника на 09.05.2018 г. – една седмица
след определената дата за предявяване на разпределението. Сочи, че съдебния
изпълнител не е уведомил своевременно НАП за започнатото изпълнение и
извършеното разпределение и не е взел предвид задълженията на длъжника към НАП.
Сумите, които са разпределени в полза на „БКС“ АД и „Б.“ ЕООД са
незаконосъобразни, тъй като е следвало да бъдат разпределени в полза на НАП.
Неправилен е и размерът на сумата, разпределена в полза на съдебния изпълнител.
Моли съда да отмени протокола за разпределение, като неправилно и
незаконосъобразно.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК
е постъпило възражение от присъединения взискател по изпълнителното дело О.С. Счита жалбата за
неоснователна и моли съда да я отхвърли. Останалите присъединени взискатели не са депозирали възражения.
Със съпроводително писмо ЧСИ е
изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски
окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от
доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:
Жалбата е допустима – същата е подадена
в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против
действията на съдебния изпълнител, обективирани в
протокол за извършено разпределение от 20.04.2018 г.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на първоначалния взискател „Б.“ ООД *** и длъжник „Т.П.“ АД, ***, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 21.03.2014 год. по т.д. № 2043/2013 год. на САС с
предмет парично вземане – сумата от 59 939, 04 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 07.03.2011 г. до окончателното изплащане.
По искане на първоначалния взискател изпълнението е насочено върху недвижим имот, находящ се в с. Р. На 22.05.2014 г. е наложена е възбрана
върху поземления имот, находящ се в с. Р., с
идентификатор № 61922.148.33, с площ от 4311 кв.м., заедно с находящата се в имота сграда – краварник № 3, представляващ
едноетажна масивна стопанска сграда с площ от 580 кв.м. Извършен е опис на възбранените имоти на 13.01.2017 год. и същите са изнесени
на публична продан.
На 13.03.2018 г. е изготвен
протокол за отваряне на постъпили наддавателни
предложения, видно от който е постъпило едно наддавателно
предложение от В.С.В., съобразно което същият е обявен за купувач на недвижимия
имот, находящ се в с. Р. за цена от 17 801,00
лева.
ЧСИ Р.Г.-Ч. е изготвила протокол за разпределение от 20.04.2018г., в който получената сума от публична продан е разпределена както следва: 1. към ЧСИ – 2655, 05 лв., 2. към взискателите
като следва: Б. ООД ***-Г. ЕООД – 3 230,92 лв.; М.И.Г. /привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД/ - 2285,67 лв.; 3. О.С.
/привилегия на осн. чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД/ -
1898,78 лв.
От представена справка от НАП се
установява, че длъжникът има задължения, които възлизат на обща стойност
45 816,32 лева. /л. 78 от и.д./ От приложеното към жалбата удостоверение
изх. № 220201700011397/16.01.2017 г. на НАП се установява, че „Т.П.“ АД има
задължения общо в размер на 19 105, 69 лева.
Първото възражение в жалбата е за това, че не е
спазена процедурата по уведомяване за изготвеното разпределение.
Възражението е неоснователно .
След извършена публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника и
след заплащане на съответната цена от купувача е съставен протокол за
разпределение от 20.04.2018 г. До длъжника е изпратено съобщение с изх. № 2325
от 23.04.2018 г., чрез Български пощи. Към датата на предявяване на протокола
за разпределение 02.05.2018 г. длъжникът не е бил надлежно уведомен, поради
което съдебния изпълнител с разпореждане от 08.05.2018 г. е насрочил нова дата
за предявяване, а именно 18.05.2018 г. За новата дата длъжникът е уведомен с
ново съобщение с изх. № 2528 от 08.05.2018 г., което е връчено на длъжника на
15.05.2018 г., видно от разписка /л. 467 от и.д./ С оглед изложеното се налага
извод, че длъжникът е редовно уведомен
за предявяване на разпределението за датата 18.05.2018 г.
Разпределението е акт на съдебния
изпълнител, с който той определя кои
вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага
за пълно или частично изплащане
на всяко едно от тях.
Разпределението предпоставя няколко
взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване
на всички взискатели. В разпределението
се включват тези вземания, които са били
предявени до деня на изготвянето
му - на първоначалния
взискател, на присъединените по право или по
искане взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са
предварително внесени от взискател и които съдебният изпълнител има право служебно да събере от
длъжника съобразно чл. 79, ал.
2 ГПК. Съдебният изпълнител е длъжен да отчете единствено
вземания, възникнали и удостоверени документално към момента на
изготвяне на разпределението (Решение
№ 394 от 21.04.2009 г. по гр. д. № 110/2008 г., ГК, ІІІ г.
о. на ВКС).
Разпоредбата на
чл.136 ЗЗД определя вземания,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са
изброени:
1. вземанията за разноски по обезпечаването
и принудителното изпълнение,
както и за исковете по чл.
чл. 134 и 135 - от стойността на
имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които се ползват
от тези разноски;
2. вземанията
на Държавата за данъци върху определен имот или за моторно превозно
средство - от стойността на този
имот или на моторното превозно
средство, както и вземания, произтичащи от концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни
договори;
3. вземанията, обезпечени
със залог или ипотека - от стойността на
заложените или ипотекирани имоти;
4. вземанията,
заради които се упражнява право
на задържане - от стойността на
задържаните имоти; ако това вземане
произтича от разноски за запазване
или подобрение на задържания имот,
то се удовлетворява
преди вземанията по т. 3;
5. вземанията
на работници и служители, произтичащи от трудови отношения,
и вземанията за издръжка;
6. вземанията на Държавата, освен тия за глоби;
Привилегиите биват
общи и специални /особени/. Общите дават на кредитора право да се удовлетвори
от което и да е осребрено имущество на длъжника,
а специалните се отнасят до конкретни
имоти на длъжника. Вземанията по чл.136 ал.1 т.1-т.4 ЗЗД са особени привилегии,
а тези по т.5 и т.6 на чл.136 ЗЗД са общи.
Към първия ред привилегии /чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД/ се отнасят изцяло необходимите разноски, които следва да отговарят на
следните критерии:
1. по
образуването и воденето на изп.дело, вкл.
и за адвокатска
услуга ;
2. по
осъществяването на изпълнителния способ /в случая публична продан/, постъпленията от който се
разпределят
3. по
осъществяването на други изпълнителни способи и
4. направените
разноски да ползуват и останалите взискатели.
Такива разноски са напр. такси за налагането на запор
върху вещта или вземането, или за възбрана
по изп.дело, за извършването на опис и публична
продан на вещта, за възнаграждение
на пазача, разноските за събиране
на възложеното за събиране вземане
и др. Тук се отнасят само разноските, които ползват и останалите кредитори.
Към втория ред привилегии /чл.136
ал.1 т.2 ЗЗД/ се отнасят
само до публичните
вземания на Държавата за данъци
от имота.
Съгласно чл.458 ГПК Държавата/Общината е винаги присъединен взискател за дължимите
й се публични вземания от длъжника,
размерът на който е бил съобщен
на СИ до извършване на разпределението. Разпоредбата на чл.136 ал.1 т.2 ГПК е императивна
затова не може да се
тълкува разширително или да се
прилага по аналогия. Затова тук ще се отнесат само
вземанията на съответната Община за местни данъци,
но не и за
такси, и то само за имота,
предмет на принудителното изпълнение.
За пълнота на
изложението, може да се отбележи,
че например такса битови отпадъци
/ТБО/ не попада в този ред.Макар да има характера
на публично-правно вземане, няма правната
характеристика на данък върху имота,
предмет на публичната продан и затова следва да
бъде отнесена към привилегиите по т.6 на чл.136 ал.1 ЗЗД.
Към третия ред
привилегии /чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД/ се отнасят вземанията, обезпечени
с ипотека или залог. Право на предпочитателно удовлетворение имат ипотекарните кредитори, в чиято полза е учредена договорна ипотека именно върху имота,
продаден на публична продан, парите от продажбата
на който са предмет на
разпределение,
Към шестия ред
привилегии /чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД/ могат да бъдат
отнесени както ТБО, както се изложи
по-горе, така и другите публично правни вземания на Държавата в лицето на ТД на
НАП или Общината, произтичащи от други основания.
Съобразно чл.136 ал.2 ЗЗД вземанията по
чл.136 ал.1 т.5 и т.6 се удовлетворяват
предпочтително, но от цялото имущество на длъжника. Разпределение се
извършва до изчерпването на сумата, като се
спазва редът, посочен в чл.136 ал.1 ЗЗД и затова
е възможно поради нейния недостиг да не се
стигне до разпределение за вземанията на Държавата,
визирани в чл.136 ал.1 т.6 ЗЗД.
В случая съдебния
изпълнител е спазил реда на разпределение по чл. 136, ал.1 ЗЗД, събраната сума,
постъпила от публичната продан в размер на 17 801,00 лева е разпределена до пети ред привилегия
и поради изчерпването й, в разпределението не са включени задълженията от шести
ред към НАП, които към деня на разпределението са били
известни на съдебния изпълнител и приети за събиране по делото, видно от
представената справка /л. 78 от и.д./
С оглед
изложените съображения обжалваният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „Т.П.“ АД, ЕИК:, със седалище и
адрес на управление ***, чрез адв. К.К., против протокол
от 20.04.2018 г. за разпределение по изп. дело № 20169250400286 по описа
на ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925, район на действие Софийски окръжен съд, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.