Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260296
гр. Пловдив, 30.09.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 28.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Елена Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4572/2020г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Анитекс
Гроу“ ЕООД против Наказателно постановление № 507360-F533070/22.04.2020г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Анитекс
Гроу“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на
чл. 125, ал.5 ЗДДС.
С жалбата се навеждат съображения за наличие на
многобройни смекчаващи вината факти и обстоятелства. Моли се да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление и да не се налага имуществена санкция.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на жалбата и
моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото обжалваният акт е
бил връчен на представителя на дружеството на 18.06.2020г., а видно от
представеното с административно-наказателната преписка копие от плик, жалбата е
била подадена чрез поща “T-Post” с клеймо с дата на изпращане 25.06.2020г., и е била получена от
административнонаказващия орган на 08.07.2020г. Жалбата също така е подадена от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради,
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка: При извършена
служебна проверка на 15.10.2019г. в ТД на НАП- Пловдив се установило, че
жалбоподателят, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил установения в
закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 ЗДДС в ТД-НАП Пловдив за данъчен период 01.09.2019г.-30.09.2019г.
Срокът бил до 15.10.2019г. включително. Отчетните регистри не били подадени към
датата на съставяне на АУАН – 07.01.2020г. Видно от разпита на свидетеля Б. –
актосъставител, след извършена проверка на 27.08.2020г. същата установила, че
към 27.08.2020г. не е постъпила
информация в НАП за дружеството за месец септември.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и въз
основа на разпита на свидетеля Б.. Следва да се отбележи и че посочената
фактическа обстановка не е оспорена с жалбата, нито с възражението срещу АУАН.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не е
оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ ОПР-17 /17.05.2018г.
се установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на
допуснатите нарушения и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените
реквизити на АУАН и НП.
Прави
впечатление, че са изпращани няколко покани за осигуряване на присъствието на
представител на дружеството-нарушител за съставяне на АУАН. Първата покана била
получена лично от представителя на дружеството – К.М.на 18.11.2019г., който не
се явил в сградата ТД на НАП-Пловдив. Втората покана била получена отново лично
от същото лице - К.М.на 18.12.2019г., който отново не се явил в 7-дневния срок.
Въпреки тези обстоятелства, актосъставителят предоставил допълнително време на
нарушителя за осигуряване на присъствие на представител и на 07.01.2020г., в
присъствието на К.М., съставил акта.
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.
34 ЗАНН. АУАН е издаден на 07.01.2020г., а НП - на 22.04.2020г., тоест преди
изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно
наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение
на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат
определеният в закона срок за подаване на отчетните регистри за съответния
данъчен период. Диспозицията на правната норма очертава нарушението като такова
на просто извършване. Със самия факт на пропускане на установения в закона
срок, нарушението се явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен
обществено опасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна
норма на чл. 179 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението
по чл. 125 ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер-500 лв.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай",
предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК, като
се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице,
когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Стъпвайки
на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете,
че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена
опасност както на деянието, така и на дееца, е по-ниска от обичайните за
подобни нарушения.
В
конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по чл. 125,
ал.5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая,
не са налице.
Не
може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството за данъчния
период септември 2019г., респ. наличието на нулева данъчна декларация за
отчетния период. Според жалбоподателя, поради тази причина задължение за
внасяне на ДДС не било възникнало и фискът не бил ощетен. Съдът намира, че
възражението е неоснователно. Аргумент за това може да се почерпи от
разпоредбата на чл. 125, ал.4 ЗДДС, в която изрично е посочено, че справка- декларация
по ал.
1 и отчетни регистри се подават и когато не следва да се внася
или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за
този данъчен период. И това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото
подаването на справки декларациите и отчетни регистри обслужва не само обществените отношения
свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените
отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в страната търговка
дейност и движението на паричния поток, което пък от своя страна е свързано с
планирането на бюджета за следващата година. Действително, при липса на
извършена търговска дейност държавния бюджет не се ощетява, доколкото данък не
се дължи, но доколкото съществено се засягат отношенията, свързани с
отчетността и планирането на бюджета, не може да се приеме, че неподаването на
данъчна декларация и отчетни регистри в
тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност.
Не
може да бъде такова обстоятелство сам по себе си, фактът, че нарушението е за
първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от АНО при
индивидуализация на наложената санкция-500 лева, цели двадесет пъти по-нисък от
възможния максимум на санкцията. Не е такова обстоятелство и цитираното в
жалбата предупреждение №483914-F506956/11.12.2019г., което видно от процесното наказателно постановление е издадено за
същото по вид нарушение, а не за цитираното от жалбоподателя нарушение.
Напротив, наличието на такова предупреждение се явява индиция, че в практиката
си жалбоподателят е извършвал и други такива нарушения, за които не е бил
санкциониран. За
твърдяната от жалбоподателя липса на задължения към държавата в лицето на НАП
не са представени доказателства, но дори и такава да е налице, то същата не е основание
да се приеме, че случаят е маловажен.
Неоснователно
е и възражението, че разразилата се епидемиологична обстановка вследствие на
заразата с Covid-19 би довела дружеството до
обективна невъзможност да заплати така наложената му санкция. Основен принцип в
правото е, че парите са от род, който не погива (genus non perit). В тази връзка и обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични
средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. В
противен случай би се стигнало до положение, при което неплатежоспособни лица
извършват действия, нарушаващи установения ред на държавно управление, след
което биват оправдани за извършените от тях незаконни действия с аргумент че
нямат средства да заплатят наложените им санкции.
На
следващо място, липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно
еднократността и изолираността на случая в дейността на нарушителя. От представеното
от самия жалбоподател възражение срещу АУАН се установява, че към днешна дата
има и други актове. Посоченото води до извод за трайност и повторяемост в поведението
на наказаното лице, което изключва маловажността на случая.
В
случая липсва и най-характерният белег на маловажния случай, а именно – доброволно
отстраняване на нарушението, по собствена инициатива на нарушителя, в кратък
срок след допускането му. В случая нарушението не е било отстранено при
съставянето на акта близо 3 месеца след допускането му, а съгласно показанията
на свидетеля Б. същото не е било отстранено и над половин година по-късно.
На
последно място, следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика,
отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от страна на
ръководството на предприятието или на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че законът е възложил
на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не е изпълнено,
с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно състояние.
С
оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С
оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата
страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като
съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на
извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 507360-F533070/22.04.2020г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Анитекс
Гроу“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на
чл. 125, ал.5 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Анитекс Гроу“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТД на
НАП-Пловдив на основание чл. 63, ал.
5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ разноските в настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.