Р Е Ш Е Н И Е
№ 2057
гр. Варна, 14.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18480 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника и адв. М.В. – АК Варна срещу ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата следните
суми:
Сумата
от 14520 /четиринадесет хиляди петстотин и двадесет/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
настъпил на ***г. инцидент с тролей №*** „***, собственост на „Г.т.“ ЕАД ***,
застрахован по риск „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ в
ответното застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска – 28.11.2017г. до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл.276 КЗ /отм./;
Сумата
от 4688.46 лв. /четири хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 14520 лева за периода от датата на увреждането ***г.
до датата на завеждане на иска – 28.11.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД;
Сумата
от 1940.56 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на настъпил на ***г. инцидент с тролей №*** ***, собственост
на „Г.т.“ ЕАД ***, застрахован по риск „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз“ в ответното застрахователно дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 28.11.2017г.
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.276 КЗ /отм./;
Сумата
от 553.05 лв. /петстотин петдесет и три лева и пет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1940.56
лева за периода от датата на увреждането ***г. до датата на завеждане на иска –
28.11.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В
условията на евентуалност са предявени искове срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление *** за заплащане на същите обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
както и за заплащане на претендираните обезщетения за забава за периода от
датата на инцидента до датата на предявяване на исковете на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На *г. ищцата заедно със съседката си М.Р.Х. тръгнали
от домовете си и се качили на тролей №*** в посока от кв. „***“ до центъра на
гр.Варна. На изхода на „Аспарухов мост“ в посока гр.Варна тролеят рязко спрял с
шум. Шофьорът слязъл да оправи тирантите на тролея, след което се върнал и
тролея отново потеглил. Отново тролея рязко спрял и се появил пламък със силен
пушек от предната част. Ищцата чула, че шофьора казва всички пътници да слизат.
Кондуктора отворил с една ръкохватка втората врата на тролея. Целият тролей бил
задимен, нищо не се виждало от пушека и пътниците започнали да се задушават,
при което се паникьосали и тръгнали да излизат от втората врата. В суматохата
всеки да се спаси от пожара пътниците се блъскали един в друг. Ищцата се
озовала паднал на пътното платно на лявата си страна. Почувствала болка,
другите пътници, които слизали се опитали да я изправят, но тя не можела да стане
на крака и да стъпи на левият си крак в следствие на силната и остра болка. С
помощта на пътници от тролея ищцата била преместена от платното в лек
автомобил, където лежала до пристигане на линейка. С линейка ищцата била
откарана до спешното отделение на МБАЛ „ Св.Анна“ гр.Варна, където била приета
със силни болки в областта на лявата тазобедрена става, скъсан и ротиран
крайник, симптом на закована пета. Било установено, че в следствие на инцидента
ищцата е получила счупване на бедрена шийка закрита в ляво и се налага смяна на тазобедрена
става. На 21.03.2015г. ищцата била оперирана и била сменена тазобедрената и
става и поставени импланти, заплатени изцяло от ищцата.
Ищцата била
изписана от болничното заведение на 30.03.2015г. с препоръки превръзки през 3
дни, сваляне на конците на 12 ден при личен лекар, никакво движение до 45
следоперативен ден, движение с помощни средства с частично натоварване за срок
от 2 месеца. Също било предписано домашно лечение с медикаменти и
рехабилитация.
Ищцата твърди, че през първите 45 дни от
следоперативния период била на легло с ужасни болки и не можела да осъществява
ежедневните си функции. Наложило се да я гледа нейна близка. Ищцата страдала от
силно главоболие, гадене, повръщане, виене на свят. Вследствие на претърпяното
се влошили захарния диабет и хипертоничната болест на ищцата, което довело до
общо неразположение, постоянно завишени ниво кръвно налягане и завишени нива на
кръвна захар.
Ищцата твърди още, че и към момента на предявяване на
исковете усеща постоянна болка, усилваща се в определени периоди от време в
областта на травмата, с различен интензитет, която в някои дни се усилвала до
степен причиняваща невъзможност ищцата да спи, да се храни и да извършва
елементарни движения.
Налагало се провеждане на оздравителен курс на лечение
съпътстван с множество медицински изследвания и рехабилитация.
Следоперативния период ищцата 45 дни била на легло и
за нея се грижела снаха ѝ. След това около месец имала раздвижване с две
патерици и един месец с една патерица. През последния месец ищцата трябвало да
започне пълно натоварване с една патерица без помощни средства и след това да
продължи активна гимнастика. На ищцата била предписана терапия.
Като пряк и непосредствен резултат от увреждането на ***г.
ищцата била преосвидетелствана и получила ТЕЛК с намалена работоспособност и
степен на увреждане *** % с водеща диагноза първична коксартроза, двустранна и
други заболявания двустранна коксартроза, съст. След фрактура на лява бедрена
шийка с алопластика на лява ТБС.
За инцидента било образувано ДП № 658/2015г. на I РПУ
на МВР – Варна, пр.преписка №4064/2015г. по описа на ВРП срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.330, ал.1 НК.
По дознанието била назначена пожаро-техническа
експертиза, като от заключението по същата било видно, че пожара е възникнал в
следствие на техническа неизправност, високо преходно съпротивление довело до
късо съединение и първоначално запалване на тролея. Тролея причинил инцидента
бил собственост на
„Г.т.“ ЕАД ***.
Ищцата поддържа, че увреждането получила в резултат на
запалването на тролея. Падането на ищцата било последица от запалването на
тролея.
Запалването на тролея било последица от бездействие на
трето лице, служител на евентуалния ответник „Г.т.“ ЕАД, което е било длъжно и
би могло да предотврати късото съединение.
Налице била причинно-следствена връзка между виновното
и противоправно бездействие на служител на „Г.т.“ ЕАД и настъпилите за ищцата
имуществени и неимуществени вреди.
Към момента на инцидента пътниците в тролея били
застраховани по задължителна застраховка „Злополука на пътниците в средствата
за обществен превоз“ при ответното застрахователно дружество.
Ищцата оценява справедливият размер на дължимото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидента на 14520 лева, а
претърпените имуществени вреди бил в размер на 1940.56 лева.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания
по доказателствата и претендира заплащане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното застрахователно
дружество, с който оспорва исковите претенции като допустими, но неоснователни.
Оспорва да е налице покрит риск по застраховка „Злополука“ на пътниците в
обществен превоз. Твърди, че вредите за ищцата са възникнали не в резултат на
разразилият се пожар, а са резултат на поведение на други пътници в тролея,
които са блъскали и удряли ищцата, каквито твърдения имало и в исковата молба.
Процесното събитие не представлявало транспортна злополука. Оспорва се
наличието на причинно-следствена връзка между пожара в превозното средства и
уврежданията получени от ищцата.
Поддържа, че е налице липса на застрахователно
покритие на основание чл.278, ал.2 КЗ (отм.) – ищцата слязла от превозното
средство, но не по време на движение, като се оспорва и за ищцата да е имало
непосредствена опасност за живота и здравето ѝ.
В условията на евентуалност се оспорва настъпването на
вредите като факт от обективната действителност и като размер. Оспорва се иска
за претърпени имуществени вреди, тъй като разноските не били сторени във връзка
с твърдените вреди.
Оспорва се и процесното събитие да е довело до трайна
неработоспособност за ищцата.
Моли за отхвърляне на предявените искове, прави
доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил и отговор от ответника по предявените в
условията на евентуалност искове „ Г.т.“ ЕАД, с който оспорва предявените срещу него искове като допустими, но неоснователни.
Не се оспорва, че на ***г. ищцата е пътувала в тролей
на дружеството и при движението на същият в таблото за управление на тролея
възникнал пожар.
Оспорва се наличие на виновно и противоправно
поведение от служител на дружеството. В хода на досъдебното производство не
било установено виновно поведение от водача на тролейбуса или друг служител на
ответното дружество. Това, че не била установена причината за пожара,
неозначавало, че е настъпил в резултат на техническа неизправност.
Ответника оспорва настъпилите за ищцата вреди да са в
причинно-следствена връзка с произшествието възникнало на ***г.
Излагат се твърдения, че поведението на ищцата е
довело/съпричинило настъпването на вредоносния резултат. Ищцата скочила от
стъпалото на тролейбуса без да е имало наложителна причина за това. В условията
на евентуалност се прави възражение за независимо съизвършителство от
неизвестно лице, което при слизане блъснало ищцата и причинило вредите.
В условията на евентуалност се оспорва размера на
претендираното обезщетените за неимуществени вреди като прекомерно и
неоснователно завишен.
В проведеното открито съдебно заседание страните
поддържат изложеното в исковата молба и отговорите по нея и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На
***г. е сключен договор за застраховка „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз“ със застрахователна полица № *** между „Г.т.“ ЕАД и ЗАД
„Армеец“ /л.10 по гр.д.№1627/2017г. на ВОС/.
Срокът
на действие на застраховката е от 00:00 часа на ***г. до 24:00 часа на ***г. Покрити
рискове по договора са смърт вследствие на злополука, трайна загуба на
работоспособност вследствие на злополука, временна загуба на работоспособност
вследствие на злополука над 20 дни и медицински разноски вследствие на
злополука. Застрахователната сума на едно място е в размер на 22000 лева, като
е уговорен и размер на плащанията при всеки отделен покрит риск.
Според
представената застрахователна полица застраховани лица са пътниците в *** броя
МПС собственост на застраховащия, които превозни средства са посочени в списък
от 60 страници и сред които на стр.2 е посочен тролейбус *** с
№*** /л.11-15 по гр.д.№1627/2017г. на ВОС/.
С
исковата молба е представено копие от пожаро-техническа експертиза по ДП
№658/2015г. по описа на Първо РПУ- Варна, което не може да се използва по
отношение даденото заключение, но може да послужи като писмено доказателство,
от което се установява, че на ***г. в гр.Варна около 14:15 часа в тролей *** с
№*** собственост на „Г.т.“ ЕАД *** е възникнал пожар докато тролея се е движел
по Аспарухов мост в посока от кв.Аспарухово към центъра на гр.Варна по линия №***
/л.16-20 по гр.д.№1627/2017г. на ВОС/.
Като
доказателства по делото е приета медицинската документация въз основа, на която
е постановено експертното решение за ищцата /л.37-52/.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-медицинска експертиза, както и на страните са
допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М.Р.Х. и Е.П.Г.,
водени от ищцовата страна и Д.П.Д., призован по искане на ответниците.
В
заключението си вещото лице посочва, че към момента на проведения преглед на ***г.
ищцата е в добро общо състояние със
самостоятелна походка без помощно средство и възстановени движения в лявата
тазобедрена става. В резултат на падането по време на инцидента ищцата е
получила счупване на шийката на лява бедрена кост. Обичайният период на лечение
за подобна травма според вещото лице е 1 година, като физически болки при
подобно счупване не били от най-интензивните, но се губела опорната функция на
крайника и човека ставал безпомощен. В следствие на инцидента било налице
трайна загуба на работоспособност на ищцата в размер на ***% определен от ТЕЛК.
Общото здравословно състояние на ищцата нямало отношение към настъпилата
травма. Преди инцидента ищцата е била освидетелствана за професионално
заболяване на периферната нервна система, което не се обсъждало в последното
решение на ТЕЛК. Счупването на шийката на бедрената кост се лекувало със смяна
на същата/
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно, компетентно дадено
и мотивирано /л.53-55/.
В
показанията си свидетелката Х. твърди, че познава ищцата от поне 5 години и е
присъствала при инцидента. Свидетелката и ищцата се качили в тролейбус на „Г.т.“
ЕАД движещ се по линия №*** за да си подават документи за работа. В един момент
тролея спрял и шофьора слязъл да оправи тирантите. След това потеглил, втори
път пак спрял и се запалила кабината. Тогава шофьора казал „отваряйте вратите“.
В суматохата всички пътници се скупчили на втората врата. Свидетелката видяла,
че ищцата е на земята, казала и да става, но ищцата и отвърнала, че крака
ѝ е зле. След това дошли две момчета, които помогнали да вдигнат ищцата и
да я качат в кола, където изчакала
идването на линейката. Свидетелката и ищцата били седнали когато видели, че
кабината гори и всички хукнали към втората врата. Твърди още, че не знае
шофьора колко пъти е отварял вратите, само го видяла че е с телефон и казал
„отваряйте вратите“. Свидетелката скочила в движение и видяла, че ищцата вече
била на земята.
Свидетеля
Д. твърди, че знае за инцидента, тъй като той е управлявал тролея при
запалването му. Тролейбуса се движел по Аспаруховия мост в посока от
кв.Аспарухово към центъра на гр.Варна когато нещо изпушило. Свидетеля слязъл,
отворил вратите и поканил пътниците, който иска да слезе. По-голямата част от
пътниците слезли. Свидетеля отворил предния капак, защото там бил пушека, но
спряло да пуши. След това отпред пламнал тролея и свидетеля го подпрял на
тротоара. При възникване на пожара нямало паника, пътниците слизали от първата
и втората врата. И при двата пъти на спиране на тролея нямало паника, пожара
бил отпред в краката на шофьора и кондуктора съдействал на пътниците да слизат.
Свидетелката
Г., сестра на съпруга на ищцата, заявява, че узнала за инцидента от брат си.
Във вечерта на инцидента се обадил брат ѝ и после отишли до болницата.
След като оперирали ищцата и я изписали свидетелката ходела да се грижи за нея.
Близо два месеца изминали докато ищцата започнала да става с патерици, в който
период свидетелката била неотлъчно при ищцата за да и помага – да я обърне, да
я измие, да и даде да яде, да я среше. В този период ищцата била безпомощна.
След това ищцата започнала да се движи с две патерици, взимала обезболяващи и
провеждала рехабилитация. Доста време след инцидента ищцата се движела с две
патерици, след това постепенно започнала с една, като до около година след
злополуката ищцата била с патерици.
Като
доказателство по делото е приобщен преписката по ДП №658/2015г. по описа на
Първо РПУ- Варна, като дадените от свидетелите Х. и Д. показания в досъдебното
производство могат да послужат при преценка верността на показанията на
свидетелите при установеното разминаване в тези показания по отношение
механизма на настъпване на инцидента и поведението на шофьора и пътниците на
тролея по време на пожара.
В
преписката се съдържат и доказателства по отношение редовно извършвани
технически прегледи на процесния тролейбус, при които не е констатирана неизправност.
По
отношение поведението на пътниците и шофьора на тролейбуса не следва да се
кредитират показанията на св.Д., че е поканил пътниците да слязат при първото
спиране на тролея. Същият свидетел в протокола от разпита му проведен на ***г.
твърди, че част от пътниците слезли сами: „децата само излязоха, никой не ги е
карал, а възрастните останаха в тролея“. Осигурена е възможност на пътниците да
слязат от тролейбуса при първото спиране, но не е отправяна покана до всички
пътници да слязат, както не е възприета такава и от св.Х., която заедно с
ищцата е останала в превозното средство изчаквайки шофьора да отстрани пречките
за движение на същото. При слизане на пътниците след възникване на пожара
всички пътници в превозното средство са използвали втората врата, слизането е
станало в движение и е имало дим в предната част на тролея, като пътниците
оправдано са възприели, че налице опасност за здравето им и трябва да слязат от
тролейбуса.
Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетелката Г., като дадени под страх от
наказателна отговорност за пряко и непосредствено възприети факти и
обстоятелства и подкрепяни от останалите събрани по делото доказателства.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
С
оглед избора на ищцата срещу кого първо и срещу кой ответник в евентуалност да
предяви претенциите си за заплащане на обезщетения за вредите от претърпения на
***г. инцидента, то първо следва да се разгледа основателността на предявените
срещу застрахователното дружество претенции и едва при отхвърляне на същите да
се разгледат предявените в условията на евентуалност искове срещу „Г.т.“ ЕАД.
Не
е спорно между страните, че към датата на настъпване на инцидента е действал
застрахователен договор сключен между „Г.т.“ ЕАД и ЗАД „Армеец“ по Задължителна
застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт, като
ищцата е имала качеството застраховано лице като пътник в тролейбус №***
собственост на „Г.т.“ ЕАД.
Предпоставка
за ангажиране отговорността на застрахователя е настъпване на някой от
покритите рискове по застраховката – смърт вследствие злополука, трайна загуба
на работоспособност вследствие злополука, временна загуба на работоспособност
вследствие на злополука и медицински разноски вследствие на злополука.
Необходимо за ангажиране отговорността на застрахователя е настъпването на
вредата и същата да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилия
застрахователен риск, като не е необходимо непременно вредата да се дължи на
противоправно и виновно поведение на застрахованото лице или негови служител. В
чл.50 ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране на обективна отговорност
на превозвача и без наличие на негово
или на служителите му виновно поведение, поради което по предявените срещу
застрахователя искове не следва да се изследва дали е налице виновно и
протиовправно поведение на служители на ответното дружество, а само налице ли е
противоправна вреда за ищцата, настъпил ли е покрит от договора за застраховка
риск и има ли причинно-следствена връзка между вредата и покрития
застрахователен риск.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че ищцата е получила счупване на шийката на лява бедрена кост и
получената травма е в резултат на падането ѝ при слизане от тролея, т.е.
установена е по безспорен начин наличието на вредата и причинно-следствената
връзка с инцидента. Застрахователното събитие е настъпило на територията на
Република България, като действието на застраховката не е прекъснато по силата
на чл.278, ал.2 КЗ /отм./, както поддържа ответното застрахователно дружество.
Слизането на ищцата от превозното средство извън определено за това място е
предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на пътника.
Действието на застраховката би било прекъснато по посочената разпоредба, ако
ищцата е имала възможността да продължи да се движи с тролейбуса до достигане
на определено за слизане място (спирка) без да са застрашени живота и здравето
и, но въпреки тази възможност е решила да слезе в движение от превозното
средство. При възникнал пожар, който е приключил с изгарянето на тролейбуса на
мястото на запалването му, то е имало непосредствена опасност за живота и
здравето на пътниците в автобуса и именно това ги е принудило да напуснат
превозното средство извън определено за това място, за което са получили
съдействие и от шофьора и кондуктора на автобуса.
При
изслушването на вещото лице, то изрично уточнява, че е налице трайна загуба на
работоспособността на ищцата следствие на травмата от инцидента, която загуба с
решение на ТЕЛК е определена на ***% само от това увреждане.
Отговорността
на ответното застрахователно дружество е до определените с договора за
застраховка размери. Според представената полица застрахователната сума при
трайна загуба на работоспособност следствие на злополука е процент от
застрахователната сума (22000 лева), равен на процента трайна загуба на
работоспособност, определен от ЗЕК на застрахователя или ТЕЛК (***%).
Не
се установи по пътя на главно и пълно доказване съпричиняване на настъпилите за
ищцата вреди от нейно или на трето за спора лице виновно поведение.
С
оглед изложеното ответното застрахователно дружество отговаря за претърпените
от ищцата имуществени и неимуществени вреди до размер на 11000 лева – ***% от
22 000 лева.
Обезщетението
за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази
обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца
неимуществени вреди от настъпилото ПТП, като се съобрази, че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а
продължават и след това. В процесния случай, за да определи размера на
дължимото обезщетение, съдът съобрази, че ищцата е получила счупване шийката на
лявата бедрена кост, като обичайното лечение е около година. От показанията на
св.Г. и от заключението на вещото лице се установява, че при тази травма се
губи опорната функция на крайника и ищцата е била безпомощна, не е можела да
става и се е нуждаела от помощ дори за да се обърне, нахрани, измие, среши в
продължение на два месеца, като след това до около година е продължила
рехабилитацията и раздвижването с патерици. Предвид претърпяната травма,
продължителността на лечението на същата, продължителния период на безпомощност
на ищцата, то претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
14520 лева не е прекомерен.
Както
бе посочено по-горе отговорността на ответното застрахователно дружество за
претърпени от инцидента имуществени и неимуществени вреди е ограничен по
застрахователния договор до размер на 11000 лева, до която сума и исковата
претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява
основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над тази сума да бъде отхвърлена.
При
деликтната отговорност обезщетение се дължи от датата на настъпване на увреждането,
поради което и ответното застрахователно дружество дължи такова обезщетение за
забава за периода от увреждането – ***г. до датата на предявяване на иска,
изчислено върху размера на дължимото застрахователно обезщетение. Изчислено с
програмен продукт „Апис финанси“ дължимото от ответното дружество
застрахователно обезщетение е в размер на 3014.78 лева до който размер исковата претенция се явява
основателна, а за горницата над тази сума до пълния претендиран размер следва
да се отхвърли.
Тъй
като отговорността на застрахователя при настъпил застрахователен риск е
ограничена до размер на 11000 лева за всички имуществени и неимуществени вреди
и до този размер исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е приет за основателен, то на ищцата не следва да се
присъжда застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди и
обезщетение за забава върху същите, тъй с присъждане на такова би се надвишила
отговорността на застрахователя по застрахователния договор.
По
посочените съображения исковете за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди и обезщетение за забава върху същото следва да се отхвърлят.
Предвид
отхвърлянето на част от исковите претенции срещу ответното застрахователно
дружество, то за отхвърлените искове следва да се разгледат предявените в
условията на евентуалност искове срещу „Г.т.“ ЕАД, така както са предявени от
ищцата.
С
исковата молба ищцата иска ангажиране отговорността на ответното дружество на
основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД – поради виновни и противоправни действия на
служители на ответното дружество не положили нужните грижи за поддръжката и
подмяната на тролейбусите на дружеството. В открито заседание процесуалния
представител на ищцата заявява, че твърди неправомерни и противоправни действия
извършени от самото ответно юридическо лице, а не от негови служители. В
писмените бележки се твърди, че ответното дружество не е положило грижата на
добър стопанин и с бездействието си не е подсигурил техническата изправност на
тролейбуса и не е успял да предотврати настъпилото късо съединение. Според
познатата на съда правна теория и съдебна практика юридическите лица не могат
да извършват лично действия, респективно не могат да бездействат. Фактически и
правни действия от името и за сметка на юридическото лице се извършват от
неговите законни представители или упълномощено от тях лице и противоправно
действие/бездействие може да извърши законния представител на юридическото
лице, но не и самото юридическо лице лично, поради което тези твърдения за
бездействие и не полагане на грижа на добър стопанин от страна лично на
ответното дружество „Г.т.“ ЕАД няма да бъдат обсъждани.
По
делото не бе установено наличие на виновно и противоправно действие/бездействие
на служители на „Г.т.“ ЕАД. В представените от ищцовата страна писмени бележки
се твърди, че е тролеят е бил ***
годишен е с изтекъл срок на експлоатационна годност, но тези твърдения са
направени едва в писмените бележки, не са ангажирани доказателства за установяване
експлоатационната годност на тролея и няма как да бъдат приети за установени в
настоящето производство. За ангажиране отговорността на ответното дружество за
бездействие на негови служители следваше
да се докаже наличието на задължение да действат – напр. задължение да спрат от
експлоатация тролея в определен момент преди инцидента, задължение за
извършване на технически проверки в по-пълен обем или по-често от извършваните
или други. По делото не се доказа твърдяното от ищцата виновно и противоправно
бездействие на служители на ответното дружество, поради което не са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството за претърпените
от ищцата и установени по делото вреди.
Отговорност за вреди би могла да възникне за ответното дружество превозвач и да
се обсъжда при твърдения вредите да са причинени от свойствата на използваната
вещ и поетия от дружеството риск от използването на вещ на такава възраст за
превоз на пътници, но съдът дължи произнасяне по исковите претенции така както са
заявени от ищеца - в случая още от
исковата молба до приключване на производството се поддържа наличие на
противоправно и виновно поведение от ответното дружество и/или негови
служители. На посоченото основание исковите претенции предявени срещи „Г.т.“
ЕАД се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят
изцяло.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество ЗАД „Армеец“ следва да заплати по
сметка на ВРС държавна такса според размер на уважените искове – 560.59 лева.
В
полза на ищцата не следва да бъдат присъждани разноски доколкото липсват
представени доказателства за реално извършване на разноски.
На
основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя в полза на всяко от ответните
дружества юрисконсултски възнаградения в размер от по 100 лева.
В
полза на ЗАД „Армеец“ следва да се присъдят разноски в размер на 89.83 лева
(при разноски в общ размер на 270 лева), а в полза на „Г.т.“ ЕАД да се присъдят
разноски в размер на 100 лева. Посочените разноски следва да се възложат в
тежест на ищцата.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от
11000 /единадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпил на ***г. инцидент с
тролей №*** „***“ с №***, собственост на „Г.т.“ ЕАД ***, застрахован по риск
„Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ в ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на иска – 28.11.2017г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл.276 КЗ /отм./, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
11000 лева до пълния претендиран размер от 14520 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от
3014.78 лв. /три хиляди и четиринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 11000 лева за периода от датата на увреждането ***г. до датата на
завеждане на иска – 28.11.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над
3014.78 лева до пълния претендиран размер от 4688.46 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата от 1940.56 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, в резултат на настъпил на 18.03.2015г. инцидент с
тролей №*** „***“ с №***, собственост на „Г.т.“ ЕАД ***, застрахован по риск
„Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“ в ответното
застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на завеждане на иска – 28.11.2017г. до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл.276 КЗ /отм./;
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата от 553.05 лв. /петстотин петдесет и три лева и пет
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 1940.56 лева за периода от датата на увреждането ***г. до
датата на завеждане на иска – 28.11.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата от 3520 /три хиляди петстотин и двадесет/ лева, за която сума е отхвърлен
иска за заплащане на застрахователно обезщетение (14520 -11000), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на настъпил на
18.03.2015г. инцидент с тролей №*** „***“ с №***, собственост на „Г.т.“ ЕАД ***,
причинен от виновно и противоправно поведение на служители на ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска – 28.11.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата от 1673.68 лева, сумата за която е отхвърлен предявения
срещу застрахователя иск (4688.46 – 3014.78 лева), представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 14520 лева за периода
от датата на увреждането ***г. до датата на завеждане на иска – 28.11.2017г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата от 1940.56 лв. /хиляда деветстотин и четиридесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на настъпил на ***г. инцидент с тролей №*** „***“ с №***,
собственост на „Г.т.“ ЕАД ***, причинен от виновно и противоправно поведение на
служители на ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на иска – 28.11.2017г. до окончателно изплащане
на задължението
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** за
заплащане на сумата от 553.05 лв. /петстотин петдесет и три лева и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 1940.56 лева за периода от датата на увреждането ***г. до датата
на завеждане на иска – 28.11.2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗ
ОСЪЖДА М.С.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и
седалище и адрес на управление *** сумата от 89.83 лв. /осемдесет и девет лева
и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА М.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.т.“
ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 100 /сто/
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 560.59 лв. /петстотин и шестдесет лева и петдесет и девет
стотинки/, представляваща държавна такса изчислена върху уважената част от
исковите претенции, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: