Р Е Ш Е Н И
Е № 175
Гр. Сливен, 10.09.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Иглика Жекова
при участието на прокурора ……………….
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 258 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 251 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на РБългария (ЗОВСРБ).
Образувано е по жалба
от П.Д.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед № ЗЛС-17/13.06.2019 г. на К. на 20
самоходен артилерийски дивизион, военно формирование **** - гр. Я., с която на
жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “у.”, прекратен е договорът
й за кадрова военна служба и същата е освободена от военна служба, освободена
от длъжност и зачислена в запаса на военнослужещ.
В жалбата се твърди,
че заповедта е постановена при допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на дисциплинарното производство и в несъответствие с разпоредбите на
материалния закон. Моли се съда да я отмени изцяло.
В с.з. оспорващата, редовно и своевременно
призована, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. Й. ***,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда да я уважи. От
доказателствата се установявало, че по време на служебната проверка С. е във
временна неработоспособност, поради което било нарушена правото й на защита. В
нормата на чл. 249 ал. 4 от ЗОВСРБ законодателят указал, че по време на отпуск
сроковете за реализиране на дисциплинарна отговорност спират. Поради нарушение
на това правило постановеният акт бил незаконосъобразен от процесуална страна.
Налице била и материална незаконосъобразност, тъй като липсвали убедителни
доказателства за нарушение на заповедта на министъра. В АУАН били налице
поправки и зачерквания, което поставяло под съмнение неговата годност като
доказателствено средство. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, с
претенция за разноски.
В с.з.
административният орган, чрез представител по пълномощие мл. юрк. Ж. М. оспорва
жалбата. Моли съда да я отхвърли, с претенция за разноски. Заявява, че при
издаване на заповедта е спазена процедурата, а и са налице материалноправните
предпоставки за постановяване на акта. Позовава се на чл. 200 ал. 2 от ЗОВСРБ.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С Договор за
кадрова военна служба № 73/01.08.2007 г. П.Д. А. било назначена на кадрова
военна служба със срок от 3 години. С Допълнително споразумение №
170/01.10.2007 г. същата била преназначена на длъжност „П. н. – р.“. С Договор
за военна служба № ЗДВС-23/25.05.2010 г. П.Д. А. (оспорваща в настоящото
производство) била назначена на военна служба в Поделение **** – гр. Я. с
военно звание „р.“, като с Допълнително споразумение № ЗДВС-205/02.07.2012 г.
била преназначена на длъжност „О. в . е. КЩМ на с. в. в щ. Б.“ на военно формирование
****, а с Допълнително споразумение № ЗДВС-420/20.05.2013 г. – на длъжност „Р.
в щ. Б.“.
На 08.06.2019 г. в
21:12 ч. при управление на МПС – лек автомобил марка Ситроен“, модел „Саксо“ с
рег. ********П.Д.С. била спряна за проверка от служители на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Сливен, поради невключени къси светлини. Освен
документална проверка длъжностните лица извършили и проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARDM,
като апаратът отчел 1,65 промила алкохол в издишания въздух. Проверяващият м. а.
при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен съставил срещу С. Акт за установяване на
административно нарушение серия АА, № 007875/08.06.2019 г., в който квалифицирал
констатираното като административно нарушение по чл. 70 ал. 3 и чл. 5 ал. 3 т.
1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В акта С. вписала, че няма
възражения. От ОД на МВР – Сливен уведомили Регионална служба „Военна полиция“,
където извършили разпит на п. В. В.(актосъставител). Последният удостоверил, че
на 08.06.2019 г. на бул. „Г. Данчев“ гр. Сливен до западния вход на Стадион
„Хаджи Димитър“ спрели за проверка цитирания по – горе автомобил и установили с
техническо средство Дрегер Алкотест, че водачът П.Д.С. е употребила алкохол, с
показания на уреда от 1,65 промила алкохол в издишания въздух. Като
веоннослужещ П.С. била задържана от органите на РС „Военна полиция“ – Сливен за
срок от 24 часа. Образувано било досъдебно производство № 15/08.06.2019 г. по
описа на РС „Военна полиция“ – Сливен за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК,
съгласно приобщено по делото Уведомление за образуване на досъдебно
производство при условията на чл. 212 ал. 2 от НПК на РС „Военна полиция“ –
Сливен. Съобразно данните в писмо рег. № СЛ-4331/11.07.2019 г. на Директора на
РС „Военна полиция“ – Сливен, към настоящия момент материалите по това
производство са внесени с обвинение във Военен съд – Сливен.
Със Заповед № ЗРД-419/10.06.2019
г. К. на 20 самоходен артилерийски дивизион назначил поименно определена комисия
за извършване на служебна проверка за изясняване на обстоятелствата и фактите
относно допуснатия на 08.06.2019 г. инцидент от р. *-ти к. П.Д.С. – М. Р. в
1-ви е. на к. – щ. М. на в.за к. и и. поддръжка в щабна батарея на военно
формирование ****, с определен срок за изготвяне на протокол за извършена
проверка – до 14.06.2019 г. Извършената
проверка приключила с Протокол рег. № 3-1628/12.06.2019 г., в който комисията
описала фактическа обстановка, идентична с описаната в АУАН, а именно, че на 08.06.2019
г. в 21:12 ч. на бул. „Г. Данчев“ в гр. Сливен р. *-ти к. П.С. е спряна за
проверка от служители на ОД на МВР – Сливен, предвид невключени къси светлини
на управлявания от нея автомобил, като при извършената проверка за употреба на
алкохол с техническо средство Дрегер алкотест, същото отчело 1,65 промила
алкохол в издишания въздух. Деянието колективният орган квалифицирал като умишлено
нарушение на т. 3 от Заповед № ОХ – 680/05.11.2010 г. на Министъра на
отбраната, като приел, че с действията си С. създава предпоставки за допускане
на инциденти, а данните за вината са събрани на база писмени обяснения и
съставения АУАН. Възприето било, че причините и условията за извършване на
нарушението са слабата лична дисциплина, както и нарушаването на заповед,
въпреки всекидневното напомняне на личния състав за забраната за управление на
МПС след употреба на алкохол. Комисията приела, че р. *-ти к. С. с действията
си грубо е нарушила т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на
отбраната и отправила предложение на същата да бъде наложено дисциплинарно
наказание “у.”.
Съгласно дадено на
10.06.2019 г. Обяснение от П.С., на 08.06.2019 г. при управление на личния си
автомобил около 21:00 часа е била спряна за проверка от служители на МВР, които
извършили тест за употреба на алкохол с резултат 1,65 промила и я отвели в РУ
на МВР – Сливен, предложена й била кръвна проба, която тя отказала, тъй като и
било заявено, че с нищо няма да помогне, съставили и АУАН, а около 00:00-01:00
часа служители на РС „Военна полиция“ – Сливен я отвели и задържали.
На 13.06.2019 г.
бил съставен Протокол от проведена беседа с военнослужещ от военно формирование
**** – Я. с рег. № з-1632 с предмет запознаване на р. *-ти к. П.С. с протокола
от извършената служебна проверка и събраните доказателства относно извършеното
дисциплинарно нарушение. Съгласно този протокол, счетено е, че предвид тежестта
на нарушението, са налице обстоятелства за налагане на дисциплинарно наказание
„у.“ в съответствие с чл. 244 т. 7 от ЗОВСРБ. В цитирания протокол с дата
13.06.2019 г. С. вписала, че е запозната с протокола от служебната проверка и с
описаните факти и обстоятелства за извършеното, съгласна е и няма възражения.
На същата дата –
13.06.2019 г. К. на 20 самоходен артилерийски дивизион издал Заповед №
ЗЛС-17/13.06.2019 г., с която наложил на р. *-ти к. П.Д.С. дисциплинарно
наказание “у.”, прекратил договора за военна служба, освободил от военна
служба, освободил от длъжност и зачислил лицето в запаса.
Заповед № ЗЛС-17/13.06.2019
г. била връчена лично на адресата на 17.06.2019 г. Жалбата срещу същата
оспорващата П.С. подала до настоящия съд на 25.06.2019 г.
Към доказателствата
по делото е приобщена Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната,
съгласно чиято т. 3, е забранено управлението на моторни превозни средства от
военнослужещи в служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или
наркотични вещества, като е указано, че при установяване на подобно нарушение
по съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия да се
налага дисциплинарно наказание „у.“ на основание чл. 245 ал. 2, във вр. с чл.
242 т. 1 от ЗОВСРБ. В заповедта е разпоредено да се сведе до знанието на личния
състав на МО, БА и структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната.
Съдържанието на тази заповед било сведено до знанието на военнослужещите от
щабна батарея срещу подпис, в т.ч. на П.Д. А. (на 12.01.2015 г.), съгласно
утвърден от К. на военно формирование **** Протокол за запознаване.
Със Заповед №
ОХ-1252/07.12.2017 г., издадена на основание чл. 26 т. 6, чл. 31 ал. 1, чл. 146
т. 2 и т. 3, чл. 148 ал. 1, чл. 161 т. 2 и т. 3, чл. 205 ал. 2, чл. 240 ал. 1 и
чл. 288 от ЗОВСРБ Министърът на отбраната оправомощил длъжностни лица от структурите на МО, в т.ч.
командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири
(началници) на самостоятелни военни формирования да назначават, преназначават и
освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание сержанти
(старшини) и войници (матроси) на длъжности в подчинените им военни
формирования, да приемат на военна служба, да сключват договори за военна
служба и допълнителни споразумения към тях, да освобождават от военна служба и
да прекратяват договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците
(матросите).
Съгласно представен
в хода на съдебното дирене Болничен лист № Е20183382377 за временна
неработоспособност, П.С. е в отпуск от 11.06.2019 г. до 14.06.2019 г. за
придружаване и гледане на дете до 18-год. възраст.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът
изгради своите изводи от фактическа страна както на база всички приложени към
административната преписка и приети по делото писмени доказателства, неоспорени
от страните, така и въз основа на събраните в хода на съдебното дирене гласни
такива.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от П.Д.С. срещу Заповед на К. на 20 самоходен артилерийски дивизион, гр. Я., с
която й е наложено дисциплинарно наказание “у.” и е прекратен договорът й за
военна служба, същата е освободена от длъжност и от военна служба и е зачислена
в запаса на военнослужещ. Оспорването е направено от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в законовия
14 – дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се преценява от
настоящия съдебен състав като неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от К. на 20
самоходен артилерийски дивизион, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона и Заповед
№ ОХ-1252/07.12.2017 г. на Министъра на отбраната. Разпоредбата на чл. 248 от
ЗОВСРБ указва, че дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица,
определени с правилника за приложение на закона, а съгласно чл. 137 ал. 4 от
ППЗОВСРБ, дисциплинарното наказание „у.“ се налага от длъжностните лица, които
имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна
служба. Прекратяването на договора за военна служба пък е вменено като
правомощие на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица,
по арг. от чл. 73 ал. 1 от ППЗОВСРБ. По силата на цитираната по-горе заповед на
Министъра на отбраната правомощията за прекратяване на договор за военна служба
и налагане на дисциплинарно наказание „у.“ са вменени на командирите на
самостоятелни батальони и приравнени на тях командири (началници) на
самостоятелни военни формирования. Следователно,
оспореният акт е постановен от персонално, материално и териториално
компетентен орган. Атакуваната заповед отговаря и на нормативните изисквания за
форма и съдържание, като издадена в упоменаната в чл. 55 ал. 4 от ЗОВСРБ форма
и при спазване на задължителните, съобразно регламента на чл. 73 ал. 1 т. 2
реквизити. При тези установявания съдът приема, че обжалваният акт е валиден.
Освен валидна, оспорената заповед на К. на 20 самоходен артилерийски дивизион
се преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановена при спазване на
всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с
относимите материалноправни норми. Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Процедурата по
установяване на нарушение на военната дисциплина, съставляващо виновно
неизпълнение на служебните задължения и налагането на съответстващото му
дисциплинарно наказание е нормирана в глава седма „Военна служба“, раздел XI
„Дисциплинарна отговорност“ в относимия и приложим ЗОВСРБ. Съгласно чл. 246 ал.
1 и ал. 2 от ЗОВСРБ, дисциплинарните нарушения се установяват от преките
командири или началници на нарушителите и когато на военнослужещия се налага
дисциплинарно наказание „у.“, съответният командир или началник назначава
извършване на служебна проверка за събиране на доказателства за извършеното
нарушение, изслушва нарушителя или приема писмените му обяснения, като
материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган. В процесния
случай при спазване на това законово изискване със Заповед № ЗРД-419/10.06.2019
г. К. на 20 самоходен артилерийски дивизион е назначил комисия, който да
извърши служебната проверка с поименно посочен състав, задачи и срок за
изпълнение на задачата и събиране на доказателства. Резултатите от тази
проверка са надлежно обективирани в писмен протокол, като са изискани и писмени
обяснения от р. *-ти к. С.. Следователно, противно на твърдяното в жалбата,
изискуемите административнопроизводствени изисквания за обективност и
прозрачност, условие за законосъобразност на проведената процедура по
установяване на нарушение на военната дисциплина са спазени коректно и
последователно. Друго съществено нормативно изискване за процесуална
законосъобразност е регламентирано в чл. 249 от ЗОВСРБ, съобразно чието
изискване, дисциплинарните наказания се налагат не по – късно от два месеца от
установяване на нарушението, но не по – късно от една година от извършването
му, като установяването е моментът на узнаване от дисциплинарнонаказващия
орган. В случая и тези срокове са спазени, като от доказателствата се
установява, че за нарушението е уведомен К. на щабна батарея на военно
формирование **** от служители на РС „Военна полиция“ на 09.06.2019 г., а
дисциплинарното наказание е наложено с процесната заповед на 13.06.2019 г. Това
мотивира настоящия съдебен състав приема, че при постановяване на оспорения акт
са спазени всички съществени административнопроизводствени правила и заповедта
се явява процесуално законосъобразна.
Наложеното с
обжалваната заповед дисциплинарно наказание “у.” е за нарушение на т. 3 от МЗ №
ОХ – 680/05.11.2010 г. на Министъра на отбраната, възприето като дисциплинарно
нарушение по чл. 178 ал. 1 от ЗОВСРБ и чл. 115 ал. 1 т. 7 от Устав за
войсковата служба на въоръжените сили на РБългария, с което е изпълнен смисъла
на чл. 242 т. 1 от ЗОВСРБ, съгласно който нарушения на военната дисциплина е
неизпълнението на задължение по военната служба. С чл. 178 ал. 1 от закона е
вменено задължение за военнослужещите да изпълняват уставите, нормативните и административните
актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за
управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на
командирите и началниците. В разглеждания случай чл. 115 ал. 1 т. 7 от
задължителния за изпълнение по силата на горната препратка Устав за войсковата
служба на въоръжените сили на РБългария въвежда забрана за военнослужещите да
нарушават законите и обществения ред в страната. В процесния случай е
установеното от дисциплинарнонаказващия орган и подкрепено от доказателствата
по преписката административно нарушение по Закона за движението по пътищата,
изразяващо се в управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол. Със същото е изпълнена и другата хипотеза на чл. 178 ал. 1 от ЗОВСРБ –
неизпълнение на административен акт (заповед) на министъра на отбраната в
същата насока. Съобразно съдържанието на т. 3 от Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на МО,
забранява се управлението на моторни превозни средства от военнослужещи в
служебно и извън служебно време след употреба на алкохол или наркотични
вещества. Така разпоредената от ръководния орган на министерството забрана е
скрепена с конкретно указание за налагане на дисциплинарно наказание „у.“ при
установяване и доказване на нарушения от такова естество. От доказателствата по
преписката се установява, че тази заповед е сведена до знанието на личния
състав, като настоящият оспорващ П.С., в качеството й на военнослужещ по
смисъла на закона е запозната с нейното съдържание лично и срещу подпис на
12.01.2015 г. Ето защо, правилно е възприето от дисциплинарнонаказващия орган наличие
на установено и доказано неизпълнение на вменени по силата на чл. 178 ал. 1 от
ЗОВСРБ задължения за изпълнение на устав и административен акт на орган за
ръководство на отбраната. Същото, с оглед предходно цитираната норма, е
правилно квалифицирано от органа като нарушение на военната дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на задължение по военната служба.
На следващо място,
при преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и относимите
материалноправни норми, съдът в настоящия му състав намира, че приложеното от
компетентния орган дисциплинарно наказание по чл. 245 ал. 2 от ЗОВСРБ е
коректно определено. Съгласно разпоредбата, дисциплинарното наказание „у.“ може
да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Освен нормите
в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ, регламентиращи статута, задълженията и отговорностите на военнослужещите, такива
разпоредби са изрично посочени в Устава за войсковата служба на ВС на РБ, чиято
цел, предвид спецификата на военната служба, е въведена в чл. 1. Съобразно
съдържанието на чл. 1 ал. 1, с този устав се уреждат организацията и редът на
функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили, а
според изискването на ал. 2, Уставът определя за мирно и военно време правата и
задълженията на военнослужещите от въоръжените сили на Република България по
спазването на войсковия ред, организацията и изпълнението на войсковата служба
във войсковите райони и извън тях, при участие в мисии и операции извън
територията на страната, при съвместни действия за спасителни и неотложни
аварийно-възстановителни работи, в особени случаи - условията и реда на
функционирането на военната служба във въоръжените сили и реда за провеждане на
военните ритуали. Нормираните с цитирания акт, утвърден със Заповед №
ОХ-503/4.08.2008 г. на Министъра на отбраната положения – права, отговорности и
забрани са задължителни за спазване от всеки военнослужещ. Както се отбеляза по
– горе, с чл. 115 ал. 1 т. 7 от Устава е въведена забрана за нарушаване
законите и обществения ред в страната, насочена към всеки член на личния състав
от структурите на МО, която забрана е конкретизирана досежно нарушения по ЗДвП,
изразяващи се в управление на МПС след употреба на алкохол, чрез издаване на
нарочен административен акт – Заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на Министъра на
отбраната. В този акт ръководният орган на МО е приел, че това нарушение
съставлява тежко нарушение на военната дисциплина и подлежи на санкциониране по
реда на чл. 245 ал. 2 от ЗОВСРБ. Нормата пък на чл. 140 от ППЗОВСРБ вменява
задължителност за налагане на дисциплинарно наказание „у.“ в случаите по чл.
245 от с.з. Не без значение е и обстоятелството, че жалбоподателката С. е
запозната с тази забрана и последиците от същата. При тези съображения съдът
приема, че за така установеното дисциплинарно нарушение правилно е било
наложено дисциплинарно наказание „у.“.
Предвид
гореизложеното, правилно като законова последица от налагането на наказанието е
прекратен и договорът за военна служба на оспорваща С., в качеството й на
военнослужещ. Съгласно чл. 165 ал. 1 т. 3 от ЗОВСРБ, договорът за военна служба
се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба без
предизвестие при налагане на дисциплинарно наказание „у.“. Освобождаването от
длъжност от своя страна произтича от прекратяването на договора за военна
служба, съобразно разписаното в чл. 72 т. 3 от ППЗОВСРБ.
На следващо място,
настоящата съдебна инстанция не споделя довода за процесуална
незаконосъобразност на атакуваната заповед, изложен от оспорващата страна във
връзка с представения болничен лист, удостоверяващ, че С. е била в отпуск за
отглеждане на болно дете от 11.06.2019 г. до 14.06.2019 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 200 ал. 2 от ЗОВСРБ, по време на отпуска по ал. 1 (за
временна неработоспособност) военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от
военна служба, освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на
пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание у. Т.е.
законодателят е въвел забрана за освобождаване от военна служба във време на
отпуск по болест, която забрана обаче не се прилага в трите посочени хипотези,
една от които е настоящата. Следователно, по силата на така
регламентираното изключение, при
налагане на дисциплинарно наказание „у.“ не е налице забрана или процесуална
пречка военнослужещият да бъде освободен от военна служба във време, в което е
в отпуск за временна неработоспособност. Разпоредбата, на която се позовава
оспорващата страна – чл. 249 ал. 4 от ЗОВСРБ е неприложима в разглеждания
контекст, доколкото самия текст на чл. 249 урежда императивни срокове за
дисциплинарнонаказващия орган, неспазването на които може да доведе до
процесуален порок на окончателния санкционен акт. Именно с оглед преклузивния и
обвързващ характер на тези срокове и възможността тяхното спазване да се осуети
в случаите на временна неработоспособност на служителя, законодателят е
предвидил спиране на същите. Очевидно е, че тази законова норма не въвежда
забрана за провеждане на процесуални действия, изразяващи се в служебна
проверка по събиране на данни за извършено дисциплинарно нарушение, което
обуславя извода, че няма нормативна пречка за извършване на такава.
Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че в процесния случай са били налице
както фактическите, така и правни основания за издаване на оспорената заповед –
налице е доказано нарушение на военната дисциплина, което е тежко по смисъла на
закона, което правилно е било санкционирано с налагане на съответстващото му
дисциплинарно наказание „у.“. Това, както и горните доводи за компетентност на
органа – издател, спазване формата на заповедта и на всички съществени административнопроизводствени
правила при нейното издаване, обосновават извода за материална и процесуална
зоконосъобразност на атакувания административен акт и неоснователност на
жалбата.
При този изход на
делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски. Основателно е и следва да се уважи искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на административния орган. Същото следва да се
определи съобразно нормата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл. 144 от АПК в размер на 100,00 (сто) лева, която сума да се
възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
П.Д.С., ЕГН **********,*** срещу Заповед № ЗЛС-17/13.06.2019 г. на К. на 20
самоходен артилерийски дивизион, военно формирование **** - гр. Я., с която на
жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание “у.”, прекратен е договорът
й за кадрова военна служба и същата е освободена от военна служба, освободена
от длъжност и зачислена в запаса на военнослужещ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН **********,***
да заплати на 20 самоходен артилерийски дивизион, военно формирование ****- Я.
разноски в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: